№ 1332
гр. Русе, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520101339 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК и чл.32, ал.2
ЗС.
Постъпила е искова молба от Е. И. Р. и А. С. Д. срещу И. И. И., в която
се твърди, че страните по делото са съсобственици на недвижим имот
находящ се в с. ***, общ. Русе, ******, представляващ: дворно място, с площ
от 1271,00 кв.м., съставляващо ****, в кв.23 по плана на с. ***, като съгласно
документите, легитимиращи ги като съсобственици ищците общо били
придобили по наследство от своята майка 7/16 ид.ч. от процесния имот, а
ответникът бил собственик на останалите 9/16 ид.ч. Твърди се, че
разпределянето на ползването на процесния имот било извършено още по
време на техните наследодатели и праводатели, като за ответника било
предоставено ползване на северната част от имота откъм **** по линия от ***
по южната част на гаража в имота до ****, заедно с построения в имота
гараж, а останалата част била определена за ползване от наследодатЕ.та на
двамата ищци и тяхна майка.
Твърди се, че между страните е налице спор относно достъпа до имота,
като ответникът осуетявал такъв откъм **** където липсвало денивелация и
подхода бил лесен, включително била налична и голяма порта за достъп до
1
имота, като твърдял, че ищците следва да имат достъп до имота си
единствено откъм ***, което било трудно осъществимо с оглед голямата
денивелация от нея улица - над 4 м.
Също така се твърди, че ответникът бил поставил преградни платна, с
които обособил реално ползваната от него част, а ищците и преди тях,
тяхната майка ползвали останалата част от имота, която всъщност
надвишавала 7/16 ид.ч., поради което считат, че са придобили по давност още
една 1/6 ид.ч. от процесния имот, т.е. правата на страните в съсобствеността
били равни.
С оглед на изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което двамата ищци да бъдат признати за собственици по давност на 1/16
ид.ч. от процесния имот, както и да бъде извършено разпределяне ползването
на същия по начин, който да позволява достъп до ползваната част от ищците
и откъм улица „****“.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва изложените твърдения от
ищците за извършване от него действия за осуетяване на достъпа им до имота
откъм ****. Твърди, че не се налага извършване на ново разпределение
ползването на имота, различно от това, което е направено от съсобствениците
и действащо към момента, счита че липсват предпоставки за промяна на това
фактическо положение.
В случай, че съдът реши да извърши ново разпределение на ползването
счита, че следва да бъдат обособени части от имота съгласно постигнато по
общо съгласие разпределение на ползването и в съответствие с разпоредбите
на чл. 32, ал. 2 ЗС, като бъдат очертани и ясно обозначени граници между
двете части на имота съгласно словесното описание, съдържащо се в
представените по делото нотариални актове от 09.09.2008 г. По този начин
щяла да бъде внесена яснота в отношенията на съсобствениците във връзка с
ползването на общата вещ.
Счита предявеният установителен иск за изцяло неоснователен.
Оспорва се ищците или техният наследодател да са владели явно и
необезпокоявано част от процесния имот повече от това, което притежават
като съсобственици.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
2
за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №45, том.
36, дело №9268, вх. рег. №14026 от 09.09.2008г. по описа на СВ – Русе,
ответникът И. И. И. е придобил правото на собственост върху 9/16 идеални
части от процесния имот – дворно място, цялото с площ от 1249,44 кв.м.,
представляващо поземлен имот №368 в кв** по плана на село ***, с право на
реално ползване на северната част от имота, откъм ****, по линията от „***,
по южната стена на гаража, до **** заедно с построения в това място масивен
гараж с площ от 24 кв.м.
С нотариален акт ***, том. 36, дело №***/2008г. вх. рег. №*** от
09.09.2008г на СВ – Русе, Р.К.П. се легитимира като собственик на другите
7/16 идеални части от процесния имот.
Според представената актуална скица на процесния имот, същият
представлява поземлен имот №***, находящ се в село ***, община Русе, с
адрес **** №1, с площ по кадастрален план 1271кв.м.
Р.К.П. е починала на 17.09.2021г. и е оставила за свои законни
наследници двете си деца – ищците по делото Е. И. Р. и А. С. Д..
Според заключението на изготвената по делото техническа експертиза,
след оглед и измервания на място, вещото лице е определило по
съществуващите в имота оградни платна и начина му на стопанисване, че
площта ползвана от ищците се равнява на 715 кв.м. или 9/16 идеални части от
процесния имот, а останалата част е използвана от ответника. В изготвената
към заключението скица – приложение №1 е отразено установеното на място
реално ползване на имота, според което всеки един от двата дяла има граница
както с улица „****“, така и с улица „****“, като лицето от към първата на
ползваната от ищците част е 7,43м. и е обособена от поставени от ответника
преградни пана. Вещото лице е изготвило и три варианта, отразени в скици,
според които би могло да бъде извършено разпределение на ползването на
процесния имот при равни права в съсобствеността и при 7/16 ид. части за
ищците и 9/16 ид. части за ответника.
Няма спор по делото, а и се установява от заключението на вещото
лице, показанията на свидетеля Л.Й.Л. и обясненията на страните, че
достъпът до процесния имот до момента е осъществяван откъм улица „****“,
от която страна има изградени една голяма и две малки порти, едната от
които в ползвания дял от ищците. В западната част към улица „****“ имотът
3
има голяма денивелация около 4-5 метра и от там би могло да се подхожда
само пеша, но след изграждането на бетонни или метални стълби, каквито
към момента няма.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 79 ЗС:
Придобивната давност е оригинерно основание за придобИ.е право на
собственост. Тя е способ за придобИ.е на право на собственост или
ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на
това право след изтичане на определен в закона период от време. Тоест,
фактическият състав на придобивната давност включва два елемента:
владение и изтичане на определен срок. За придобИ.ето по давност е
необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота.
Съгласно чл.68, ал.1 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението
следва да е явно, непрекъснато, необезпокоявано, несъмнено и с намерението
вещта да се държи като своя. Държателят (лицето, което осъществява
фактическа власт върху имота, но няма намерение да го свои) не може да
придобие имот по давност, независимо от продължителността на държането.
В т.2 от ППВС № 6 от 27.12.1974г. е прието, че намерението на лицето
да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощията на собственика, като при
промяна на държането във владение тези действия следва
да бъдат насочени и към собственика. Действията, с които се демонстрира
промяната на държането във владение, следва да бъдат конкретни по
отричане правата на останалите съсобственици или на собственика. Такива
действия са например: отказът на ползващият имота да допуска собственика
или останалите съсобственици или такова ползване на имота, което ясно
показва, че
изключва владението на собственика или останалите съсобственици.
В конкретния случай по делото не само не са налице доказателства, а и
липсват твърдения за осъществени от ищците и/или техния наследодател
фактически действия, които да могат да се квалифицират като владение в
смисъла описан по-горе. Точно обратното, в исковата молба, в жалба до РП –
Русе, а и в изявленията от проведените съдебни заседания, ищцата прави
4
оплакване, че не е била допускана до имота си, че ответникът осуетявал
достъпа им до него, че той е този който е поставил преграждащи пана и пр.
Не се сочат никакви нейни, на другия ищеца или техния наследодател
активни действия, които да се характеризират като намерение за владение на
част от имота, по-голяма от тази с която се легитимират като собственици с
представените нотариални актове. Поради това предявеният от тях иск за
установяване на правото им на собственост въз основа на придобивна давност
върху 1/16 идеална част от процесния имот следва да се отхвърли като
недоказан.
По иска с правно основание чл. 32, ал.2 ЗС :
Правоотношенията между съсобствениците по повод използването и
управлението на общата вещ се базират на принципа, установен в чл. 31, ал. 1
от ЗС, а именно, че вещта се използва и управлява по общо съгласие на
всички или на мнозинството съсобственици, поради което съдебната намеса
за разрешаване на спорове между съсобственици по повод ползването и
управлението на вещта е допустима само в изрично предвидените от закона
хипотези, респ. при изрично визирани в закона предпоставки. Тези хипотези
или предпоставки са следните:
1) Когато не може да се образува мнозинство от съсобствениците
(например двама съсобственици с равни права в съсобствеността);
2) Когато има разногласие между съсобствениците, притежаващи
повече от половината от веща;
3) Когато взетото от мнозинството решение е вредно за вещта.
В конкретния случай не се установява нито една от посочените
предпоставки, които да водят до допустимост на съдебната намеса във връзка
с разпределяне ползването на съсобствения на страните имот. Правата в
съсобствеността на ответника са над 50 %, т.е. би могло да се образува
мнозинство, което да вземе решение относно начина на ползване на имота. По
отношение на последното не се установяват и разногласия. Евентуалното
недопускане до имота на ищците от ответника или по какъвто и да е друг
начин ако той осуетява достъпа им до сградите им и част от поземления имот
не е равнозначно на разногласие между съсобствениците и тези „пречки“ за
ищците не биха могли да бъдат преодолени с предявяването на иска по чл. 32,
ал.2 ЗС. Всеки собственик/съсобственик, чието право е неоснователно
засегнато, разполага с друг, исков път за защита на нарушените си права,
5
например, чрез предявяване на негаторен иск. В настоящото производство ( с
характера на спорна съдебна администрация по иска по чл. 32, ал.2 ЗС) съдът
е длъжен да се съобрази с фактическото положение на имота и не би могъл да
задължи съсобственик да извърши ли да преустанови да извършва фактически
действия, пречещи на друг съсобственик да упражнява правата си. На
следващо място е налице вече взето решение за разпределяне ползването на
общия на страните имот и то е посочено в нотариалния акт с който
ответникът е придобил своите права, като страна по този договор
(прехвърлител) е майката и наследодател на двамата ищци. Така извършеното
разпределение, обвързва страните и неговото изменение е допустимо само,
ако то е вредно за вещта, данни за което няма по делото.
Допустимо е в настоящото производството да се прави възражение
(каквото е и направил ответникът), че е налице разпределение на ползването
по общо съгласие или по волята на мнозинството и не е настъпило изменение
на обстоятелствата, което възражение съдът следва да съобрази при преценка
на допустимостта на иска. Налично разпределение на ползването по реда на
чл.32, ал.2 ЗС, със съгласието на прехвърлителя или по решение на
мнозинството обвързва и последващ приобретател на идеална част от имота,
тъй като промяната в персоналния състав на съсобствеността не е изменение
на обстоятелствата, налагаща ново разпределение на ползването.
По изложените съображения следва да се приеме, че в случая исковата
претенция за извършване на разпределение на ползването на процесния имот
се явява недопустима. Тя е такава и на още едно самостоятелно основание –
липсва интерес за ищците от извършването на такова разпределение. В хода
на производството се установява, че ищците към настоящия момент имат
възможност да използват по-голяма част от съсобствения имот, която не
съответства на по-малките им права в съсобствеността. В съдебно заседание
процесуалният им представител изрично е заявил, че отговаря на
действителното ползване на имота установеното от вещото лице (приложение
№1 от експертизата) и е поискал да бъде извършено разпределение по
варианта намерил израз в приложение №3, съгласно което за ищците е
предвидена възможност за ползване на по-малка част от имота (7/16 ид. ч.),
6
включително и по-малко лице на частта към улицата, по която би могъл да се
извършва към настоящия момент достъп до имота – ****- 3,5 метра вместо
сегашните 7,43м. Извършвайки такова разпределение съдът ще ограничи
правата на двамата ищци, с които те разполагат към момента въз основа на
разпределението от 2008г. и действителното положение. За двамата ищци не
съществува към настоящия момент правна пречка да монтират в „своята
част“ от имота по-широка врата или по-различна от тази, която е налична към
момента и през нея да осъществяват достъп да имота си. Тяхното желание да
използват извършените преустройства от ответника в „неговата“ част от
имота, за да осъществяват достъп до своята, не е основание за уважаване на
претенцията им, след като за тях има осигурен достъп от друго място (също
от ****). Дори и да са налице фактически действия от страна на ответника,
които да осуетяват по някакъв начин достъпа на ищците до имота им през
тяхната част съгласно действащото разпределение, то както по-горе беше
посочено не може да бъде преодоляно с предявяване на настоящата искова
претенция. Няма основание да се приеме, че действащото към момента
разпределение ощетява ищците, ограничава тяхното право на собственост.
С оглед на изложеното установителният иск за собственост следва да се
отхвърли като неоснователен, а искът с правно основание чл. 32, ал.2 ЗС
оставен без разглеждане като недопустим, в която част постановеното
решение има характера на определение.
При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят
направените от него и претендирани разноски в размер на 1800лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, които са дължими от двамата ищци поравно.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Е. И. Р.
ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** и А. С. Д. ЕГН********** с адрес село
***, **** №1 срещу И. И. И. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ***** иск за
разпределяне ползването на съсобствения на страните недвижим имот -
поземлен имот №***, находящ се в село ***, община Русе, с адрес **** №1, с
площ по кадастрален план 1271кв.м., като недопустим.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
7
Окръжен съд – Русе в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. И. Р. ЕГН********** с адрес гр. Русе,
**** и А. С. Д. ЕГН********** с адрес село ***, **** №1 срещу И. И. И.
ЕГН********** с адрес гр. Русе, ***** иск за установяване правото на
собственост на ищците въз основа на давностно владение върху 1/16 ид. част
от съсобствен на страните поземлен имот №***, находящ се в село ***,
община Русе, с адрес **** №1, с площ по кадастрален план 1271кв.м., като
неоснователен.
ООСЪЖДА Е. И. Р. ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** да заплати
на И. И. И. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ***** сумата от 900лв.
разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА А. С. Д. ЕГН********** с адрес село ***, **** №1 да
заплати на И. И. И. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ***** сумата от 900лв.
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8