№ 404
гр. С.З., 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.З., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № *** по описа за 2025 година
Административно наказателно дело № *** по описа за 2025 година
Обжалван е електронен фиш № ********** за нарушение установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата /ЗП/, с който на основание чл.187а ал.2 т.3 във връзка с чл.179 ал.3б
от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя „РРС“ ЕООД със
седалище и адрес на управление град Б. е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лева, за нарушение на
чл.102 ал.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.
В жалбата жалбоподателят моли съда да отмени процесния ЕФ. Счита,
че ЕФ е издаден в нарушение на материалния закон и производствените
правила. Претендира направени по делото разноски за адвокат в размер на 600
лева.
Наказващият орган с писмено становище оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на процесния ЕФ. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира
правото да оспори административното обвинение и съответното
административно наказание. Жалбата е подадена срещу акт подлежащ на
1
съдебен контрол.
Жалбата е основателна.
Жалбата е срещу Електронен фиш № ********** за налагане на
имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата.
ЕФ № ********** е издаден за това, че на 03.03.2022г., в 09:50 часа, е
установено нарушение № *** с пътно превозно средство ВЛЕКАЧ *** ***, с
регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 19000,
брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6 в състав с ремарке с общ брой оси 5,
с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община
С.З., установено е в движение по път А-1 км ***+***, с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона
за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преМ.ването.
Нарушението е установено с устройство № ***, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км ***+***, община С.З..
Собственик, на когото е регистрирано ППС е „РРС“ ЕООД с
представител Р.Ат.Р..
С процесния ЕФ за нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за движението
по пътищата, на основание чл.187а ал.2 т.3, във връзка с чл.179 ал.3б от Закона
за движението по пътищата, на жалбоподателя „РРС“ ЕООД е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.
В ЕФ е вписано, че независимо от налагането на това административно
наказание „РРС“ ЕООД дължи и заплащане на съответната такса от Закона за
пътищата съобразно категорията на притежаваното от „РРС“ ЕООД пътно
превозно средство в размер на 119.00 лв. и че може да се освободи от
административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване
на настоящия електронен фиш, заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от
Закона за пътищата в размер на 750.00 лв. при спазване на чл.189е ал.3 и 4 от
Закона за движението по пътищата. С плащането на компенсаторната такса в
срок настоящият електронен фиш ще бъде анулиран (не се дължи
имуществена санкция), а задължението по Закона за пътищата ще се счита за
изпълнено и че Електронният фиш може да бъде анулиран при спазване на
условията посочени в чл.189ж ал.3 от ЗДвП.
ЕФ е издаден при условията на чл.189ж от Закона за движението по
пътищата. За нарушението е генериран доказателствен запис в системата по
чл.167а ал.3 от Закона за движението по пътищата.
Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното
му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУА.Н и НП са неприложими по отношение на електронния фиш.
2
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН установява сроковете за съставяне на актове за
установяване на административни нарушения и издаване на наказателни
постановления, които не са част от специалното производство по издаване на
електронните фишове. Що се отнася до форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване на електронни фишове, преценка относно давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН са неприложими, след като нарушението е
установено от автоматизирана система /в този смисъл виж Решение №
***/20.12.2022 г. по к.а.н.д. № ***/2022 г. на Адм. съд - П., Решение №
***/04.02.2021 г. по к.а.н.д. № ***/2020 г. на Адм. съд - П. и др./. По
отношение на ЕФ се съобразява общия срок за административнонаказателно
преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81 ал.3 във връзка с чл.80
ал.1 т.5 от НК.
В §6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на ЕФ -
„електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи“. Като електронно изявление при неговото издаване не
се изисква присъствие на контролен орган и нарушител, съгласно чл.189 ал.4
от ЗДвП. Относно процедурата по издаване на ЕФ няма текст, подобен на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, който да препраща към правилата на ЗАНН. В този
смисъл при издаване на ЕФ няма как да намерят приложение правилата на
чл.34 от ЗАНН, тъй като се касае за издаване директно на ЕФ, а не на два
отделни акта /АУАН и НП/.
Според Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и
ВАС са приложими нормите за давност по НК. Разпоредбата на чл.81 ал.3 от
НК следва да се прилага във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК или в случая
абсолютната погасителна давност е четири години и половина, считано от
датата на довършване на деянието /чл.80 ал.3 от НК вр. чл.11 от ЗАНН, в този
смисъл виж решение № ***/26.04.2023 г.на Административен съд - Пазарджик
по канд № ***/2023 г.; Решение №***/19.11.2021 г. на Административен съд
София - град по канд № ***/2021 г.; Решение № ***/04.05.2022 г. на
Административен съд - София - град по канд № ***/2022 г. Решение №
***/12.05.2023 г. на Административен съд София област по канд № ***/2023 г.
и други.
Съгласно §21 б от ПЗР към ЗИД ЗДвП ДВ бр.60 в сила от 16.08.2019 г.
разпоредбите на чл.187а и на чл.189е от ЗДвП се прилагат съответно като в
първата от тях изрично е посочено, че при установяване на нарушения по
чл.179 ал.3-3б в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано от
неговия собственик.
За нарушението е съставен Електронен фиш въз основа на данните
постъпили в системата по чл.167а ал.3 от ЗДвП от използвани технически
средства и системи. Следователно, разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП в
редакцията й към момента на нарушението и на издаване на ЕФ не е
основание да се приеме, че за нарушението по чл.179 ал.Зб от ЗДвП не се
прилага чл.187а от същия закон, по силата на която разпоредба се следва реда
3
по чл.189ж ал.2 и сл. от ЗДвП и спазване на чл.189е ал.3 и 4 от ЗДвП.
Регламент за изпълнение 202/204 на Комисията в чл.2 §7 изрично
предписва задължение за доставчика на Европейска услуга за електронно
пътно управление да уведоми ползвателя на тази услуга за всеки случай на
недекларирана пътна такса и да предложи възможност за отстраняване на
нередността, когато такава е предвидена в националното законодателство,
преди предприемането на принудителни мерки. Следователно, на
националния законодател принадлежи компетентността да установи
нормативно състав на нередност за недекларирани пътни такси и тя е
упражнена, видно от административно наказателните разпоредби на ЗДвП в
сила от 16.08.2019 г. /чл.179 ал.3-ал.3б/, но освен това нормата на Регламента
вменява задължение за уведомяване, без нужда от имплементирането му с
национална правна норма. На задължението за уведомяване съответства
правото на частноправните субекти на нередността да бъдат уведомени преди
предприемане на принудителните мерки - реда за отстраняване на
нарушението преди образуване на административно наказателно
производство е в компетентност на националния законодател. Регламентът се
прилага от 19.01.2021г., а редът за упражняване на това право е установен от
чл.10б ал.9 от Закона за пътищата в ред. ДВ бр.14/14.02.2023 г. в сила от
01.01.2024 г., но липсата на национален ред за упражняване на правото в
посочения период не дерогира задължението за уведомяване /В този смисъл
виж решение № *** от 29.04.2024 г. по канд ***/24 г. по описа на
Административен съд - С.З./.
На следващо място, в случая следва да се съобрази указаното в Решение
по дело ***/2023 г. на СЕС, което касае съразмерността на наказанията,
налагани с ЕФ от АПИ. Чл.9а от Директива 1999/62 /ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
27.07.2011 г. е в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не
допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административно- наказателна отговорност чрез заплащане на
„компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
Поради всички изложени по - горе съображения, съдът намира, че
обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се
присъди сума в размер на 400 лв. направени разноски за адвокат, като се
съобрази ниската фактическа и правна сложност на казуса и че има проведено
едно съдебно заседание без участие на процесуален представител.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, с който на ЕООД „РРС“ със
седалище и адрес на управление град Б. е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лева, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА АПИ да заплати на ЕООД "РРС" сума в размер на 400.00 лв.
/четиристотин лева/, направени по делото разноски за адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Районен съд - С.З. пред
Административен съд-С.З. по реда на Глава Дванадесета от АПК, на
касационните основания предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________
5