№ 1267
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100508242 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. А. Д., чрез особен представител, с която се
обжалва Решение №20028662/11.04.2022 г. на СРС, 149 състав, по гр. дело № 358/2020 г.,
постановено в производство по чл. 127, ал. 2 СК, като с молба от 20.07.2022 г. е уточнено, че
решението се обжалва частично - само в частта на постановената месечна издръжка от 300
лева, както и в частта на посочения период на дължимост - 07.01.2019 г., до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при
забава за всяка вноска до окончателното изплащане на издръжката. Във въззивната жалба са
изложени съображения. Моли се да се отмени решението в обжалваните части.
Въззиваемата страна Й. Д. Х. оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без
уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
Й. Д. Х. е предявила срещу Е. А. Д. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК - за
1
упражняване на родителските права, местоживеене на детето, определяне режим на лични
отношения и за издръжка-чл. 143, ал.2 и чл. 149 СК.
В исковата молба, депозирана в СРС на 07.01.2020 г., Й. Д. Х. е посочила, че на
18.02.2015 г. е родила общото на страните дете - С. Е. Д.. След раждането, ответникът я
тормозил, взел детето и не го върнал в продължение на месеци. Образувано било дело по
Хагска конвенция за връщане на детето, като съдът постановил, че задържането е незаконно.
Ищцата е посочила че бащата се е дезинтересирал, а детето живее със своята майка, като тя
осигурява всичко необходимо за отглеждането и възпитанието на детето. Посочила е, че с
ответника са разделени, като няма регламентация на отношения между родителите. Няма
определен режим кога бащата да го вижда и взима. Ето защо е предявила искове по чл. 127,
ал.2 СК, с които е поискала от съда да определи местоживеенето на детето при майката,
родителските права да бъдат присъдени на нея, като се определи режим на лични контакти
на бащата с детето като посочения в исковата молба. С исковата молба от 07.01.2020 г. е
претендирала месечна издръжка в размер на 500лв. ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от 07.01.2019г., като с уточнителна молба, депозирана в СРС на
30.11.2020 г., преди препис от исковата молба да е получен от ответника чрез особеният му
представител, ищцата е уточнила размера на иска за издръжка, като е заявила, че претендира
месечна издръжка за детето в размер на 250 лв. начиная една година преди завеждане на
исковата молба.
Уточнението досежно размера на иска за издръжка е възприето и допуснато от съда,
видно от проекта за доклад, обективиран в Определение № 20002457/11.01.2022 г.,
постановено по гр. дело № 358/2020 г. по описа на СРС, където ясно е посочено, че ищцата
претендира издръжка в размер на 250 лв. месечно, считано от 07.01.2019 г. ведно със
законната лихва от деня на забавата до окончателното й изплащане.
В открито съдебно заседание, проведено на 15.03.2022 г., съдът е докладвал делото
съгласно проекта си за доклад, изготвен с определение от 11.01.2022 г., като този доклад е
обявен за окончателен, вкл. и в частта за издръжката, направени са допълнения само
досежно искания за защитни мерки.
С Решение №20028662/11.04.2022 г. на СРС, 149 с-в, по гр. дело № 358/2020 г.,
постановено в производство по чл. 127, ал. 2 СК, е предоставено упражняването на
родителските права над детето С. Е. Д. на неговата майка Й. Д. Х., при която е определено
местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношения на бащата Е. А. Д., с
детето С. Е. Д.; осъден е, на основание чл. 149 СК и чл. 143, ал.2 СК, Е. А. Д., да заплаща на
С. Е. Д., действащ чрез своята майка Й. Д. Х., месечна издръжка в размер на 300 лева,
считано от 07.01.2019г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване ведно със законната лихва при забава за всяка вноска до окончателното
изплащане на издръжката, като е отхвърлен искът за горницата над 300 лв. до пълния
предявен размер от 500 лв.; осъден е, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Е. А. Д., да заплати в
полза на СРС държавна такса в размер на 576лв.; допуснато е, на основание чл. 242 ГПК
предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
2
Във въззивната жалба са наведени доводи, че съгласно приложени по делото молби
от ищцата от 07.12.2020 г. и 29.12.2021 г. за периода от 26.07.2020 г. до 20.01.2021 г. /когато
се твърди, че детето е предадено на неговата майка/ детето С. Е. Д. е живяло в семейството
на бащата - Е. А. Д.. Твърди се, че доказателство за това са и приложените по делото
социални доклади от Социално подпомагане - гр. Пещера и Постановление от 20.11.2020 г
на Районна прокуратура - гр. Пещера, където е посочено, че адресът на детето е гр. Пещера,
ул. *******
Ето защо се сочи, че присъждането на месечна издръжка дължима от ответника за
целия период, считано от 07.01.2019 г. е неоснователно.
Изложени са и доводи, че СРС не е взел предвид молбата на Й. Д. Х. от 30.11.2020 г.,
с която е уточнила размерът на издръжката - 250 лева месечно, начиная една година преди
завеждане на делото. Твърди се, че като е присъдил по- голям размер на исканата месечна
издръжка, съдът е постановил немотивирано решение.
Настоящият съд намира, че наведените доводи във въззивната жалба относно
периода, за който е присъдена издръжката, за неоснователни, доколкото за периода от
26.07.2020 г. до 20.01.2021 г. бащата е заминал за Германия, като не са налице данни същият
да е доставял издръжка за детето за посочения период.
Относно размера на издръжката:
Действително, видно от молба от ищцата, депозирана в СРС на 31.11.2020 г., ищцата
е заявила месечна издръжка за детето в размер на 250 лв. Уточнението досежно размера на
иска за издръжка е възприето и допуснато от съда, видно от проекта за доклад, обективиран
в Определение № 20002457/11.01.2022 г., постановено по гр. дело № 358/2020 г. по описа
на СРС, където ясно е посочено, че ищцата претендира издръжка в размер на 250 лв.
месечно, считано от 07.01.2019 г. ведно със законната лихва от деня на забавата до
окончателното й изплащане.
В открито съдебно заседание, проведено на 15.03.2022 г., съдът е докладвал делото
съгласно проекта си за доклад, изготвен с определение от 11.01.2022 г., като този доклад е
обявен за окончателен, вкл. и в частта за издръжката, направени са допълнения само
досежно искания за защитни мерки. При това положение първоинстанционното решение в
частта, в която е присъдена издръжка над размера от 250 лв. до размера от 300 лв., се явява
постановено „свръхпетитум” и подлежи на обезсилване в тази част.
Съответно решението следва да се отмени в частта, в която ответникът е осъден да
заплати държавна такса за разликата над 480 лв. до 576 лв., тъй като дължимата от него
държавна такса върху издръжката на детето, вкл. и такава за минало време, е в размер на 480
лв. при определен размер на издръжката от 250 лв.
В настоящия случай съдебните разноски, които е сторила въззиваемата страна следва
да се присъдят в размер на 375 лв., доколкото въззивната жалба е частично основателна.
Доколкото въззивната жалба е уважена частично, то следва въззивникът да бъде
осъден, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати на Софийски градски съд сума в размер
3
на 150 лв. – представляваща ½ от възнаграждението на назначения му особен представител,
изплатена понастоящем от бюджета на СГС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №20028662/11.04.2022г., постановено по гр. дело №
-ти
358/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 149 състав, в частта за присъдената
издръжка над размера от 250 лв. до уважения размер от 300 лв.
ОТМЕНЯ Решение №20028662/11.04.2022г., постановено по гр. дело № 358/2020
-ти
г. по описа на Софийски районен съд, 149 състав, в частта, в която е осъден, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Е. А. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски
районен съд държавна такса върху издръжката на детето над размера от 480 лв. до
определения от Софийски районен съд размер от 576 лв., т.е. дължимата държавна такса от
Е. А. Д., ЕГН **********, е в размер на 480 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №20028662/11.04.2022г., постановено по гр. дело №
-ти
358/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 149 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е. А. Д., ЕГН **********, да заплати на Й. Д. Х. разноски в размер на 375
лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството по в. гр. дело
-ви
№ 8242/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА Е. А. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати на
Софийски градски съд сума в размер на 150 лв., представляваща възнаграждение за
назначения му особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4