РЕШЕНИЕ
№ 18053
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110134925 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от М. Т. П., ЕГН:
*******************, с адрес: *************** съдебен адрес: ************** чрез адв.
П. Х., срещу „ТС“ ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
**************, , с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 3226,46 лева, представляваща главница за топлинна
енергия за периода от м. 01.2004 г. до м. 04.2009 г., сумата от 1219,94 лева, представляваща
мораторна лихва за забава, начислена за периода от 01.03.2004 г. до 09.09.2009 г., сумата от
88,93 лева, представляваща разноски по делото, както и сумата от 273,39 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които вземания е издаден
изпълнителен лист от 24.11.2009 г. по гр. д. № *************** г., по описа на СРС, 89 с-
в, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2009***0400671 на ЧСИ УД,
рег. № *** на КЧСИ, поради обстоятелството, че сумите са погасени по давност.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че спрямо него е било проведено заповедно производство, което е
завършило с влизане в сила на Заповедта за изпълнение и издаване на изпълнителен лист от
24.11.2009 г. за посочените суми. Сочи, че въз основа на изпълнителния лист, по молба на
взискателя „ТС“ ЕАД, на 30.12.2009 г. срещу ищеца било образувано и висящо
изпълнително дело № 2009***0400671 по описа на ЧСИ УД. Твърди, че последното
изпълнително действие по това дело било извършено на 03.01.20214 г., когато до ищеца била
изпратена призовка за принудително изпълнение с насрочен опис на движими вещи. Твърди,
че вземанията, предмет на изпълнителното производство били погасени с изтичане на
кратката тригодишна погасителна давност, като доколкото възприетото в ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, че погасителната давност започва да тече от 26.06.2015 г., то в настоящия
случай същата била изтекла на 26.06.2018 г., а в случай на приложение на петгодишна
погасителна давност - на 26.06.2020 г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се
оспорва като недопустим по аргумент, че не било налице висящо изпълнително
1
производство. По същество оспорва иска като неоснователен, като излага аргументи, че
погасителната давност многократно е прекъсвана, доколкото твърди, че ответното
дружество - взискател по изпълнителното дело е подавало регулярно молби за извършване
на актуално имуществено проучване и налагане на съответните обезпечителни мерки, а
именно запор на трудово възнаграждение/пенсия, запор върху откритите банкови сметки на
длъжника, запор на МПС, както и извършването на опис и оценка на движими вещи.
Поддържа, че при перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи,
които са били предприети преди същата да настъпи не били засегнати от прекратяване на
изп. дело на посоченото основание, а били осъществени и приключили като отделни
процеси, кредиторът разполагал с възможността да прекъсне давността като поиска нови
изпълнителни действия. В този смисъл се позовава на т. 10 на ТР № 2/26.03.2015 г. на
ОСГТК на ВКС. Прави разграничение между институтите на погасителната давност и на
перемпцията. Сочи, че в случая е приложима петгодишната давност, доколкото правните
последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на
влязло в сила решение. Излага, че поради обявеното извънредно положение на територията
на Република България и съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, изменен с Държавен вестник бр. 34 от 09.04.2020 г., за срока от 13 март 2020 г.
до отмяната на извънредното положение на 20.05.2020 г. спират да текат определени
изрично посочени срокове, в т. ч. и на погасителната давност.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа
страна следното:
М. Т. П., ЕГН: ******************* от една страна и ТС“ ЕАД, ЕИК /*************,
от друга страна са били страни по ч.гр.д. №************ г. на Софийския районен съд, 89
състав, по което на 12.10.2009 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №589 за
сумата от 3226.46 лева, представляваща главница за доставена и консумирана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м.01.2004 г. до м. 04.2009 г., законната
мораторна лихва за периода от 01.03.2004 г. до 09.09.2009 г. в размер на 1219.94 лева, ведно
със законната мораторна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда 07.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 88.93
лева – разноски по делото, и 273.39 лева- юрисконсултско възнаграждение.
На 24.11.2009 г. въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден
изпълнителен лист.
По молба на взискателя „ТС“ ЕАД от 30.12.2009 г. е образувано изп.дело
№2009***0400671 по описа на ЧСИ УД. С молбата взискателят е възложил на съдебния
изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението.
Със Запорно съобщение изх. *****************
Със Запорно съобщение изх. ******************************
Със Запорно съобщение изх. *****************
Със Запорно съобщение изх. *****************
Със Запорно съобщение изх. *****************
Със Запорно съобщение изх. *****************.
Със Запорно съобщение изх. *****************
Със Запорно съобщение изх. *****************
Със Запорно съобщение изх. *****************
Със Запорно съобщение изх. *****************
Със Запорно съобщение изх. *****************
Със Запорно съобщение изх. *****************
2
Със Запорно съобщение изх.*****************
Със Запорно съобщение изх.*****************
Със Запорно съобщение изх. *****************
Със Запорно съобщение изх. *****************
Със Запорно съобщение изх. *****************
С постановление от 29.07.2025 г. е прекратено изпълнителното дело на основание чл.
433, т. 8 ГПК.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които
обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само
тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение №
214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му
поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
3
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако
длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен срок,
заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй
като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно
основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в
посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС,
ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска по чл.424 ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото
вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. Този
режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се
предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.),
чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с
изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава
крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на
вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност. / в т.см. са
определение №214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение
№60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 6/21.01.2016 г. по
т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о./.
За настоящия съдебен състав най-ранната дата, за която може да се приеме, че
заповедта е влязла в сила е 24.11.2009 г.- датата на която е издаден изпълнителен лист. Ето
защо съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ************ г. по
описа на Софийски Районен Съд, 90 състав е влязла в сила на 24.11.2009 г.- Също така
следва да се съобрази, че страните не спорят относно обстоятелството, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила в хипотезата на чл.416, предл.1 ГПК. От този момент е
започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД, която изтича на 24.11.2014 г.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело -
2009***0400671 по описа на ЧСИ *СХ - 30.12.2009 г. давността не е изтекла.
Изпълнителното дело е образувно при действието о Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по
гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС
Според Постановление № 3 от 18. XI. 1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС,
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането.
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе
дадено различно тълкувание по отношение на погасителната давност – според касационната
инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С това решение бе обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд.
С Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС бе
прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС
На основание нормата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
4
действия по принудително изпълнение. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено тълкувание по отношение на погасителната давност
– според касационната инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години.
С т. 3 от Тълкувателно решение №2/04.07.2024 г. по тълк. дело №2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
В процесния случай последното изпълнително действие, годно да прекъсне давността е
извършено на 30.09.2010 г., изпълнителното дело е премирало на 30.09.2012 г.
Давност не е текла до 30.09.2012 г. според постановките на Тълкувателно решение от
28.03.2023 г. по тълк д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС в смисъл, че погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Новата давност за вземането е започнала да тече от 30.09.2012 г. и същата е изтекла на
30.09.2017 г.
При посочените мотиви съдът намира, че по отношение на ответника не съществува
правото на принудително изпълнение спрямо ищеца за сумата от сумата от 3226,46 лева,
представляваща главница за топлинна енергия за периода от м. 01.2004 г. до м. 04.2009 г.,
сумата от 1219,94 лева, представляваща мораторна лихва за забава, начислена за периода от
01.03.2004 г. до 09.09.2009 г., сумата от 88,93 лева, представляваща разноски по делото,
както и сумата от 273,39 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които
вземания е издаден изпълнителен лист от 24.11.2009 г. по гр. д. № *************** г., по
описа на СРС, 89 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
2009***0400671 на ЧСИ УД, рег. № *** на КЧСИ
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за държавна такса в
размер на 192.35 лева и адвокатско възнаграждение в размер от 800 лева, което съдът
намира, че съответства на фактическата и правна сложност на делото и съответства на
принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по
дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Т. П., ЕГН:
*******************, с адрес: *************** иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК вр. чл. 439 ГПК, че по отношение на „ТС“ ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление: **************, НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ за сумата от 3226,46 лева, представляваща главница
за топлинна енергия за периода от м. 01.2004 г. до м. 04.2009 г., сумата от 1219,94 лева,
представляваща мораторна лихва за забава, начислена за периода от 01.03.2004 г. до
09.09.2009 г., сумата от 88,93 лева, представляваща разноски по делото, както и сумата от
5
273,39 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които вземания е издаден
изпълнителен лист от 24.11.2009 г. по гр. д. № *************** г., по описа на СРС, 89 с-
в, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 2009***0400671 на ЧСИ УД,
рег. № *** на КЧСИ
ОСЪЖДА „„ТС“ ЕАД, с ЕИК: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на М. Т. П., ЕГН: *******************, съдебно-деловодни разноски в размер на
992.35 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6