МОТИВИ
към Присъда №260057/09.09.2021г. по НОХД №346/2020г. на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е
повдигнала обвинение срещу К.М.Б. ЕГН: ********** – за това, че „На ***година
в гр. Плевен се заканил с убийство с думите „***“ спрямо В.Х.М. *** и Х.В.М. *** и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
-престъпление по чл.144, ал. 3 вр. ал. 1от НК“
Представителят на РП - ПЛЕВЕН
поддържа обвинението така, както е повдигнато. Счита същото за доказано по
несъмнен начин и пледира за всяко от престъпленията, на подсъдимия да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер на около шест месеца,
изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено за срок от три
години.
Частните обвинители Х.В.М. и В.Х.М.
се явяват лично и с упълномощен повереник. Поддържат повдигнатото от
Прокуратурата обвинение и считат същото за доказано по несъмнен начин. Пледират
подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено справедливо
наказание, както и да бъдат присъдени сторените от частните обвинители разноски
за адвокатско възнаграждение, в размер на 600 лева.
Подсъдимият К.М.Б. се явява лично
и с упълномощен защитник. Не се признава се за виновен, като се ползва от
правото да даде обяснения, в които излага собствена версия за случилото се. Пледира
да бъде признат за невинен и да бъде оправдан - изтъква, че „Всеки е дал, всеки работи, всеки работи по
различен начин, но на длъжността, на която бях поставен, отговорността беше
страшно голяма и работата с много хора в бранш, където средното интелектуално
ниво е доста по-ниско от средното, аз исках по някакъв да се справям с нещата.“.
В аналогичен смисъл пледира и защитникът, който изтъква, че показанията на
двамата частни обвинители са неубедителни и противоречиви, включително че не са
в състояние да изяснят някои детайли, например – с какви дрехи е бил облечен
подсъдимия при процесния инцидент; че въпреки техните твърдения, че скоро след
инцидента са посетили кардиолог, в действителност това се е случило няколко
месеца по-късно; че не са подали жалба за случилото се до РП-ПЛЕВЕН или ЕЕН112
непосредствено след инцидента; че присъствалите при същия – А.Р. и К.А., не
потвърждават изложените от частните обвинители, фактически положения. Счита, че
не е доказано по несъмнен начин отправянето на закани за лишаване от живот от
страна на подсъдимия, спрямо свидетелите ***; че действително, поведението на Б.
в работния процес понякога е било по-емоционално, но в конкретната ситуация, не
е било насочено към това да формира някакви страхови
изживявания у В. и Х. ***, и че в крайна сметка – обвинението не е доказано
нито от обективна, нито – от субективна страна.
След като обсъди задълбочено събраните
в хода на наказателното производство доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:
К.М.Б. е роден на *** ***, настоящ
адрес:***, ***, български гражданин, със средно-специално образование, работи, разведен, осъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Б. и свидетелите В.Х.М.,
Х.В.М. /двамата последни, съответно – *** и ***/ се познават. Към 2019г. и
тримата работели в шивашко предприятие - „***“ ООД-ПЛЕВЕН, чиято производствена
сграда се намирала в Западна индустриална зона на гр.ПЛЕВЕН. Подсъдимият заемал
длъжност „***“ на Отдел „Производство“, а двамата свидетели – „***“.
Ръководството на предприятието в
лицето на св.К.А.А. било удовлетворено от работата на
подсъдимия Б.. Същевременно обаче, подсъдимият нееднократно проявявал вербална
агресия спрямо работници от предприятието; случвало се да крещи, да заплашва с
уволнение и да псува работнички в производството, което ръководел. Към
2018-2019г., ситуации с прояви на вербална агресия от страна на подсъдимия,
имало със свидетелките П.П. и В.Ж.К.. Имало и случай,
при който в процеса на работа, подсъдимият започнал да овиква работнички, а
техния *** – Ц.Г.М., се опитал да се застъпи в тяхна защита. Намесата на
свидетеля М. обаче имала обратен на целения ефект, тъй като подсъдимият се
разгневил още повече и силно блъснал ***а в гърдите, а последния – паднал на
земята; случаят изненадал и стреснал присъстващите, като на една от
близконаходящите се работнички – Й.Н.К. – й прилошало и била изведена от
работното помещение.
Тези и други конфликтни ситуации,
които подсъдимият създавал в хода на работния процес, както и описания му
подход към работниците, били добре известни в предприятието, в т.ч. – и на
механиците Х. и В. ***. На ***я К.А. направило впечатление, че с времето, подобни
ситуации зачестяват. За някои от тях научавал от работниците, а на някои от тях
– присъствал лично, какъвто бил случая с ***а Ц.М.. Въпреки това, макар че
отправял устни бележки на К.Б., св.А. така и никога не му наложил дисциплинарно
наказание по предвидения в КТ ред, тъй като такива били неговите разбирания –
да не налага дисциплинарни наказания.
В крайна сметка, на 26.06.2019г., подсъдимият
Б. подал едномесечно предизвестие за напускане, като в същото посочил, че това
се налага по здравословни причини. В следващите дни, напускането на подсъдимия
бързо се разчуло в предприятието и започнали интерпретации, че Б. е уволнен
/“изгонен“/. На неустановен ден до 29.06.2019г., слухове в този смисъл се
разпространили и в с.***. Подсъдимият научил за тези слухове и останал с убеждението,
че те биват разпространявани от свидетелите В. и Х. ***, защото както двамата
свидетели, така и подсъдимия, имали връзка с въпросното село. По описаните
причини, честолюбието на подсъдимия било засегнато и Б. решил да потърси саморазправа
с ***.
На 29.06.2019г. /събота/ в „***“
се раздавали трудовите възнаграждения за месеца. Подсъдимият се свързал по
телефона с ***я К.А. и се поинтересувал дали В. и Х. *** са на работа. След
като свидетелят А. отговорил утвърдително, подсъдимият се отправил към сградата
на предприятието и около 15:30 часа пристигнал там. Отишъл в работилницата,
където свидетелите *** изпълнявали трудовите си задължения и започнал да им
крещи - питал ги дали е „изгонен“ от работа. Б. бил видимо силно афектиран,
зачервен по лицето, като *** дори останали с убеждението, че е в нетрезво
състояние. Няколко минути по-късно, подсъдимият продължил агресивното си
държане срещу свидетелите, когато ги срещнал пред работното помещение: казал
им, че ще ги „избие“ и им разпоредил да тръгват веднага с него при ***я К.А.;
същевременно, дръпнал св.Х.М. за ръката, за да тръгне с него. Макар да били
изплашени от поведението на подсъдимия, *** тръгнали заедно с Б., тъй като от
една страна, не знаели какво да очакват в случай, че не тръгнат, а от друга –
нямали основания за притеснение от среща с ***я. По пътя към горния етаж,
където се намирала канцеларията на К.А., най-отпред вървял К.Б., след него – Х.М.,
а най-отзад – В.М.. Междувременно, Б. продължавал да крещи на двамата свидетели,
че ще ги „избие“, като в определен момент, направил движение с ръка назад, а
двамата свидетели си помислили, че подсъдимият ще извади оръжие; били чували,
че в миналото Б. е бил служител в системата на МВР – слух, който сам по себе
си, не отговарял на истината. Подсъдимият не извадил огнестрелно или друго
оръжие, но Х. и В. *** забелязали, че отзад на кръста му е прикрепена кания с
нож. И двамата свидетели били изплашени и силно притеснени от агресивното
държане и отправените закани от страна на подсъдимия.
След влизането в офиса на ***я на
дружеството, подсъдимият продължил да крещи по адрес на *** – заканвал се, че
ще ги избие, че ще им разсипе живота, наричал ги „***“, „***“. Същевременно,
св.А. не взимал отношение. В определен момент Б. казал на В. и Х. ***, че са
„уволнени“, да се махат. Двамата използвали случая и напуснали офиса на ***я,
като няколко минути по-късно В.М. получил телефонно обаждане от страна на А.,
който споделил, че Б. е силно раздразнен и посъветвал двамата механици да си
тръгнат от работа, за да предотвратят ескалация на конфликта.
Свидетелите *** изпълнили
препоръката на своя *** и си тръгнали от работа; цялата гореописана ситуация силно
ги била изплашила и притеснила. Поради това, в следващите работни дни /01.–05.07.2019г./,
двамата ползвали платен отпуск. На 08.07.2019г. В.М. *** и след извършена
предварителна проверка, с Постановление от 19.08.2019г. на прокурор при
РП-ПЛЕВЕН било образувано досъдебно производство №Д-1301/2019г., в хода на
което К.М.Б. ЕГН: ********** бил привлечен към наказателна отговорност, за
извършено престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК.
Съдът намира, че възприетата по –
горе фактическа обстановка се доказва по убедителен начин, като основава същата
върху следните доказателствени материали:
- показания на свидетелите В.Х.М. -
дадени в хода на съдебното следствие, Х.В.М. - дадени в хода на съдебното
следствие, К.А.А. - дадени в хода на съдебното
следствие и прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. с ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК, П.Б.П.
- дадени в хода на съдебното следствие, В.Ж.К. - дадени в хода на съдебното
следствие, И.Г.И. - дадени в хода на съдебното следствие, Т.М.А. - дадени в
хода на съдебното следствие, Й.Н.К. - дадени в хода на съдебното следствие. Показанията
на тези свидетели способстват за изясняване на фактите и обстоятелствата във
връзка с процесния инцидент, неговото възникване и развитие, поведението на
участниците /Б., Х. и В. ***/ в него, но и някои ситуации, които разкриват
закономерности в поведението на подсъдимия в хода на работния процес в
предприятието, включително – отношението към работниците като цяло. Следва да
бъде подчертано, че въпреки заинтересоваността на свидетелите Х. и В. *** от
изхода на делото, както техните показания, така и тези на свидетелите А., П., К., И., А., К. не оставят впечатление за
недобросъвестност, проявена тенденциозност, в т.ч. – за потвърждаване на
неистини или затаяване на истини; напротив, показанията им се отличават с
убедителност и последователност по отношение на правнорелевантните факти и обстоятелства.
Поради това, Съдът отдава вяра на показанията на споменатите свидетели, като
специално относно свидетеля К.А. държи сметка, че прочетените по реда на чл.281 НПК негови показания са по-подробни и убедителни от непосредствено дадените в
хода на съдебното следствие - и доколкото същият свидетел заявява, че ги
поддържа, Съдът им отдава известно предпочитание, пред непосредствено дадените показания
в съдебното следствие;
- заключение по съдебно-психиатрична
експертиза досежно Х.В.М. /л.29 - 38 от ДП/, от което
се установява, че при същия не се установяват данни за умствена недоразвитост
и/или за психично разстройство в тесния смисъл на думата; както към времето на
описаното деяние, така и към момента на експертното изследване, липсват данни
за качествени нарушения във възприятията, мисленето и паметовите функции, като
е изрично отбелязано, че стресът повлиява възприятията за случилото се, но
паметовите съдържания, макар и неидеални, не са качествено трансформирани; вещото
лице счита, че в клиничен аспект, при Х.В.М. са налице данни за провокирана
тревожност към полюса на паниката – състояние, при което се нарушава
рационалният контрол на поведението, губи се увереност за контрол на
ситуацията, както и за контрол над себе си, като негативните емоции са
достатъчно силни, за да провокират неприятни разсейващи асоциации, негативни
мисли, като е възможно да се преекспонира заплахата; вещото лице отбелязва, че
в такива състояния винаги се надценява възможната заплаха, но данните от
изследването на Х.М. сочат, че е преживял стрес във връзка с възникналия
конфликт и в това състояние, е възприел заплахата и я е преживял с болезнени
чувства и негативно опасение за действително осъществяване на вербално-агресивните
реплики. Съдът намира, че експертното заключение е обосновано, обективно, не
буди съмнения в неговата правилност, поради което му отдава вяра;
- заключение по съдебно-психиатрична
експертиза досежно В.Х.М. /л.39 - 49 от ДП/, от което
се установява, че при същия не се установяват данни за умствена недоразвитост
и/или за психично разстройство в тесния смисъл на думата; както към времето на
описаното деяние, така и към момента, липсват данни за качествени нарушения във
възприятията, мисленето и паметовите функции, като вещото лице изрично
отбелязва, че в обстановка на стрес, възприятията на свидетеля са били повлияни
и фрагментирани, но макар и споменът да не е идеален, не е качествено
трансформиран; вещото лице счита, че в клиничен аспект, при В.Х.М. са налице
данни за провокирана тревожност към полюса на паниката – състояние, при което
се нарушава рационалният контрол на поведението, губи се увереност за контрол
на ситуацията, както и за контрол над себе си; вещото лице отбелязва, че в
такива състояния винаги се надценява възможната заплаха, но данните от
изследването на В.М. сочат, че е
преживял стрес във връзка с възникналия конфликт и в това състояние, е
възприел заплахата и я е преживял болезнено, с негативно опасение за действително
осъществяване на вербално-агресивните реплики. Съдът намира, че експертното
заключение е обосновано, обективно, не буди съмнения в неговата правилност,
поради което му отдава вяра;
- справка за самоличност на лица,
работещи в „***“ ООД-ПЛЕВЕН /л.117 – 18 от делото/;
- справка и препис на разрешение за
ползван платен отпуск от свидетелите Х. и В. *** за периода 01. – 05.07.2019г.
/л.119 – 120 от делото/;
- писмени материали във връзка с
приключването на трудовото правоотношение на К.Б. в „***“ ООД /л.122 – 123 от
делото/;
- справка от МЦ „***“ ООД-ПЛЕВЕН
/л.142 от делото/;
- заверени преписи от амбулаторни
листи, издадени за Х.М. и В.М. за извършен на 17.10.2019г. кардиологичен
преглед /л.167 – 168 от делото/;
- справка от 01 РУМВР-ПЛЕВЕН за
липса на издадени разрешителни за огнестрелно оръжие или подадени уведомления
за неогнестрелно оръжие от страна на К.М.Б. /л.181 от делото/;
- заключение по комплексна съдебна
психолого-психиатрична експертиза /л.209 – 226 от делото/, от което се
установява, че подсъдимият К.Б. не страда от психична болест по смисъла на
Закона за здравето; липсват и данни за умствена недоразвитост, краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието, както в минало време, така и към
29.06.2019г., и понастоящем, поради което същият е в състояние правилно да
възприема, запаметява, възпроизвежда факти от значение за наказателното
производство. Вещите лица отбелязват, че при Б. са налице акцентирани черти на
характера, с доминиращи емоционално-нестабилни черти и импулсивност;
акцентуациите се определят като прекалено изразени черти на характера и не се
свързват с патология на личността, тъй
като въпреки трудностите в изграждането на взаимоотношения с другите, личности
с подобни акцентуации, все пак са способни на самоконтрол. Експертите считат,
че в случая с Б., акцентите в характера и поведението се проявяват в по-тесен
кръг от лични и социални ситуации, свързани с ощетеност на потребностите и
интересите, неудовлетвореност и интрапсихичен дисбаланс, в резултат на различни
фактори, на фона на адаптивно функциониране в широкия кръг обичайни житейски
ситуации и базисни психични сфери. Посочват, че при Б. се установяват
характерови черти на упоритост, честолюбивост и ригидност, които са
предиспозиция за конфликтност при интеракциите; подсъдимият трудно приема
алтернативна гледна точка поради изразена честолюбивост и болезнено преживяване
на накърненост на самооценката и представата за собствено достойнство; в
подобни ситуации има склонност към улеснена раздразнителност, сприхавост и
избухливост, въпреки декларирана готовност да търси диалогичен подход при
проблеми, което е в контекста на социалната желателност; подчертават, че
същевременно, подсъдимият притежава ресурс за реално възприемане на
фрустриращата ситуация, както и за проява на критичност в преценката, поемайки
лична отговорност при собствена причинна роля за възникването й. Отбелязват, че
склонността на К.Б. към агресия /оценена със самооценъчен въпросник/ е умерено
изразена и се проявява в нагласи за агресивно недоверие, вербално агресивно
реагиране и кумулиране на негативни чувства, но предвид високата социална
желателност в себерепрезентацията, не са изключени и по-високи нива на
агресивни диспозиции. Считат, че в контекста на процесната конфликтна ситуация
/която сама по себе си е фрустрираща за личността/, подсъдимият е реагирал на
база личностовите си особености, като типа акцентуация на личностови черти го е
предразположила към раздразнителност и вербално агресивно реагиране. Съдът
намира, че експертното заключение е обосновано, обективно, не буди съмнения в
неговата правилност, поради което му отдава вяра;
- характеристична справка за
подсъдимия /л.20 - 21 от делото/;
- справки за съдимост за двамата
частни обвинители /л.51 – 52 от делото/;
- справка за съдимост на подсъдимия
/л.48 – 50 от делото/.
В доказателствената съвкупност са
налице особености, които налагат обсъждане в съответствие с разпоредбата на
чл.305 ал.3 изр.2 НПК.
По-конкретно, налице са съществени
противоречия в гласните доказателствени средства, които се обособяват условно
на две групи: от една страна, такива, които се отличават с преимуществено
„обвинителен“ характер, а именно, споменатите по-горе показания на свидетелите В.Х.М.
- дадени в хода на съдебното следствие, Х.В.М. - дадени в хода на съдебното
следствие, К.А.А. - дадени в хода на съдебното
следствие и прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. с ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК, П.Б.П.
- дадени в хода на съдебното следствие, В.Ж.К. - дадени в хода на съдебното
следствие, И.Г.И. - дадени в хода на съдебното следствие, Т.М.А. - дадени в
хода на съдебното следствие, Й.Н.К. - дадени в хода на съдебното следствие, а
от друга, такива, които са с преимуществено „оправдателен“ характер –
обясненията на подсъдимия К.М.Б. и показанията на свидетелката В.Л.Т., дадени в
хода на съдебното следствие. Отделно място сред гласните доказателствени
средства заемат дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелките
А.Л.Р. и Ц.В.Т.. Според показанията на свидетелката Р., като главен
счетоводител на дружеството, същата е присъствала на случай, при който, при
раздаване на заплатите, в стаята преди тази на ***я /т.е. помещението на
секретарката/ е имало някакво „повишаване“ на тон, но не е разбрала нито
кой, нито за какво се кара. Посочва, че няма проблеми с паметта и също така
посочва, че е била концентрирана в работата си, както и че не е изключено да е
била излязла за малко по времето, когато е станал процесния инцидент. На свой
ред, според показанията на Ц.В.Т., същата отбелязва, че познава подсъдимия и
частните обвинители като колеги, не е присъствала на инцидента между тях, а е
научила за същия впоследствие, от трети лица. Общото между показанията на тези
две свидетелки, което налага да бъдат отбелязани е това, че същите се отличават
с изключителна ниска информативност, до степен – липса на такава; тези
показания не само не са в подкрепа на някоя от двете условно определени групи,
но и изобщо не способстват за разкриване на обективната истина – поради което,
не се ползват с доказателствено значение и повече няма да бъдат обсъждани.
Съдът намира, че за така
посочената, условно, „първа“ група свидетели е характерно, че техните показания
са последователни, подредени, логически издържани, отнасящи се до конкретно
възприети от свидетелите факти и обстоятелства. Наред с това, тези свидетелски
показания взаимно се подкрепят при изясняване на правнорелевантните факти.
Отново следва да бъде подчертано, че въпреки заинтересоваността на свидетелите Х.
и В. ***, техните показания, както и тези на свидетелите К.А.А., П.Б.П., В.Ж.К., И.Г.И., Т.М.А., Й.Н.К., не оставят
съмнения за проявена тенденциозност, изопачаване на действителната фактология,
в т.ч. – чрез предположения или внушения от едно или друго естество.
Безспорно, централно място в обсъжданата
група заемат показанията на свидетелите Х. и В. ***, които са подробни и
разкриват в пълнота процесната ситуация, нейното възникване и развитие,
поведението на подсъдимия и двамата частни обвинители. Именно от тях се
установява физическото и психологическо състояние на подсъдимия /силно
зачервен, превъзбуден, афектиран, с външни признаци за употреба на алкохол/, с
поставен нож в кания на кръста, говоренето на висок тон /викане/ спрямо ***,
отправените закани, че ще ги избие, съпроводени с обидни думи /“***“, „***“/
и закани за уволнение. Показанията на двамата свидетели са убедителни, взаимно потвърждаващи
се и изграждат достоверна версия за случилото се. Заслужава да бъде отбелязано,
че според заключенията на вещото лице по изготвените съдебно-психиатрични
експертизи за Х. и В.М., спомените на двете лица не са идеални, но според
експерта, това следва да се отдаде на обстоятелството, че в състояние на стрес,
е допустимо да се получат известни пропуски в спомените. Именно в тази светлина
Съдът приема единственият момент, във връзка с който показанията на Х. и В. ***
бележат известно противоречие. Така, според свидетеля В.М., след като
подсъдимият посетил работилницата и започнал да вика по адрес на Х. и В.М., трите
лица са се отправили към офиса на ***я, като подсъдимият дръпнал за ръката Х.М.
и започнал да отправя разнообразни закани и обиди. На свой ред, според
свидетеля Х.М., след като подсъдимият посетил работилницата и започнал да вика
по адрес на Х. и В. ***, а именно – дали е „изгонен“, същият напуснал
помещението, но се завърнал пред работилницата няколко минути по-късно, когато
там били Х. и В. ***, дръпнал за ръката Х.М. и започнал да отправя разнообразни
закани и обиди към двамата свидетели. Както вече беше отбелязано, това
единствено противоречие в показанията на Х. и В. *** намира своето обяснение в
приетите по делото две заключения по съдебно-психиатрични експертизи, но наред
с това, Съдът намира, че същото противоречие се явява несъществено и обяснимо,
тъй като касае детайл от една напрегната и динамична обстановка, който не се
ползва със самостоятелно фактическо или правно значение.
Впрочем, в подкрепа на твърдяното от
страна на свидетеля Х.М. посещение на работилницата, отправени викове дали е
„изгонен“ и напускането на работилницата, са и показанията на свидетеля И.И.. Според тях, на процесната
дата, подс.Б. влязъл в работилницата „много афектиран“
и на два пъти запитал св.В.М. дали подсъдимият е изгонен от работа. Св.И. не си
спомня дали В.М. е отговорил, но посочва, че Б. казал, че после ще се разправят
„горе в офиса“ - и си тръгнал. Свидетелят И. също така отбелязва, че при
посещението на подсъдимия в работилницата са били само тримата /със св.В. и Х. ***/;
посочва, че след това посещение, частните обвинители останали силно учудени,
както и че няма възприятия за по-нататъшното развитие на случая, но знае, че
през цялата следваща седмица, *** не идвали на работа. Видно е, че показанията
на свидетеля И., макар и кратки, се явяват убедителни и в потвърждение на това,
че на процесната дата, срещите между подсъдимия, от една страна и *** – от
друга, са били две: първо, когато Б. отишъл в самата работилница и отправил
споменатия по-горе въпрос дали е изгонен от работа и малко след това – пред
самата работилница, където вече се развила и изключително конфликтна
обстановка, съпроводена с отправяне на обиди, закани, дърпане на св.Х.М. за
ръката, последвано от качването на трите лица, в офиса на ***я. Тази
последователност на събитията впрочем, е и единствено логичната - качването на
двамата частни обвинители и подсъдимия в офиса на К.А. се потвърждава от
множество доказателствени източници /показанията на В. и Х. ***, К.А.А., дори обясненията на самия К.Б., за които ще стане дума
по-долу/, а същевременно – св.И. отбелязва, че след като подсъдимият си тръгнал
от работилницата, двамата частни обвинители не се отправили веднага към
канцеларията на А. - „Еми, не тръгнаха веднага след него, по-късно
най-вероятно, вече в офиса се качиха.“, т.е. същото качване е несъмнено, но
не се е случило веднага при посещението на подсъдимия в работилницата, а малко
след това.
Важно място в доказателствената
съвкупност заемат показанията на свидетеля К.А. – от една страна, защото същият
е бил ръководител както на подсъдимия, така и на свидетелите Х. и В. ***, т.е.
не се е намирал в някакъв род зависимост от някой от тях, а от друга –
доколкото именно този свидетел се посочва като лице, присъствало, макар и в
част от конфликтната ситуация, а именно – в офиса на ***я; в този смисъл,
показанията на св.А. притежават съществено доказателствено значение. Според
тези, дадени в хода на съдебното следствие, на неустановен ден през месец
август 2020г., в управляваното от негова страна предприятие, са се раздавали
заплатите, когато неизвестно как, в офиса се появили подсъдимият Б. и св.В.М.,
които се „скарали“. В помещението присъствали и други лица – главният
счетоводител /А.Р./ и предполагаемо секретар, но свидетелят не е сигурен за
тези лица, защото не си спомня. Разправията между К.Б. /който според А. бил „възбуден,
афектиран“/ продължила кратко, след което двамата с В.М. излезли навън и
продължили да се карат. Свидетелят уточнява, че страда от високо кръвно и
диабет, а и в резултат на напрежението в работата, има склонност да забравя.
Заявява липса на спомен относно редица обстоятелства, в т.ч. - дали свидетелят Х.В.М.
е присъствал при скандала между К.Б. и В.М., каква е била точната причина за
скандала, отправените реплики; изразява предположение, че последните двама са
се псували, както и отбелязва, че Б. е бил по-активен в разправията, изразява
предположение за отправени от същия обиди /„***” ли имаше, „***” дали беше…“/.
Посочва, че няма спомен дали е говорил по телефона с някой от частните
обвинители преди инцидента, но има спомен за такъв разговор с тях след
инцидента, при който им казал да си тръгват, с цел избягване на нови скандални
ситуации. Изтъква, че в последните месеци преди този случай, работата на Б.
/който и преди това бил по-темпераментен/, била съпроводена със зачестили
оплаквания от работници, а отношението му било „силно изнервено“,
като А. отдава това на проблемите на подсъдимия в личния му живот и
напрежението в работата. Отбелязва, че е получавал множество сигнали, за
множество лица, че идват в нетрезво състояние на работа, в т.ч. – и за
подсъдимия / „Казвали
са ми, че понякога идвал пиян на работа. Малко е относително, аз не ходя да ги
душкам, защото той не е само той, те и за други през деня казват „този мирише,
онзи мирише”, те повечето са жени и общо взето и жените миришат.“/. Отбелязва, че всички подавани
сигнали срещу Б. са били устни, като самият А., също устно, предупреждавал
подсъдимия; подчертава, че за 20 години, не е наказвал никой от работниците си,
по никакъв повод – тъй като такъв е избраният от негова страна подход. Свидетелят
не е сигурен дали е имало закани от страна на Б. при процесния инцидент /
„От К. към…дали бяха и
двамата или само единият…имаше някакви заплахи, вярно е, но за живот ли бяха,
за побой ли, за нещо такова - не си спомням вече, но съм го чул, аз бях в
стаята, те бяха или в приемната или в коридора.“/. Отбелязва, че
обстоятелството, че Б. напуска работа е било разгласено лично от самия А.,
който уведомил свои подчинени, но не и че Б. е бил „изгонен“ от работа.
Съдът намира, че показанията на
св.К.А. от съдебното следствие са доминирани от множество твърдения за липса на
спомен, включително – несигурност в собствените спомени, уклончивост и явна
тенденция за омаловажаване на определени обстоятелства. В тази връзка, особено
красноречиво е отношението на свидетеля А. към проявите на вербална агресия в
управляваното от негова страна предприятие:
„АДВ. Е. – Според вас да
считаме, че ако те са се карали, това не
е инцидент?
СВИДЕТЕЛЯТ А. – Еми да, те много
се карат.
АДВ. Е. – Вие разбирате инцидент,
когато почнат да се бият?
СВИДЕТЕЛЯТ А. – Да, нещо
по-агресивно.
АДВ. Е. – Вербалната агресия
според вас не е агресия?
СВИДЕТЕЛЯТ А. – Еми, не е.“
…
СВИДЕТЕЛЯТ А. – Повикваше и той /св.В.М. – бележката наша/, ама
не колкото К.. К. повикваше повече от В., но агресивност не съм видял - двамата
някаква схватка, да са се доближи, опит за биене, за такова…освен викове.
АДВ. Е. – Да, вербална агресия.
СВИДЕТЕЛЯТ А. – Не знам как му
казвате – викове са за мен.“
От друга страна, в дадените в хода
на досъдебното производство показания, св.А. разказва, че на 29.06.2019г. е бил
в офиса си в предприятието, както и че са се раздавали заплати; че е чул викове
от коридора, след което в офиса са влезли К.Б. и В. и Х. ***, като „К.
според мен ги водеше при мен и викаше по тях. Обиждаше ги и ги псуваше на „***““.
Свидетелят посочва, че по-рано на същия ден Б. се е свързал с А. и го е питал
дали Х. и В. са на работа, както и че са разпространявали слухове в с.***, че Б.
е „изгонен“, което не отговаряло на истината. Свидетелят подчертава: „Истината
е че той се стараеше да си върши работата добре, като в производството, да
извади добър продукт, но накрая нервите му не издържаха.“. Посочва и че не
може да твърди със сигурност дали на процесната дата Б.
е бил употребил алкохол, но е бил „видимо зачервен в лицето и превъзбуден“;
че не е видял нож в кания, но при излизането на Б. и ***, подсъдимият е вървял
най-отзад и е направил някакъв жест с ръка, сякаш да хване нещо на хълбока си
отзад. Също така, уточнява „… закана точно с убийство не си спомням, но за
бой и за разправяне с тях го каза няколко пъти“. Потвърждава, че е приканил
В.М. след случая да се прибере със ***а си вкъщи, за да не „ескалират“ нещата,
както и че в следващите дни, двамата механици не са идвали на работа „…от
страх за живота и здравето си. Извинението им беше, че ходят по прокурори,
адвокати и т.н….“
Съпоставката между показанията на
свидетеля К.А. в съдебното и тези в досъдебното производство разкрива, че
вторите са значително по-категорични, съдържат чувствително повече конкретика,
като изложението на фактите и обстоятелствата на случая се ползва със
значително по-голяма убедителност. Действително, показанията в досъдебното
производство също страдат от определени несъвършенства, което е ясно видимо при
засягане на въпроса за конкретното поведение на Б., В. и Х. ***; тук свидетелят
отново заявява невъзможност да си припомни какви са били точните фрази между
лицата, включително – потвърждава, че е имало закани за бой и „разправяне“ от
страна на Б. спрямо двамата свидетели, но уклончиво посочва, „…закана точно
с убийство не си спомням…“, т.е. отново липсва категоричност по този
въпрос, включително – липсва потвърждение такава закана да е отправяна, но и
опровержение това да се е случило. Все пак, Съдът държи сметка, че самият А.
заявява наличието на хронични заболявания и склонност към забравяне, видна е и
определената склонност към омаловажаване значимостта на вербалната агресия като
цяло, явно част от мирогледа на свидетеля; наред с това, динамиката на подобни
конфликтни ситуации като тази, за която разказва К.А., е сама по себе си,
висока, а това на свой ред, неизбежно се отразява и върху качеството на
спомените. Извън всяко съмнение обаче, версията, съдържаща се в прочетените на
основание чл.281 НПК показания на свидетеля, е не само по-подробна, но и
по-убедителна от тази, изводима от непосредствено дадените показания на А. в
съдебното следствие. Същата намира потвърждение в показанията на свидетелите Х.В.М.,
В.Х.М. /досежно процесния
инцидент/, свидетелите П., К., А., К. /досежно поведението на подсъдимия в
производствения процес и спрямо работниците - в частност/. Ето защо, Съдът
намира, че както показанията на св.А. от съдебното, така и тези от досъдебното
производство следва да бъдат кредитирани, но отдава известно предпочитание на
показанията на свидетеля, дадени в досъдебното производство, още повече, че
същият заяви, че ги поддържа. На свой ред намира, че показанията, дадени в хода
на съдебното следствие, като значително по-малко подробни и категорични, могат
да имат единствено спомагателен, допълващ характер спрямо прочетените на
основание чл.281 НПК, показания.
На следващо място, налага се да
бъде отбелязана една изключително важна особеност на показанията на свидетелите
Х. и В. ***, която намира потвърждение в показанията на свидетелите К.А.А., П.Б.П., В.Ж.К., И.Г.И., Т.М.А., Й.Н.К., а именно:
случаят с невъздържаното, грубо и дори - плашещо околните, поведение на
подсъдимия К.Б. в хода на производствения процес, не се явява изолиран случай,
а са налице и други ситуации, при които потърпевши от подобно поведение, са
били други лица, трудово ангажирани в „***“ ООД:
-
в тази връзка, св.И. отбелязва, че макар лично да е нямал конфликти с
подсъдимия, често е чувал Б. да говори на своите подчинени работници „нависоко
и доста афектиран“;
-
в показанията си в хода на съдебното следствие, свидетелката П.Б.П.
разказва за случай на неустановена дата през 2019г., при който, по незначителен
повод свързан с работата, К.Б. силно се ядосал, скарал се на П. и когато същата
се опитала да го успокои – започнал да й се репчи с гърди, хванал я за ръката,
обърнал я към входа на цеха и й казал да си тръгва - че е „изгонена“ от работа.
Свидетелката отбелязва, че е *** с 20-годишен стаж, а поведението на Б. пряко
се е отразило на нейния авторитет и дори е разговаряла за случая, с
ръководството на предприятието, включително – ползвала отпуск, тъй като
изключително негативно изживяла описаната ситуация. Посочва, че е чувала за
други случаи на подобни прояви от страна на Б., включително – за процесната ситуация с ***, но не е присъствала лично и няма
собствени възприятия;
-
в същата насока са и показанията на свидетелката В.Ж.К., която е
работничка в дружеството. К. разказва, че е родом от с.*** и че не е
присъствала на процесния инцидент, но е научила за същия, както и че по-късно
на процесния ден, е била пресрещната от К.Б.. Подсъдимият й потърсил сметка, че
била говорила по негов адрес в с.***, при което К. го помолила да не й
препречва пътя, защото бърза да си хване автобуса; Б. обаче й отвърнал „внимавай
да не говориш за мен, да не ти се случи нещо“. Свидетелката К. отбелязва,
че при така описаната ситуация, Б. бил „…нервен, … превъзбуден, зачервен
целия…“, както и че се е изплашила от неговото държане. Също така
подчертава, че с Б. се познават от дълго време и че е имало случай в миналото,
при който я е псувал на майка, а това я засегнало особено силно, тъй като към онзи
момент, майка й вече е била починала. Наред с това отбелязва, че св.К.А. е
присъствал, когато на 29.06.2019г., Б. отправил на свидетелката споменатата
по-горе закана, но отношението, което ***ят взел, било своеобразно - казал й „хайде,
заминавай си да не изпуснете автобуса, обличай се, заминавай си, той е
превъзбуден нещо, не се разправяй повече“;
-
свидетелката Т.М.А. разказва, че
след края на работния ден /очевидно на 29.06.2019г., тъй като макар да
не посочва изрично датата, но именно в тази насока са изложените от нея, факти
и обстоятелства, а и показанията на В. и Х. ***/, същата се прибирала към къщи
и преминавала по мостче, находящо се в близост до шивашкото предприятие; по
същото време, на известно разстояние отпред, по мостчето, преминавали К.Б. и
неговата приятелка В.Л.Т.. Подсъдимият забелязал св.А. и се върнал назад,
започнал да й говори нещо неразбираемо, но й направило впечатление, че бил
силно зачервен и залитал. Св.А. му казала да я остави на мира, тъй като се
прибира към къщи при приятеля си, при което Б. й казал „къде го ма, къде го,
дай да го видя, да го заколя и да го прехвърля през моста!“. А. подчертава,
че и на нея се е случвало в рамките на работния процес, да бъде овиквана от Б.,
чието поведение определя като на „истерик“; посочва, че дори й се
заканвал, че ще я бие; твърди, че й е известно, че и други работници са имали
подобни ситуации с Б., като отбелязва, „Той не само ги овиква, ми направо
изпадаше в истерия.“; отбелязва, че никога не е имала лични отношения нито
с ***, нито – с Б., но че след напускането на последния, работният процес в
предприятието, определено е спокоен;
-
според показанията на свидетеля Ц.Г.М.:
§ „Аз съм *** на гладачното отделение, не си спомням точно, миналата година
беше, не помня точно ден, една сутрин, някъде лятото, дойде К. и се караше с
жените, че не вървеше работата и аз исках да защитя жените, защото за това съм
там. Той вика да му кажа кои не работят, за да ги изгони от работа, ако не - ще
изгони мен от работа. Аз му казах, че мен не може да ме изгони от работата,
защото не ме е назначил той, не ме е приел той на работа. Тогава той и шефът
влезе вътре, и беше ядосан, и ме бутна с гърди, и паднах.“
Свидетелят М. уточнява, че при
този инцидент, на една от жените й прилошало; посочва, че след посочената физическа
интервенция от страна на Б., ***ят А. е разпоредил на ***а на производството да
излезе, като подсъдимият се подчинил;
-
според показанията на свидетелката Й.Н.К., същата е работничката, на
която е прилошало при инцидента между М. и Б.; същата посочва, че не е обърнала
внимание на случващото се между двете лица, тъй като се е била концентрирала в
работата си; дочула, че се говори на висок тон, след което Ц.М. се строполил в
краката й. Посочва, че се е изплашила изключително силно, тъй като се опасявала
дали М. си е ударил главата в метален щендер; вследствие на уплахата й се
наложило да лежи през целия ден и да почива, тъй като се разтреперила и й призляло.
На следващо място, към условно
посочената по-горе „втора“ група гласни доказателствени средства се отнасят
показанията на свидетелката Т. и обясненията на подсъдимия Б..
Според показанията на свидетелката
В.Л.Т., същата се познава с В.М. и семейството му от 90-те години на ХХв., тъй
като неговата бивша ***а и бившия *** на Т. са първи братовчеди; посочва, че от
години е в лоши отношения с ***, като сочи, че В.М. е наричал нея „***“,
„***“, а К.Б., с когото живее във фактическо съжителство – „педераст“;
разказва за случай, при който В.М. разпространявал с телефона си видеоклип, с
позорящ за Т., характер – как бившият й *** изхвърля дрехите й на улицата. Свидетелката
твърди, че на процесната дата е била на работа, но няма лични възприятия във
връзка със ситуацията между подсъдимия и частните обвинители, тъй като е била
по същото време в шивашкия цех. От Б. знае обаче, че той е ходил в
работилницата при *** и ги е питал защо говорят по негов адрес - че е бил
уволнен. Посочва, че Б. към този момент вече не е бил работник на предприятието
и че е отишъл, за да си вземе заплатата; че заедно с Б. са си тръгнали след
края на работния ден, като отрича да е имало между нейния съжител и някоя от
работничките ситуация като тази, описана от св.Т.А.. Посочва, че през процесния ден, Б. е бил в нормално психологическо състояние
и не е бил употребил алкохол. Свидетелката отрича да е ставала свидетел или да
са й известни случаи, при които Б. е имал грубо отношение с работници от
предприятието, отрича да знае за случая с Ц.М.:
„ВЪПРОС НА СЪДА – … Известно ли
ви е във връзка с работата ви в „***“, някакви прояви на вашия приятел, които
са били насочени към други служители и които са били отклоняващи се от
нормалното, цивилизовано общуване между хората, по-грубо отношение, псувни,
обиди, закани, от този тип неща?
СВИДЕТЕЛКАТА В.Т. – Не е имало
закани, държал се е съвсем нормално. Да, наистина по някой път той е по
-емоционален, във връзка с работата е било всичко това, защото той отговаряше
за много неща.
ВЪПРОС НА СЪДА – Вие считате, че
това е нормално, тъй като той е отговарял за много неща, така ли да разбираме?
СВИДЕТЕЛКАТА В.Т. – Той се
отнасяше човешки с абсолютно всеки. По някой път е повишавал тон, това са
толкова хора, различни характери са, но никога не си е позволявал да псува или
да нагрубява някой работник.“
На следващо място, от обясненията
на подсъдимия К.Б., дадени в хода на съдебното следствие се установява, че
същият е работил в „***“ от 2008г. до 2019г., като в миналото е бил крояч, ***,
а считано от 2015г. – *** на производството; посочва, че на се е старал
производството да върви добре и да има дисциплина, както и че редовно е
провеждал с ***я и неговата ***а съвещания, в които се е обсъждал работния
процес:
„Когато всичко е било добре са
ми казвали така да продължаваме, когато не е добре казват, че аз трябва да
организирам нещата. От там е имало много пъти, моменти, когато някой не си
изпълнява задълженията аз да го овикам, офуля и да му кажа какво трябва да се
прави.
Не отричам, че много пъти съм
повишавал тон. Повишавал съм тон, за да може да се разбере, че нещата трябва да
бъдат изпълнени, но това всичко съм го правел пред цялото производство, защото
цялото производство е в една зала, с изключение на около 50 човека от тези,
които споменах. Винаги когато съм бил обиждан, или псуван, или наричан на какво
ли не, аз много пъти съм си замълчавал, като съм чувал доста обидни думи и
псувни като „простак, помияр, ***“.
Подсъдимият посочва, че от няколко
години съжителства фактически с В.Л.Т. и е добре запознат с лошите й лични
отношения с В.М.; че от началото на 2019г. е имал желание да промени занятието
си и да напусне фабриката:
„…доста ми дойде напрежението от
работата с толкова много хора. Прецених, че каквото съм могъл, с много
колегиалност съм го правел, да - понякога наистина, избухвал съм, викал съм,
може да съм обидил някой, не казвам, че не съм го правел. Същото е правено и с
мен, но всичко е било свързано с работния процес…“
Подсъдимият разказва, че след като
е подал предизвестието си за напускане на 26.06.2019г. научил, че по някакъв
начин, това е станало достояние на множество хора, които започнали да
разгласяват, че Б. е „изгонен“ от работа. Така, от свой близък разбрал, че
бившият *** на В.Т., научил от „техниците“ в предприятието, че подсъдимият е
изгонен. В резултат на тези клюки, Б. се почувствал неприятно и на 29.06.2019г.
разговарял със св.К.А., споделил му за разгласяваните слухове във връзка с
напускането и поискал В. и Х. *** да се явят пред ***я, за да кажат дали са
разгласявали такива слухове. Когато пристигнал в производствената сграда,
подсъдимият сам признава, че е бил „ядосан и афектиран“ и настоял
двамата частни обвинители да спрат да се занимават с личния му живот и да се
качат при ***я, за да кажат какво са разгласявали. След като се качили в офиса
на К.А., св.Х.М. останал в преддверието, а В.М. и подсъдимият се явили пред ***я
и започнали да се карат. Впоследствие, Х. и В. *** си тръгнали, подсъдимият си
получил трудовото възнаграждение - и също си тръгнал; категорично отрича да е
отправял закани за лишаване от живот спрямо двамата частни обвинители, както и
да е носил на кръста си кания с нож.
Съпоставката между двете условно
определени като „обвинителни“ и „оправдателни“ гласни доказателствени средства
разкрива недвусмисленото превъзходство на първите, пред вторите. Т.нар.
„обвинителни“ гласни доказателствени средства не само се намират в ***хрон помежду си, но и способстват за изграждане на една
понятна, убедителна версия за случилото се. Изключително показателно е и
обстоятелството, че в тази група са показанията на лица, които имат напълно различни
отношения с подсъдимия - както подчинени на подсъдимия Б. /работници и ***и –
свидетелите П.Б.П., В.Ж.К., Т.М.А., Й.Н.К./, така и лица, които са били част от
производствения процес, но не са се намирали на подчинение на Б. /свидетелите И.И., Х. и В. ***/ и дори – ***я на фирмата К.А.. Напълно
несъстоятелно, а и доказателствено неподкрепено би било да се приеме, че всички
тези лица, несвързани в някаква система помежду си и без отношение към изхода
на наказателното производство /с изключение разбира се, на свидетелите Х. и В. ***/,
са тенденциозни и излагат неистини в показанията си, за да навредят на К.Б., като
безпочвено обрисуват поведението му в отрицателна светлина. Напротив – именно
от различната си позиция спрямо подсъдимия, изброените свидетели от т.нар.
„първа“ група, са имали възможност да възприемат Б. в хода на производствения
процес, а показанията им са убедителни и не оставят съмнение в тяхната
добросъвестност. Нещо повече – от гласните доказателствени средства в тази
група е повече от очевидно, че развилата се между Б. и *** ситуация на
29.06.2019г. не е изолиран случай в поведението на подсъдимия при работата му в
предприятието; обратно – касае се за инцидент, който се намира в контекст с
цялостното му поведение в хода на работния процес, явява се естествено
продължение на това поведение: невъздържано, необуздано, на моменти дори –
грубо, при което вербалната агресия /обиди, закани, псувни/, се разкрива като
нещо обичайно – до степен, при която дори ***ят К.А. е склонен да я
пренебрегне. Възниква и основателният, но не намиращ никакъв разумен отговор в
обясненията на подсъдимия или показанията на св.Т., въпрос – при положение, че К.Б.
все пак е разговарял с ***я А. за разпространяваните слухове в с.*** и
предполагаемия им източник /Х. и В. ***/, по какви причини инициативата за
провеждане на среща между подсъдимия и частните обвинители, не е изхождала от
страна именно на К.А.? Все пак, срещата не просто се е състояла в неговия офис,
а пред него, като ***, т.е. ръководител с дисциплинарна власт спрямо своите
подчинени, включително – в хипотеза на необходимост от разрешаване на
пререкания и конфликти между тях. Вместо това, подсъдимият Б. лично се е
ангажирал в това да отиде до работилницата, да повдигне /в афектирано
състояние/ въпроса дали е изгонен, а впоследствие – да разпореди на В. и Х. ***
да се качат в офиса на ***я, за да разрешат възникналия спор. Подобно
поведение, изходящо вместо от ***я - от негов подчинен, какъвто е бил
подсъдимия, спрямо други подчинени /каквито са били Х. и В. ***/, носи видими
белези на желание за саморазправа, а не цивилизовано решаване на спорен въпрос.
И тук е мястото да бъде изтъкнато, че разнообразните съждения от страна на
подсъдимия и неговия защитник на плоскостта на „емоционалност в хода на
работата“/“по-голяма емоционалност в работния процес“ и други подобни, няма как
да бъдат възприети. Без съмнение, работата с хора, в колектив, би могла да бъде
съпроводена с трудни моменти, конфликтни ситуации и т.н., но също така е
несъмнено, че границите на възпитаното, цивилизовано общуване между хората, не
следва да бъдат преминавани, пък било то и по съображения за напрежение в хода
на работния процес. По-нататък, в аргументацията на защитата се изтъкват и
някои особености в показанията на основните свидетели по делото – Х. и В. ***,
например – че техните твърдения, че са посетили преглед при кардиолог в дните
след процесния инцидент, не отговарят на истината.
Съдът намира, че е ирелевантно от доказателствена
гледна точка към кой точно момент след инцидента, свидетелите Х. и В. ***, са
посетили преглед при кардиолог. Действително, в показанията си, двамата частни
обвинители сочат това да се е случило скоро след процесния инцидент – около 10
– 12 юли 2019г., докато от представените писмени доказателства - справка от МЦ
„***“ ООД-ПЛЕВЕН - се установява, че в този период, *** не са преглеждани от
кардиолог в това лечебно заведение и не са били хоспитализирани в същото;
същевременно, представили са заверени преписи от амбулаторни листи, издадени за
Х.М. и В.М. за извършен на 17.10.2019г. кардиологичен преглед, от които впрочем
се установява, че Х.М. е с поставена диагноза есенциална /първична/ хипертония,
а В.М. – хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. Следователно,
макар и значително време след инцидента, двамата свидетели са потърсили преглед
при специалист-кардиолог и дори – и на двамата е поставена диагноза за наличие
на определен здравословен проблем от кардиологично естество. Отделно от това
обаче – и по-същественото в случая е това, че наличието или липсата на
кардиологичен преглед, непосредствено след процесния инцидент, нито потвърждава
категорично, нито – изключва по какъвто и да било начин, основателността на обвинителната
теза по делото. Касае се за фактическо положение, което следва, а не предхожда
или съпровожда по някакъв начин, процесния инцидент. По същия начин,
обстоятелството, че двамата частни обвинители не са подали жалба за случилото
се до РП-ПЛЕВЕН или ЕЕН112 непосредствено след инцидента, а няколко дни по-късно,
се явява единствено реализация на едно тяхно право да потърсят съдействие от
компетентните правозащитни органи, а времето и начина на неговото упражняване,
няма никакво отношение към предмета на доказване по делото, основателността или
липсата на такава, в техните претенции. Що се отнася до представената справка
от 01 РУМВР-ПЛЕВЕН за липса на издадени разрешителни за огнестрелно оръжие или
подадени уведомления за неогнестрелно оръжие от страна на К.М.Б. –
действително, свидетелите *** отбелязват, че са чували, че подсъдимият е бил
служител на МВР в миналото и се опасявали, че може би притежава огнестрелно
оръжие – но нито сочат наличието на такова оръжие в хода на процесния инцидент,
нито се твърди отправяне на закана чрез използване на оръжие, било то
огнестрелно или неогнестрелно.
Следователно, показанията на
свидетелите от обсъжданата група не само не пораждат съмнения в тяхната
достоверност, а напротив – явяват се убедителни и логични. Във връзка с
„обвинителните“ гласни доказателствени средства обаче, със съществено доказателствено значение е констатацията, че те напълно
кореспондират със заключението от изготвената комплексна психолого-психиатрична
експертиза. Отново следва да бъде отбелязано, че според същото заключение, при Б.
са налице акцентирани черти на характера, с доминиращи емоционално-нестабилни
черти и импулсивност, като акцентите в характера и поведението се проявяват в
по-тесен кръг от лични и социални ситуации, свързани с ощетеност на
потребностите и интересите; вещите лица отбелязват, че при подсъдимия се
установяват и характерови черти на упоритост, честолюбивост и ригидност, които
са предиспозиция за конфликтност при интеракциите; че подсъдимият трудно приема
алтернативна гледна точка поради изразена честолюбивост и болезнено преживяване
на накърненост на самооценката и представата за собствено достойнство; че в
подобни ситуации има склонност към улеснена раздразнителност, сприхавост и
избухливост; сочат, че склонността на К.Б. към агресия е умерено изразена и се
проявява в нагласи за агресивно недоверие, вербално агресивно реагиране и
кумулиране на негативни чувства, като дори не изключват да е по-висока от това,
поради обстоятелството, че оценката е извършена със самооценъчен въпросник. С
други думи, в случая са налице не само свидетелски показания, сочещи на
разнообразни неприемливи форми на държане от страна на К.Б. в хода на
производствения процес на „***“ООД-ПЛЕВЕН, предхождащи процесния
инцидент, но и косвено потвърждаващи същия, но и експертно заключение, което
дава научнообоснован отговор за психологичните и психиатрични особености на
личността на подсъдимия и неговото поведение, изцяло в подкрепа на
обвинителната теза по делото.
От друга страна, т.нар.
„оправдателни“ доказателствени средства, не само не се ползват с
убедителността, характерна за първата група, но и пораждат напълно обосновани
съмнения в своята достоверност. Свидетелката В.Т., също очевидно омаловажава
посочената от нея т.нар. „емоционалност“ на К.Б.. От показанията на В.Х.М., Х.В.М.,
К.А.А., П.Б.П., В.Ж.К., И.Г.И., Т.М.А., Й.Н.К. се
установява напълно различно държане от страна на подсъдимия в хода на работния
процес, спрямо подчинените му, при което за „емоционалност“ няма как да се
говори, освен ако подходът е лишен от обективност. Налице е и пряко
противоречие между показанията на св.В.Т. в частта, касаеща
инцидента, за който разказва св.Т.А. и показанията на последната. Наред с това,
свидетелката Т. е категорична, че по време на инцидента между подсъдимия и
частните обвинители, К.Б. вече е бил напуснал работа, тъй като е бил изтекъл
срока на едномесечното му предизвестие – обстоятелство, което е невярно само по
себе си, защото видно от представените от страна на „***“ ООД-ПЛЕВЕН писмени
материали, същото предизвестие е от дата 26.06.2019г. /т.е. няколко дни преди
процесния инцидент/, а прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило
на 26.07.2019г. Също така прави впечатление, че показанията на св.Т. са основно
концентрирани върху лошите й отношения с В.М. и неговото семейство, липса на
впечатления за процесния инцидент, отричане на каквото и да било непристойно
държане от страна на подсъдимия в хода на работния процес в предприятието; явно
е отрицателното й отношение към двамата частни обвинители, а същевременно - се
намира във фактическо съжителство с подсъдимия, към чието поведение няма
критично отношение.
Следва да бъде подчертано, че
показанията на св.Т. не намират надеждна доказателствена опора дори в
обясненията на подсъдимия Б., който макар да отрича крайни прояви на грубост в
отношението си към работниците в предприятието, както и отправянето на закани с
убийство спрямо двамата частни обвинители при процесния инцидент, все пак до
известна степен признава, че поведението му в работния процес е било не просто
„по-емоционално“, но се е случвало и да овиква, да фули работници, дори не
изключва да е обидил някого, но пък, той също се опитва да отдаде това на
напрежението в работата. Като част от отстояваната от страна на подсъдимия
версия, беше поставен и въпроса относно конкретното облекло на К.М.Б. на
29.06.2019г. В тази връзка бяха допуснати до допълнителен разпит свидетелките А.Р.
и Т.А., но същите изрично отбелязаха, че не са в състояние да опишат някакви
специфики в облеклото на подсъдимия; този въпрос беше засегнат и при разпита на
други свидетели по делото, като в тази връзка се събраха противоречиви данни.
Съдът обаче намира, че същият въпрос няма доказателствено значение, тъй като нито
К.Б., нито – някой от свидетелите индивидуализира облеклото му по начин, който
би могъл да се определи като характерен /например някакъв точно определен модел
дреха, с определен надпис, изображение и прочие/, а облеклото се описва с
по-общи индивидуализиращи признаци – къс или дълъг панталон, блуза, тениска и
др.подобни. Поради това Съдът приема, че липсата на яснота по този въпрос, нито
е в полза на защитата, нито – на обвинението, доколкото това дали подсъдимият е
бил облечен с къс или дълъг панталон, жълта или червена блуза и т.н., в
конкретния случай не позволяват да се направят никакви значими изводи по
фактите и обстоятелствата на делото, т.е. нямат никакво доказателствено
значение.
При съобразяване на изложеното
дотук Съдът намира, че показанията на св.Т. и обясненията на подсъдимия заемат
изолирано място в доказателствената съвкупност. Същевременно, преценява, че показанията
на В.Х.М., Х.В.М., К.А.А., П.Б.П., В.Ж.К., И.Г.И., Т.М.А.,
Й.Н.К. са достоверни и разкриват действителното фактическо положение, докато
„оправдателните“ гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелката В.Т. са неубедителни, не отговарят на
действителното фактическо положение и изграждат една по същество, защитна
версия в полза на подсъдимия Б.. Ето защо Съдът кредитира гласните
доказателствени средства от т.нар. „първа" група, а не отдава вяра на
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката В.Т.. Обясненията на К.Б.
приема единствено като проявление на правото му на защита по делото, но не и
като достоверно доказателствено средство, а що се отнася до показанията на св.Т.
– след влизане на Присъдата в сила, заверен препис от нея, ведно с настоящите
мотиви, както и от Протокола за съдебно заседание на 03.02.2021г., следва да
бъдат изпратени на РП-ПЛЕВЕН, за преценка на предпоставките за възбуждане на
наказателно преследване за извършено престъпление по чл.290 НК.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият К.М.Б.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК –
на ***година в гр. Плевен се заканил с убийство спрямо В.Х.М. ЕГН: ********** и
Х.В.М. ЕГН: **********, като им казал, че ще ги избие и това заканване е могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.
3 вр. ал. 1 НК.
Престъплението по чл.144 ал.3 вр.
ал.1 НК е такова на просто извършване, т.е. не предвижда настъпването на
нарочен престъпен резултат. Изпълнителното му деяние се изразява в действие –
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице
или лица, която да е възприета от лицето и да би могла да възбуди основателен
страх от осъществяването /Решение № 37 от 31.I.1991 г. по н. д. № 876/90 г., I
н. о. на ВС/. Именно такова било поведението на подсъдимия К.Б., който
посредством думи обективирал закана за лишаване от живот спрямо свидетелите Х.
и В. *** – казал им, че ще ги избие. Наред с това, деянието е едно, като отбелязаната
закана е насочена едновременно към двамата свидетели.
Изпълнителното деяние и неговия
автор се установяват пряко посредством показанията на свидетелите В.Х.М. и Х.В.М..
Косвено се установяват посредством показанията на свидетелите К.А.А., П.Б.П., В.Ж.К., И.Г.И., Т.М.А., Й.Н.К., заключението по
комплексна психолого-психиатрична експертиза.
Особеното естество на заканата – а
именно, отражението върху психиката на пострадалите лица, се установява от
заключенията по съдебно-психиатрична експертиза досежно Х.В.М. и В.Х.М.. При
това, за обективната съставомерност на двете деяния не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би
могла да бъде осъществена. /Решение № 37 от 31.I.1991 г. по н. д. № 876/90 г.,
I н. о. на ВС/; на практика обаче, агресивният подход и външните признаци на
превъзбуда, афектираност при подсъдимия Б., не само били от естество да възбудят
коментираната форма на страх, но в случая, такова изживяване и реално е настъпило
за свидетелите Х. и В. ***.
От субективна страна, подсъдимият
е действал при условията на пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, съзнавал е неговите обективни признаци, предвиждал е
общественоопасните му последици /възприемане от страна на всяко от пострадалите
лица на отправената закана, която е от естество да възбуди основателен страх от
осъществяване/ - и е целял тяхното настъпване. Както е известно от съдебната
практика, „За състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не е необходимо
деецът, когато отправя заканата, да има предварително оформено решение да
извърши убийството и да действа в осъществяване на взетото решение“
/Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК/. Така е и в
настоящия случай – от материалите по делото не се установява подсъдимият да е
имал подобно предварително оформено решение за лишаване от живот спрямо някой
от свидетелите ***, но такова субективно отношение, както беше подчертано, не е
било и необходимо. Субективната страна на деянието се установява по убедителен
начин от доказателствените материали от които следват и обективните признаци на
деянието, отбелязани по-горе.
Въз основа на тези доводи Съдът
прие, че са налице както обективните, така и субективните признаци на
престъплението по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК, за което подсъдимият К.М.Б. е обвинен
– и вината му в извършването на същото престъпление, се явява доказана по
несъмнен начин.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на
престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК, следваща от предвидената в закона
наказуемост, е относително висока – предвидено е наказание лишаване от свобода
до шест години, т.е. престъплението се явява „тежко“ по смисъла на чл.93 т.7 НК, с относително висок специален максимум и без предвиден специален минимум,
т.е. относно същия е приложима разпоредбата на чл.39 ал.1 НК.
Личната обществена опасност на
дееца, следваща от приобщената справка за съдимост, е относително ниска.
Действително, към момента на процесното престъпление, същият се явява
неосъждан, но наред с това, „чистата“ съдимост е резултат от реабилитация на
основание чл.88а НК, при това – за общо пет осъждания /съобразно т.4 – 8 от Тълкувателно
решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК и видно от
справка от ОДМВР-ПЛЕВЕН за търпяно наказание лишаване от право да управлява МПС
– л.144, л.179 от делото, справка на ТД на НАП – ПЛЕВЕН за принудително
изпълнение на наказание глоба – л.183 – 187 от делото/. Очевидно е, че
проблематичното поведение на Б., в миналото е било многократно причина за
реализиране на наказателна репресия спрямо неговата личност, а това
обстоятелство е показателно и съществено при преценка на личната му обществена
опасност и нуждите от поправяне, превъзпитание и индивидуална превенция. Поради
това, макар действието на реабилитацията да е ex lege /чл.85 ал.1 НК/ и тези
осъждания да не могат да бъдат взети предвид като такива, същевременно няма пречка
да бъдат отчетени като характеристични данни /в този смисъл например Решение №
150 от 23.03.2012 г. по нак. д. № 211/2012 г. на ВКС/,
а оттук и изводът, че се касае за личност, при която е налице многократно
въздействие със средствата на наказателната репресия и въпреки това е налице
известна степен на лична обществена опасност. От събраните характеристични
данни се установява, че няма данни за подавани сигнали по местоживеене, както и
за контакти с лица от криминалния контингент, но са налице данни за злоупотреба
с алкохол; налице е и криминалистическа регистрация.
Следователно, съвкупно преценено, степента на личната обществена опасност, следва
да бъде преценена като относително ниска.
Съдът счита, че не са налице
обстоятелства, които смекчават отговорността на подсъдимия. По отношение на
„чистата“ съдимост на Б. бяха развити съображения по-горе и именно в тази
връзка, Съдът не намира основание да цени същата като смекчаващо отговорността
обстоятелство, още повече, че подобен подход необосновано толерира, създавайки неоправдано
благоприятно третиране на лица, които са осъждани, а впоследствие –
реабилитирани, при съпоставката им с онези лица, спрямо които никога не е въздействано със средствата на наказателната репресия, т.е.
които никога не са извършвали престъпни деяния.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства Съдът взе предвид високия интензитет на засягане на обществени
отношения, тъй като заканата е отправена срещу две лица, както и недобрите
характеристични данни, за които стана дума по-горе.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е относително висока обществена
опасност на деянието, относително ниска лична обществена опасност - на дееца, формален
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Не са налице нито многобройни,
нито – изключително по своя характер, смекчаващи отговорността обстоятелства,
поради което не са налице основания за определяне на наказанията при условията
на чл.55 НК. В този смисъл, същото следва да бъде определено при условията на
чл.54 НК, като Съдът взе предвид, че относително ниската лична обществена
опасност на дееца съставлява основен аргумент за по-снизходително наказателноправно третиране – към минимума, предвиден в
чл.39 ал.1 НК. Също така Съдът съобрази, че формалните предпоставки за
приложението на института на условното осъждане са налице, като наред с това,
липсват съображения, че за постигане целите на наказанието е наложително К.Б.
да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода. Ето защо, Съдът прецени
за справедливо и обосновано наказанието лишаване от свобода да бъде в размер на
десет месеца, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 НК за
срок от три години.
В съответствие с изложените дотук
съображения, Съдът призна К.М.Б. ЕГН: ********** за виновен в това, че на ***година
в гр. Плевен се заканил с убийство спрямо В.Х.М. ЕГН: ********** и Х.В.М. ЕГН: **********,
като им казал, че ще ги избие и това заканване е могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му - престъпление по чл.144 ал. 3 вр. ал. 1 НК, поради
което и на основание чл.144 ал. 3 вр. ал. 1 НК във вр.чл.54 НК го осъди на
ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което, на основание чл.66
ал.1 НК отложи за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът счита, че вида и размера на
така наложеното наказание се явяват достатъчни, за да бъде постигнат
необходимия поправителен, превъзпитателен и превантивен ефект върху К.М.Б..
Реализираната наказателна репресия е в обем, съответен на извършеното
престъпление, както и с интензитета да способства за постигане на целите на
наказанието по НК. Определянето на по-висок размер на наказанието би било
самоцелно, а на по-нисък – не би било нито справедливо, нито би съответствало
на извършеното от страна на подсъдимия престъпление, в контекста на
необходимостта от постигане на целите по чл.36 НК.
Предвид този изход на
наказателното производство:
-
на основание чл.189 ал.3 НПК К.М.Б. ЕГН: ********** беше осъден да
заплати направените от частните обвинители В.Х.М. и Х.В.М. разноски за
адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лв. /шестстотин лева/, както
следва: 300 лева в полза на В.Х.М. и 300 лева – в полза на Х.В.М., съобразно
Договор за правна помощ, приложен на л.54 от ДП;
-
на основание чл.189 ал.3 НПК К.М.Б.
ЕГН: ********** беше осъден да заплати направените деловодни разноски, както
следва: 487,20лв. /четиристотин осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/ -
по сметка на ОДМВР – ПЛЕВЕН и 664лв. /шестстотин шестдесет и четири лева/ - по
сметка на РС – ПЛЕВЕН, сторени във връзка с изготвянето и приемане на
експертните заключения по делото.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: