№ 382
гр. Пазарджик, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело №
20225200100316 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.247 ГПК.
Делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 313/10.07.2025 г.
Съдът е сезиран с молба вх. № 7824/21.07.2024 г., от ответника Г. Д., чрез
пълномощника му адв. Ф. Ф., с искане за допълване на така постановеното решение в
частта му за разноските. Изложени са доводи, че в мотивната част на съдебния акт
било посочено, че с оглед изхода на спора, на ответната страна се дължат сторените от
нея разноски в размер на 7409,83 лв., но в диспозитива липсвало изрично произнасяне
в тази връзка, което налагало допълване на решението.
В предоставения срок по повод на това искане е депозиран отговор вх.№
8665/19.08.2025 г. от ищеца И. Д., чрез адв. Е. К.-П., в който се излага становище за
недопустимост на молбата. Наведени са съображения, че ответника Г. Д. бил
представляван в процеса от няколко пълномощника – от Адв. дружество “А. и У.“, чрез
преупълномощения съдружник – С. А., от адв.Б. С. (АК-Пловдив), както и от адв.Ф. Ф.
и адв.П. Г. (АК-Пазарджик). Сочи се, че в о.с.з. на 29.01.2025 г. ответникът представил
списък по чл.80 ГПК, изготвен от Адв. дружество “А. и У.“, който подписан от адв. Б.
С.. Ето защо и с оглед на изложеното е изразено становище, че адв. Ф. не бил
легитимиран да прави искане по реда на чл. 248 ГПК, тъй като той не е изготвил и
подписал представения списък с разноските на страната, като освен това той не бил и
съдружник в Адв. дружество “А. и У.“, поради което искането му се явявало
процесуално недопустимо.
По делото е постъпила и молба вх. № 8077/30.07.2025 г.от ответника Г. Д., чрез
адв. С. А., в която се съдържа искане по чл.247 ГПК за допускане поправка на
1
очевидна фактическа грешка, като са изложени съображения в четири пункта, а
именно, че :
1. В диспозитива на решението, на 32 страница: - ред пети от долу на горе
погрешно е записано „По Нотариален акт № 80, том 1, рег. № 229,” вместо
правилния рег. номер на нотариалния акт - № 80, том 1, „рег. № 2229,”;
2. В диспозитива на решението, на 33 страница: - ред 13 от долу на горе е погрешно
е записано „поземлен имот с идентификатор 66319.45.“, вместо правилния
идентификатор - „66319.45.51“, видно от приложения по делото н.а. № 124, том
1, рег. № 3425, дело № 134/20.12.2019г. на Нотариус М.М..
3. В диспозитива на решението, на 34 страница: - абзац трети, ред 10 от горе надолу
след т. 3.2 погрешно е записан „урегулиран поземлен имот І-, кв. 17“, вместо
правилния номер на имота „урегулиран поземлен имот І-118“, видно от
приложения по делото н.а. № 52, т.1, рег. № 1299, дело № 48/30.07.2020г. на
Нотариус М.М..
- в същия абзац на ред 14 от горе надолу при описанието на съседите на имота
погрешно е записано „УПИ ХІІІ-6 на Община Белово“, вместо правилният номер на
имота - „УПИ ХІІ-6 на Община Белово“, видно от приложения по делото н.а. № 52,
том 1, рег. № 1299, дело № 48/30.07.2020г. на нотариус М. М..
4. В диспозитива на решението, на 34 страница: - абзац шести, на ред трети от долу
нагоре при описанието на съседите на имота погрешно било записано
„северозапад – УПИ 1-58 „за КОО“ на община Белово“, вместо правилното -
„северозапад – УПИ 138 „за КОО“, както и на следващия ред /втори от долу
нагоре/ погрешно било записано „Л. А. С.“, вместо правилно - „Л. А. С.“, видно
от приложения по делото н.а № 52, том 1, рег. № 1299, дело № 48/30.07.2020г. на
Нотариус М. М..
В срока по чл.247, ал.2 ГПК във връзка с тази молба е постъпил отговор с вх. №
8660/19.08.2025 г. от ищеца И. Д., чрез адв. Е. К.-П., с който по същество не се
възразява по основателността на направените искания.
По отношение молба вх. № 7824/21.07.2024 г., съдът намира следното:
Съдът приема, че в конкретния случай се касае за хипотеза на допусната
очевидна фактическа грешка.
Съобразно практиката на ВКС (обективирана в Решение № 475 от 26.10.2010 г.
по гр. д. № 881/2010 г., II г. о., Решение № 117 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 86/2011 г., III г. о., Решение № 2192 от 28.XII.1984 г. по гр. д. № 1124/84 г., II г.о. и
др.) една от хипотезите, в които е налице очевидна фактическа грешка (ОФГ), е
пропуска на съда да отрази в решението (разбирай в диспозитива му) становища,
личащи от мотивите. Приема се, че в този случай съдът е формирал воля в мотивите,
но тя не е намерила израз в диспозитива, т.е. пропускането да се отрази в решението -
2
в диспозитива, на част от формираната воля на съда, представлява хипотеза на
допусната ОФГ. Именно такъв е и разглеждания случай.
Обсъждайки дължимите разноски с оглед изхода на спора, в мотивната част на
решението, съдът е приел, че в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени
такива в размер на 7409,83 лв. Въпреки това в диспозитива на съдебния акт липсва
произнасяне в тази връзка, което съставлява пропуск да се отрази формираната воля на
съдебния състав. Доколкото съдът ясно е посочил волята си относно размера и
искането се отнася единствено за присъждането на посочения в мотивите сума на
разноските, следва да се приеме, че е налице допусната очевидна фактическа грешка в
решението, а не хипотеза на необходимост допълване на съдебния акт по чл.248 ГПК,
която е като процесуален способ принципно е приложима за отстраняване на
непълноти именно при формиране волята на съда досежно разноските, какъвто
очевидно не е разглеждания случай. За пълнота и по повод възраженията на
процесуалния представител на ищцовата страна, и въпреки че в случая се касае за
хипотеза на поправка на фактическа грешка, а не на такава за допълване на решението
по реда на чл.248 ГПК, следва да се посочи, че всеки един от пълномощниците на
ответника разполага с възможността да представи от негово име списък със сторените
от тази страна разноски, без значение дали същия инкорпорира плащания точно в
полза на конкретния адвокат, представил списъка по чл. 80 ГПК.
По отношение исканията, направени с молба вх. № 8077/30.07.2025 г.:
Съдът намира, че така направените искания за поправка на решението са
основателни. Съобразявайки данните по делото следва да се приеме, че е била
допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по отношение на
всяко от описанията на имотите, очертани в подадената молба. Касае се за технически,
а не за правни грешки, които следва да бъдат отстранени, като се поправи решението в
посочения от молителя смисъл.
Предвид на гореизложеното и на основание чл.247 ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в
Решение № 313/10.07.2025 г., постановено по гр.д. № 316/2022 г. по описа на ПзОС ,
като:
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН ********** от гр.П., ул.*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
ответника Г. Д. Д., ЕГН ********** от гр.П., ул. *** деловодни разноски в размер на
7409,83 лв.
3
В пукнт 1. от диспозитива на решението, на стр. 32, ред 26,
ВМЕСТО : „По Нотариален акт № 80, том 1, рег. № 229…,”
ДА СЕ ЧЕТЕ: „По Нотариален акт № 80, том 1, рег. № 2229…,”
В пункт 2.3 от диспозитива на решението, на стр. 33, ред 22,
ВМЕСТО „…поземлен имот с идентификатор 66319.45.“,
ДА СЕ ЧЕТЕ „…поземлен имот с идентификатор 66319.45.51.“,
В пункт 3.2 от диспозитива на решението, на стр. 34, ред 10,
ВМЕСТО „…урегулиран поземлен имот І-, кв. 17…“
ДА СЕ ЧЕТЕ „…урегулиран поземлен имот І-118…“,
В пункт 3.2 от диспозитива на решението, на стр.34, ред 14,
ВМЕСТО „…УПИ ХІІІ-6 на Община Белово…“
ДА СЕ ЧЕТЕ „…УПИ ХІІ-6 на Община Белово…“,
В пункт 3.5 от диспозитива на решението, на стр.34, ред 31
ВМЕСТО „…северозапад – УПИ 1-58 „за КОО“ на община Белово…“,
ДА СЕ ЧЕТЕ „….северозапад – УПИ 1-38 „за КОО…“
В пункт 3.5 от диспозитива на решението, на стр.34, ред 32
ВМЕСТО „…Л. А. С.…“,
ДА СЕ ЧЕТЕ „…Л. А. С.….“
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския Апелативен съд.
Препис от решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на
съдебните решения.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4