Решение по дело №464/2021 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 373
Дата: 2 декември 2022 г.
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20214440100464
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. Червен бряг, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Елеонора П. Йотова
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20214440100464 по описа за 2021 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.430 ТЗ, вр. с чл.124 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и
чл.86 ЗЗД
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба с предявени обективно и субективно
съединени искове, както и такива в условията на алтернативност за осъждане на ответника
да заплати дължими суми по облигационно правоотношение между „***“ АД – *** с ЕИК
***, седалище и адрес на управление: *** представлявано от *** – *** и Д*** – ***, чрез
Гл. юрисконсулт Н. М. И., със съдебен адрес *** против М. Е. М., с ЕГН **********, с
адрес: *** с цена на иска 26 315, 94 лв. В исковата молба се твърди, че „***“ АД е
предоставила на ответника кредит в размер на 23 900.00 лв., съгласно сключения Договор за
консолидиране на кредитни продукти в кредит за текущо потребление от 21.10.2019 г.
Твърди се още, че били приети и подписани Общи условия, неразделна част от Договора.
Кредитът бил обезпечен със залог на вземания по сметка, като е сключен и договор за залог.
Кредитът бил усвоен изцяло и погасяван по сметка № 26452332. Със средствата по кредита
били погасени задължения на ответника по КТП от 19.04.2018 г. и Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 19.04.2018 г. В
исковата молба се твърди още, че тъй като при погасяване на кредите били допуснати
нередовности при плащането на погасителните вноски по главница и лихва, което довела до
настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на основание чл.18.2 от Общите
условия на „***“ АД. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника за да
заплати на „***“ АД сумите, както следва: главница в размер на 23 900.00 лв.; договорна
лихва за периода от 10.03.2020 г. до 24.01.2021 г. в размер на 1703.27 лв.; обезщетение за
1
забава до датата на изискуемостта за периода 10.03.2020 г. до 24.01.2021 г., като се изключва
периода на Извънредното положение 13.03.2020 г. – 13.05.2021 г.; обезщетение за забава
след датата на изискуемостта за периода от 25.01.2021 г. до 14.04.2021 г. в размер на 532.16
лв.; разходи при изискуем кредит в размер на 120.00 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.04.2021 г., както и
направените в съдебното производство разноски в размер на 1052.64 лв. – държавна такса и
100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответника не е депозирал писмен отговор
ИЩЕЦА - „***“ АД, редовно призован не се явява. В писмено становище процесуалният
представител поддържа иска. Позовава се на писмени доказателства. В особено искане
изложено с исковата молба молят съда в случай, че са налице предпоставките по чл. 238 и
сл. от ГПК да постанови неприсъствено решение.
ОТВЕТНИКА – редовно призован се явява. Признава изцяло иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237, ал.1. С личното си изявление пред съда в о.с.з. ответника е признал иска
за установяване на вземането в размер на както следва: главница в размер на 23 900.00 лв.;
договорна лихва за периода от 10.03.2020 г. до 24.01.2021 г. в размер на 1703.27 лв.;
обезщетение за забава до датата на изискуемостта за периода 10.03.2020 г. до 24.01.2021 г.,
като се изключва периода на Извънредното положение 13.03.2020 г. – 13.05.2021 г.;
обезщетение за забава след датата на изискуемостта за периода от 25.01.2021 г. до 14.04.2021
г. в размер на 532.16 лв.; разходи при изискуем кредит в размер на 120.00 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
16.04.2021 г., както и направените в съдебното производство разноски в размер на 1052.64
лв. – държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Спазени са и
изискванията на чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона
или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С
оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените обективно и субективно
съединени искове, както и такива в условията на алтернативност по чл.430 ТЗ, вр. с чл.124
ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати дължими суми по
облигационно правоотношение между „***“ АД, за основателни и доказани и следва да
бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените по настоящето дело разноски в размер на 1052.64 лв. –
държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
2
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Е. М., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „***“ АД – *** с ЕИК
***, седалище и адрес на управление: *** представлявано от *** – *** и Д*** – *** сумите,
както следва: главница в размер на 23 900.00 лв.; договорна лихва за периода от 10.03.2020
г. до 24.01.2021 г. в размер на 1703.27 лв.; обезщетение за забава до датата на изискуемостта
за периода 10.03.2020 г. до 24.01.2021 г., като се изключва периода на Извънредното
положение 13.03.2020 г. – 13.05.2021 г.; обезщетение за забава след датата на изискуемостта
за периода от 25.01.2021 г. до 14.04.2021 г. в размер на 532.16 лв.; разходи при изискуем
кредит в размер на 120.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 16.04.2021 г.
ОСЪЖДА М. Е. М., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „***“ АД – *** с ЕИК
***, седалище и адрес на управление: *** представлявано от *** – *** и Д*** – ***
направените съдебни разноски в настоящето производство в размер на 1052.64 лв. (хиляда
петдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки) платена държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 100 лева (сто лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3