№ 340
гр. Варна, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Иваничка Д. Славкова
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Стела Ив. Йолова
в присъствието на прокурора Н. В. В.
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Частно наказателно дело
№ 20253100201555 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.44 от ЗЕЕЗА. Образувано е по повод
постъпила за разглеждане Eвропейска заповед за арест на българския
гражданин Л. Г. Я., роден на *****, издадена на 06.03.2025 г. от съдия при
Районен съд Берлин – Тиргартен, ФРГ, с искане за предаване на лицето с цел
провеждане на наказателно преследване.
В съдебното заседание на 06.11.2025 г. прокурор от Варненска окръжна
прокуратура изразява становище за наличие на визираните в закона
предпоставки за отложено /след изтърпяване на наложено наказание
"лишаване от свобода"и след приключване разследването по ДП 467/2025 г. по
описа на ОД на МВР – Варна за престъпление по чл.354а, ал.1 от
НК/ предаване на Я. на компетентния орган, издал заповедта.
Защитата на г-н Я., счита че той следва да бъде предаден след
изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода и след
приключване на висящото наказателно производство.
Л. Я. не изразява съгласие за доброволно предаване и не се отказва от
1
принципа на особеността.
В последната си дума Я. моли съда да бъде предаден след като си
изтърпи наказанието "лишаване от свобода", което му е наложено към
настоящия момент.
След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, изразени в съдебното заседание, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Европейската заповед за арест е основана на заповед за задържане под
стража, издадена на 23.01.2025 г. по дело № 353 Gs 417/25 на Районен съд
Берлин – Тиргартен, ФРГ, във връзка с наказателно преследване срещу Я..
Посочено е от фактическа и правна страна, че на 22 ноември 20221 г. в гр.Б.,
Я. е причакал жертвата К. в близост да асансьора на ***** . След това заедно с
неизвестен съучастник са повалили на земята жертвата и са го завлекли в
апартамента му, където са му нанесли побой и са го завързали за стол с
кабели, въжета и тиксо. В последствие са претърсили апартамента му и са
отнели пари и бижута, мобилен телефон и ключовете от колата му. В
-то -мо
следствие на побоя жертвата е получил счупване на 6- 8 ребра в ляво и
-то-то
на 5 - 9 ребра в дясно, както и свободна течност в белите дробове и
гръдния кош, сътресение на мозъка, както и фрактура на носната кост.
Описаната дейност е квалифицирана от издаващия орган като „тежък случай
на грабеж, както и за нанасяне на опасни телесни повреди, извършени в
идеална съвкупност в хода на извършване на деянието“ -престъпление по
§§223, ал.1, 224, ал.1, № 3 и 4, 249, ал.1, 250, ал.1, № 1б, 25, ал.1, 52, 78, ал.1, 3,
78с, ал.1, т.1, № 5 от Наказателния кодекс на Германия, за което се предвижда
наказание "лишаване от свобода" за срок до 15 години.
Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.6 от ЗЕЕЗА при постановяване на
решението си съдът трябва да прецени дали са налице условията на чл.36 и
чл.41 от същия закон или дали не се налице някои от пречките на чл. 39 и
чл.40, за да може да се извърши предаването на лицето на искащата държава,
както и дали има основания за отлагане на изпълнението или условно
изпълнение на заповедта по чл.52 от ЗЕЕЗА.
Според съдържанието на заповедта, исканото за предаване лице Л. Я. е
осъществил състав на престъплението тежък грабеж с нанасянето на телесни
повреди, което е с предвидена санкция лишаване от свобода до петнадесет
2
години, съгласно НК на ФРГ, и попада сред предвидените от текста на чл.36,
ал.3 от ЗЕЕЗА хипотези, изключващи двойната наказуемост. Констатацията е
достатъчна за обосноваване на извод за наличие на условията по законовия
текст и без допълнителна проверка за двойна наказуемост на деянията. Не е
излишно да се отбележи обаче, че деянието е престъпление и по българския
наказателен закон, и съответства на описания фактически състав в чл.199,
ал.1, т.3 от НК.
От материалите по делото се установява, че не са налице основанията на чл.39
от ЗЕЕЗА за отказ за предаване на лицето-престъплението не попада под
нейната наказателна юрисдикция, исканото лице не е осъдено за същото
престъпление от български съд или съд на трета държава членка, не е
изтърпяло и не търпи наказание за това деяние и исканото лице не е
малолетно съгласно българското законодателство.
Визираните в чл.40 от ЗЕЕЗА предпоставки също не са налице. Преди
получаване на заповедта лицето не е привлечено като обвиняем или
подсъдим, няма образувано наказателно производство за това престъпление на
територията на Р. България, което да е прекратено. Давностния срок за
наказателно преследване не е изтекъл, съгласно българското законодателство.
Хипотезите посочени в т. 4 и т.5 на чл.40 от ЗЕЕЗА също не са налице,
предвид това, че деянието е извършено изцяло на територията на ФРГ, както и
че лицето се иска с цел наказателно преследване, което изключва
възможността да тече процедура по приемането и за изпълнение на
територията на Република България наложена наказание.
Предоставени са от издаващата държава гаранции по чл.41, ал.3 от
ЗЕЕЗА.
По различен начин стои въпроса относно предпоставките описани в
чл.52 от ЗЕЕЗА. Видно от материалите, приложени по делото спрямо Я. се
води наказателно производство по ДП № 467/2025 г. по описа на ОД на МВР –
Варна. По това ДП окръжен съд Варна е взел мярка за неотклонение
задържане под стража на 12.09.2025 г. по ЧНД № 1360 /2025 г.
От материалите по делото е видно и, че Я. е признат за виновен и по
НОХД № 1519/2024 г. по описа на ВОС, като му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години при общ режим и глоба в размер на
6175 лева. Присъдата е влязла в сила на 22.10.2025 г. и наказанието е
3
приведено в изпълнение на 27.10.2025 г.
Разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗЕЕЗА дава възможност с решението за
предаване съдът да отложи предаването на лицето до изтърпяване на
наложеното наказание, или до приключване на наказателно производство,
като в настоящия случай са налице и двете хипотези.
На основание чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА съдът намира, че по отношение на Я.
следва да се наложи императивната мярка "задържане под стража", като в
конкретния случай и при приложението на чл.52, ал.1 от ЗЕЕЗА, тази мярка
ще се счете за взета от по-късно настъпилото от двете:
момента на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по НОХД №
1519/2024 г. по описа на ВОС и
изменение на взетата по ДП № 467/2025 г. по описа на ОД на МВР –Варна
мярка за неотклонение задържане под стража в по-лека или нейната отмяна.
След това Я. следва да бъде настанен в Затвора гр. Варна до предаването
му на съответните компетентни власти на ФРГ.
Като съобрази всичко изложено до момента настоящият състав на
Окръжен съд - Варна намира, че са налице изискванията, визирани в ЗЕЕЗА за
отложено предаване на исканото лице.
Водим от изложените пo-горе съображения и на основание чл.44 ал.7 и
чл.52, ал.1 от ЗЕЕЗА, Варненския окръжен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА ПРЕДАВАНЕ на Л. Г. Я., роден на *****, по ЕЗА издадена
на 06.03.2025 г. от съдия при Районен съд Берлин – Тиргартен, ФРГ с цел
провеждане на наказателно производство по дело № 353 Gs 417/25, като
ОТЛАГА предаването до:
- изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по НОХД №
1519/2024 г. по описа на ВОС и
- до приключване на наказателното производство по ДП № 467/2025 г.
по описа на ОД на МВР –Варна.
ВЗЕМА мярка за неотклонение "задържане под стража" по отношение на
4
Л. Г. Я., която да се изпълнява в Затвора – Варна до предаването му на
компетентните органи. Тази мярка ще се счете за взета от по-късно
настъпилото от двете:
момента на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по НОХД №
1519/2024 г. по описа на ВОС или
- изменение на взетата по ДП № 467/2025 г. по описа на ОД на МВР –
Варна мярка за неотклонение задържане под стража в по-лека или нейната
отмяна
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпратят на:
1.ВКП, 2.Министерство на правосъдието, 3.ОД на МВР – Варна по ДП
№ 467/2025 г., 4.ВОС по НОХД № 1519/2024 г. по описа на същия съд,
5.ВОП за сведение /във връзка с изтърпяване на наказанието по НОХД №
1519/2024 г. по описа на ВОС и по ДП № 467/2025 г. по описа на ОД на МВР –
Варна/, както и на 6.Затвора Варна за сведение.
Да се уведоми Районен съд Берлин – Тиргартен, ФРГ за взетото решение
и неговото съдържание.
Решението подлежи на обжалване пред ВАпС в 5-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5