№ 443
гр. София, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Георгиев
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
в присъствието на прокурора Р. С. Ц.
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Гражданско дело №
20221800100358 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 336 и сл. от ГПК и е
образувано по искова молба на С. М. Т. срещу И. М. Т..
Ищецът твърди, че е брат на ответницата, на която с ЕР на ТЕЛК №
2342 от 22.09.1982г. била поставена диагноза „Детска церебрална спастична
парализа, спастична квадрипареза, олигофрения, имбецилност“. Със същото
решение трудоспособността й била оценена като „инвалид първа група с
чужда помощ-пожизнено“. Ищецът поддържа, че понастоящем ответницата е
в недобро психично състояние, неадекватна и неспособна да посреща
елементарни житейски нужди, както и не може да се движи и обслужва без
придружител, поради което се нуждае от непрекъснато подпомагане и
контрол. Не може да извършва сама обикновени действия, вкл. хранене и
поддържане на лична хигиена. Има и съпътстващи заболявания. Според
ищеца, ответницата не може да защитава интересите си и да се грижи за себе
си и за своите работи. Моли съда да я постави под пълно запрещение.
Представя писмени доказателства – удостоверение за родствени връзки, ЕР на
ТЕЛК и др.
Преписи от исковата молба и от доказателствата са връчени на
назначения особен представител на ответницата – адв. Х.. В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който се изразява становище за
допустимост на иска. Особеният представител не оспорва представените
доказателства и не възразява срещу направените доказателствени искания. Не
прави собствени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание пред ОС- София, ищецът се представлява
от адв. П., който поддържа исковата молба, и моли съда да я уважи, като
постави ответницата под пълно запрещение.
1
В открито съдебно заседание ответницата се явява лично и се
представлява от адв. Х. – особен представител, която счита за доказано, че
ответницата не може да се грижи за собствените си дейности, както и да
ръководи постъпките си, поради което намира исковата претенция за
основателна..
Представителят на Софийската окръжна прокуратура смята иска за
доказан, поради което моли съда да постанови решение, с което да го уважи и
да постави ответницата под пълно запрещение.
Съдът констатира, че, съгласно представеното с исковата молба
удостоверение за родствени връзки на С. М. Т. (л. 6 от делото), ответницата е
негова сестра. Така установената степен на родство между ищеца и
ответницата е достатъчно близка по смисъла на чл. 336, ал. 1 от ГПК, поради
което ищецът е активно легитимиран да иска поставяне на ответницата И. Т.
под запрещение. Искът е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
След като прецени твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното.
От представеното удостоверение за раждане № 57/03.04.1963г., И. М. Т.
е родена на 17.03.1963г.
Представено е Експертно решение № 2342 от 129/22.09.1982г. на обща
ТЕЛК - София окръг с шифър 2210, с което И. М. Т. е призната пожизнено за
инвалид първа група с чужда помощ, поради заболяване с диагноза
„Спастична квадрипареза, олигофрения - имбецилност”. Направен е извод, че
освидетелстваното лице е негодно за всякакъв вид труд.
Съдът придоби лични впечатления за психическото и физическото
състояние на ответницата Т. в хода на разпита й по реда на чл. 337, ал. 1 от
ГПК. Словесният контакт с нея се оказа невъзможен, тъй като ответницата не
реагира на поставените въпроси и не установява визуален контакт със съда, а
издава неразбираеми звуци. Единствено на въпрос на ищеца Т. за името й,
ответницата отговори „И.“.
От приетото по делото заключение на в.л. д-р Ц. П. по допуснатата
съдебно- психиатрична експертиза се установява, че Т. не може да стои
изправена, а седи в инвалидна количка. Отговаря лаконично и с нежелание,
като най- вероятно не знае, какво да отговори. Реагира на името си, познава
брат си, но е неориентирана за време и място. Отговаря на елементарни
въпроси, но много бързо се уморява и става раздразнителна и негативистична.
Вещото лице е констатирало наличие на тежко психоневрологично
заболяване - умерена умствена изостаналост, представляваща вродено
слабоумие по смисъла на чл. 5 от ЗЛС. Ответницата няма съхранена психична
годност и не е в състояние правилно да се ориентира, да извършва
обикновени полезни действия за себе си, да се грижи за своите работи и
интереси и не може да разбира свойството и значението на постъпките, и не
може да защитава своите интереси. Състоянието й изисква непрекъснати
грижи за хранене и за лична хигиена. Не е в състояние да се грижи
пълноценно за себе си и за своите работи, като не разбира своите интереси и
права в достатъчна степен, нито не може да ги защитава. Не може
самостоятелно да поема права и задължения чрез лични действия и да
управлява имуществото си. Направена е прогноза, че не може да се очаква
обратно развитие на заболяването, а умствената изостаналост е до живот, като
2
може да има и задълбочаване на процеса във времето с напредване на
възрастта. При тези данни, вещото лице е дало заключение, че ответницата Т.
страда от детска церебрална спастична парализа, спастична квадрипареза,
олигофрения, имбецилност, което представлява вродено слабоумие по
смисъла на чл. 5 от ЗЛС и тежко психоневрологично заболяване с лоша
прогноза, като не се очаква подобрение, а влошаване с напредване на
възрастта. Ответницата няма възможност за автономно обслужване, не може
да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, нито е
в състояние да се грижи пълноценно за себе си и за своите работи, като не
разбира своите интереси и права, и не може да ги защитава.
В открито съдебно заседание по делото вещото лице поддържа
заключението си, и изрично заявява, че е налице е умствена изостаналост,
като ответницата не може да се грижи за своите интереси и дела, а с
напредване на възрастта настъпват и съпътстващи заболявания. С оглед
невъзможността на ответницата да се обгрижва сама, предлага поставянето й
под пълно запрещение.
В открито съдебно заседание е разпитана свидетелката К. М. Т. –
съпруга на ищеца, която заявява, че познава ответницата от тридесет години.
Според свидетелката, състоянието й се влошава с течение на годините и не
може да се обслужва сама, не може да разсъждава и да взема решения.
Говори чрез повтаряне на заучени фрази. От няколко години не се движи. Не
може да подаде молба в общината, защото е неадекватна и не може да изрази
каквато и да е воля.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Поставянето под запрещение е акт, с който по установен ред и въз
основа на регламентирани в закона основания се ограничава или отнема
дееспособността на физическо лице, като по този начин съществено се засяга
неговата правна сфера.
Предпоставка за постановяване на такъв акт е наличие на сериозно
интелектуално или психическо заболяване, което препятства лицето да се
грижи за себе си и за своите работи. Това означава, че, само по себе си,
заболяването не прави болния недееспособен, нито е достатъчно да обуслови
постановяване на съответен съдебен акт. Такива последици е в състояние да
предизвика единствено кумулативното наличие на болестно състояние,
съчетано с невъзможността на заболялото лице да се грижи за своите работи,
т.е. да извършва релевантните дейности за поддържане на собственото си
съществуване и за защита на своите законни права и интереси.
Тези принципни положения са нормативно закрепени в разпоредбите на
чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС, съгласно които непълнолетните и пълнолетните
лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за
своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а
онези пълнолетни лица с такива страдания, чието състояние не е толкова
тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5
ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на прА.те действия на първата група лица
се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за прА.те действия на лицата от втората група
се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС, т.е. статусът на лицата, поставени под пълно и
ограничено запрещение, е приравнен съответно на този на малолетните и на
непълнолетните лица.
3
При това следва да се имат предвид и мотивите към Решение № 12 на
Конституционния съд на Република България от 17.07.2014г. по
конституционно дело № 10/2014г., съгласно които, цитираните по- горе
разпоредби „…трябва да бъдат тълкувани стеснително и единствено по
начин, който изпълнява конституционното изискване да се даде засилена
защита на правата на хората с психически увреждания. Такава защита ще е
налице, когато неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не
водят до неоправдано посегателство върху основни конституционни права
на тези лица. Това налага недееспособността по чл. 5 ЗЛС да бъде разбирана
като състояние, което единствено трябва да осигури недопускането на
такива прА. действия, които могат да накърнят интересите на поставения
под запрещение или на трети лица, или на обществото“.
Това тълкуване е в съответствие с основния международноправен акт,
регламентиращ същата материя, а именно - Конвенцията на ООН за правата
на хората с увреждания, ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно
събрание на 26.01.2012 г. (ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.) и в сила от 21.04.2012 г.
С разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и 2 от нея е установена равнопоставеност като
прА. субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и
дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота.
Следващата алинея регламентира необходимостта от осигуряване на достъп
на хората с увреждания до подкрепа за самостоятелно упражняване на
техните права, а, според ал. 4, мерките, ограничаващи самостоятелното
упражняване на права от хората с увреждания, следва да са пропорционални и
пригодени към състоянието на лицето, както и да се прилагат за възможно
най-кратък срок и да подлежат на редовен преглед от страна на компетентен,
независим и безпристрастен орган или съдебна инстанция.
С оглед гореизложеното, се налага извод, че основен принцип при
третиране на правното положение на хората с увреждания е запазване на
тяхната дееспособност в максимална степен, а нейното ограничаване или
отнемане следва да се допуска само тогава, когато това се налага за защита на
техните интереси или тези на трети лица и на обществото.
В конкретния случай съдът намира, че такава необходимост е налице,
тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че
здравословното състояние на И. Т. е тежко. В наличните медицински
документи е отразено, че същата страда от спастична квадрипареза,
олигофрения - имбецилност. Тежкото засягане на здравето на Т. – до степен
на затруднен контакт с нея – е констатирано и от в.л. П. при извършения
преглед. Този извод се потвърждава и от непосредствените впечатления на
съдебния състав, придобити по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК, тъй като в
проведеното открито съдебно заседание ответницата не отговаряше на
зададените й въпроси и не концентрираше вниманието си. При тези данни
следва да се приеме, че е изпълнено изискването на първия от двата
кумулативно приложими критерия (медицинския) за поставяне на
ответницата под запрещение.
Налице е и условието по втория критерий (юридическия), тъй като
видът и степента на заболяването на Т. са такива, че я лишават от
възможността да се грижи пълноценно за себе си. Ответницата е
некомуникативна и неориентирана за време и място. Поради това не може да
се предполага, че тя е в състояние да формира и изрази адекватна воля, нито
да преценява последиците от постъпките си и да ги ръководи целенасочено и
4
разумно. Така тя не може да взема решения за защита на своя живот, здраве и
интереси. В същия смисъл е и категоричното заключение на в.л. П., според
което ответницата не може да разбира свойството и значението на постъпките
си и да ги ръководи, нито е в състояние да се грижи пълноценно за себе си и
за своите работи, като не разбира своите интереси и права, и не може да ги
защитава.
На последно място, допълнителна насока за преценка може да бъде
извлечена от мотивите на цитираното по- горе решение на Конституционния
съд на Република България, а именно, че „произнасянето на съда на
практика включва не само оценка на тежестта на психическото
увреждане, но и прогноза за неговата продължителност във времето“. В
конкретния случай прогнозата е песимистична, тъй като, видно от
заключението на в.л. П., е възможно да има и задълбочаване на процеса във
времето с напредване на възрастта.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че здравословното състояние на
И. М. Т. е увредено до степен, в която тя е неспособна да се справя сама със
своите работи, като няма изгледи за подобрение. Поради това тя следва да
бъде поставена под запрещение.
За да определи вида на запрещението, съдът взе предвид, че съгласно
чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България, „…лицата с физически
и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и
обществото“, като тази закрила включва механизми за предпазването им от
извършване на прА. действия, с които те биха могли да увредят собствените
си интереси. Поставянето под запрещение, макар и накърняващо техните
права, е един такъв механизъм, тъй като, от една страна, той гарантира, че те
ще бъдат ограничени в извършването на прА. действия, с които биха могли да
навредят на самите себе си, а, от друга страна, той гарантира сигурността на
гражданския оборот и охранява правата на третите лица и обществото като
цяло, които също биха били засегнати от прА.те действия на лица с
увреждания.
Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай тази цел не би
била постигната чрез поставяне на ответницата под ограничено запрещение,
тъй като при този вид запрещение тя би следвало да извършва прА.те
действия лично, макар и с попечителско съгласие (арг. от чл. 5, ал. 3, вр. чл. 4,
ал. 2 от ЗЛС). Предпоставка за това, обаче, е формиране и изразяване на
адекватна собствена воля, каквато способност ответницата не демонстрира
дори в минимална степен. Поради това и въз основа на събраните по делото
доказателства съдът намира, че, за постигане на целта на закона, Т. следва да
бъде поставена под пълно запрещение.
След влизане на решението в сила, препис от него следва да бъде
изпратен на органа по настойничество и попечителство при община С. на
основание чл. 338, ал. 3 от ГПК - за учредяване на настойничество съобразно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1, изречение второ от СК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ И. М. Т. с ЕГН **********
и постоянен адрес гр. С., ул. „С.“ № 47.
5
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се
изпрати на органа по настойничество и попечителство при община С., за
учредяване на настойничество.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6