ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 233
гр. Перник, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500092 по описа за 2022 година
Производство с правно основание чл. 407, ал. 1 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. П. Д., П. Д. П. и М. Д. П., действащи чрез адв.
А.А., срещу разпореждане на PC - Брезник от 27.08.2020 г. по гр. дело № 51/2016 г., с което
е уважена молбата на Т. П. К. за издаване на изпълнителен лист срещу К. П. Д., П. Д. П. и
М. Д. П. за осъждането им да й заплатят солидарно сумата от 2210 лв., ведно с лихвите
върху тази сума считано от 13.09.2016 г. до окончателното им изплащане.
В жалбата се поддържа, че така постановеното разпореждане е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че с решение на PC - Брезник №
19/06.07.2016г. по гр.дело № 51/ 2016г. К. П. Д., П. Д. П. и М. Д. П. са били осъдени да
заплатят на Т. П. К. сумата 2210, ведно с лихви, считано от 13.09.2016 г. до окончателното й
изплащане. С решение № 103 от 13.04.2018 г. по в. гр. д. № 695/2017 г. по описа на
Пернишкия окръжен съд е отменено решението на районен съд в частта, с която тримата са
осъдени да заплатят в полза на Т. П. К. солидарно на Т. П. К. на основание чл. 346 ГПК вр.
чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 2210 лв. като обезщетение за ползването на делбения имот за
периода- 01.11.2013.Г.- 13.09.2016 г. В тази насока се изтъква, че липсва изпълнително
основание за постановяване на обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист
в полза на Т. П. К. солидарно да й бъде заплатена сумата от 2210 лв. като обезщетение за
ползването на делбения имот за периода- 01.11.2013г.- 13.09.2016 г., ведно с лихва от
13.09.2016 г. до окончателното им изплащане. В заключение се моли разпореждането за
издаване на изпълнителен лист за процесната сума да бъде отменено, както и да бъдат
присъдени сторените разноски в настоящото производство на частните жалбоподатели.
Препис от депозираната жалба е изпратен на ответната страна – Т. П. К., която
1
действаща чрез адв. С.И., е депозирала отговор. С него заявява, че частната жалба е
просрочена, поради което не следва да бъде разглеждана. Евентуално ако частната жалба
бъде разгледа по същество, изтъква съображения за нейната неоснователност от страна на
П. Д. П. и М. Д. П.. По отношение на включването на К. П. Д. в издадения изпълнителен
лист твърди, че е налице очевидна фактическа грешка. Претендира присъждане на сторените
в производството по частната жалба разноски за адвокатско възнаграждение от страна на Т.
П. К., за които представя списък по чл. 80 ГПК.
С оглед съображения за процесуална икономия окръжният съд е оставил без
движение частната жалба със свое разпореждане от 21.02.2022 г., като е указал на
жалбоподателите, действащи чрез адв. А., че в 1-седмичен срок от съобщението следва да
представят пълномощно от П. Д. П. в полза за адв. А. за обжалване на разпореждането и
доказателства за внесена държавна такса в размер на по 15 лева, дължима от всеки от
частните жалбоподател, по сметка на Окръжен съд – Перник. Със същото разпореждане е
уважено искането за издаване на съдебно удостоверение, чрез което да се събере
информация за датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение на К. П. Д. и М. Д.
П..
С молба от 11.03.2022 г. са представени доказателства за отстраняване на указаните
нередовности, с изключение на данни за датата на връчване на поканата за доброволно
изпълнение на К. П. Д. и М. Д. П.. Такива са постъпили на 30.03.2022 г. с нарочна молба от
адв. А., ведно с приложено удостоверение от ЧСИ А.В..
Предвид гореизложеното съдът заключава, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 407, ал. 1 ГПК, от заинтересовани лица, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
е допустима. От документите по делото става ясно, че частната жалба е подадена на
01.12.2021 г. по пощата / с куриерска служба/. На 17.11.2021 г. от ЧСИ А.В. на К. П. Д. и М.
Д. П. е връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20218130402624, с
приложен към поканата изпълнителен лист от 27.08.2020 г., издаден от PC - Брезник по гр.
дело № 51/2016г. Няма данни до момента на депозира на частната жалба да е била връчвана
покана за доброволно изпълнение на П. Д. П..
Окръжен съд - Перник, като взе предвид постъпилата частна жалба и наличните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
С отделен диспозитив от решение на PC - Брезник № 19/06.07.2016 г. по гр. дело №
51/2016 г. К. П. Д., П. Д. П. и М. Д. П. са осъдени да заплатят солидарно на Т. П. К. сумата
от 2210 лв. като обезщетение за ползването на делбения имот за периода - 01.11.2013 г.-
13.09.2016 г., ведно с лихва от 13.09.2016 г. до окончателното им изплащане.
В тази част решението на РС – Брезник е обжалвано единствено от съделителя К. П.
Д.. В резултат на нейната въззивна жалба с решение №103 от 13.04.2018 г. по в. гр. д, №
695/2017 г. по описа на Пернишкия окръжен съд е отменено решение № 19/06.07.2017 г. по
гр.д. № 51/2016г. по описа на Районен съд – Брезник, единствено в частта, с която К. П. Д. е
осъдена да заплати солидарно на Т. П. К.на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС
2
сумата от 2210 лв. - обезщетение за ползването на делбения имот за периода 01.11.2013 г. -
13.09.2016 г., ведно с лихвите върху тази сума считано от 13.09.2016 г. до окончателното им
изплащане, като в тази част е отхвърлена като неоснователна исковата претенция на Т. П. К.
само срещу К. П. Д..
Решението на ОС - Перник по в. гр. д. № 695/2017г. по описа на Пернишкия окръжен
съд в частта, с която въззивният съд е отменил решението на Районен съд - Брезник и е
отхвърлил изцяло предявения иск от Т. П. К. срещу К. П. Д. за сумата от 2210 лв. като
обезщетение за ползването на делбения имот за периода - 01.11.2013 г. - 13.09.2016 г., ведно
с лихва от 13.09.2016 г., е окончателно. В тази част решението на въззивната инстанция не
подлежи на обжалване пред ВКС съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е влязло в
сила при условието на чл. 296, т. 1 ГПК.
С молба с вх.№ 1271/18.08.2020 г., депозирана от Т. П. К., е поискано издаване на
изпълнителен лист по постановеното решение по гр. д. № 51/2016г. по описа на Районен съд
– Брезник за изнасяне на делбения имот на публична продан и за присъдените и суми в
съдебното производство.
С разпореждане от 27.08.20220 г., районният съд е разпоредил да се уважи молбата
на Т. П. К., като същата е получила на 15.10.2020 г. три броя изпълнителни листа, сред
които е и процесният.
В изпълнителен лист №260000 от 27.08.2020 г., издаден в полза на Т. П. К. е
посочено: „ОСЪЖДА К. П. Д., ЕГН: **********, П.Д. ‘П., ЕГН: ********** и М. Д. П.,
ЕГН: ********** и тримата с '"адрес: *** по иска по чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС да
заплатят солидарно на Т. П. К., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 2210 лв. (две хиляди
двеста и десет лева), ведно с лихвите върху тази сума считано от 13.09.2016 г. до
окончателното им изплащане, както и К. П. Д., ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати
сумата от 785.00лв.(словом: седемстотин осемдесет и пет лева), представляваща разноски
във производството пред ОС - Перник.“
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
В обжалваната част разпореждането на Районен съд - Брезник е валидно и
допустимо, тъй като е постановено от законен състав на същия съд в правомощията на
правораздавателните му компетенции. Разгледано по същество по отношение на частния
жалбоподател К. П. Д. разпореждането е неправилно и следва да бъде отменено, а по
отношение на останалите частни жалбоподатели П. Д. П. и М. Д. П. е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Обжалваното разпореждане е издадено по повод на изпълнително основание,
изрично предвидено в закона като такова – влязло в сила съдебно решение. За издаването на
изпълнителен лист в хипотезите на чл. 406, ал. 1 ГПК е необходимо съдът да установи
наличието на валиден изпълнителен титул от тези посочени в закона, като влязлото в сила
осъдителното решение на районният съд е именно от посочената категория основания.
3
Следва ясно да се посочи, че решение № 19/06.07.2017 г. по гр.д. № 51/2016г. по
описа на Районен съд – Брезник в частта, с която К. П. Д., П. Д. П. и М. Д. П. са осъдени да
заплатят солидарно на Т. П. К. сумата от 2210 лв. като обезщетение за ползването на
делбения имот за периода - 01.11.2013 г.- 13.09.2016 г., ведно с лихва от 13.09.2016 г. до
окончателното им изплащане, не е обжалвано в законоустановения срок от страна на П. Д.
П. и М. Д. П.. Ето защо по отношение на последните двама същото, като необжалвано е
влязло в сила и представлява изпълнително основание. Въззвината жалба на К. П. Д. срещу
тази част от първоинстанционното решение касае единствено нея и не може да създаде
правни последици в праните сфери на П. Д. П. и М. Д. П..
С решение №103 от 13.04.2018 г. по в. гр. д, № 695/2017 г. по описа на Пернишкия
окръжен съд е отменено решение № 19/06.07.2017 г. по гр.д. № 51/2016г. по описа на
Районен съд – Брезник, единствено в частта, с която К. П. Д. е осъдена да заплати солидарно
на Т. П. К.на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата от 2210 лв. - обезщетение
за ползването на делбения имот за периода 01.11.2013 г. - 13.09.2016 г., ведно с лихвите
върху тази сума считано от 13.09.2016 г. до окончателното им изплащане, като в тази част е
отхвърлена като неоснователна исковата претенция на Т. П. К. само срещу К. П. Д.. В
мотивите на въззивния съд подробно е обяснено, че решението на районния съд е обжалвано
само от К.Д., но не и от П.П. и М.П.. Съгласно чл. 271, ал. 3 ГПК съдът може да отмени
решението и по отношение на необжалвалите другари, но само ако те са необходими.
Страните по предявените от и спрямо съсобствениците претенции по сметки, включително
и по чл. 31, ал. 2 ЗС, имат качеството на обикновени, а не необходими другари по тези
облигационни искове. Те имат различно материалноправно положение и всеки предявява,
респ. отговаря по претенция, произтичаща от притежанието на собствената му идеална част
от имота. При това положение решението в частта, с която са осъдени П.П. и М.П.,
макар и неправилно, не е обжалвано от тях и е влязло в сила, поради което не може да
бъде отменено. Неправилното приложение на материалния закон по отношение на тези
ответници е въпрос по същество на спора, а не на допустимост на исковата претенция, при
което в тази част решението не може да бъде обезсилено. Предвид изложеното, решението
на районен съд е отменено единствено в частта, с която искът по чл. 31, ал. 2 ЗС срещу К.Д.
е уважен и същият е отхвърлен.
Следва изрично да се отбележи, че липсва валидно изпълнително основание за
издаване на изпълнителен лист спрямо К. П. Д., по чиято въззивна жалба решението на
районен съд е отменено, но тази отмяна е единствено по отношение на нея, а не и по
отношение на останалите съсобственици - П.П. и М.П.. С оглед изложените съображение
обжалваното разпореждане по отношение на К. П. Д. е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, а издаденият изпълнителен лист в тази част да бъде обезсилен. За по-голяма ясно
следва да се посочи, че твърденията в отговора на частната жалба, че включването на К. П.
Д. в издадения изпълнителен се дължи на очевидна фактическа грешка, са несъстоятелни и
недоказани. Още повече, че липсват подробни мотиви в обжалваното разпореждане от
страна на районния съд, за да може въобще да бъде проверено дали става въпрос за очевидна
4
фактическа грешка.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни. С
оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, такива следва да се присъдят в
полза единствено на частния жалбоподател К. П. Д. в размер на общо 255 лв. (15 лв. –
внесена държавна такса и половината от заплатения от К.Д. и М.П. адвокатски хонорар на
адв. А. от 480 лева). С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски
следва да се присъдят в полза на ответника по частната жалба Т. П. К. в размер на 200 лв.,
заплатен адвокатски хонорар в полза на адв. И. за изготвянето на отговор на частната жалба.
Настоящото определение на въззивния съд не подлежи на обжалване и е
окончателно, тъй като проверката на разпореждането на съда по чл. 407, ал. 1 ГПК е
двуинстанционна и с произнасянето на въззивния съд е изчерпан предвидения в тази
разпоредба ред, а постановеното определение не попада и в обхвата на съдебните актове по
чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като не потвърждава преграждащо развитието на производството
определение или разпореждане. Определението на въззивния съд не е и от категорията на
определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства- чл. 274, ал.
3, т. 2 ГПК (вж. Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г.,
ОСГТК).
По изложените съображения, Окръжен съд – Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 27.08.2020 г. по гр. дело № 51/2016 г. по описа на Районен
съд – Брезник в частта, с която е наредено издаване на изпълнителен лист срещу К. П. Д. с
ЕГН:********** за осъденото й да заплати солидарно на Т. П. К. сумата от 2210 лв. като
обезщетение за ползването на делбения имот за периода - 01.11.2013 г.- 13.09.2016 г., ведно
с лихва от 13.09.2016 г. до окончателното им изплащане, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Т. П. К. с ЕГН:********** за издаване на изпълнителен лист в
частта срещу К. П. Д. за сумата от 2210 лв. като обезщетение за ползването на делбения
имот за периода - 01.11.2013 г.- 13.09.2016 г., ведно с лихва от 13.09.2016 г. до
окончателното им изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист №260000 от 27.08.2020 г. по гр. д. №
51/2016 г. по описа на Районен съд – Брезник в частта по отношение на К. П. Д. с
ЕГН:**********, с която същата е осъдена да заплати на Т. П. К. сумата от 2210 лв. като
обезщетение за ползването на делбения имот за периода - 01.11.2013 г.- 13.09.2016 г., ведно
с лихва от 13.09.2016 г. до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 27.08.2020 г. по гр. дело № 51/2016 г. по описа на
Районен съд – Брезник в останалата обжалвана част, с която е разпоредено да се издаде
изпълнителен лист в полза на Т. П. К. с ЕГН:********** срещу П. Д. П. с ЕГН:**********
и М. Д. П. с ЕГН:********** да заплатят солидарно сумата от 2210 лв. като обезщетение за
5
ползването на делбения имот за периода - 01.11.2013 г.- 13.09.2016 г., ведно с лихва от
13.09.2016 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. П. К. с ЕГН:********** да заплати на К.
П. Д. с ЕГН:********** сумата от 255 лева, представляваща съдебни разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по в. ч. гр. д. № 92/2022 г.
по описа на Окръжен съд - Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Д. П. с ЕГН:********** и М. Д. П. с
ЕГН:********** да заплатят на Т. П. К. с ЕГН:********** сумата от 200 лева,
представляваща съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по в. ч. гр. д. № 92/2022 г. по описа на Окръжен съд - Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6