№ 4612
гр. Варна, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Д.
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20253110107848 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от Д. Д. Д., ЕГН **********,
действащ чрез законния си представител С. З. Д., ЕГН **********, адрес: град
В., ул. „Ф.“ № **, ет.**, ап.** срещу Д. Х. Д., ЕГН **********, адрес: град В.,
местност П., бл.**, ап.** иск с правно основание чл. 150 СК за изменение
размера на месечната издръжка, която Д. Х. Д. е осъден да заплаща в полза на
детето Д. Д. Д. с решение по гр. д. № 137/2022 г. по описа на Районен съд –
Варна в размер на 250 лв. месечно, като същата бъде увеличена на 600 лева,
считано от подаване на исковата молба- 16.06.2025 г. с падеж пето число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняло
плащане до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
С решение по гр. д. № 137/2022 г. по описа на Районен съд – град Варна
е прекратен брака между С. Д. и Д. Д. като родителските права, по отношение
на роденото по време на брака дете, са предоставени на майката, на бащата е
определен режим на лични отношения и е осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 250 лева. Твърди, че е изминал период от време от
определяне на дължимата издръжка, в който са се променили социалните и
битовите нужди на детето, както и се е променила икономическата обстановка
в страната. Посочва, че детето страда от форма на аутизъм – синдром на
Аспергер, не може да общува пълноценно, поради което е със специални
образователни потребности. Ученик е в училище „Добри Чинтулов“ като е
1
завършил 5-ти клас, но се нуждае от ресурсно подпомагане, поради което му е
назначен психолог и ресурсен учител. С тях спазва специална, индивидуална
програма. Нуждае се от непрестанни уроци по български език и математика,
поради което са ангажирани частни учители, които посещават домът на детето
два пъти седмично като всеки от уроците е с цена 30 лева. Посещава програма
„Невро фийт бек“, два пъти седмично, която подпомага деца с аутизъм и всяко
посещение е в размер на 35 лева. Страда от трета сливица, което предполага
прием на хомеопатични лекарства, а с оглед липсата на консумация на плодове
и зеленчуци, се налага закупуване на витамини. Твърди се, че бащата е здрав и
работоспособен като притежава две МПС на значителна стойност и два
недвижими имота. Работи като офицер и разполага със средства за заплащане
на издръжка в по-голям размер. Твърди, че месечната издръжка на детето е в
размер на 1200 лева. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане
на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от страна на ответника.
Признава исковата претенция до размер от 300 лева като за горницата над 300
лева, счита предявения иск за неоснователен. Оспорва месечната издръжка на
детето да възлиза на 1200 лева. Твърди, че назначените ресурсен учител и
психолог са безплатни и не генерират допълнителни разходи. Посочва, че през
втория срок на учебната година, детето е боледувало и е пропуснало уроците
по математика като бащата е помогнал да преодолее пропуските. Даването на
хомеопатични лекарства е по преценка на майката, а не по лекарско
предписание, доколкото посочените лекарства са достъпни и без рецепта.
Твърди, че възнаграждението на майката е в размер на 3500 лева, а на
съжителят й в размер на 7500 лева. Счита, че претендираната издръжка в
размер на 600 лева месечно, би довела до неоснователно обогатяване. Моли за
отхвърляне на исковата претенция за горницата над 300 лева. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
Постъпило по делото е становище на ДСП – град Варна, от което се
установява, че определеният размер на издръжката е под минимално
допустимият и не е достатъчен за задоволяване на потребностите му.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът установява
следната фактическа обстановка:
Като писмено доказателство по делото е прието решение №
282/09.02.2022 г. по гр. д. № 137/2022 г. по описа на Районен съд – град Варна,
от което е видно, че определената издръжка, която Д. Х. Д. е осъден да
заплаща в полза на сина си е в размер на 250 лева месечно. Решението е
влязло в сила на 09.02.2022 г.
От издадената скица от Служба по Геодезия, картография и кадастър –
град Варна от 05.01.2022 г. и горецитираното решение се установява, че в дял
и изключителна собственост на С. З. Д. е поставен недвижим имот с
идентификатор ************, находящ се в град В., район М., ул. „Ф.“ № **.
От удостоверение за раждане, издаден въз основа на Акт за раждане №
2
140/19.02.2013 г. от Община Варна е видно, че родители на Д. Д. Д. са С. З. Д.
и Д. Х. Д..
От етапна епикриза, издадена от 29.06.2021 г., от МЦ клиника „Нова“
ЕООД се установява, че Д. Д. не винаги реагира по име, осъществява, но не
поддържа очен контакт, речта е нарушена, налице е беден речников запас,
задава въпроси, които нямат връзка с разговора, заиграва се с играчки,
активността е повишена. Препоръчано е да се осигури допълнителна подкрепа
с ресурсен учител, психолог, логопед в рамките на масовото училище.
Приети като писмени доказателства са фактури на името на Д. Д., за
периода от май 2025 г. до ноември 2025 г., от които е видно, че са закупувани
дрехи и медикаменти като е налице и едно заплатено занимание в „К.“ от
18.10.2025 г.
От справка, приета от Национална агенция по приходите е видно, че за
периода от септември 2024 г. до юли 2025 г. Д. Х. Д. е получил сумата от общо
43 949.30 лева или средно по 3662.44 лева на месец.
От справката от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – град Варна се
установява, че Д. Х. Д. е притежавал лек автомобил в периода от 23.01.2020 г.
до 13.03.2025 г., както и още шест автомобила, с които също се е разпоредил
през годините както следва през 2019 г., през 2021 г., през 2024 г. и през 2025 г.
От удостоверение, издадено от ГД „Охрана“ е видно, че за периода от
декември 2024 г. до ноември 2025 г. получената сума от страна на С. З. Д. е в
размер на 39 821.42 лева или средно месечно по 3318.45 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на така предявения иск с правна
квалификация чл. 150 СК следва да бъде установено, че лицето, претендиращо
издръжка, е ненавършило пълнолетие дете на ответника, наличието на трайно
изменение в обстоятелствата, при които е определена издръжката, както и
възможностите на всеки от родителите да заплащат издръжка. В този смисъл е
и трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 154/16.07.2013 г. по
гр.д. № 1435/2012 г. на трето г.о. на ВКС. Размерът на издръжката следва да
съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за
покриване на нуждите му така, както те биха били задоволени, ако родителите
живеят заедно. В този смисъл е решение № 77/21.03.2012 г. по гр.д. №
863/2011 г. на трето г.о. на ВКС.
Разпоредбата на чл. 142 СК посочва, че размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете
е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. С оглед
действащата регламентация към настоящия момент същата следва да бъде не
по-малко от 269,25 лева.
По делото не е спорно между страните, че първоначално определената
3
издръжка, дължима в полза на Д. Д. Д., съгласно постановеното решение по
гр. д. № 1305/2019 г. по описа на Районен съд - град Варна, е в размер на 250
лева, т.е. под установения за страната мининум. От тогава до настоящия
момент са изминали повече от три години като през този период се е
променила икономическата обстановка в страна, както и нуждите му. Отделно
от това издръжката на детето следва да бъде в такъв размер, при който да
служи не само за задоволяване на екзистенц минимума от нуждите на детето,
но също и такива за извънсемейни забавления и занимания, с които детето да
развива и задоволява свои емоционални, физически и социални потребности.
Определената с решение по гр. д. № 137/2022 г. по описа на Районен съд –
град Варна издръжка е под минималния за страната, установен през януари
2025 г. в размер на 269,25 лева, а ноторно известен факт е, че децата в
училищна възраст се нуждаят от множество помагала, учебни материали и
прочие, с оглед обезпечаване на учебния процес. Освен това този размер на
издръжката, от 250 лева, трудно би задоволила емоционалните, физическите и
социални потребности на Д. Д..
С оглед на изложеното съдът намира, че размерът на дължимата от
ответника издръжка следва да бъде актуализиран. По данни на Националния
статистически институт общият разход на член от домакинството за първото
тримесечие на 2025 г. е средно в размер на 2734.89 лева. След изключване на
групите разходи, които обичайно не са необходими за издръжката за
непълнолетно лице (за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални
осигуровки, съобщения, регулярни трансфери към други домакинства, влог,
изплатен дълг и даден заем), размерът на средния разход за тримесечие
възлиза на 1550.53 лева или 516.84 лева за месец.
Съобразявайки възрастта на Д. Д. – 12 годишна към датата на устните
състезания, както и обстоятелството, че същият към настоящия момент е
ученик, намира, че безспорно е налице нараснала нужда от подходящо за
възрастта облекло и обувки, както и необходимост от учебни пособия, в
сравнение с първоначално определената, когато Д. е бил на девет години. Не
се доказаха по делото ежеседмичните уроци по български език и математика,
както и посещенията на програма по терапия „Невро фийт бек“.
Обстоятелството, че приема хомеопатични лекарства не доказва
необходимостта от приема на същите, с оглед здравословното състояние на
детето. Освен това не се представя и актуална медицинска документация,
установяваща необходимостта от посещаване на допълнителни занимания, с
оглед налично заболяване. Не се спори между страните, че детето използва
ресурсно подпомагане в масовото училище, което посещава, но тези дейности
не се заплащат допълнително от страна на родителите.
За правилното развитие на момчето, същото има нужда и от
извънсемейни и извънкласни забавления, които да спомогнат за правилното
му емоционално развитие като посещения на детски рождени дни, културни
мероприятия и прочие. В периода на изпълнение на настоящото съдебно
решение е вероятно да възникнат и бъдещи нужди на детето, за всяка от които
4
е необосновано сезирането на съда, поради което те също следва да се отчетат
при формирането на крайната издръжка. В този смисъл определение № 629 от
14.05.2015 г. по гр. д. № 1197/2015 г. на 4-то ГО на ВКС. Освен това доходите
и на двамата родители са над средния размер за страната. С оглед
гореизложените мотиви и като съобрази възрастта на детето и нуждите му,
съдът намира, че общата месечна издръжка, която следва да бъде осигурявана
от родителите е в размер на 700 лева, от които 400 лева следва да бъдат
заплащани от бащата. Приоритетното участие на бащата се налага от
обстоятелството, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
на детето се полагат от неговата майка. Издръжката е задължение и на двамата
родители като заплащането й гарантира правилното развитие на детето.
В тази връзка съдът съобрази факта, че ответникът Д. Д. е
трудоспособен, не страда от заболявания, които да му пречат да упражнява
труд, поради което има възможност да реализира доходи. Освен това Д. полага
труд по трудово правоотношение и получава трудово възнаграждение в размер
над средния за страната. След да се посочи, че родителите следва да
осигуряват такава издръжка, която би задоволила не само базовите
потребности, необходими за съществуването на детето, но и тези, които ще
спомогнат за правилното му развитие, израстване и образование, а и детето
следва да получава такава издръжка, която би получавало, ако раздяла между
родителите не би настъпила.
С оглед гореизложеното искът се явява основателен за сумата от 400
лева като за горницата над 400 лева до пълно претендирания размер от 600
лева исковата претенция подлежи на отхвърляне.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 242 ГПК следва да се
постанови предварително изпълнение на настоящото решение, досежно
присъдената издръжка.
По отношение на разноските: Ищецът е поискал присъждане на
разноските по делото, включително и заплатеното адвокатско възнаграждение
като претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в размер,
определен от съда, по реда на чл. 38 ЗА. Ответникът не претендира адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 22 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, дължимият размер е 600 лева. С
оглед частичното уважаване на исковата претенция в тежест на ответника
следва да се възложат разноски в размер на 257,14 лева.
Обстоятелството, че предявеният иск е уважен в полза на лице,
освободено от заплащане на държавни такси, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд, град Варна в размер на
сумата 216 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т.
7 ГПК.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 СК, размера на присъдената с решение
по гр. д. № 137/2022 г. по описа на Районен съд – Варна издръжка, дължима
от Д. Х. Д., ЕГН **********, адрес: град В., местност П., бл.**, ап.** в полза
на Д. Д. Д., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител С. З. Д.,
ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Ф.“ № **, ет.**, ап.** като увеличава
същата от 250 лева на 400 лева месечно, считано от подаване на исковата
молба- 16.06.2025 г. с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняло плащане до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване като отхвърля исковата
претенция за горницата над 400 лева до пълно претендирания размер от
600 лева
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА Д. Х. Д., ЕГН **********, адрес: град В., местност П., бл.**,
ап.** да заплати по сметка на Варненски районен съд сумата 216 лв.,
представляваща дължимата държавна такса по иска за увеличение на
издръжката с правна квалификация чл. 150 СК, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК
ОСЪЖДА Д. Х. Д., ЕГН **********, адрес: град В., местност П., бл.**,
ап.** да заплати в полза на адв. Д. Й.а, АК – Варна, съдебен адрес: град В.,
бул. „В. В.“ № **, ет.**, ап.** сумата от 257,14 лева, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение, за оказана правна помощ по реда на чл.
38 от Закона за адвокатурата
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – гр. Варна, с изключение
на частта досежно постановеното предварително изпълнение, тъй като в
тази част решението има характер на определение и подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6