Решение по дело №596/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Д. Б., подадена чрез пълномощника адвокат В. Б., против решение № 79 от 06.02.2025 г., постановено по АНД № 5298/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ), серия К, № 9745893, издаден от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева.

Касационният жалбоподател развива доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Възразява, че съдът не е взел отношение по направените от него възражения с нарочна молба - с какъв вид система е установено нарушението (стационарна или мобилна), тъй като липсва протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.); представеното изображение не е заверено по надлежния ред, липсват дата, подпис и печат, а камерата е заснела автомобила от два различни ъгъла, което намира за необяснимо; в полезрението на камерата са попаднали няколко автомобила и не може да се установи, че именно автомобилът управляван от Б. се е движел със санкционираната скорост; изображението не притежава уникален идентификационен номер. По изложените съображения иска отмяна на атакуваното съдебно решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира разноски. Не се явява и не изпраща представител пред съда.

Ответникът по касация - ОДМВР Бургас, не изразява становище по касационната жалба, не изпраща представител пред съда, не прави искания и не претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение атакуваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд Бургас в настоящия си състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване, в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

За да потвърди електронният фиш районният съд е приел за установено, че на 07.09.2024г, в 12.37 часа в [населено място], по първокласен път (ПП) Е773, км. 491, до бензиностанция Ромпетрол, в посока от кв. Ветрен към контролно пропускателен пункт (КПП) - 1, лек автомобил [Марка] 523И с peг. № [рег. номер] се е движил със скорост 113 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 до 80 км/ч. Нарушението е установено и заснето от стационарна автоматизирана техническа система (АТС) за видеоконтрол тип „MultaRadar SD580“ с № 00209D32D4F9, с отчетен толеранс от - 3%. А. Б. е собственик на автомобила и не е попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП в срока по чл.189, ал.5 ЗДвП, поради което срещу него е издаден процесният ЕФ, с който е наложена описаната по-горе санкция. Нарушението е [жк], тъй като Б. е бил наказан за същото по вид нарушение с ЕФ серия, К № 8239766, влязъл в сила на 23.07.2024 г.

Съдът е обсъдил подробно съдържанието на процесния ЕФ, снимката изготвена от АТС, представените протокол за проверка № 007-СГ-ИСИС/01.02.2024 г. на Българския институт по метрология, протокол от 05.06.2015г. за монтаж на пътни знаци, справка на Б. като водач, справка за собственост на лекия автомобил и картен материал за въведеното на мястото ограничение на скоростта. Пресъздал е съдържанието на приложимите правни норми, като след осъждане на релевантните за отговорността обстоятелства, е направил извод за доказаност на нарушението и спазването на процесуалните правила при издаването на ЕФ. Макар и без изрично позоваване, са налице мотиви по възраженията на жалбоподателя, направени с молбата от 04.02.2025 г., включително с приемането, че АТС е стационарна, конкретните място, дата и час на заснемане, както и верността на установените факти по изготвената снимка от АТС по заснемането на автомобила.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение, след като е взел предвид възраженията на жалбоподателя. Оспореният съдебен акт съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават съдържащите данни се в него, в ЕФ и приложения снимков материал. Последният е надлежно веществено доказателство, което нито е било оспорено, нито е опровергано, а правилно е кредитирано и от съда, тъй като са представени доказателства за наличието на поставен на пътен знак В-26 и изправността на техническото средство за контрол.

От приложените по делото доказателства - снимката изготвена от АТС и протокола от проверка на системата е видно, че процесното нарушение е установено със стационарна система за контрол на скоростта на МПС, като както на снимката, така и в протокола е посочено и мястото на което е поставена - Път Е773, км. 491, бензиностанция Ромпетрол. Поради това, че системата е стационарна за използването й не е необходимо съставянето на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Изготвената от АТС снимка освен мястото на което е поставена системата съдържа: ограничението на скоростта - 80 км./ч., установената скорост на движение на автомобила - 117 км./ч. – 3 % толеранс, точните дата и час на заснемане, лентата от пътя на която е установено движението - 2, задействаният сензор - 2 и номера на снимката - 179. Снимката не е заверена от служител на МВР, няма подпис и печат, но това не е необходимо, защото такова изискване няма в ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., още повече, че се касае за издаване електронен фиш в отсъствието на контролен орган, както изрично предвижда чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Следователно заверката, подписа и печата на контролен орган не само не е необходимо, но и може да опорочи ЕФ.

Неоснователни са възраженията, че снимката не съдържа дата и няма уникален идентификационен номер. В нея същата е посочена датата - 07.09.2024 г., като тази дата не е надлежно оспорена от жалбоподателя. Посочени са освен идентификаторът на конкретната АТС „MultaRadar SD580“ - № 00209D32D4F9, но също и номерът на снимката - 179.

Не вярно твърдението, че камерата е заснела автомобила на нарушителя от два различни ъгъла и полезрението й са попаднали няколко автомобила. Ъгълът на заснемане е само един, като в долния ъгъл на снимката автоматизираната система изготвя увеличение на регистрационния номер на автомобила, който се е движел в нарушение и това е именно автомобилът на Б. - [Марка] с peг. № [рег. номер].

Съгласно чл. 745, ал. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (отм. ДВ бр. 103 от 6.12.2024 г., но действала към момента на нарушението), лазерният скоростомер измерва скоростта чрез излъчване на лазерни импулси към дадено МПС и приемане на отразените от повърхността му сигнали, като едновременно с това се измерва и времето за достигането им до МПС и обратно. Съгласно чл. 746, ал. 1 и ал. 2 от същата Наредба, конструкцията на скоростомерите трябва да позволява да се индивидуализира МПС, чиято скорост е измерена, включително при едновременно движение на две или повече МПС, при разминаване или когато скоростомерът е монтиран на движещо се МПС. Ако скоростомерът не е пригоден да изпълни това изискване, той трябва да анулира резултатите от собствените си измервания, когато две или повече МПС навлизат в областта на измерване едновременно, но с различна скорост. С оглед на което, всички технически средства за измерване на скоростта, които са преминали съответната периодична проверка от Българския институт по метрология, в случая с протокол за проверка № 007-СГ-ИСИС/01.02.2024 г., се приема, че отговарят на изискванията на чл. 746, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, съответно са технически годни да разграничават на кое заснето МПС е засечена скоростта посредством лазерния скоростомер.

Поради това не може да има съмнение, че представената по преписката снимка може да бъдат използвана за еднозначно определяне на МПС, чиято скорост е измерена от лазерния скоростомер в случай, че на снимката е заснето повече от едно МПС, както и че в процесния случай това е именно лек автомобил [Марка] с peг. № [рег. номер].

Ето защо, като е потвърдил обжалвания пред него електронен фиш, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на делото, право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива.

Воден от горното и на основание чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Административен съд Бургас, XIX - ти състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. решение № 79 от 06.02.2025 г., постановено по АНД № 5298/2024 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно.