Решение по дело №4022/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1292
Дата: 12 август 2021 г. (в сила от 28 август 2021 г.)
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20215330204022
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1292
гр. Пловдив , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330204022 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №3857884, с
който на Н.Л.Х., ЕГН:**********, е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят в жалбата и в съдебно
заседание, чрез процесуалния му представител, оспорва издадения срещу него
Електронен фиш /ЕФ/ като незаконосъобразен. Прави искане за неговата
отмяна и за присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на
жалбата, като претендира същата да бъде оставена без уважение, а ЕФ бъде
потвърден като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност
прави възражение за намаляване на присъдените в полза на насрещната
страна разноски за адвокатско възнаграждение до размера на минимално
предвидения такъв. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
1
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, извършено на 08.08.2020г. в
04:15ч. в гр.Пловдив, бул.“Асеновградско шосе“ до №1, посока
бул.“Менделеев“, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство TFR1-M №546, за превишаване на разрешената скорост с 40 км/ч
при управление на МПС, лек автомобил марка „Субару Легаци“ с рег.№ ***.
Лекият автомобил се движел в населеното място с установена скорост от 90
км/ч след отчетен толеранс от минус 3 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч.
Нарушението било заснето с мобилна система за видеоконтрол TFR1 –
M №546, монтирана в служебен патрулен автомобил с рег. № ***. За същата
на 24.02.2010г. е било издадено и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №10.02.4835, със срок на валидност до 24.02.2020г., копие от което
е приложено по делото. Мобилната система за видеоконтрол TFR1 – M
№546 е преминала последваща проверка през месец март 2020г., за което е
бил издаден Протокол от проверка №4-32-20/13.03.2020г.
На жалбоподателят, чиято собственост било заснетото МПС, е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е било водач на
това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото си да обжалва
така издадения против него Електронен фиш.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита,
че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят Н.Х. при управление на лек
автомобил „Субару Легаци“ с рег.№ *** на посоченото в ЕФ място се е
движил със скорост от 90 км/ч при разрешена в населеното място скорост -
50 км/ч. Електронният фиш е издаден по отношение на Н.Л.Х. като
2
собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се
установява да е упражнил предоставеното му в нормата на чл.189, ал.5 от
ЗДвП право и в законоустановения срок от получаване на обжалвания
Електронен фиш да е представил в ОД на МВР-Пловдив, сектор „ПП“
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението.
Обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като в същия са посочени: териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, дата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, нарушителят, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начини за доброволното
й заплащане. Съдът намира за необходимо да посочи, че в ЕФ съобразно
изискването на законодателя се вписва мястото на нарушението, а не мястото
на разположение на използваното автоматизирано техническо средство и в
този смисъл твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя за
неправилно посочено в ЕФ място на разположение на АТСС е необосновано.
В случая мястото на нарушението е отразено по надлежния ред и достатъчно
подробно в електронния фиш /гр.Пловдив, бул.“Асеновградско шосе“ до №1,
като е конкретизирано, че посоката на движение на процесния автомобил е
бул.“Менделеев“/. Разположението на използваното АТСС е вписано в
протокола за използване на АТСС – гр.Пловдив, бул.“Асеновградско шосе“
до №1.
Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M №546, за което е доказано, че
отговаря на установените технически изисквания и е преминало съответната
проверка. Действително приложеното по административната преписка
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 е валидно
до 24.02.2020г., съгласно отбелязаното в него, т.е. към датата на извършване
на нарушението - 08.08.2020г., срокът на валидност на одобрения тип
конкретно АТСС TFR1-M № 546 е бил изтекъл. Въпреки това, съгласно чл.30,
ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които
отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, изрично упоменато в
приложеното по административната преписка писмо от Български институт
3
по метрология. Наред с това съгласно представения по делото Протокол №4-
32-20 от 13.03.2020г. за лабораторна проверка, процесната мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M е
преминала последваща проверка в лабораторни условия за точността на
измерване, като периодичността на проверката на видео-радарните системи е
една година, т.е. към датата на нарушението използваното АТСС е проверено
и съгласно заключението на горепосочения протокол за лабораторна
проверка, съответства на одобрения тип. Проверката е извършена от
опровомощена от председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор лаборатория за проверка на средствата за измерване към
Главна Дирекция „Национална полиция“ на МВР, сектор „Управление на
собствеността“, лаборатория „Полицейска техника“, видно отново от
посочения по-горе Протокол за проверка. С оглед на което следва да бъде
прието, че измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно
техническо средство.
В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била
измерена скорост на движение 93 км/ч. В горепосочения Протокол от
лабораторна проверка на използваното АТСС изрично е отбелязано, че
грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до
100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от
измерената скорост - 93 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради
което наказуемата скорост е 90 км/ч, която скорост е указаната в електронния
фиш.
Изпълнено е и изискването на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г., видно от представения по преписката Протокол за използване на
АТСС, който е задължителен за мобилните устройства и системи. В същия
като дата на използване на АТСС е посочена 07.08.2020г., доколкото видно от
съставения протокол, времевият период на работа с мобилната система за
видеоконтрол е бил от 19:00 часа до 05:00 часа. В този смисъл съдът приема,
че Протоколът за използване на АТСС съответства на процесното време и
място на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го
е заснело и съдържа данни за посоката на движение на контролираните МПС,
общото ограничение на скоростта на движение, режима на измерване,
посоката на задействане, номер на служебен автомобил, начало и край на
работа, както и номера на първо и последно статични изображения. По
4
преписката е приложена и снимка на разположението на измервателния уред,
с което е изпълнено и изискването на ал.3 на чл.10 от горепосочената
Наредба. Наредбата не изисква направената снимка на разположението на
уреда да съдържа каквито и да е други данни.
За така установеното нарушение е приложена коректната санкционна
норма на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, която предвижда административно
наказание “глоба” в размер на 400 лева за водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населеното място от 31 до 40 км/ч. В конкретния
случай разрешената максимална скорост /50 км/ч/ е била превишена с 40
км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото
наказание е точно фиксирано по вид и размер, поради което същото не може
да бъде индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и
размер, което е съобразено в атакувания електронен фиш.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения Електронният фиш следва да бъде
потвърден като законосъобразен.
С оглед изхода на спора на основание чл.63, ал.5, вр. ал.3 от ЗАНН,
право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като съобрази предмета на
делото и неговата фактическа и правна сложност, както и начина на участие
на въззиваемата страна, намира, че справедливият размер на юрисконсултско
възнаграждение, който следва да се присъди възлиза на 80 лв., като бъде
осъден жалбоподателя да ги заплати.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.3 и ал.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К
№3857884, с който на Н.Л.Х., ЕГН:**********, е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н.Л.Х., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР
5
гр.Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6