Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
24.09.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 6868 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 58296 от 07.03.2019 год., постановено по гр.дeло № 72449/2018 г. на СРС, ІІІ Г.О., 85 състав, е осъдена на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, П.на Р.Б.гр.София, бул.“******, да заплати на И.Д.Ш., ЕГН **********,***,
сумата от 7000 лв., ведно със законната лихва от 13.11.2015 г. до окончателното
й изплащане- обезщетение за неимуществени вреди от повдигането обвинение на
21.03.2013 г. за престъпление по чл.227б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК,
за което е бил оправдан с влязло в сила на 01.11.2017 г. решение постановено по
нахд № 9157/2014 г. на СРС, 107 състав, като е отхвърлен иска до пълния му
предявен размер, като неоснователен. С решението на съда е осъдена П.на Р.Б.гр.София,
бул.“******, да заплати на И.Д.Ш., ЕГН **********,***, сумата 108,50
лв.- разноски по делото.
Срещу решението на СРС, 85 с-в е подадена въззивна жалба от П.на Р.Б.с искане същото да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно в осъдителната му част, по
съображения подробно изложени в жалбата. Въззивникът-ответник, чрез своя
процесуален представител моли съда в случай, че не уважи искането за отмяна
решението, в обжалваната му част, при условията на евентуалност да намали
размера на присъденото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, като завишено.
Въззиваемата страна- ищец И.Д.Ш., чрез пълномощника
си адв.В.П. оспорва жалбата, по
съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263,
ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение в обжалваната му част -потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от И.Д.Ш.,
подадена чрез пълномощника му адв. В.П. срещу решението на СРС, 85 с-в в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3, пр.1 от ЗОДОВ за разликата над сумата от 7000 лв. до пълния предявен
размер от 20000 лв., като поддържа, че присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди е занижено и не отговаря на принципа
на справедливост по чл.52 от ЗЗД, с оглед претърпените от
него неимуществени вреди, по съображения подробно изложени в подадената
въззивна жалба. Не претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна- П.на Р.Б.не е депозирала по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК, като в съдебно заседание чрез прокурор С.Т.взема становище относно
неоснователността на постъпилата въззивна
жалба от
ищеца И.Д.Ш. срещу решението на съда.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби
са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и по чл.263, ал.2 от ГПК, и са
допустими.
Разгледани по същество въззивните
жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивните жалби са
допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледат по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди до размер на сумата от 7000 лв., и за неоснователност на
същия за разликата до пълния му предявен размер от 20000 лв. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си
върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция
споделя изцяло мотивите на обжалваното първоинстанционно решение и на основание
чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите изложени в жалбите
са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивните жалби доводи,
следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективна, като дължимото
обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането-
чл.4 от ЗОДОВ. За да възникне субективното право на увредения по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ следва да са осъществени
следните кумулативно дадени предпоставки: 1/ на ищеца да е било повдигнато
обвинение в извършване на престъпление от длъжностни лица на ответника ; 2/
ищецът да е бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт
или образуваното наказателно производство да е прекратено в изброените от
законодателя хипотези ; 3/ ищецът да е претърпял вреди ; 4/ да е налице
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредите.
В настоящия случай ищецът И.Д.Ш. е бил обвинен в извършване на престъпление
по чл.227б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК. С решение от 16.10.2014 г.,
постановено по н.а.х.д. № 9157/ 2014 год. на СРС, Наказателно отделение, 107
с-в, ищецът И.Д.Ш. е признат за невиновен в това, че на 14.01.2011 г. в
гр.София, бул.“ ******, СГС-ТО, като управител и представител на търговско
дружество „ Специализирана фирма за трудоустроени лица и инвалиди-Надежда“ ЕООД,
с ЕИК ******, в 30-дневен срок от спиране на плащанията по установено
непогасено, изискуемо и ликвидно задължение произтичащо от подадена на
14.12.2010 г. справка- декларация по ЗДДС с вх. № 2214-1237338, в размер на
2190,71 лв., в периода от 15.12.2010 г. до 13.01.2011 г., включително, не е
поискал от СГС-ТО да открие производство по несъстоятелност, поради което и на
основание чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.227б, ал.2,
вр. ал.1 от НК. Решението на съда е влязла в законна сила на 01.11.2014 год.
Оправдаването на ищеца по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК, обосновава извод за
незаконност по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук и за наличие на
основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните
правозащитни органи за обезщетяване на претърпени от ищеца И.Д.Ш. вреди.
Спорният въпрос по делото
е дали ищецът е претърпял и в какъв размер
неимуществени вреди. Предвид характера на тези вреди, изразяващи се в
отрицателни психически изживявания, тяхното доказване не може да се извърши с
преки доказателства, а единствено с косвени. Вида на тези косвени доказателства
не е ограничен от закона, поради което не е недопустимо това да бъдат и само
свидетелски показания. В подкрепа от повдигнатите от ищеца фактически твърдения, че в резултат на незаконното
обвинение е претърпял неимуществени вреди, са
разпитани по делото свидетелите С.Ш.и В.П., чиито показания съдът кредитира
като достоверни и обективни, доколкото в тях се
изнасят непосредствено възприети факти и задълбочени впечатления за събитията в
разглеждания период. От показанията на разпитаните
свидетели се
установява вида и обема на причинените на ищеца
И.Д.Ш. неимуществени вреди- притеснение, обида, стрес и отчаяние. Установява се, че след
привличането му, като обвиняем, ищецът е изпаднал в депресия и се е затворил в себе си. В решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр.дело № 85/ 2012
год. на ВКС, ІV ГО, е прието, че наказателното производство нормално влияе негативно върху
психиката на всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на
строго формални доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното.
По делото липсват данни, които да установяват противоположни на посочените от
свидетелите на ищеца обстоятелства, поради което
следва да се приеме, че воденото срещу И. Д.Ш. наказателно производство е довело до негативни за
него емоционални преживявания. От друга страна, статута на подсъдим в наказателния
процес е факт, който при неосъждан човек, неминуемо предизвиква негативни
емоции. Ето защо житейски оправдано е проведеното наказателно производство
спрямо ищеца да доведе до неблагоприятни изживявания за него. С оглед на което
изцяло неоснователни са релевираните във въззивната жалба на въззивника-
ответник доводи за недоказаност на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и за липсата на причинна
връзка между тях и повдигнатото обвинение. Неоснователни са и доводите,
развити във въззивната жалба на въззивника- ответник, че размерът на обезщетението е
определен в нарушение на разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, както и че същия е завишен. Първоинстанционният съд е определил размера на
присъденото обезщетение за претърпените от ищеца И.Д.Ш. неимуществени вреди, като е взел предвид правно релевантните за това обстоятелства, установени по делото,
и като е приложил критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, в съответствие с константната съдебна практика, включително
задължителната такава, намерила израз в
ППВС № 4/1968 г. и тълкувателно решение /ТР/ № 3/22.04.2005 г., както и в установената, също
задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД, формирана по реда на чл.290 от ГПК, а именно – решение № 3/ 13.02.2012 г. по гр.дело № 637/ 2011 г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС, решение № 377/22.06.2010 г. по гр. дело № 1381/2009 г. на ІV-то Г.О. на ВКС и решение № 267/13 от 26.06.2014 г. по гр. дело № 820/2012 г. на ІV-то Г.О. на ВКС. Съгласно тази трайно установена съдебна
практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно
при исковете по чл.2, ал.1, т.3/ предишна
т.2 / от ЗОДОВ, такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение,
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан
по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността
на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение,
другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство;
както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на
здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните
преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото наказателно
производство. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1 т.3/ предишна т.2/ от ЗОДОВ се определя глобално -
за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт.
В настоящия случай при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
следните обстоятелства: личността на ищеца/
неосъждан/; възрастта му в периода на воденото
наказателно производство; продължителността на наказателното производство – около 1 година, която не надхвърля разумния срок
за провеждането му, с оглед сложността на делото. Съдът
съобразява също така вида и тежестта на инкриминираното деяние- на ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 227б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК,
като по повдигнатото обвинение ищеца е оправдан, тъй като не е осъществил от
обективна страна състава на престъплението.
Съдът отчита също
начинът, по който като цяло обвинението се е отразило на ищеца И.Д.Ш. в емоционален и психологически
аспект, установени от показанията на
разпитаните по делото свидетели. С оглед изложеното, въззивният съд намира, че за така
установените неимуществени вреди и при липса на доказани данни за увреждания,
имащи трайни последици за психическото и физическото състояние, които да са в
причинна връзка с проведеното наказателно производство, следва да се приеме, че
за обезщетяването на ищеца И.Д.Ш. са необходими 7000 лв., който размер съответства на характера и степента
на търпените болки и страдания, както и на вида на упражнената процесуална
принуда. В настоящия случай при
определяне на обезщетението, първоинстанционният съд е взел предвид всички
обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди
и уважавайки предявения иск до размер на сумата от 7000 лв. и отхвърляйки същия
за разликата до пълния предявен размер от 20000 лв., е постановил решение в
съответствие с принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
При така изложените съображения и поради съвпадане
на приетите от двете инстанции изводи, въззивните жалби следва да бъдат
оставени без уважение, като неоснователни, а обжалваното с тях съдебното
решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора, нито на
въззивника- ищец, нито на въззивника – ответник се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 58296 от 07.03.2019 год., постановено по гр.дeло № 72449/2018 г. на
СРС, ІІІ Г.О., 85 състав.
РешениеТО
може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.