ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………2020 г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, двадесет и
четвърти състав,
на
четиринадесети септември 2020 г., в закрито заседание
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
като разгледа
докладваното от съдия Милачков
административно
дело №845 по описа за 2020 година
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
С
решение №1052 от 28.07.2020 г., съдът е отменил Решение №2153-03-21/18.03.2020
г. на директора на ТП на НОИ гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на П.
срещу Разпореждане № Д-03-000-00-01368613/12.02.2020 г. на Ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП-Варна на НОИ, с което на
основание чл.40, ал.4 от КСО, считано от 12.02.2020 г. е спряно образуваното
производство за изплащане на парично обезщетение по молба-декларация за
изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл.50 и чл. 51 от КСО за периода 02.09.2019 г. – 03.06.2020 г.
Със
същото решение ТП на НОИ Варна е осъдено да заплати на адв. Я.Д.К. *** сумата
от 150/сто и петдесет/лева, на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
С молба от 21.08.2020 г., адв. К. е сезирал съда с
искане за изменение на решението в частта относно разноските, като се иска присъждане на разноски или в
размер на 350 лв., съобразно редакцията на чл. 8, ал.2 т.2 от Наредба №1/2004
г. за определяне на минималните адвокатски възнаграждения, към датата на
сключване на договора за правна помощ или в размер на 500 лв., съобразно
редакцията на чл.8, ал.3 от същата наредба, в редакцията им към момента на
постановяване на решението.
На ответната страна е изпратено
съобщение за искането. В законоустановения срок ответника е изразил становище
за неоснователност на направеното искане.
При така
установената фактическа обстановка настоящия състав на съда намира, че молбата
на адв. К. по делото за изменение на решението в частта относно разноските е
недопустима по следните съображения.
Макар и в
последното съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя да е
направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,
ал.2 от ЗА, преди приключване на съдебните прения по делото не е бил представен
списък на разноските от страна на жалбоподателя. Дори и с писмените бележки не
е претендирана конкретна сума. Едва с молбата за изменение на решението се
претендира конкретна сума и то в условията на алтернативност.
По аргумент
от чл. 80, изр.второ от ГПК допустимостта на искането за изменение на решението
в частта за разноските е обусловена от наличието на представен списък на
разноските най- късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. Липсата на такъв списък по делото води до извода за недопустимост на
настоящото искане и същото следва да бъде оставено без разглеждане. В този
смисъл са и мотивите на ТР №6/2012 г. по т.д. №6/2012 г.
Само за
прецизност, съдът намира за необходимо да отбележи, че адвокатското
възнаграждение е определено съобразно разпоредбите на чл.8, ал.2 вр. чл.7, ал.1
т.4 от Наредба №1/2004 г., в редакцията й, към момента на постановяване на
съдебното решение.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за
изменение на решение №1052 от 28.07.2020 г. по адм.д.№845/2020 г. по описа на
ХХІV състав на Административен съд Варна в частта относно разноските.
Определението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок
от съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: