РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. Варна, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100501551 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на на А. Ю. В., ЕГН **********, срещу
Решение №137/07.06.2024г. по гр. дело №1142/2023г. на ПрРС, само в частта,
с която е отхвърлен искът на А. Ю. В., предявен срещу И. Д. Р.,
ЕГН**********, за изменение режима на лични отношения на майката И. Р.
с детето Д. А. Ю.а, ЕГН **********, определен с влязлото в сила решение от
10.12.2020г. по гр. д. №516/2020г. на ПрРС, чрез неговото намаляване, на осн
чл.59, ал.9 от СК.
Решението не е обжалвано в останалата му част – по останалите искове
по чл.59, ал.9 от СК.
Във въззивната жалба се изразява несъгласие с решението, в неговите
обжалвани части. Поддържат се твърденията пред първоинстанционния съд за
непостоянния начин на живот на майката; личните й контакти с различни
мъже; честото й отсъствие от България; липсата на дом, в който да провежда
режима на лични отношения с дъщеря й; дезинтересираността на майката от
дъщеря й; спорадичното упражняване на актуалния РЛО с детето (последно
през м.09 на 2023г.); раждането и на друго дете на ответницата по делото,
което тя също е изоставила, както и Д.. Оспорва се и изводът на ПрРС, че
1
между ответницата и общото на страните дете е налице емоционална връзка,
като неподкрепен от събраните по делото доказателства. Поддържа се, че в
интерес на момичето е само силно намаленият и предложен в исковата молба
РЛО с майка й. Моли се за отмяна на решението в обжалваните му части и за
одобряване на сочения от бащата в исковата молба РЛО на майката с
детето,които искания се поддържат и в о.с.з. пред въззивния съд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата депозира отговор, с който
оспорва жалбата, а доводите в нея счита за бланкетни и неаргументирани. ПРС
е изследвал пълно и цялостно фактите и доказателствата по делото и така е
достигнал до правилни изводи. Твърденията в исковата молба са недоказани и
голословни. Към момента бащата ограничава контактите на майката с детето,
в т.ч. и по телефона; той не изпълнява влязлото в сила решение относно РЛО
на майката; и с това вреди на детето. Майката многократно е търсила
съдействие от МВР за да се среща с дъщеря си, никога не е спирала да се
интересува от дъщеря си, никога не е била заплаха за нея. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваните му части, а в о.с.з. поддържа
молбата си до съда.
Контролиращата страна – ДСП-П. – не изразява становище по
съществото на въззивната жалба.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искане с правно основание
чл.59, ал.9 от СК на А. Ю. В., ЕГН**********, срещу И. Д. Р.,
ЕГН**********, за изменение на определените с решение от 10.12.2020г. по
гр. д. №516/2020г. на ПрРС: местоживеене на детето Д. А. Ю.а,
ЕГН**********, чрез промяна на адреса при неговия баща; издръжка на
детето чрез увеличаване от 155лв. на 250лв. на месец; и режим на лични
отношения на бащата А. В. с дъщеря му Д. Ю.а чрез намаляване на последния
и определяне на посочен от ищеца режим.
Ищецът твърди, че с ответницата са родители на детето Д. Ю.а, родено
на *********г. от съвместното им съжителство без брак. С решение от
10.12.2020г. по гр. д. №516/2020г. на ПрРС упражняването на родителските
права спрямо детето било предоставено на бащата, местоживеенето на детето
било определено при него на посочен адрес, на майката бил предоставен
режим на лични отношения (РЛО) и била осъдена майката издръжка за детето.
Твърди още, че след посоченото решение са настъпили промени, които
налага изменение на така определените местоживеене, издръжка и режим на
лични отношения, а именно: През м.12.2020г. майката е родила дете от мъжа, с
който е съжителствала, което е оставила на грижите на бащата. През 2021г. е
2
заминала за чужбина и до 24.12.2022г. не е контактувала с дъщеря си Д..
Единствено двете се чувА. за кратко по телефона през няколко месеца, които
разговори били съпроводени от скандА.. На 24.12.2023г. ответницата се
появила внезапно и поискала да вземе детето за Коледа. Ищецът не се
възпротивил и детето прекарало няколко дни с майка си. Малко след Нова
година я върнала и отново заминала извън България. През м. май 2023г. отново
дошла внезапно и взела детето за един ден. На 06.08 пак се прибрала и отново
пожелала да вземе детето този път за един месец, както е по съдебното
решение. Съгласил се, въпреки притесненията си от това, че майката няма дом
в България и живее при различни мъже. Получил уверение от нея, че ще
заведе детето при баба й в гр. Д.. През този един месец, посочва че дъщеря му
му се обаждала в късните часове по телефона, за да си говорят. Около нея се
чувА. мъжки гласове, смях и музика. Когато ответницата върнала детето, от
него ищецът разбрал, че само понякога са нощувА. с майка си при баба й, а
по- често са били при различни чичковци. Последно на 23.09 дошла да взема
детето и тъй като ищецът се бил преместил от няколко месеца да живее в нова
къща, ползвала момента, за да извика полиция, че детето не е на адреса, както
е по съдебно решение.
Обобщено от предходното съдебно решение цялостното поведение на
майката показва липса на интерес към нуждите на детето. Ответницата няма
дом в България, живее в чужбина, а при завръщането си в страната отсядала
при различни мъже, преспиването при които с детето поставя в риск момичето
и му влияе негативно.
Искането за промяна в местоживеенето на детето се обосновава с
преместване на бащата на друг адрес и осигуряване възможност на майката да
осъществява безпрепятствено контакта си с детето. Искането за изменението
на издръжката се обосновава с промяната на минималната издръжка по закон.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски, като
в о.с.з. поддържа искането си.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не представя отговор на исковата
молба. В о.с.з. ответницата се явява лично и чрез пълномощник и възразява
срещу искането за изменение на режима на лични отношения с твърденията,
че бащата и новата му жена редовно пречат на майката да общува с дъщеря
си. Другите искания (относно местоживеенето и издръжката) не оспорва.
Контролиращата страна ДСП-П. не изразява конкретно становище по
предмета на делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че детето Д.
А. Ю.а е родено на *********г., като негови родители са страните по делото А.
Ю. В. и И. Д. Р..
3
Няма спор и е видно от приложения препис от решение на ПрРС, че със
съдебно решение от 10.12.2020г. по гр. д. №516/2020г. на ПрРС
упражняването на родителските права е било предоставено на бащата,
местоживеенето на детето било определено при него на посочен адрес, на
майката бил нормиран режим на лични отношения (РЛО) и била осъдена
майката издръжка за детето.
По-конкретно с цитираното решение е бил определен следният режим
на майката с детето: всяка втора и четвърта събота на месеца от 10:00 часа в
събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване; един месец през лятото всяка
година, когато другият родител не ползва платен годишен отпуск; по
отношение на празничните дни: Коледни празници – от 24.12. до 28.12.,
включително, всяка четна година детето да прекарва при майка си, а всяка
нечетна година – при баща си, Новогодишните празници – от 29.12. до 02.01.,
включително, всяка нечетна година – при майка си, а всяка четна година – при
баща си; великденските празници – всяка нечетна година при майка си, всяка
четна година – при баща си, всяка нечетна година - един ден за рождения ден
на детето, всяка година – един ден за рождения ден на майката детето да
прекарва с нея, и съответно всяка година на рождения ден на бащата детето да
прекарва с него, както и по всяко друго време по взаимна уговорка между
родителите, като при осъществяване на режима на лични отношения взема
детето от дома на бащата и го връща там
С необжалваните и следователно влезли в сила части от постановеното
от ПрРС решение по настоящото дело е изменено местоживеенето на детето и
е увеличена издръжката му.
В приобщения социален доклад на ДСП са застъпени констатациите на
компетентните длъжностни лица на органа по закрила на детето, че основните
грижи за Д. се полагат от баща й и новата му партньорка Г.. Д. живее с тях, с
общото им дете С. и с друго дете на Г. Х.. През м.08.2023г. бащата е закупил
ново жилище, в което семейството се преместило и живее. Бащата работи в
сферата на строителството и получава доходи от около 2000лв. на месец, а
партньорката му работи като медиатор в училището в гр. Дългопол, в което е
записана Д.. Бащата А. В. има нужния родителски капацитет да осигури
нормалното израстване и развитие на Д., а между баща и дъщеря е налице
привързаност. За момичето се полагат добри грижи от баща й и новата му
партньорка. Майката на Д. живее в чужбина и се завръща периодично по
няколко пъти в годината, поради което тя се ползва от режима й на лични
отношения само когато е в България. Няма конкретни данни къде живее
майката, когато е в страната. В интерес на детето е да поддържа връзка и с
двамата си родители и разширените семейни кръгове.
При проведеното пред ВРС изслушване по реда на чл.59, ал.6 СК бащата
посочва, че след раздялата с майката на Д. комуникацията помежду била
прекъсната. Двамата не са обсъждА. въпроси за родителската си отговорност
към детето и никой не е правил опити в това отношение, даже си нямА. и
телефонните номера. Майката не била търсела детето, не се обаждала да пита
как е, има ли нужда от нещо, но и той не я търсел, за да я информира.
Противопоставя се детето да остава при майка си с преспиване, защото не
4
знае тя къде води детето, което обяснява с липсата на комуникация помежду
им. От детето бащата разбирал, че докато е с майка си я оставяла при баба й и
излизала някъде, водела детето при различни батковци. Ако имал тази
информация, нямало да има тези притеснения. Посочва, че последно майката
взела детето през м. септември и трябвало да го върне в 17ч., но закъсняла с
час и половина и той се притеснил къде е и къде да го търси. Пуснал жалба в
полицията. Счита, че е трябвало да му каже, че ще закъснее, но си нямА.
телефонните номера. Признава, че тогава са се преместили в нова къща, за
което не е уведомил майката, защото преместването станало много набързо.
Когато вземала детето постоянно вдигала скандА., дразнела се с новата му
партньорка и комуникирала само с нея, незнайно защо за него.
При проведеното пред ВРС изслушване по реда на чл.59,ал.6 СК
майката посочва, че живее и работи в Г.. Вижда се с Д. когато е в България. За
последно видяла детето м. септември 2023г. На Коледа трябвало да я вземе, но
не й я дА., без да й кажат причина. Когато се връщала в България отсядала при
майка си в с. В. и при баща си в с. С.О.. Водела детето при дядо й, прабаба й,
вуйчо й. Цяло лято били заедно с детето, ходили на почивка, рождени дни.
Също споделя, че с бащата нямат комуникация и докато му пишела, той я
блокирал. Вземала е детето от него само два пъти. През останалото време й го
давала съжителстващата с него жена Г.. Но тя правела проблеми и се месела в
отношенията й с детето, повече и от бащата. Чрез нея всъщност комуникирала
с детето през социалните мрежи, но и там прекъснА. контактите й с детето.
Искала да вземе телефон на детето, но не й позволили. Признава за случая,
когато е закъсняла да върне детето, но обяснява, че това е било по причина, че
е взела детето от улицата и не е била уведомена за новия адрес на бащата, на
който е трябвало да го върне. Тогава търсела адреса с полиция и затова
оставила детето при сестрата на бащата.
Изслушан и пред ВОС бащата поддържа като най-важно за неого да знае
къде точно е дъщеря му, когато е с майка си, защото тя няма адрес в България.
Изслушана и пред ВОС майката признава, че живее и работи в Г. и че се
връща в България само веднъж на всеки шест месеца. Като най-важно за нея
посочва да може да вижда дъщеря си, когато може да се върне, както и през
другото време да има контакт с детето по телефона.
Показанията на св. Г. Х. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но и като
базирани на лични впечатления. От тях се изяснява, че свидетелката живее на
семейни начала с бащата на Д. и полага грижи за нея. Почти винаги тя е
предавала детето на майката, защото бащата бил на работа. Отзовавала се,
когато майката иска да се види с детето, изпращала й снимки, търсела я по
месинджър, когато детето иска да се чуе с нея. Майката й пишела от време на
време, но не да пита за детето, а повече за да обижда и псува свидетелката.
Свидетелката винаги била насреща да помогне на майката, но тя не знаела как
да се държи и все създавала проблеми като взема детето. Майката връщала
детето с подаръци - дрехи и други неща, но не е плащала издръжка редовно.
Последно майката се видяла с детето през м. септември 2023г. Когато върнала
детето то разказвало, че всяка вечер било при различни батковци, които било
възможно да са роднини, при вуйчо си или при прабаба си. Отрича детето да е
5
било връщано от майката мръсно или с въшки, но декларативно заявява, че
майката настройвала Д. срещу свидетелката и нейните деца. Отрича тя или
бащата да са ограничавА. контактите на майката с детето.
Показанията на св. А. А. съдът цени корективно предвид тяхната
оскъдност, но декларативност. Показанията са единствено в смисъл, че за Д. се
грижат А. и Г., а майката на Д. свидетелят не познава и не я е виждал да идва
да взема дъщеря си. Последно била идвала през м. септември 2023г. според
разказаното му.
Показанията на св. Т.Т. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но и като
базирани на лични впечатления. От тях се изяснява, че свидетелят е чичо на
ответницата. През месец септември 2023г. е бил в България. Майката взела
детето тогава и един месец са прекарА. в гр. Д., в жилището на майка му.
Майка му имала рожден ден и това бил единствения път, когато детето е
стояло до късно. Преди да взема детето бащата искал И. да подпише
декларация Д. да може да пътува и да й изкарат паспорт. Всеки път, когато И.
детето го взела от Г., бащата все го нямало. И всеки път Г. правела скандА. и
ограничавала контактите на И. с детето. За Коледа не й я дА., въпреки че
имало уговорка. Оставили телефон, но не давА. на детето да й се обажда.
Определя отношенията между майка и дете като нормални, детето било
привързано към нея и не искало да се връща при баща си, защото Г. я
тормозела и биела.
Заключението по приетата пред ВОС СПсЕ съдът кредитира изцяло като
обективно, мотивирано и неоспорено от страните. От него се установява, че в
момента детето Д. показва объркана представа относно майчинската роля в
живота си, като разграничава две майчини фигури – „мама Г.“ (която сега я
гледа) и „другата“ майка (биологичната майка). Тази представа може да бъде
резултат от дългото отсъствие на майката или на определени модели в новото
семейство на детето,но при всички случаи може да създаде сериозен
вътрешен конфликт в детето до степен „дА. може да обича майка си“. Това е
противно на потребноста на всяко дете да изразява свободно емоциите си пред
майка си. Понастоящем е започнал процес на родителско отчуждение от
майката, макар и в начална фаза, който вреди на детето. Не е установено
целенасочено злепоставяне или игнориране на майката от отглеждащите лица.
За справяне с когнитивното и емоционално объркване в Д. е важно да се
изясни ролята на биологичната майка чрез по-чести, структурирани контакти.
По възможност би било добре да се осъществи и наблюдение на общуването
майка-дъщеря, но което би било трудно постижимо при трайното живеене на
майката в чужбина. При невъзможността за редовни лични срещи (поради
отсъствието на майката от България) честото и регулярно общуване следва да
бъде компенсирано чрез онлайн общуване 2-3 пъти седмично, в
предварително уговорено време, с продължителност 10-15 минути, която
постепенно да се увеличава. Личните срещи в началото следва да са с по-
кратка продължителност и в неутрална среда; увеличаването им би било
показно след наблюдения и подобряване на връзката между тях. Задължителна
е позитивната реинтродукция на майката, т.е. утвърждаване на авторитета й от
отглеждащия родител и партньорката му.
6
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Раздялата на родителите и създА.те се отношения между тях налагат
родителските права и задължения да бъдат предоставени за упражняване на
единия, при невъзможност за съвместното им споделяне. След което следва да
бъдат определени както местоживеенето на детето, така и подходящия за него
режим на лични контакти с другия му родител. По правило изборът на
родител за непосредствено упражняване на родителските права е
детерминиран от редица конкретни за всеки отделн случай фактори, които
следва да бъдат преценявани в духа на водещия принцип за максимална
защита на интересите на детето (чл.59, ал.4 СК вр. чл.3, т.3 ЗЗДет и КЗПД),
при зачитане на заложените в ППВС №1/1974г. критерии, сред които са
родителските качества и индивидуалните особености на родителите, битовите
условия в домовете им, нА.чието на подходяща подкрепяща среда при всеки от
тях, възрастта и пола на детето, неговите личностови, физиологични и
емоционални характеристики и потребности, както и изразеното му желание,
и други особености на случая.
Когато тези въпроси вече са разрешени по съдебен ред, но се твърди да е
настъпила съществена промяна на водещи и решаващи за тях обстоятелства,
регламентираните им параметри могат да бъдат пълно или частично
изменени, като за целта се прецени вида, характера и степента на изменение на
данните, спрямо предходното дело, като заедно с това се извърши проверка и
как точно промените се отразяват на детето и дА. актуалното статукво
съответства и гарантира интересите му. В този смисъл за да се допусне
промяна на вече установени мерки относно упражняването на родителските
права и общуването на детето с всеки от двамата му родители е необходимо
изменение на някои от горепосочените фактори, което да бъде съществено за
самото дете. Според дадените в т.5 вр. т.2 от ППВС №1/1974г. задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона, запазили действието си при
новия СК от 2009г., както и съдебната практика по приложението на
института (Решение №288 от 15.03.2016г. по гр.д. №2640/2015 на 4-то ГО на
ВКС; Определение №2739/04.06.2024г. по гр.д. №390/2024г. на 4-то ГО на
ВКС; и други), под „изменение на обстоятелствата” се разбират както новите
обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при
когото то е оставено за отглеждане и възпитание, или при действащия РЛО на
другия родител, така и тези, въз основа на които би се подобрило по осезаем
начин положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът
е длъжен да обсъди и дА. и как точно обстоятелствата се отразяват на
положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. В този
смисъл за да се приеме, че са налице предпоставките по чл.59, ал.9 от СК е
необходимо да се докаже не само промяната в обстоятелствата, които са
съществувА. към момента на определяне на предходните мерки, но и че
настъпилата промяна се отразява значимо на интересите на детето. А
последните, взети предвид в конкретиката на отделния случай, са
първостепенния и решаващ фактор.
7
В настоящия случай от социалния доклад и гласните доказателства се
изясни фактът, че след предходното съдебно решение майката е заминала за
чужбина, че понастоящем живее и работи в Г. и че се вижда се с детето си Д.
само когато е в България. Изясни се още, че преди м.05.2024г., когато е била в
България заради делото пред ВРС, майката последно се е върнала и се е
видяла с дъщеря си през месец септември 2023г., тоест преди 8-9 месеца. Че г-
жа Р. отсъства трайно от страната се потвърди и при изслушването й от ВРС, а
пред ВОС последната призна, че може да се прибира в България само един път
на всеки шест месеца. При това положение е очевидно, че личното общуване
между майка и дъщеря е силно редуцирано, което се отразява неблагоприятно
на момичето, тъй като всяко дете има нужда от регулярното присъствие и на
двамата негови биологични родители в живота му. В тази връзка от
кредитираното заключение на приетата пред въззивния съд СПсЕ се установи,
че към момента Д. показва объркана представа относно майчинската роля в
живота си, като разграничава две майчини фигури – „мама Г.“ (която сега я
гледа) и „другата“ майка (биологичната майка). Тази представа може да бъде
резултат от дългото отсъствие на майката или от определени модели в новото
семейство на детето (без изяснено целенасочено злепоставяне на майката), но
при всички случаи създава сериозен вътрешен конфликт в детето до степен
„дА. може да обича майка си“. Това е противно на потребноста на всяко дете
да изразява свободно емоциите си пред своите родители. Понастоящем е
започнал процес на родителско отчуждение от майката, макар и в начална
фаза, който вреди на детето. В тази връзка са посочени от вещото лице
конкренти препоръки за преодоляване на ситуацията с цел възстановяване на
връзката между майка и дъщеря. Изложените данни ясно онагледяват
необходимостта от промяна на РЛО, защото действащият нито е реално
изпълним, нито е подходящ с оглед на актуалното състояние на отношенията
майка-дъщеря, нито способства за подобряване на последните, което е целта
на производството. Съдебната практика възприема принципното разбирането
за по-различен спрямо обичайния начин на уреждане на РЛО в случаите,
когато неотглеждащият родител живее в друга държава от тази, в която е
постоянното местопребиваване на детето, в това число концентриране на
личния режим веднъж месечно за няколко дни или дори само през лятото или
ваканциите. Смисълът е да се обезпечи възможността за лично общуване в
периодите, когато е предполагаемо възможно връщане на родителя в страната
(ниската възраст на детето и разколебаната връзка с майката изключват мерки
с пътуване в чужбина). Последното е още по-наложително в случая предвид
обсъденото експертно становище за необходимостта от бързи и трайни
промени в начина на общуване на детето с майката, като мярка за незабавна
превенция срещу започналото родителско отчуждение и модифицираното
разбиране за фигурата на майката в живота на момичето. По тези съображения
въззивният съд приема за доказани предпоставките за промяна на РЛО на
неотглеждащия родител, с оглед защита на най-добрия интерес на детето в
производството.
За постигане на посочената цел обжалваното решение следва да бъде
отменено, като бъде определен от въззивния съд нов РЛО на детето с майка му
8
в съответствие с обективния факт на трайното местоживеене на майката извън
България и дадените от съдебния психолог препоръки в следния смисъл: 1/по-
чести, структурирани контакти; 2/ регулярно и предвидимо онлайн общуване
2-3 пъти седмично, в предварително уговорено време, с продължителност 10-
15 минути, която постепенно да се увеличава; 3/ провеждане на лични
контакти в неутрална среда и с постепенно увеличавана продължителност, с
наблюдение на развитието на отношенията; 4/ задължителна позитивна
реинтродукция на майката, тоест утвърждаване на авторитета й от
отглеждащия родител и от партньорката му (пряко извън допустимото
произнасяне на съда по РЛО, но същевременно критерий за изискуемото
родителско поведение от бащата и жена му); 5/ по-продължителен контакт
през лятото, утвърден и в практиката на съдилищата като необходим и полезен
за децата на разделени родители. Към момента редовният месечен личен
режим не следва да включва преспиване, с оглед разколебаната връзка майка-
дъщеря и с оглед че при потенциална липса на преки лични контакти за
месеци наред няма как да се очаква детето да бъде спокойно при пренощуване
за три дни на непознато място (неясно кое). В следващ момент при направени
от двамата родители постъпления към оптимизиране на връзката режимът би
следвало да бъде увеличен, преценката за което не може да бъде направена
сега. Летният режим от друга страна цели продължително общуване на детето
с неотглеждащия родител, поради което ограничаване на преспиването през
него не се следва, нито се изисква, съобразно заключението на СПсЕ.
По разноските: Предвид характера на производството на спорна съдебна
администрация на родителските отношения и мерки по повод детето в интерес
на последното, предвид приетото в ТР №3/27.06.2024г. по тълк. д. №3/2023г.
на ОСГК на ВКС, предвид изхода по спора пред двете инстанции и служебно
предприетите от въззивния съд мерки относно РЛО, разноски не следва да се
присъждат, а остават за страните, както са сторени от тях на двете инстанции.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №137/07.06.2024г. по гр. д. №1142/2023г. на ПрРС,
само в частта, с която е отхвърлен искът на А. Ю. В., ЕГН **********,
срещу И. Д. Р., ЕГН**********, за изменение режима на лични отношения
на майката И. Р. с детето Д. А. Ю.а, ЕГН**********, определен с влязло в
сила решение от 10.12.2020г. по гр. д. №516/2020г. на ПрРС, на осн чл.59, ал.9
СК,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ режима на лични отношения на майката И. Д. Р.,
ЕГН**********, с детето Д. А. Ю.а, ЕГН**********, определен с влязло в
сила решение от 10.12.2020г. по гр. д. №516/2020г. на ПрРС, като
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между тях:
1/ когато майката не е на територията на Република България:
9
- към деня на постановяване на настоящото въззивно решение – всяка
календарна седмица в сряда от 18.30 часа до 18.45 часа и в събота от 10.30
часа до 10.45 часа българско време, по Вайбър, Месинджър или други сходни
интернет приложения, за което бащата се задължава да съдейства чрез
осигуряване на технически средства и условия за провеждане;
- след една година от постановяване на настоящото въззивно решение –
всяка календарна седмица в понеделник и сряда от 18.30 часа до 18.50 часа,
както и в събота от 10.30 часа до 11.00 часа българско време, по Вайбър,
Месинджър или други сходни интернет приложения, за което бащата се
задължава да съдейства чрез осигуряване на технически средства и условия
за провеждане;
2/ когато майката е на територията на Република България:
- всяка първа пълна седмица от календарния месец: в петък от 17.00часа
(но не по-рано от приключване на часовете на детето в училище) до 20.00часа
на същия ден; и в събота и неделя от 10.00часа до 18.00часа на всеки от двата
дни, без преспиване, но и без присъствие на бащата или на лица от неговото
семейство;
- две седмици през лятната ваканция на детето, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на бащата;
като при осъществяването на този режим:
- майката следва да взема детето от дома на бащата и да го връща
там, освен при друга конкретна уговорка между двамата родители;
- майката е длъжна да уведомява поне една седмица по-рано бащата за
прибирането й в България и провеждането на личния режим с дъщеря й;
- бащата е длъжен да подготви детето за предаване на майката през
времето за лични отношения;
- така определеният режим е минимално задължителният и може да
бъде разширяван свободно при обща уговорка между родителите.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при нА.чие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10