№ 22765
гр. София, 23.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110130063 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от 15.03.2024 г., уточнена с молба вх.
№ 295736/19.09.2024 г, молба вх. № 395177/05.12.2024 г. и молба вх. №5661/05.05.2025 г., на
Ц. В. П. и В. Ц. П. срещу Р. В. М., Б. В. М., В. В. М. и „П.“ ООД, с която е предявен иск с
правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на незастроената част от
имот с идентификатор . съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г.
на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. София, кв. „П.“, ж. к. „С. р.“, вид територия:
урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване, с площ от 2 200.00 кв. м., с
номер по предходен план: имот с пл. № 194 от кв. 18 по плана на гр. София, м. „С. р. – бул.
„Б. ш. – р.“, целият с площ от 2 392.00 кв. м., за който имот със Заповед № РД-09-50-
263/27.05.1997 г., Заповед № РД-09-26/03.02.1999 г. и Заповед № РД-09-50-531/18.12.2000 г. е
бил отреден УПИ, обозначен по скица като парцел .-194 от кв. 18 по плана на гр. София, м.
„С. р. – бул. „Б. ш. – р.“, целият с площ по графични данни от 2 235.00 кв. м.
В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че на 03.12.1982 г. Б. В. М. е
починал, като е оставил за свои наследници по закон своите деца: М. Б. П.а и В. Б. М.. По
наследствено правоприемство от своя баща М. Б. П.а и В. Б. М. придобили собствеността
върху недвижим имот, съставляващ имот с пл. № 194 от кв. 18 по плана на гр. София, м. „С.
р. – бул. „Б. ш. – р.“, целият с площ от 2 392.00 кв. м., за който имот със Заповед № РД-09-50-
263/27.05.1997 г., Заповед № РД-09-26/03.02.1999 г. и Заповед № РД-09-50-531/18.12.2000 г. е
бил отреден УПИ, обозначен по скица като парцел .-194 от кв. 18 по плана на гр. София, м.
„С. р. – бул. „Б. ш. – р.“, целият с площ по графични данни от 2 235.00 кв. м., при равни
квоти – по ½ идеална част за всеки от тях. В качеството си на съсобственици на описания
поземлен имот, на 22.02.2007 г. М. Б. П.а и В. Б. М. сключили с „П.“ ООД предварителен
договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на идеални части от урегулиран
поземлен имот срещу задължение за построяване на жилища и магазини. В изпълнение на
последния, на 09.11.2007 г. били сключени следните два окончателни договора: 1./ с
нотариален акт № /09.11.2007 г. по нотариално дело № 588/2007 г. по описа на Нотариус С.
Д., с рег. № . и с район на действие Софийски PC, е било учредено вещно право на строеж в
1
полза на „П." ООД за построяване в УПИ, обозначен по скица като .-194 от кв. 18, на
жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, с РЗП от 9 260.35 кв. м., като
съсобствениците-учредители запазват за себе си, взаимно си учредяват и приемат така
учреденото между тях безсрочно право на строеж за построяване на следните обекти от
жилищната сграда с магазини и подземни гаражи с РЗП от 9 260.35 кв.м., състояща се от
подземен етаж на кота - 2.84, партерен етаж на кота 0.00, седем типови жилищни етажа на
коти: +3.40, +6.20, +9.00, +11.80, + 14.60, +17.240, +20.20, тавански етаж на кота +23.06,
разделени на три секции -„А", „Б" и „В", и след построяването на сградата всеки от тях
получава в изключителна собственост самостоятелни обектив в нея; 2./ с нотариален акт №
/09.11.2007 г. по нотариално дело № 589/2007 г. по описа на Нотариус С. Д., с рег. № . и с
район на действие Софийски PC, М. Б. П.а и В. Б. М. са прехвърлили в полза на „П." ООД
70,71 % идеални части от ПИ с пл. 194 от кв. 18 по плана на гр. София, м. „С. р. – бул. „Б. ш.
– р.“, целият с площ от 2 392.00 кв. м., за който имот със Заповед № РД-09-50-263/27.05.1997
г., Заповед № РД-09-26/03.02.1999 г. и Заповед № РД-09-50-531/18.12.2000 г. е бил отреден
УПИ, обозначен по скица като парцел .-194 от кв. 18 по плана на гр. София, м. „С. р. – бул.
„Б. ш. – р.“, целият с площ по графични данни от 2 235.00 кв. м. Въз основа на
горепосочените НА ищците поддържат, че собственици на самостоятелни обекти в
построената жилищна сграда са станали следните лица: В. Б. М. /на ап. № от секция А,
ап. № от секция Б, ап. № от секция Б, ап. № от секция В, паркоместа № /, Р. В. М. /на ап. от
секция Б, ап. от секция В и ап. № от секция В/, В. В. М. /на магазин № , ап. № от секция А и
ателие № от секция А/, Б. В. М. /магазин – кафе № и ап. № от секция А/, М. Б. П.а /на ап. №
от секция А, ап. № от секция Б, ап. № от секция Б, ап. № от секция В и паркомясто №/, В. Ц.
П. /на ап. № от секция А, ап. * от секция А, ап. № от секция Б и паркомясто №/, Ц. В. П.
/магазини № и №, ап. № и № от секция В, ателие № и паркомясто №/, „П.“ ООД – на всички
останали магазини, подземни гаражи, тавански помещения и апартаменти, извън
горепосочените. На 26.11.2017 г. М. Б. П.а починала, като оставила за свои наследници по
закон ищците Ц. В. П. – син, и В. Ц. П. – преживял съпруг. На 13.10.2020 г. В. Б. М. починал
и оставил за свои наследници по закон ответниците Р. В. М. – преживяла съпруга, Б. В. М. –
син, В. В. М. – дъщеря. Ищците поддържат, че видно от предварителния договор от
22.02.2007 г. и двата НА от 09.11.2011 г. жилищната сграда е била построена само върху
70,71 % идеални части от целия парцел .-194, респ. изключителната собственост на „П.“
ООД е разпределена върху посочената част от поземления имот, съответстваща на частта от
имота по изготвен идеен проект, съответстващ на архитектурния такъв за построяване на
сградата, като съсобственици на незастроената част от целия имот от 29,29 % се явяват
ищците Ц. В. П. и В. Ц. П., като наследници на М. Б. П.а, с обща квота от нея ½ и
самостоятелно по 1/4, и ответниците Р. В. М., Б. В. М. и В. В. М., като наследници на В. Б.
М., с обща квота от нея ½ и самостоятелно по 1/6. Твърдят, че между съсобствениците на
незастроената част от имота не може да бъде постигнато съгласие относно начина на
нейното ползване, което поражда правния им интерес от съдебно съдействие за разрешаване
на съществуващите разногласия относно ползването.
С разпореждания от 19.08.2024 г. и 24.04.2025 г., в изпълнение на служебните му
2
задължения да следи за допустимостта на инициираното пред него производство, съдът
двукратно е указал на ищците да индивидуализират собствениците на самостоятелните
обекти в сградата, построена в процесното УПИ, както и да посочат дали всеки един етажен
собственик притежава идеални части от общите части на УПИ, респ. да посочи техния
размер.
В изпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 19.08.2024 г., е депозирана
уточнителна молба вх. № 295736/19.09.2024 г., към която е приложена коригирана ИМ, в
която се посочва, че собствениците на самостоятелните обекти в сградата, построена в
процесното УПИ, са: В. Б. М. /на ап. № от секция А, ап. № от секция Б, ап. № от секция Б,
ап. № от секция В, паркоместа № /, Р. В. М. /на ап. от секция Б, ап. от секция В и ап. № от
секция В/, В. В. М. /на магазин № , ап. № от секция А и ателие № от секция А/, Б. В. М.
/магазин – кафе № и ап. № от секция А/, М. Б. П.а /на ап. № от секция А, ап. № от секция Б,
ап. № от секция Б, ап. № от секция В и паркомясто №/, В. Ц. П. /на ап. № от секция А, ап. *
от секция А, ап. № от секция Б и паркомясто №/, Ц. В. П. /магазини № и №, ап. № и № от
секция В, ателие № и паркомясто №/, „П.“ ООД – на всички останали магазини, подземни
гаражи, тавански помещения и апартаменти, извън горепосочените. Поддържа се, че
съсобственици на незастроената част от целия имот от 29,29 % са ищците Ц. В. П. и В. Ц.
П., като наследници на М. Б. П.а, с обща квота от нея ½ и самостоятелно по 1/4, и
ответниците Р. В. М., Б. В. М. и В. В. М., като наследници на В. Б. М., с обща квота от нея ½
и самостоятелно по 1/6, а „П.“ ООД – за собственик на 70,71 % идеални части от имот с
идентификатор . съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на ИД на
АГКК, съответстващи на частта от УПИ, която е застроена с процесната жилищна сграда.
С уточнителна молба вх. №5661/05.05.2025 г., депозирана в изпълнение на
указанията, дадени с разпореждането от 24.04.2025 г., ищците преповтарят твърденията си,
изложени в молбата от 19.09.2024 г. относно лицата, които са собственици на самостоятелни
обекти в сградата, построена в процесното УПИ.
С оглед на наведените от ищците твърдения, неоспорени в срока по чл. 131 ГПК, и от
представените по делото доказателства следва, че собственици на самостоятелни обекти в
жилищната сграда, построена в процесния имот с идентификатор ., са страните в настоящия
процес – Ц. В. П., В. Ц. П., Р. В. М., Б. В. М., В. В. М. и „П.“ ООД. Към всеки от
самостоятелните обекти се припада съответната идеална част от общите части на сградата.
Съсобственици на целия процесен имот с идентификатор . са същите лица – „П.“ ООД въз
основа на НА №, том , рег. № , дело № 589/2007 г. на нотариус С. Д., с рег. № . на НК /л. 30 от
делото на СГС/, а останалите страни по делото – по наследствено правоприемство от М. Б.
П.а и В. Б. М..
При така изложените твърдения в исковата молба и уточнителната молба, съдът
намира, че производството по иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС е недопустимо.
Мотивите за това са следните:
Допустимостта на иска за спорна съдебна администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС, е
3
обусловена принципно от наличието на съсобствен имот, вън от хипотезите на етажна
съсобственост. Въведени са няколко изключения от горното правило, едно от които в
разпоредбата на чл. 3 ЗУЕС, в който е предвидено изключение за управлението на общите
части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и
принадлежат на повече от един собственик – прилагат се разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл.
31, ал. 1 и чл. 32 ЗС. В разглежданата хипотеза посоченото изключение не е приложимо,
доколкото се установява че в сградата, построена върху процесния имот, обективно
съществуват повече от три самостоятелни обекта, които принадлежат на повече от един
собственик, а дворното място е обща част по предназначение и служи за общо ползване.
Когато в дворно място е построена сграда в режим на етажна собственост и всички
собственици на самостоятелни обекти притежават и съответни идеални части от дворното
място, то незастроената част на дворното място представлява обща част на сградата.
Начинът на ползване и управлението на тази незастроена част се определя по решение на
Общото събрание на собствениците в етажната собственост по реда на ЗУЕС. Съгласно чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти имат право да използват общите
части на сградата по предназначение, но същевременно са длъжни съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1
от същия закон да не пречат на другите собственици да ползват общите части. От
компетентност на Общото събрание на собствениците е вземането на решения относно
използването на общите части - чл. 11, ал. 1, т. 10, б. "и" ЗУЕС.
Трайно е застъпеното в практиката на ВКС становището, че когато не всички
собственици на самостоятелни обекти в сградата-етажна собственост притежават идеални
части от дворното място, то незастроената част на дворното място няма статут на обща част
по смисъла на чл. 38 ЗС. Тогава ползването на този двор се извършва по реда на чл. 32, ал. 1
ЗС – по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта, а при
непостигане на мнозинство въпросът се решава от съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. Ако няма
възможност всички съсобственици да ползват съсобствения двор, то лишените от ползване
имат право на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС.
Дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС само в
случай, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на
земята – виж решение № 124 от 20.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2054/2014 г., II г. о., каквато
идентичност се твърди от страните по производството. Дворът при сгради, които се намират
в режим на етажна собственост, представлява обща част и въпросите по управлението и
използването на тази обща част следва да се решават от общото събрание на етажната
собственост. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „и“ и „м" ЗУЕС ОС на етажната собственост
приема решения за всички въпроси свързани с управлението на общите части.
Предвид данните по настоящето дело, че процесното дворно място представлява
обща част по смисъла на 38 ЗС, прилежаща към отделните обекти на етажната собственост
и с оглед на твърденията и представените доказателства, че самостоятелните обекти в
жилищната сграда са повече от три, съдът намира, че разпределянето на ползването следва
да се извърши по реда на чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „и" ЗУЕС от общото събрание на етажните
4
собственици. В сгради с повече от три самостоятелни обекта, принадлежащи на различни
лица /какъвто е настоящият случай/ управлението на общите части се осъществява по
решение на общото събрание на етажните собственици. При изложените по делото
твърдения ищците не биха могли да получат търсената от тях защита по реда на настоящото
производство по чл. 32, ал. 2 ЗС. Поради това предявеният иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС се явява
процесуално недопустим, като съществува друг, изрично установен от закона ред за
реализиране на правата на съсобственика /виж определение №3 от 12.11.2010 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 419/2010 г., II г. о., определение № 166 от 09.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1801/2013 г., II г. о./.
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба от 15.03.2024 г., уточнена с молба вх. № 295736/19.09.2024 г.,
молба вх. № 395177/05.12.2024 г. и молба вх. №5661/05.05.2025 г., на Ц. В. П. и В. Ц. П.
срещу Р. В. М., Б. В. М., В. В. М. и „П.“ ООД, и ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по
гр. д. № 30063/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5