ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 215
гр. Бургас, 13.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р. Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242000500389 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С решение № 35/21.02.2025 год. по гр.д. № 389/2024 год. по описа на
Бургаския апелативен съд е потвърдено решение № 260002/10.04.2024 год.
по гр.д. № 298/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което исковите
претенции на КОНПИ са били отхвърлени, оставена е без уважение частната
жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
/КОНПИ,Комисията/ със седалище гр. София и посочен адрес за призоваване
гр.Бургас, ул. „Филип Кутев“ № 26А, ет. 2 срещу определение №
260047/09.07.2024 год. по гр.д.№ 298/2021 год. по описа на Бургаския окръжен
съд, с което е било отхвърлено искането на КОНПИ за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските, като е осъдена
КОНПИ да заплати на ответниците Р. П. П., ЕГН **********, Н. Х. П., ЕГН
********** и „Агро трейд“ ООД, ЕИК ********* направени разноски за
заплатени адвокатски възнаграждения съответно в размери: 5400 лв. на
първия, 4800 лв. на втория и 31200 лв. на третия, които са с включен ДДС.
В срока за обжалване на решението е постъпила молба от КОНПИ,
чрез процесуален представител Р. И. - ДИ при ТД-Бургас, с която на осн. чл.
248 от ГПК е поискано изменение на въззивното решение в частите,
относно присъдените в полза на тримата въззиваеми разноски за
адвокатски възнаграждения, с твърдение и изложени съображения за
прекомерност на възнагражденията и необоснованост на становището на съда
по разноските. Твърди се, че в посочените части решението е бланкетно, а
съдът не е спазил задължението си съгласно приетото с решение на СЕС от
25.01.2024 год. по дело С-438-22 да приложи ограничението по чл.78, ал.5 от
ГПК ако установи, че трудът на адвоката е бил надценен, каквато хипотеза се
твърди, че е налице в случая. Направено е искане за изменение на решението в
частта за разноските присъдени на въззиваемите-ответници, чрез
намаляването им.
1
В дадения срок е постъпил отговор на молбата по чл. 248 от ГПК, от
въззиваемите Р. П. П. с ЕГН **********, Н. Х. П. с ЕГН ********** и „Агро
трейд“ООД-Бургас, депозиран чрез адв. Г. Н. - *АК, с който е направено
искане за оставяне на молбата по чл.248 от ГПК без уважение. Изложени са
съображения за неоснователност на възраженията по молбата и аргументи в
подкрепа на извода на съда, че в случая не е налице хипотезата по чл. 78, ал. 5
от ГПК. Направено е искане за оставяне на молбата без уважение.
Молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в срок от правоимащо лице и е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови въззивното решение в частта за разноските дължими в
полза на въззиваемите, въззивният съд е взел предвид преди всичко изхода от
делото и обстоятелството, че с решението което е потвърдено, предявените от
Комисията искове срещу тримата ответници са били отхвърлени. Съгласно
чл.78, ал.3 от ГПК правилото, което съдът задължително спазва, включително
във въззивното производство е, че при отхвърляне на иска, респ. - при
потвърждаване на отхвърлително решение, в полза на ответниците - респ.
въззиваемите, се следват реално направените съдебни разноски, за които са
представени доказателства по делото. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК
въвежда изключение от това правило, като създава възможност, но не и
задължение за съда, да намали разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза се следват, ако то е прекомерно
съобразно правната и фактическа сложност на делото. Преценката за правната
и фактическа сложност на делото е предоставена на съда, но се основава на
обективни данни, които съдът е взел предвид в случая. С решението си
въззивният съд, включително при произнасянето по частната жалба, по която
са били направени аналогични възражения, е посочил, че ответниците - респ.
въззиваемите са трима, като всеки от тях има самостоятелно право на защита
по делото, което е реализирал чрез упълномощения адвокат и е направил
отделно разноски за това. Преценено е, че производството по делото, предвид
специфичния характер на исковете по ЗОНПИ и специалните правила
въведени със закона, както и предвид конкретното развитие на процеса, е с
изключителна степен на фактическа и правна сложност, взета е предвид
високата цена на предявените искови претенции, процесуалната активност на
адвоката по реално предоставена защита на всеки един от въззиваемите, като
е прието, че заплатените възнаграждения не са прекомерни, поради което
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на Комисията не е уважено.
Във връзка с изложените в молбата по чл. 248 от ГПК възражения, съдът
намира, че е без значение обстоятелството, че общият за въззиваемите адвокат
е обективирал изявленията по защитата им в един акт, ако както е в случая,
защитата е проведена за всеки от тях. Соченото в молбата по чл. 248 от ГПК
противоречие с решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438-22 не е
налице, доколкото това решение не въвежда задължение за съдилищата, а и не
би могло, като не отнема правомощието на съда за собствена преценка за
размера на дължимите разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
което следва да бъде присъдено в зависимост от изхода на делото на
правоимащата страна.
При постановяване на въззивното решение, в частта за дължимите
разноски в полза на въззиваемите-ответници по отхвърления иск на
2
Комисията, въззивният съд е взел предвид изхода от делото, съобразил е
разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ, вр. чл.78, ал.3 от ГПК, както и
конкретните обстоятелства при които е осъществена защитата, поради което е
преценил, че следва да присъди направените от въззиваемите разноски за
реално заплатени адвокатски възнаграждения в пълен размер /с ДДС/, а
възражението по чл.78, ал.5 от ГПК на въззивника е прието за неоснователно.
Изложеното в молбата по чл. 248 от ГПК не дава основание настоящият
съд да направи други изводи относно дължимите разноски в полза на
въззиваемите по делото, поради което молбата по чл. 248 от ГПК като
неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 248 от ГПК, Бургаският
апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 от ГПК подадена от
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество
/КОНПИ,Комисията/ със седалище гр. София и посочен адрес за призоваване
гр. Бургас, ул. „Филип Кутев“ № 26А, ет. 2 за изменение на решение №
35/21.02.2025 год. по гр.д. № 389/2024 год. по описа на Бургаския апелативен
съд, в частта за присъдените в полза на въззиваемите Р. П. П. с ЕГН
**********, Н. Х. П. с ЕГН ********** и „Агро трейд“ООД - Бургас,
разноски по делото за заплатени от тях адвокатски възнаграждения с
ДДС.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд
с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3