№ 323
гр. Ямбол, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20242330103914 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Б. Р. Д. и Е. Р. Г. против В. С. Р. иск
установяване несъществуването на граждански брак, сключен между ответницата и
наследодателя на ищците Р. Б. Д., поч. на ******* год., с акт за граждански брак №
*******/26.06.2024 год. на Община Я..
В исковата молба се посочва, че ищците са наследници по закон на Р. Б. Д., поч.
на ******* год., а ответницата негова съпруга. На 13.06.2024 год. здравословното
състояние на баща им се влошило, постъпил двукратно в болница с многобройни
придружаващи заболявания, състоянието му било изключително тежко и на *******
год. починал. Десетина дни по-късно двамата ищци разбрали от ответницата, че с
баща им са сключили граждански брак. Посоченото обстоятелство много ги
изненадало, т.к. пред тях той многократно заявявал, че няма да сключи брак с
ответницата, т.к. иска всичко да остане за децата му. След направена справка ищците
установили, че на 26.06.2024 год. действително е сключен брак. Още при първото
изписване на наследодателя им от болница 21.06.2024 год. ответницата се снабдила с
медицински свидетелства, както и било депозирано заявление за разрешение
гражданския брак да не бъде сключен в сградата на Общината. На 24.06.2024 год. към
искането били приложени декларации, с които било заявено желанието за сключване
на брак. На 26.06.2024 год. гражданския брак бил сключен в дома на ответницата от
длъжностно лице М. С. И. и пред двама свидетели.
Ищците оспорват като неистински документи приложеното към преписката
искане за сключване на брак от 21.06.2024 год. и декларация от 24.06.2024 год. , с
твърдението че същите не са подписани от баща им. Считат, че медицинското
свидетелство за встъпване в брак е съставено в нарушение на чл. 2 , предл. последно
от Инструкция № 1 за реда за медицинско освидетелстване на встъпващите в брак,
както и че медицинското състояние на баща им не е позволявало той да формира
правна воля и да разбира свойството и значението на постъпките си. Считат, че цялото
поведение на ответницата изразяващо се в недопускане на близките му да се срещнат
1
с него е било именно с цел да не се установи действителното му здравословно
състояние.
Правният си интерес от предявяване на иска ищците мотивират с факта, че ако
брачната връзка бъде призната за несъществуваща същите ще се легитимират като
единствени наследници на починалия Р. Д., а В. Р. ще отпадне като наследник.
С оглед на всичко изложено молят да бъде признат за несъществуващ брака
предвид противоречие с разпоредбите на чл. 4, чл. 5 и чл. 11 от СК. Претендират се и
разноски.
В законоустановения срок не е депозиран отговор на исковата молба.
В с.з. ищците, редовно и своевременно уведомени , не се явяват и не се
представляват.
Ответницата, редовно уведомена, не се явява и не изразява становище по иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Представено е удостоверение за наследници изх. № *******/10.09.2024 год., в
което като наследници по закон на Р. Б. Д., поч. на ******* год. са посочени –
ответницата В. С. Р. – съпруга и ищците Б. Р. Д. – син и Е. Р. Г. – дъщеря.
Приет е и Акт за сключен граждански брак №*******/26.06.2024 год. между Р. Б.
Д. и В. С. Р., пред свидетели – Д. П. К. и В. С. Х., пред длъжностно лице по гражданско
състояние при Община Я..
С Искане вх. № *******/21.06.2024 год. до Кмета на Община Я. Р. Д. и В. Р. са
поискали да им бъде разрешено да сключат граждански брак на 26.06.2024 год. от 11,
00 часа в домът им в гр. Я., *************** поради следните обстоятелства „след
болнично лечение и е в невъзможност да излиза при тези температури“. Приети са
също Декларации за сключване на граждански брак пот 24.06.2024 год. , както и
медицински свидетелства за встъпване в брак от 21.06.2024 год. издадени от д-р Я. Е.,
в които е посочено, че В. Р. и Р. Д. са психично здрави и не се водят на психиатричен
отчет, нямат наследствени и генетично предавани болести, клинично и психично
здрави са и могат да сключат граждански брак.
Горепосочените писмени доказателства са оспорени от ищците.
В подкрепа на твърденията си ищците са представили и епикриза от 20.06.2024
год. на Р. Д., според която същия е постъпил в болница на 13.06.2024 год. с диагноза
******* и е бил изписан на 20.06.2024 год. , с подобрение, както и епикриза на Р. Д.,
според която е постъпил в болница на 11.07.2025 год. с диагноза –
****************** , като е изписан на 30.07.2024 год., и епикриза от ******* год.,
според която Р. Д. е постъпил в болнично заведение на 30.07.2024 год. и е починал на
******* год.
Други доказателства в процеса не са ангажирани от страните въпреки указаната
доказателствената тежест и предоставената възможност.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК за установяване
несъществуване на брачно правоотношение.
Така предявеният иск съдът приема за допустим.
В практиката си ВКС /пр. ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60223 ОТ 18.06.2021 Г. ПО Ч. ГР.
2
Д. № 1402/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС , ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 50770 ОТ 28.10.2022 Г.
ПО ГР. Д. № 4790/2021 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС / приема, че както съществуването,
така и несъществуването на брачното правоотношение може да бъде установявано по
исков ред, което е видно от разпоредбата на чл. 318 от ГПК. В нея са посочени три
иска, които законът счита за брачни и които се разглеждат по реда на глава двадесет и
шеста "Производство по брачни дела" на ГПК. Това са исковете за развод, за
унищожаване на брака, както и за съществуването или несъществуването на брака.
Страните по първите два иска са определени от закона-чл. 49 и чл. 50 за СК по
исковете за развод и чл. 47 от СК по исковете за унищожаване на брака. Липсва
изрична законова разпоредба, която да посочва страните по исковете за съществуване
или несъществуване на брака. Затова в чл. 318, пр. 3 от ГПК е посочено, че те се
считат за брачни ако се отнасят за съществуването или несъществуването на брак
между страните по тях. Такова уточнение не би било необходимо ако такива искове
може да се предявяват само между страни по спорното брачно правоотношение и
наличието му сочи, че е възможно предявяването на такива искове и от трето лице,
което не е страна по това правоотношение. В последния случай искът ще е общия
установителен иск по чл. 124,ал.1 ГПК, а не брачен такъв по чл. 318, пр. 3 от ГПК. Т.е.
не само страните по спорното брачно правоотношение, но и всяко трето лице, което
има интерес от това може да предяви иск за съществуването или несъществуването на
брачното правоотношение. Предявяването на иска не е ограничено със срок, поради
което той може да бъде предявен и след смъртта на една или на двете страни по
спорното брачно правоотношение, когато установяването на това обстоятелство е от
значение за разрешаване на спора между страните по делото. Въпросът за наличието
на интерес от предявяването на иска е винаги конкретен и се разрешава от съда с оглед
на наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, както и
направените от ответната страна оспорвания и възражения.
В настоящия случай правния си интерес двамата ищци са мотивирали с факта, че
след сключване на гражданския брак и настъпване на смъртта на наследодателят им,
ищцата се легитимира като негов наследник по закон, като евентуалното уважаване на
претенцията им ще доведе до отпадане на това й качество и наследници ще останат
само те. Същевременно като основания за несъществуване на брака се сочи
нарушаване разпоредбите на чл. 4, чл.5 и чл. 11 от СК, и по-конкретно че Р. Д. не е дал
лично съгласие за сключването му, поради което липсва дадено от страните по него
лично и едновременно съгласие за сключването му, както и че актът за сключване на
гражданския брак не е подписан от наследодателя им.
Изводът който следва от събраните по делото доказателства е, че бракът
между Р. Д. и В. Р. не е нищожен на основанията, посочени в исковата молба. Бракът е
сключен в предписаната от закона форма. Според чл. 10 СК в сила от 2009 г.
длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта
на страните, представените от тях декларации и медицинските свидетелства. Ако няма
пречки за встъпване в брак , длъжностното лице по гражданското състояние запитва
страните дали те са съгласни да встъпят в брак един с друг и при утвърдителен
отговор съставя акт за сключване на брак, който се подписва от страните, от двама
свидетели и от него, като обявява брака за сключен. Бракът се счита за сключен с
подписването на акта от встъпващите в брак и длъжностното лице по гражданското
състояние.
В настоящия случай при липса на доказателства установяващи противното
съдът приема , че бракът е бил сключен, за което е съставен акт за граждански брак №
3
*******/26.06.2024 год. Актът за граждански брак е подписан от двамата съпрузи и от
двама свидетели, с посочени имена и единни граждански номера, подписан е и от
длъжностното лице по гражданското състояние. Липсват доказателства в подрепа на
твърденията, че подписът в акта не е на Р. Д. . Следователно законът относно формата
на сключване на брака и съдържанието на акта е спазен. Вспъващите в брак са
попълнили и декларация за сключване на граждански брак, с която са декларирали, че
не са в брак с друго лице, че не страдат от болест представляваща сериозна опасност
за живота или здравето на поколението или живота и здравето на другия съпруг, освен
ако им е извество, никой от двата не е поставен под пълно запрещение или страда от
душевна болест или слабоумие, които са основание за поставяне под пълно
запрещение, както и че не се намират в роднински връзки по права линия помежду си,
или по съребрена линия до IV степен включително, а също така и поради осиновяване
не са създадени отношения на роднини по права линия или брат към сестра. В
декларациите е посочено, че са подписани лично от двамата встъпващи в брак.
Представени са и медицински свидетелства за встъпване в брак, за които не са
ангажирани доказателства да са с невярно съдържание.
В обобщение и т.к. въпреки предоставената им възможност и отлагане на
делото, предвид твърденията, че е възможно доброволно уреждане на отношенията
между страните, и към датата на приключване на съдебното дирене ищците не са
ангажирали никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, следва да се приеме,
че бракът не страда от цитираните недостатъци и със сключването си е породил брачно
правоотношение, което е съществувало до смъртта на Р. Д. , а предявеният иск за
несъществуване на брачното правоотношение е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Разноски в полза на ответницата не се присъждат, т.к. липсват доказателства
такива да са сторени, както и не са поискани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Р. Д., ЕГН ********** и Е. Р. Г., ЕГН
********** против В. С. Р., ЕГН ********** , иск по чл.124, ал.1 от ГПК установяване
несъществуването на брачно правоотношение между Р. Б. Д., б.ж. на гр. Я., ЕГН
********** и В. С. Р., ЕГН **********, сключено с акт за граждански брак №
*******/26.06.2024 год. на Община Я..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4