Решение по дело №10/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 118                                      18.04.2019 г.                 град С.В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, ІV състав

На осемнадесети април 2019 година

В публично заседание в следния състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ                                       

Секретар : Стойка Стоилова

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

гр.дело № 10 по описа за 2019 година

за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

 Производството е на осн. чл.238- 240 във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.558, ал.7 от КЗ.

 

Ищецът- публичния субект Гаранционен фонд/ГФ/- гр. С. твърди в Исковата си молба, че на осн. чл.288, ал.1, т.2, б.„а" от Кодекса за застраховане/КЗ/(отм.) е изплатил по щета № 210051/12.03.2010г. парично обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 304 216, 18 лв. на наследниците на Е. И. Т., починала при ПТП, настъпило на 14.04.2009г. по път Е- 55 в землището на с.Г., общ.Г., обл.С., като виновен за причинената катастрофа съгласно Споразумение по НОХД № 616/2009г. на ОС- С. бил ответника С.А.Х. ***, който при употреба на алкохол управлява л.а. марка „Ф.” с ДК № ...., извън населено място и при навлизане с висока скорост/125км/ч/ в ляв завой губил управление над лекия автомобил, завъртял се, излязъл извън платното и  се преобърнал с дясната си половина, при което пътуващата с него пострадала Т.  изхвърчала от автомобила. Загиналата Т.  била живяла на съпружески начала с водача на автомобила Х.. Счита, че от приложените от наказателното дело свидетелски показания, сред които и на Живка Хаджиниколова се установявало, че виновният водач често бил употребявал алкохол при шофиране и бил карал обичайно с висока скорост, и че в нарушение на чл.260 от КЗ(отм.)/сега чл. 490 от КЗ/ ответникът управлявайки увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП, е причинил смъртта на пострадалата Т. . Третите лица Ж. Х., И. М. и Ж. М., в качеството им на законни наследници на пострадалата Е. Т.  се обърнали към ГФ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 288 от КЗ(отм.)/сега чл.557 от КЗ/ без действаща задължителната застраховка „Гражднаска отговорност" за л.а.„Фиат Мареа" с ДК № СТ 1071 АХ и по образуваната щета № 210051/12.03.2010г., УС на ГФ взел решение да им бъде изплатено парично обезщетение в размер на общо 25 000 лв. за причинените неимуществени вреди. Ж. Х., И. М. и Ж. М., в качеството им на наследници на Е. Т.  не се съгласили с решение на УС на ГФ и завели срещу ГФ гр.д № 16781/2011г. по описа на СГС и гр.д.№ 4284/2013г. по описа на САС за претърпените от тях неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП, по което ответникът по настоящото дело участвал, като трето лице- помагач на страната на ГФ. Заявява, че въз основа на постановените Решения по горните две гр.дела тези 3 лица се снабдили с изпълнителени листове и отправили покани до ГФ за доброволно изпълнение, и на 28.10.2014г. ГФ изплатил по влязлото в законна сила осъдително решение по гр.д.№ 16781/2011г. по описа на СГС общо сумата 285 200, 39лв., на 04.11.2014г. общо сумата 7 200 лв./от който 5 400 лв. по сметка на СГС и 1 800 лв. по сметка на САС/, и на 03.12.2014г. общо сумата 11 815, 79 лв. Твърди, че с Регресна покана № 193/30.04.2018г. поканили ответника да възстанови изцяло платеното от ГФ, но и до настоящия момент лицето не било погасило задължението си към тях. Поради което моли съда да да осъди С.А.Х. му да заплати общо сумата 304 216, 18 лв., представляваща изплатеното от ГФ парично обезщетение по щета № 210051 /12.03.2010г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, и направените по делото разноски. В този смисъл е писменото му Становище по делото. Не се е явил процесуален представител и не е пледирал лично по делото.

 

В законния 1- месечен срок за представяне на писмен Отговор на Исковата молба по чл.131 от ГПК, ответникът- пълнолетния български гражданин С.А.Х. ***, не е представил такъв по делото, въпреки че е бил изрично уведомен за последици от това съгласно чл.132- 133 от ГПК. Ответникът не се е явил лично или чрез процесуален представител и не е пледирал по делото.

 

  На страните са били връчени изричните указания на съда при неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебното заседание, по смисъла на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

 

  В първото открито съдебно заседание по делото днес/18.04.2019г./ в писменото си Становище от 17.04.2019г. процесуалният представител на ищеца поддържа исковата си претенция, моли да се приемат всички представени документи, като писмени доказателства по делото и моли съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника по реда на чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК, със законните последици от това.

 

В днешното първото открито съдебно заседание по делото/18.04.2019г./ ответникът С.А.Х. *** не се е явил лично, не е изпратил процесуален представител и не е направил изрично искане за разглеждане на делото в негово отсъствие по смисъла на чл.238, ал.1 от ГПК. Същият не е представил писмен Отговор на исковата молба срещу него и не е взел становище по осъдителния облигационен иск против него в рамките на законния 1- месечен срок, съгласно разпоредбата на чл.131-133 от ГПК, въпреки че е бил изрично предупреден за последиците от това съгласно чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

 

 Видно от представените с исковата молба многобройни писмени доказателства, предявеният от ищеца иск против ответника се явява вероятно основателен, с оглед изложените в исковата молба обстоятелства по смисъла на чл.239, ал.1, т.2, пр.1 от ГПК.

 

Съдът счита, че е налице хипотезата на чл.238, ал.1 във връзка с чл.239, ал.1, 2 и 4 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което следва да постанови изцяло позитивно такова за ищеца, ведно с всички законни последици от това.

 

Ответникът С.А.Х. *** следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК всички направени от него разноски по делото в размер на общо 12 168, 65 лв. за ДТ.

 

Настоящото първоинстанционно неприсъствено съдебно Решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд съгласно императивната разпоредба на чл.239, ал.4 от ГПК.

 

Ответникът има право на защита против това неприсъствено първоинстанционно съдебно Решение по реда на чл.238, ал.1- 3 от ГПК.

 

Ето защо предвид всички гореизложените мотиви и на основание чл.238, ал.1 във връзка с чл.239, ал.1, 2 и 4 от ГПК и във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.558, ал.7 от КЗ, първоинстанционният Окръжен съд- С.                                 Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА С.А.Х.- ЕГН ********** ***,   да заплати на Г.- ЕИК ...5, гр. С.-., ул.“Г. И.“ № ., ет.., сумата 304 216, 18 лв./триста и четири хиляди двеста и шестнадесет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща изплатеното от ГФ-  С. парично обезщетение по щета № 210051 /12.03.2010г., ведно със законната лихва върху 304 216, 18 лв. от 01.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и 12 168, 65 лв./дванадесет хиляди сто шестдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/ разноски по делото.

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

РЕШЕНИЕТО  да се връчи за сведение на ответника С.А.Х. ***.

 

 

ОТВЕТНИКЪТ има право на защита срещу това неприсъствено Решение по реда на чл.240 от ГПК.

                     

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :