Решение по КНАХД №1555/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба Т. В. В. от [населено място] срещу решение № 45 от 05.06.2025 г., постановено по АНД № 156 по описа на Районен съд Асеновград за 2025 година, ІІ н.с., с което е потвърден електронен фиш серия К № 9795826 на ОДМВР Пловдив, с който на Т. В. В., [ЕГН], от [населено място], [жк], на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.3 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП.

Според касатора обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на електронния фиш. Допълнителни съображения по същество са изложени и в писменото становище от 27.08.2025 г., с което се претендира също присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли тя да се отхвърли като неоснователна и недоказана по съображенията, изложени в писменото становище от 17.07.2025 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел за установено, че на 05.09.2024 г., в 17:52 часа, на път ІІ-86, км 22+300, посока на движение на контролираните МПС от север към юг, е фиксирано нарушение за скорост с автоматизирано техническо средство, временно разположено на посочения участък от пътя, за който участък е действало общото ограничение на скоростта до 90 км/ч за движение извън населено място, за което е поставен и пътен знак. Съответно в 17:52 часа системата е заснела процесния лек автомобил да се движи със скорост 122 км/ч и е издаден процесния електронен фиш. Според съда при констатиране на нарушение и издаване на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи основания за отмяна, а извършването на нарушението е установено по несъмнен начин и надлежно заснето с преносима система за контрол на скоростта на МПС, с вградено разпознаване на номера и комуникация, за което средство е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, валидно към датата на нарушението, преминало първоначална и последваща метрологична проверка. Според районния съд мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице за какво именно нарушение му се налага санкция; правилно след отчетен толеранс от минус 3% е определена скоростта на движение и превишението; правилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност, собственик на процесното МПС, който не се е възползвал от процедурата по чл.189, ал.5 ЗДвП. Според съда обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 ЗДвП, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилна правна квалификация. Не представлява съществено процесуално нарушение според съда липсата на дата на издаване на електронния фиш, тъй като в случая нормата на чл.57 ЗАНН е неприложима.

Според районния съд в случая са спазени също изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. – съставен е протокол по чл.10, ал.1 за използването на техническото средство, който протокол е официален удостоверителен документ, ползващ се с материална доказателствена сила, и който протокол съдържа нормативно изискуемите реквизити датата и мястото на контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване, с приложен снимков материал. Според районния съд правилно е приложена коректната санкционна норма на чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.3 ЗДвП, а наложената глоба кореспондира със законоустановения абсолютно определен размер. Правилно е обоснована и доказана според съд също повторността, тъй като от приложената справка за нарушителя е видно, че той е наказан по административен ред за същото по вид нарушение с електронен фиш К/8421784, влязъл в сила на 19.12.2023 г., т.е., процесното нарушение е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на предходния електронен фиш.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Неоснователно е възражението на касатора за необоснованост на обжалваното съдебно решение, тъй като на снимковия материал са заснети два паралелно движещи се автомобила. В съдебното производство пред районния съд касаторът не е направил никакви доказателствени искания, а всички събрани по инициатива на съда доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение поотделно и в тяхната съвкупност, поради което изводите на районния съд са напълно обосновани и правилни, съответни на приложимия материален закон. В този смисъл и на основание чл.221, ал.2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Обоснован е изводът на районния съд относно извършителя на нарушението – касатор в настоящото производство. Изрично в удостоверението за одобрен тип средство за измерване е посочено, че АТСС има възможност за разпознаване на номера на МПС в реално време, мониторинг на събития в реално време (на обекта) чрез вградена база данни, т.е., процесорът на системата може да разпознае номера на МПС, с което се извършва нарушението на правилата на движение. Всички данни относно извършеното нарушение, включително отчетената скорост на движение на процесното МПС, са отразени в протокола по чл.10, ал.1 на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., чиято материална доказателствена сила, която той има като официален документ, не е оборена при доказателствена тежест за касатора. Следователно направените от районния съд изводи са правилни и напълно обосновани.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348 НПК и обжалваното решение следва да бъде ос­тавено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касатора да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45 от 05.06.2025 г., постановено по АНД № 156 по описа на Районен съд Асеновград за 2025 година, ІІ н.с.

ОСЪЖДА Т. В. В., [ЕГН], от [населено място], [жк], да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.