РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. Плевен, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
Членове:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20254400500887 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 452/07.04.2025 г. на Плевенски районен съд, постановено
по гр. дело № 3854/2022 г. по описа на същия съд са отхвърлени предявените
на основание чл. 71 ал. 1 т. 3 от Закона за защита от дискриминация, искове от
И. Й. Г., ЕГН ********** от гр. Плевен, против „Ц.Б.С.-2009“ ООД, ЕИК ****
за установяване, че за периода от 01.04.2021 г. - 11.07.2022 г., ответникът е
извършил нарушение на чл.4 ал.2 ЗЗДискр. по отношение на ищеца спрямо
останалите посетители на игралната зала в гр. Плевен и участници в игрите,
като е извършил действия на пряка дискриминация по признак „лично
положение“ - материално състояние, изразяващи се в неоснователен отказ да
предостави на ищеца безплатни безалкохолни и алкохолни напитки по време
на посещението му; за осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от по-
нататъшни нарушения; за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 1500,00 лв. - обезщетение за причинени
неимуществени вреди - влошаване на здравословното състояние вследствие на
причинения стрес и чувство на обида, пряк резултат от противоправно
дискриминационно поведение на ответника, ведно с лихва забава, като
недоказани.
Със същото решение, ПлРС е осъдил на основание чл.78 ал.3 от ГПК, И.
Й. Г., ЕГН ********** от гр. Плевен, ж.к. „****“ бл.*, вх.*, ап.* да заплати на
1
„Ц.Б.С.-2009“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Красно село, бул. „Г. Делчев“ № 6, представлявано от управителя В.Б.
разноски по делото в размер на 2700,00 лв.
С Определение № 3704/18.07.2025 г. е оставена без уважение молбата на
„Ц.Б.С.-2009“ ООД, ЕИК **** - ответник по гр.дело № 3854/2022 г. за
изменение на Решение № 452/07.04.2025 г. в частта за присъдените разноски,
като неоснователна.
Срещу постановеното първоинстанционно решение е постъпила
въззивна жалба от И. Й. Г. чрез назначения служебен защитник – адв. Я. А. от
ПлАК, в която се изразява становище, че същото е неправилно, поради
неправилно приложение на материалния закон, постановено при съществени
процесуални нарушения и необосновано. Във въззивната жалба се твърди, че
е налице безспорно неблагоприятно третиране или поставяне в неравностойно
положение по смисъла на чл.4 ал. 1 от ЗЗДискр. по признак „лично
отношение“ на И. Й. Г. спрямо другите участници в хазартните игри, като
ответникът е извършил дискриминационно отношение, изразяващо се в отказ
на служителите му да сервират бира, безалкохолни напитки и кафе, въпреки,
че ищецът, както останалите клиенти на игралната зала е бил участник в
предлаганите игри. Въззивникът счита за неправилен извода на съда, че
отказът да се предостави съответната напитка не е свързан с личността му, а с
негово конкретно поведение. Счита, че са налице елементите на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност, вреда и
причинна връзка между деянието и вредата. Твърди, че правото на
обезщетение в конкретния случай възниква, тъй като е налице установено
съзнателно поддържано противоправно поведение на ответника, основано на
признак „лично отношение“. Твърди, че от събраните по делото гласни
доказателства се установява, че осъществената спрямо него дискриминация по
критерий "лично положение" е дала отражение върху влошаване на
здравословното му състояние, вследствие на причинения стрес и чувство на
обида, пряк резултат от противоправното дискриминационното поведение на
ответника.
Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното
решение, като неправилно и незаконосъобразно и да постановите друго, с
което да уважите предявените искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1 и т.2 и
т.З от ЗЗДискр., като признае за безспорно установено извършеното
нарушение на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр. от „Ц.Б.С.- 2009“ ООД, ЕИК ****, да
осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 1500,00 лв. за влошаване на здравословното състояние,
вследствие на причинения стрес и чувство на обида, пряк резултат от
противоправното дискриминационното поведение на ответника, ведно с лихва
забава, считано от датата на извършване на дискриминационните действия -
01.14.2021 г. до окончателно изплащане.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия „Ц.Б.С.-2009“ ООД, ЕИК **** чрез Адвокатско дружество „С. и
партньори“, представлявано от адв. В. С. от САК, в който се изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на
2
ПлРС е правилно. Въззиваемият счита, че решението е обосновано,
постановено изцяло в съответствие с установените по делото факти, а
възраженията на въззивника са неправилни и необосновани. В тази връзка,
твърди, че правилно съдът е посочил, че ищецът не е изтъкнал
характеристиката в личността си, която е обусловила неравното третиране,
както и че действията спрямо ищеца се дължат на определено негово
конкретно поведение. Посочва, че признакът „лично положение“ няма
еднозначно съдържание, което налага доказване във всеки конкретен случай
на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде
прилаган еднакво. Според въззиваемия, в случая, не е посочен значим,
обективен, същностен за личността на ищеца белег, който да бъде съпоставен
спрямо други лица и да бъде прилаган еднакво, т.е. не може да се направи
извод, че негови законни права и интереси са били накърнени. Въззиваемият
твърди, че не е доказана и причинно-следствена връзка между твърдените
неимуществени вреди и по-неблагоприятното отношение, за което се твърди.
Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното
решение, като законосъобразно и правилно. Претендира направените
разноски в настоящото производство.
Постъпила е и частна жалба /озаглавена въззивна жалба/ от „Ц.Б.С.-
2009“ ООД, ЕИК **** чрез Адвокатско дружество „С. и партньори“,
представлявано от адв. Григор С. от САК срещу Определение №
3704/18.07.2025 г. по реда на чл.248 от ГПК, в която се изразява становище, че
същото е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Твърди се, че
възнаграждение се дължи за всеки предявен иск, както е посочено в НМРАВ,
т.е. определянето на едно възнаграждение по иска по чл.71 ал.1 т.2 и иска по
чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр. е неправилно и неправилно съдът е взел като
критерии доказването на иска, като критерии следва да бъде изготвената
защита и положения труд, а не доказването.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на частната
жалба от ответника по същата - И. Й. Г..
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
3
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящето производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, като съдът се е произнесъл именно по
исковата молба с която е бил сезиран.
Предмет на разглеждане пред Плевенски районен съд са предявени от И.
Й. Г. от гр. Плевен против „Ц.Б.С.-2009“ ООД, ЕИК **** искове, както следва:
на основание чл.71 ал.1 т.1 ЗЗДискр. да бъде установено, че за периода от
01.04.2021 г. - 11.07.2022 г., ответникът е извършил нарушение на чл.4 ал.2
ЗЗДискр. по отношение на ищеца спрямо останалите посетители на игралната
зала в гр. Плевен и участници в игрите, като е извършил действия на пряка
дискриминация по признак „лично положение“ - материално състояние,
изразяващи се в неоснователен отказ да предостави на ищеца безплатни
безалкохолни и алкохолни напитки по време на посещението му; на основание
чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр. да бъде осъден ответника да се въздържа в бъдеще
от по-нататъшни нарушения; на основание чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр. да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 8 000,00 лв.
имуществени вреди и 1500,00 лв. обезщетение за причинени неимуществени
вреди - влошаване на здравословното състояние, вследствие на причинения
стрес и чувство на обида, пряк резултат от противоправно дискриминационно
поведение на ответника, ведно с лихва забава, считано от датата на
извършване на дискриминационните действия - 01.04.2021 г. до окончателното
й изплащане.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 17.01.2025
г. е прекратено производството по делото по претенцията за имуществени
вреди в размер на 8000,00 лв., вследствие на дискриминация, извършена
спрямо ищеца на признак „лично положение“ в периода 01.04.2021 г. –
11.07.2022 г., поради недопустимост на предявения иск в тази му част. За да
прекрати делото в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че в
случая, претенцията за имуществени вреди в размер на 8000,00 лв. не
представлява претенция, свързана с твърдения за дискриминация на лично
положение – недаване на безплатни кенчета безалкохолни напитки и бира по
време на игра на ищеца, а е свързано с претенция, която следва да бъде и е
била квалифицирана като претенция по чл.68м ал.1 предл.З от Закона за
потребителите.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел, че ищецът не изяснява законоустановен признак, по който спрямо него
е упражнена дискриминация и не доказва фактите, въз основа на които може
основателно да се предположи, че е бил подложен на дискриминация от
4
служители на ответника.
Настоящият въззивен състав счита, че фактическата обстановка по
делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като
същият е съобразил всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това, какви факти се
установяват от тях.
С разпоредбата на чл.4 от ЗЗДискр. се въвежда нормативна забрана за
осъществяване на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на някой
от изброените в ал.1 признаци /пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном по смисъла на параграф 1 т.1 от ДР,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане,
възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние
или всякакви други признаци, установени в закон или в международен
договор, по който Република България е страна/. За да е налице
дискриминация е нужно да се установи по делото наличието на различно, при
това по-неблагоприятно третиране на дискриминирания субект, основано на
някой от изброените в чл.4 от ЗЗДискр. признаци. Прокламираните в чл.2 цели
на закона, а именно осигуряване на правото на всяко лице на равенство пред
закона, на право на равенство в третирането и във възможността за участие в
обществения живот, на право на ефективна защита срещу дискриминация,
следва да се разглеждат единствено и само във връзка с изброените защитени
признаци по чл.4 от ЗЗДискр. С оглед на това, за прилагане в производството
за защита от дискриминация на оборимата презумпция по чл.9 от ЗЗДискр. за
нарушаване на принципа на равно третиране е необходимо страната, която
твърди, че е дискриминирана да представи в производството факти, въз
основа на които може да бъде изградено предположение, че спрямо нея е
извършена дискриминация и едва при наличието на такива факти се размества
доказателствената тежест, като ответникът вече е този, който следва да обори
при условията на пълно и главно доказване презумпцията за нарушаване на
принципа за равно третиране.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 17.01.2025
г., ПлРС е приел, че твърденията за дискриминация са на основание „лично
положение“ на ищеца, а именно: играни суми в размер от 200,00 лв. до 500,00
5
лв. на вечер в посочения период, а също и че ищецът в този период е бил
поставен в по-неблагоприятно положение, както спрямо лицата, които са
вземали участие в игрите с по-ниски и с по-високи от него суми, така и
спрямо тези лица, които не са играли, но са получили напитки.
За изясняване на делото от фактическа страна, в първоинстанционното
производство събрани писмени и гласни доказателства.
По делото, като писмени доказателства са приложени 24 бр. трудови
договори за длъжностите „Крупие“, „Крупие – отчетник“, „Хигиенист“,
„Заместник управител зала игрални автомати“, от които се установява, че
ответникът „Ц.Б.С.-2009“ ООД - гр. София, стопанисва Игрална зала –Плевен,
находяща се в гр. гр. Плевен, пл. „Свобода“ № 6, в която развива хазартна
дейност, за която притежава лиценз, съгласно информацията от ЦУ на НАП от
24.02.2021 г. за срок от 10 години за посочения адрес.
В показанията си свидетелят К.А.Д. твърди, че не е приятел, но е познат
на ищеца И. Й. Г.. Твърди, че случайно е влезнал в залата, за да отиде до
тоалетна и видял И., който играел. Твърди, че И. е бил афектиран от това, че е
проиграл доста пари. Свидетелят поседял малко, но тъй като не е играел,
бодигардът му е направил забележка, че след като не играе, трябва да излезне
и той напуснал залата. Твърди, че когато се играе, се полагат кафе,
безалкохолно или бира, но определено количество, като посочва, че не може
да седнеш да играеш за 10,00 лв. и да викаш бира след бира, има си
определено количество, но са длъжни да дадат, щом играеш. Свидетелят не си
спомня, дали тогава И. е искал някаква напитка, тъй като е постоял малко и е
тръгнал, както и не си спомня, дали е имало нещо за пиене пред него. Твърди,
че когато се играе, се носят напитки, съответно, когато не се играе, не се носят
напитки, като има бодигардове, които следят това. Твърди, че рядко влиза в
казиното, като в периода 2021 г. – 2022 г. само веднъж е виждал И. там.
Като свидетел е разпитан и А.И.П., който заявява, че се познават с
ищеца от деца. Свидетелят твърди, че често посещава тази зала и когато е бил
там е виждал И.. Твърди за случай през 2021 г. или 2022 г., когато И. е бил в
залата, играел е и си е искал едно кенче бира, но са му отказали, като на други
хора са дали. Твърди, че едно от крупиетата на бара му е отказало. Свидетелят
посочва, че тъй като не пие бира, пие само безалкохолно, винаги са му давали,
като не са го питали колко пари е изиграл, когато поиска, те преценяват дали
6
да му дадат или не. Твърди, че и на други хора не са давали кенче бира.
Твърди, също така, че много пъти е виждал да дават на И. бира, след като си е
поискал. Твърди, че е имало случаи, в които са му давали напитка и случаи, в
които са му отказвали, като са отказвали на много хора, не само на него.
От показанията на свидетеля П.В.В., който е личен лекар на И. Й. Г. се
установява, че от 2021 г. е личен лекар на ищеца. Свидетелят установява, че
единственото тежко заболяване на ищеца е захарен диабет тип 2 с
неврологично усложнение, инсулинозависим е, на два инсулина. Посочва, че в
началото на периода, ищецът получавал често хипогликемия, имал е
инциденти, излизал е често в чужбина да работи и там са се случили два-три
инцидента. Ищецът му е споделил, че последния път в чужбина получил
хипогликемия, паднал, ударил си главата и бил откаран с линейка. Свидетелят
твърди, че всеки месец ищецът ходел при него за изписване на инсулин, а в
последно време - на три месеца. Твърди, че при стрес, кръвната захар на ищеца
се повишава и се случват инциденти, губи съзнание и при липса на лекарска
помощ може да има мозъчни увреждания и опасност за здравето и живота му.
Твърди, че е имал по-чести припадъци през 2021 г.-2022 г., но са му изписани
нови инсулини и припадъците са значително редуцирани. Твърди, че са
пробвали различни лекарства, докато открият лекарството, което му влияе
благоприятно. Свидетелят посочва, че понастоящем ищецът е с ЕР на ТЕЛК с
94.2% ТНР след оспорване на решение на ТЕЛК Плевен. Ищецът му споделял,
че когато го разберат, че е по-лабилен човек, му се подигравали и го смятали
за втора ръка човек.
Въпреки, че липсва легално определение на „лично положение“, този
признак във всеки конкретен случай следва да се разглежда от гледна точка на
същностните за личността белези, които я определят като такава и които
предполагат еднаквото приложение на закона. За да е налице проява на
дискриминация е необходимо да са осъществени всички елементи от
фактическия състав на приложимата специална правна норма, като
неправомерният диференциран подход към дадено лице трябва да е обвързан
от признак по чл.4 от ЗЗДискр. /в този смисъл е и съдебната практика:
Решение № 50213/09.11.2022 г. по гр. дело № 247/2022 г. на ВКС; Решение №
3/22.07.2013 г. по гр. дело № 534/2012 г. на ВКС; Решение № 101/02.08.2021 г.
по гр. дело № 1871/2020 г. на ВКС/.
7
В случая, обаче, въззивникът не релевира твърдения и не представя
доказателства по отношение на кой точно от същностните за личността му
белези е проявена дискриминация. Посочването на отказа да се предостави
определена безалкохолна и алкохолна напитка като основание за различно
третиране не може да се приеме за проява на дискриминация на основание
определен признак, присъщ на ищеца. В случая, отказът е вследствие негово
конкретно поведение, тъй като от събраните гласни доказателства, които в
тази насока са непротиворечиви, даването на безплатни напитки е свързано
със сумата, която посетителят на казиното изиграе. В тази насока са
показанията на свидетеля А.И.П., който заявява, че не само на ищеца, но и на
други клиенти на казиното са отказвани напитки, тъй като се подбират
клиентите. По отношение на самия свидетел също не винаги са давани
безплатни напитки, когато е искал, като служителите на казиното са
преценявали дали да му дадат или не, тъй като знаят какви пари е изиграл. В
този смисъл са и показанията на свидетеля К.А.Д., който установява, че когато
се играе, се полагат кафе, безалкохолно или бира, но определено количество.
Прави впечатление заявеното от този свидетел, че не може да седнеш да
играеш за 10,00 лв. и да викаш бира след бира, има си определено количество
За единствения случай, в който е бил заедно с ищеца в казиното, свидетелят не
си спомня, дали тогава И. е искал някаква напитка и дали е имало нещо за
пиене пред него.
В настоящия случай, съдът намира, че не е осъществена пряка или
непряка дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. на
основание „лично положение“ на ищеца, а именно: играни суми в размер от
200,00 лв. до 500,00 лв. на вечер в посочения период, а също и че ищецът в
този период е бил поставен в по-неблагоприятно положение, както спрямо
лицата, които са вземали участие в игрите с по-ниски и с по-високи от него
суми, така и спрямо тези лица, които не са играли, но са получили напитки. По
делото няма данни за твърдяната от ищеца дискриминация, предвид
субективното отношение на служителите в казиното към ищеца, заради
изиграните суми в игралната зала, които според преценката на И. Г. са били
малко под средното. Това е негова интерпретация, която не се подкрепя от
доказателствата. Видно е, че не само спрямо И. Г., но и спрямо останалите
посетители на казиното, напитки са предоставяни по преценка на
служителите, но и определено количество, т.е. предоставянето на напитки не
8
само на ищеца, но и на останалите посетители на казиното е свързано, както с
обстоятелството, дали лицето се намира в игралната зала, за да играе или не,
като в случаите, когато не играе, такива не се полагат, така и с изиграните
суми, на базата на които се предоставят напитки и то само на тези, които
играят. Установи се, че не само на И. Г., но и на други посетители на казиното
е отказвано предоставянето на безплатни напитки.
В случая, от събраните по делото доказателства е видно, че отказ да
бъдат дадени безплатни напитки в казиното са изиграните от даден посетител
суми, което е личен избор на всеки посетител на казиното, но в никакъв
случай от това не може да се прави извод за финансовото му състояние. Иначе
казано, конкретните действия на ответника, за които се твърди, че имат
дискриминационен характер, трябва да се основават единствено на личния
статус на засегнатото лице, а както се посочи по-горе сумите, които ще
изиграе даден посетител на казиното са негова преценка, която в никакъв
случай не може да се свърже с финансовото му състояние. Освен това, самият
ищец сочи, че е получавал в определени случаи безплатни бира, кафе и
безалкохолно, а в други случаи му е било отказвано, т.е. в едни случаи ищецът
е бил дискриминиран на основание финансовото му състояние, а в други
случаи, когато е получавал безплатни напитки, финансовото му състояние не е
било причина за дискриминация. Същият, обаче, не конкретизира конкретните
ситуации, при които е получил отказ, а именно: участвал ли е в игрите за
вечерта, в кои игри, получил ли е за вечерта някакъв вид напитка и колко на
брой, какво е било поведението му в залата, а освен това, не е очертан ясно
кръгът на лицата, с които следва да бъде направено сравнение, поради което
твърдяните откази не могат да бъдат квалифицирани като дискриминационно
отношение. За да е налице дискриминация, следва да се установи по-
неблагоприятно третиране на ищеца в сравнение с начина, по който е
третирано друго лице/лица, при сравними сходни обстоятелства, а в случая, не
се посочва лице, което е било в същата ситуация, в която е бил ищецът, за да
може да се направи такова сравнение. В тази връзка, съдът съобрази
показанията на свидетелите, като свидетелят К.Д. установява, че намирайки се
в игралната зала при ищеца, той не е играл, не е искал и не е получил напитка,
а свидетелят А.П., тъй като не пие бира, е искал само безалкохолно, но не
посочва какви суми е изиграл, колко и в какъв вид безалкохолно е получил,
твърдейки, че не само на ищеца, но и на други лица е отказвана напитка.
9
След като не се установява наличие на двете проявни форми на
дискриминация, т.е. липсва нарушение, не е необходимо да се изследват и
останалите елементи от фактическия състав на тази отговорност, а именно
вредни последици и причинна връзка между тях и нарушението. При липса на
фактическа установеност ищецът да е жертва на дискриминация, на същия не
му се дължи и обезщетение за вреди от неравно третиране. Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че ищецът не доказва влошаване на
здравословното състояние, вследствие непредоставяне на безплатни напитки
при посещение в казиното, нито причинно-следствената връзка между
поведението на ответника и неполучаването на поискана от ищеца напитка
при игри в конкретната игрална зала. Ищецът не установи конкретни дати и
конкретно влошаване на здравословното състояние, именно вследствие
поведението на ответника, изразяващо се в отказ да даде на ищеца поискана от
него напитка. В тази връзка, съдът взе предвид показанията на свидетеля К.Д.,
който твърди, че при посещение в игралната зала е видял ищеца, който му е
споделил, че е афектиран от това, че е проиграл доста пари, а не от това, че не
е получил безплатна напитка. Показанията на свидетеля П.В., който е личен
лекар на ищеца установяват влошаване в здравословното му състояние в
исковия период, но свързано със заболяването му диабет и неоткрИ.е на
подходяща за него терапия на диабета в този момент, което отново не може да
се свърже с откази да получи напитки по време на пребиваването му в
игралната зала.
Досежно възражението във въззивната жалба за допуснато процесуално
нарушение от първоинстанционния съд с твърдение, че доказателствената
тежест за установяване на дискриминационно отношение е на ответника,
настоящата съдебна инстанция намира същото за неоснователно. От анализа
на разпоредбата на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр. следва, че за да се приеме, че от
страна на ответника е осъществена пряка дискриминация, е необходимо да се
установи, че ищецът е третиран по-неблагоприятно на основата на някои от
признаците, посочени в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, отколкото е третирано, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на
ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия
състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от
субективна страна. Неправомерният избирателен подход към отделни лица, в
10
случая към ищеца, трябва да е обвързан, да е продиктуван от признак по чл. 4
от ЗЗДискр. В този смисъл е необходимо да се установи не само различно
третиране на ищеца, а също и че това третиране е извършено съзнателно и въз
основа на някой от признаците, очертани в чл.4 от ЗЗДискр., като трябва да е
налице и пряка причинно-следствена връзка между по-неблагоприятното
третиране и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява
в признак по чл.4 от закона. С други думи, конкретните действия на
ответника, за които се твърди, че имат дискриминационен характер, трябва да
се основават единствено на личния статус на засегнатото лице. По делото от
ищеца не са ангажирани доказателства, обосноваващи предположение за
осъществяване спрямо него на твърдяната в исковата молба дискриминация,
поради което съобразно чл. 9 ЗЗДискр., тежестта на доказване по делото, в
случая не е обърната и е върху ищеца.
С оглед изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че
ищецът не изяснява законоустановен признак, по който спрямо него е
упражнена дискриминация и не доказва фактите, въз основа на които може
основателно да се предположи, че е бил подложен на дискриминация от
служители на ответника. При това положение, предявеният иск на основание
чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр., а и свързаните с него обусловени искове по т.2 и т.3
от същата разпоредба, следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изложеното, Окръжният съд намира, че следва да бъде
потвърдено Решение № 452/07.04.2025 г. на Плевенски районен съд,
постановено по гр. дело № 3854/2022 г. по описа на същия съд, като предвид
обстоятелствеността и правилността на мотивите препраща и към тях на
осн.чл.272 от ГПК.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА /озаглавена въззивна жалба/ от „Ц.Б.С.-
2009“ ООД, ЕИК ****.
С постановеното първоинстанционно решение, съдът е осъдил на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, И. Й. Г., ЕГН ********** да заплати на „Ц.Б.С.-
2009“ ООД, ЕИК **** разноски по делото в размер на 2700,00 лв.
С Определение № 3704/18.07.2025 г. е оставена без уважение молбата на
„Ц.Б.С.-2009“ ООД, ЕИК **** - ответник по гр.дело № 3854/2022 г. за
изменение на Решение № 452/07.04.2025 г. в частта за присъдените разноски.
За да остави без уважение молбата на ответника за изменение на
решението в частта за разноските, първоинстанционният съд е посочил, че в
решението си е обсъдил относимата, според него, практика на СЕС и
11
обстоятелството защо не възприема всички положения в НМРАВ, като
въпреки това се е съобразил с минималните възнаграждения за отделните
искове, специално и на оценяемия такъв. Съобразил е, че за претенцията по чл.
71 ал. 1 т. 2 от ЗЗДискр. не е било необходимо друго доказване, освен
основателност/неоснователност на претенцията по т.1 и поради това е
определил едно общо възнаграждение по т.1 и т.2.
По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение, ответникът
претендира същото, както следва: за иска по чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр. в
размер на 1000,00 лв. без ДДС, за иска по чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр. в размер
на 1000,00 лв. без ДДС и за иска по чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр. в размер на
1550,00 лв. без ДДС.
Разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК дава възможност за присъждане на
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер, съобразно чл.36 от ЗА, но само по искане на насрещната
страна, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. В настоящия случай, по делото е направено възражение от ищеца за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
В решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. е дадено тълкуване на
чл.101, § 1 от ДФЕС и практиката на ВКС, съгласно което определените с
Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
минимални размери на адвокатските възнаграждения не могат да
представляват база за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение
според изхода на делото, а основният критерий при преценката за това е дали
размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован, с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Следва, обаче, да се посочи, че
решението на СЕС дава възможност за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение, а не задължение за такова намаляване, като посочените в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир при определяне
на подобни възнаграждения, но техният размер следва да се преценява, с оглед
цената на предоставените услуги, вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото. При присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът
определя същото в зависимост от правната и фактическата сложност на
делото. Ориентир за точния размер на възнаграждението се явява и
материалният интерес по производството. При преценка за фактическата
сложност на едно производство релевантно е наличието на множество факти,
които следва да се установят по делото. Правната сложност на гражданското
производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба
на материалните правоотношения.
Според настоящия съдебен състав, конкретният случай, който е за
установяване на извършени действия на пряка дискриминация не разкрива
фактическа и правна сложност. От страна на процесуалния представител на
ответника е изготвен отговор на искова молба и са представени изискани от
съда писмени доказателства, като в проведените съдебни заседание по делото,
12
не се е явил процесуален представител на ответника. Събраните по делото
доказателства са в незначителен обем, като от страна на процесуалния
представител на ответника не са направени допълнителни разходи или усилия
във връзка с осъщественото процесуално представителство. Освен това,
критерият за определяне на адвокатско възнаграждение, с оглед предявените
искове е дали основанията, на които са предявени, се изключват или могат да
са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно
правните последици от уважаването на всеки един от исковете. В настоящия
случай, отхвърлянето на иска по чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр., води до
отхвърляне и на свързаните с него обусловени искове по т.2 и т.3 от същата
разпоредба.
Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, цената на
предявения иск, както и практиката на СЕС, присъденото в полза на ответника
адвокатско възнаграждение в размер на 2700,00 лв. с ДДС е правилно
определено.
Предвид изложеното, следва да бъде потвърдено Определение №
3704/18.07.2025 г., постановено по гр.дело № 3854/2022 г. по описа на ПлРС, с
което е оставена без уважение молбата на „Ц.Б.С.-2009“ ООД, ЕИК **** за
изменение на постановеното по делото Решение № 452/07.04.2025 г. в частта
за присъдените разноски.
В настоящото производство, въззиваемият „Ц.Б.С.-2009“ ООД, ЕИК
**** претендира направените разноски за въззивната инстанция. По делото
има представени доказателства само за плащане на 15лв. държавна такса по
частната жалба. Не е представен списък по чл.80 от ГПК, от който да е видно в
какъв размер се претендират същите нито дакозаталества за сторени други
такива. При това положение, на въззиваемия „Ц.Б.С.-2009“ ООД, ЕИК ****
следва да се присъдят само посочените 15лв. д.т. разноски за настоящата
инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение №
452/07.04.2025 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело №
3854/2022 г. по описа на същия съд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3704/18.07.2025 г., постановено по
гр.дело № 3854/2022 г. по описа на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК, И. Й. Г., ЕГН ********** от
гр. Плевен, ж.к. „****“ бл.*, вх.*, ап.* ДА ЗАПЛАТИ на „Ц.Б.С.-2009“ ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село,
бул. „Г. Делчев“ № 6, представлявано от управителя В.Б. разноски за
въззивната инстанция в размер на 15лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14