Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 134 гр.Бургас 14.04.2015
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско отделение в открито заседание на осемнадесети март две
хиляди и петнадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
Секретар Ж. Граматикова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2098
по
описа за 2014 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на „ВЙНС-78“ ЕООД с ЕШИК
*********, представлявано от Валери Арнаудов, съд. адрес гр. Бургас, ул.
Оборище № 90, ет.1-2, адв. Мосинов, против Община Сунгурларе, представлявана от
кмета Георги Кенов, гр. Сунгурларе, ул. Георги Димитров № 2.
Твърди се, че с
платежно нареждане от 29.08.2014 г. ищецът чрез офиса на банка ЦКБ-Сунгурларе е
превел по сметка на ответника сума в размер на 50 000 лв. Преводът е бил
осъществен погрешка, тъй като общината не е имала никакво вземане към ищеца. На
самото нареждане не е посочено основание, а банковия служител е отбелязал
„грешен превод“, което било равносилно на липса на основание. Според ищеца
преведената сума, която е получена, се явява недължима и представлява облага за
ответната община. С нарочна покана ищецът поканил общината да му върне сумата,
но поканата била оставена без отговор. Към момента на исковата молба сумата все
още не е върната.
Ищецът отправя
искането: да
бъде осъден ответника да заплати сумата от 50 000 лв., която е получена
без правно основание, мораторна лихва от 900 лв. за времето от 29.08.2014 г. до
датата на иска, ведно със законна лихва върху главницата от датата на иска,
както и за разноски.
Правна
квалификация: искането има правно основание в чл. 55, ал.1, изр.
първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ответникът счита
исковата молба за изцяло неоснователна. Не признава въведеното от ищеца
фактическо положение. Твърди, че общината има вземане към ищеца, което се
основава на договор № 184 от 18.12.2012 г. за продажба на дървесина на корен,
който е прекратен по право през месец октомври 2014 г. Съгласно този договор –
чл. 2.3, вр. чл. 1.4 ищеца се е задължил да заплаща договореното, в случая за
2014 г., количество дървесина, което е останало недобито през годината. Поради
това към края на месец август 2014 г., когато е преведена процесната сума от
50 000 лв., задължението на ищеца към общината по договора е в размер на
67 640 лв. без ДДС. За вземането общината е издала и фактури, които
управителят на ищеца е отказал да получи от спедиторската фирма. Към този
момент средствата на общината били замразени в КТБ, поради което тя не е могла
да преведе ДДС към бюджета по издадените фактури. Наложило се същите фактури да
бъдат анулирани, като била подадена и коригираща справка декларация до НАП. Към
момента общината е издала фактури вече
за цялото вземане по договора, което е общо в размер на 121 754 лв.
В съдебно
заседание чрез адв. Мосинов исковата молба се поддържа и се пледира за
уважаването й.
Ответната страна
чрез адв. Стоянов оспорва иска и пледира за отхвърлянето му.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено:
Видно
от платежно нареждане от 29.08.2014 г. ищецът е наредил да се плати по сметка
на ответната община сумата от 50 000 лв., като основание за плащане е
посочено „грешен превод“. С нотариална
покана от 28.10.2014 г., редовно връчена на общината на 11.11.2014 г., ищецът
съобщила, че превода от 29.08.2014 г. по сметка на общината е грешен и тя без
основание задържа сумата. Отправена е покана в тридневен срок от получаването
сумата да се върне. Получаването на сумата от ответната община не се оспорва.
Няма данни сумата да е била върната.
Представя
се договор за продажба на дървесина на корен, сключен между страните на
18.12.2012 г. Съгласно договора дружеството е задължено да заплаща на общината
количество дървесина, останало недобито. Твърдението е, че за 2014 г. дължимата
сума на това основание е 67 640 лв., като дружеството е отказало да приеме
издадените от общината за това вземане фактури /представени/.
При
тази фактическа обстановка съдът намира следното:
Страните
не спорят, че ищецът е превел сумата от 50 000 лв. по сметка на общината,
като не е посочил основание за това. Не
се спори и по това, че сумата е преминала по сметка на общината и към момента
на исковата молба не е възстановена, въпреки поканата за това.
Въведените
от ответната община материално- правни основания за плащането не водят до
извод, че сумата е заплатена по договор между страните. От една страна липсват
доказателства твърдените по този договор вземания на общината да са ликвидни и
изискуеми. От друга страна, дори и да се приеме, че общината има вземания към
ищеца по договор от 18.12.2012 г., то тя не е въвела в предмета на спора
съответните възражения в своя защита, които съдът да съобразява при материално-
правното разрешаване на спора. При положение, че вземанията основаващи са но
договор съществуват, то общината има възможностите по закона да ги претендира в
друг процес.
В
съгласие с доказателствата следва да се приеме, че ответната община е получила
по свои сметки сумата от 50 000 лв., наредена от ответника, без наличието
на основание за това. Поради това е налице хипотезата на чл. 55, ал.1 , предл.
първо ЗЗД и сумата следва да се върне, като получена при начална липса на
основание.
При
основателност на главния иск основателен се явява и акцесорната претенция за
мораторна лихва за времето от 29.08.2014 г. до 26.11.2014 г. /датата на иска/,
която при компютърно изчисление е в размер на 1 253 лв., поради което и до
предявения размер от 900 лв. искът следва да се уважи.
При
това разрешение на спора, на ищеца следва да се присъдят разноски, което е
поискано, в размер на общо 3 000 лв., от които 2000 лв. държавна такса и
1000 лв. за адвокат, за каквато сума ответникът следва да се осъди.
Като
се води от тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА
Община Сунгурларе, представлявана от
кмета Георги Кенов, гр. Сунгурларе, ул. Георги Димитров № 2, да заплати на
„ВЙНС-78“ ЕООД с ЕШИК *********, представлявано от Валери Арнаудов, съд. адрес
гр. Бургас, ул. Оборище № 90, ет.1-2, адв. Мосинов, сумата от 50 000 лв.,
получена без правно основание, 900 лв. мораторна лихва за времето от 29.08.2014
г. до датата на иска 26.11.2014 г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на иска, както и сумата от 3 000 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
АС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните .
Окръжен съдия: