РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Ихтиман, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Гражданско дело №
20251840100199 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от П. П. Д., ЕГН:
**********, З. С. Д., ЕГН: **********, В. И. Д., ЕГН: **********, С. Д. С.,
ЕГН: **********, П. Д. С., ЕГН: **********, с която са предявени срещу Р. С.
Т., ЕГН: ********** активно субективно съединени искове с правно
основание чл. 108 от ЗС.
Ищците твърдят, че с констативен нотариален акт № 110, т. IV, рег. № 4880
по н.д. № 599/2022 г. на Г. А., помощник – нотариус по заместване на нотариус
Д. К. с район на действие РС Ихтиман, на 19.10.2022 г. М. Д. С., ЕГН:
**********, поч. на 13.01.2024 г. е призната за собственик на основание
наследяване по закон от К. Н. П., б.ж. на с. П., общ. И. и давностно владение
на поземлен имот (дворно място) с площ 962 кв.м., находящ се в с. П., общ. И.,
обл. С., съставляващ имот пл. № 194, за който е отреден УПИ V -194 в кв. 15
по дворищно регулационния план на с. П., ведно с построените в дворното
място паянтова жилищна сграда в режим на търпимост и второстепенна
сграда, ведно с всички трайно прикрепени в имота подобрения и приращения,
при граници: улица с о.т. 87-89, УПИ VI-195, УПИ- IX-194, УПИ-X-1931,
УПИ-XI-192, УПИ-III-189, УПИ-IV-189. Ищците посочват, че на същия ден –
19.10.2022 г. с договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт
№ 111, т. IV, рег. № 4881 по н.д. № 600/2022 г. на същия нотариус, М. С. е
продала на ответницата Р. Т. гореописания недвижим имот. Изтъкват, че
продавачката не е придобила собствеността на процесния имот, тъй като не е
единствен наследник на К. Н. П. Считат, че единствен наследник на
последния била неговата дъщеря Е. К. П., поч. на 24.09.2013 г., чийто
наследници са ищците и ответницата. Релевират довод, че М. С. не е
придобила имота въз основа на давностно владение, тъй като същата е била
1
владелец на своята идеална част, но не е владяла имота изцяло са себе си или
дори да е имала такова намерение, то не е обективирано пред останалите
съсобственици. Изтъкват още, че към датата на съставяне на констативния
нотариален акт, не е изтекъл и изискуемия от закона срок за придобИ.е право
на собственост въз основа на давностно владение, доколкото общата
наследодателка на страните - Е. П. е живяла в имота до смъртта си през м.
септември 2013 г., Посочва се, че ищците са наследници на починалите
едноутробни братя на Е. П., съответно по право на заместване и нейни
наследници, поради което считат, че са съсобственици на съответни идеални
части, които ответницата владее неправомерно.
По изложените съображения искат от съда да се произнесе с решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата, че ищците са
собственици на съответните идеални части от спорния недвижим имот и да
осъди ответницата да им предаде владението на притежаваните от тях
идеални части. Претендират присъждане на деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК /виж дата на пощенското клеймо/ по делото е
депозиран отговор на исковата молба от ответницата Р. С. Т., действаща чрез
пълномощник – адв. К. от САК. Ответникът не оспорва исковата претенция.
Посочва, че в нотариалното производство прехвърлителката М. С. – баба на
ответницата и ответницата, като приобретател, били подведени, че М. С. е
единствен собственик на имота, като единствена жива сестра на Е. П.
Допълва, че към момента на процесната сделка ответницата разговаряла с
роднините си относно имота, но всички заявили, че нямат интерес от него, тъй
като не е стопанисван и е обрасъл с храсти и високи треви. Ответницата
счита, че едва, след като тя почистила имота и цените на имотите се
повишили, ищците предявили претенциите си.
Ответницата прави признание на иска и моли съда да се произнесе с
решение в този смисъл. Иска на ищците да не бъдат присъждани разноски, в
който смисъл заявява, че има устна уговорка с техния пълномощник.
В открито съдебно заседание, ищците редовно призовани, явява се ищецът В.
Д. и се представлява от пълномощник - адв. А. от САК, останалите ищци не се
явяват лично, представляват се от адв. А. от САК, с пълномощно към исковата
молба. Пълномощникът поддържа исковата молба, няма възражения по
проекта за доклад, не прави доказателствени искания, не ангажира нови
доказателства извън представените към исковата молба. Иска от съда да
прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение при признание на
иска, съобразно заявеното от ответника в ОИМ. Заявява, че не претендира
присъждане на деловодни разноски.,
В открито съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява, не
се представлява. Постъпило е становище от пълномощника на страната – адв.
К. от САК, който поддържа отговора на исковата молба, с който е направил
признание на иска. Моли съда да се произнесе с решение в този смисъл. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претенцията
на насрещната страна за адвокатско възнаграждение.
Поради настъпила в хода на производството смърт на ищцата З. С. Д., ЕГН:
**********, починала на 02.09.2025 г. в гр. София, наследниците на същата,
чрез пълномощник адв. А., са депозирали молба за конституиране в процеса в
качеството им на правоприемници на починалия ищец. В молбата същите
заявяват, че поддържат исковата молба и доказателствените искания. Към
2
молбата е приложено удостоверение за наследници и пълномощно.
С протоколно определение от 07.10.2025 г. съдът е конституирал на
основание чл. 227 от ГПК Н. Д. Л. и З. Д. Д., в качеството им на
правоприемници на З. С. Д., поч. на 02.09.2025г. като ищци в производството.
Съдът, като съобрази волеизявлението на ответника за признаване на
исковата претенция и становището на ищците, намира следното:
Признанието на иска представлява отказ от процесуална защита срещу
предявен иск, тоест по същество се признават всички правопораждащи
спорното материално право юридически факти, като се поддържа, че
предявеното субективно право не е прекратено чрез изпълнение или чрез друг
правопрекратяващ способ. Процесуални предпоставки за постановяване на
решение при признаване на иска изрично са: 1) ответникът да е признал иска
и 2) изрично искане на ищеца съдът да прекрати съдебното дирене и да се
произнесе с решение съобразно признанието.
В случая съдът намира, че са налице и двете предпоставки за постановяване
на решение при признание на иска, като е съобразена и разпоредбата на чл.
237, ал. 3 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, като признанието на иска е направено от страна, която може да
се разпорежда със съответното право – в материалноправен и
процесуалноправен аспект.
Като прецени, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК и не са
налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, съдът прие, че следва да се
произнесе с решение, с което предявеният ревандикационен иск следва да се
уважи изцяло и да се признае за установено по отношение на ответника, че
ищците са собственици на ½ ид. част от процесния недвижим имот всеки
съобразно посочените в исковата молба идеални части от съсобствеността,
както и да осъди ответника да предаде на ищците владението на имота
съобразно техните идеални части.
По разноските:
При този изход на спора с право на разноски разполагат ищците. Същите не
са претендирали присъждане на деловодни разноски, в който смисъл е и
изявлението на техния пълномощник в открито съдебно заседание, поради
което съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските.
Така мотивиран и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. С. Т., ЕГН: **********,
че Н. Д. Л., ЕГН: ********** и З. Д. Д., ЕГН: **********, в качеството им на
правоприемници на З. С. Д., ЕГН: **********, поч. на 02.09.2025 г., П. П. Д.,
ЕГН: **********, В. И. Д., ЕГН: **********, С. Д. С., ЕГН: **********, П. Д.
С., ЕГН: ********** са собственици по наследство от Е. К. П., поч. на
24.09.2013 г. и К. Н. П., поч. на 02.05.1983 г. на ½ идеална част от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (дворно място) с площ 962 кв.м., находящ се в с. П.,
общ. И., обл. С., съставляващ имот пл. № 194, за който е отреден УПИ V-194 в
кв. 15 по дворищно регулационния план на с. П., ведно с построените в
3
дворното място паянтова жилищна сграда в режим на търпимост и
второстепенна сграда, ведно с всички трайно прикрепени в имота подобрения
и приращения, при граници: улица с о.т. 87-89, УПИ-VI-195, УПИ-IX-194,
УПИ-X-1931, УПИ-XI-192, УПИ-III-189, УПИ-IV-189, при следните идеални
части: Н. Д. Л., ЕГН: ********** и З. Д. Д., ЕГН: **********, в качеството им
на правоприемници на З. С. Д., ЕГН: **********, на общо 1/6 ид. част; П. П.
Д., ЕГН: ********** на 1/6 ид.част, В. И. Д., ЕГН: **********, С. Д. С., ЕГН:
**********, П. Д. С., ЕГН: ********** на общо 1/6 ид. част от гореописания
имот.
ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС Р. С. Т., ЕГН: ********** да предаде
владението на ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (дворно място) с
площ 962 кв.м., находящ се в с. Пауново, общ. Ихтиман, обл. Софийска,
съставляващ имот пл. № 194, за който е отреден УПИ V -194 в кв. 15 по
дворищно регулационния план на с. П., ведно с построените в дворното място
паянтова жилищна сграда в режим на търпимост и второстепенна сграда,
ведно с всички трайно прикрепени в имота подобрения и приращения, при
граници: улица с о.т. 87-89, УПИ VI-195, УПИ-IX-194, УПИ-X-1931, УПИ-XI-
192, УПИ-III-189, УПИ-IV-189 на ищците, съобразно притежаваните от тях
идеални части: 1/6 ид.ч. на Н. Д. Л., ЕГН: ********** и З. Д. Д., ЕГН:
**********, в качеството им на правоприемници на З. С. Д., ЕГН: **********,
поч. на 02.09.2025 г.; 1/6 ид. ч. на П. П. Д., ЕГН: ********** и 1/6 ид. част на
В. И. Д., ЕГН: **********, С. Д. С., ЕГН: **********, П. Д. С., ЕГН:
**********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4