Решение по дело №579/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 714
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 23 юли 2020 г.)
Съдия: Станимира Ангелова Иванова
Дело: 20202120200579
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 714

 

гр.Бургас, 30.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на първи юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                    

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова

 

при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 579 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по жалба, подадена от ЕТ“М“, ЕИК: *** срещу Наказателно постановление № РД-05-44/20.12.2019 г., издадено от Директора на РЗИ-Бургас, с което, на основание чл.34, ал.1, вр. с чл.37 от Закон за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл.16, т.1 от ЗЗШОС вр.с чл.5, Приложение №2, Таблица №1 от Наредба №6/26.06.2006 г. за показателите на шума в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите на шум и вредните ефекти от шума върху здравето на населението (наричана надолу Наредбата).

Жалбоподателят сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв.Темелкова, която поддържа жалбата и отново моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Прави възражения за допуснати процесуални нарушения.

Представител на АНО моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, като излага доводи за правилност на същото, както и за спазване на процедурата, в хода на която е било издадено.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 22.01.2020 г., а жалбата е депозирана на 27.01.2020 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и неоснователна по следните съображения:

            По повод подаден сигнал с вх.№97-00-182/31.07.2019 г. в РЗИ-Бургас, касаещ шум над допустимата норма от музикална уредба, намираща се в ресторант „З.“, стопанисван от ЕТ“М“, находящ се в ***, била извършена съвместна проверка на 09.08.2019 г. за времето от 21.40 до 22.50 часа от компетентните органи на РЗИ-Бургас и полицейски служители от РУ-Созопол при ОД на МВР-Бургас. Проверката била осъществена в жилището на семейство Стаматови с адрес: ***, като било констатирано, че стойностите на шума са следните: в дневна стая при „жива музика“ от ресторант „Замъка“ и без „жива“ музика от бирария „Нептун“ (съседно заведение) – 37 dB(A); спалня с лице към ресторант „Замъка“ при „жива музика“ от ресторант „Замъка“ и без „жива“ музика от бирария „Нептун“ – 36 dB(A); спалня с лице към бирария „Нептун“ при „жива музика“ от ресторант „Замъка“ и без „жива“ музика от бирария „Нептун“ – 37 dB(A). За направените констатации бил съставен констативен протокол №0731/09.08.2019г. от св.Ж.П. ***. Впоследствие бил издаден Сертификат за контрол № К-118/12.08.2019 г., както и Протокол за контрол на шума №К-118-Ш/12.08.2019 г.

С оглед на така направените замервания и констатации, св.П. съставила АУАН №229/11.09.2019 г., в който изложила сходна на изложената от съда фактическа обстановка и приела, че ЕТ “М“ е извършил нарушение на чл.16, т.1 от ЗЗШОС, вр.с чл.5, Приложение №2, Таблица №1 от Наредба №6/26.06.2006 г. АУАН бил съставен в присъствието на Д. М. И., който го е разписал с възражението, че не е присъствал на измерването.

            Сезиран с преписката, административнонаказващият орган приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, поради което го описал по-детайлно и издал атакуваното понастоящем наказателно постановление, с което бил санкциониран едноличният търговец.

            Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната преписка, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Настоящият състав отчита в пълнота показанията на св.П., която излага възприетите от нея докато е изпълнявала служебните си задължения факти. Освен това, показанията й кореспондират с останалия писмен доказателствен материал. Показания на свидетелите Иванов и Василева се отчитат дотолкова доколкото от тях става ясно, че са представители на двата проверявани обекта -  ресторант „З.“ и бирария „Н.“, че между тях и собствениците на жилището, в което е ставало измерването на 09.08.2019 г., е имало обтегнати отношения по повод твърдяно от сем.Стамови завишени нива на шума от двата обекта, както и че на 09.08.2019 г. е била извършена въпросната проверка.

            Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Атакуваното наказателното постановление и самият АУАН са издадени от компетентни органи, което не се и оспорва. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

            Тук следва да е посочи, че въведените като възражения твърдения за допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство са неоснователни. Разминаването в часовете, посочени в АУАН и НП, като такива, в които е констатирано административното нарушение, не е процесуално нарушение, още по-малко от категорията на съществените, представляващо самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Още повече, че посоченият час в АУАН – 22.00 часа, попада в сочения в НП часови диапазон 21.40-22.50 часа. Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за допуснати от наказващия орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, касаещи пълнотата на изложение на фактите. Текстът в АУАН, с който е описано деянието, съдържа всички съществени елементи от фактическия състав на твърдяното нарушението. Фактите в акта са прецизирани в обстоятелствената част на НП чрез по-подробно описание на нарушението. Съгласно действащата нормативна уредба изложеното в АУАН не обвързва безусловно административнонаказващия орган, защото в хода на производството по налагане на наказанието той може да съпостави констатациите на актосъставителя с възраженията на нарушителя дадени по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, да събира доказателства на основание чл. 44, ал.2 от ЗАНН. В този смисъл евентуалните различия в описанието на нарушението по АУАН и НП не могат да се приемат за съществено процесуално нарушение. С акта само се констатира осъществяването на нарушението, поради което той има удостоверителна сила, а неблагоприятните последици за нарушителя настъпват с издаването на НП и той се защитава по съдебен ред срещу фактите, посочени в постановлението. В случая не са нарушени изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, защото НП съдържа пълно описание на обстоятелствата по извършване на нарушението.

Съгласно  чл. 16, т.1 от ЗЗШОС юридическите лица и едноличните търговци осъществяват дейността си по начин, който не допуска предизвикване на шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, както и в помещенията на сгради със смесено предназначение над граничните стойности, определени с наредбата по чл. 11, т. 5.

С оглед на всичко гореизложено, съдът приема, че едноличният търговец осъществявал на 09.08.2019 г. дейността си по начин, който допускал шум в жилищните помещения на семейство Стамови с адрес: *** над граничните стойности, определени с наредбата по чл. 11, т. 5. Правилно и законосъобразно, съобразявайки разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗЗШОС, АНО е наложил на санкционираното лице имуществена санкция в минимален размер от 3000 лева, тъй като по делото няма данни да е било налагано административно наказание в предходен момент, а освен това превишаването на максимално допустимите стойности на шум е минимално. Именно поради това, последното не може да бъде отчетено като аргумент в подкрепа на искането за приложение на чл.28 от ЗАНН. Освен това, установеното нарушение не може да се счете за маловажен случай, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, а нарушението е типично за вида си. Законодателят е преценил, че превишаването на максимално допустимите норми е административно нарушение, поради което и макар минимално, това е несъобразяване с предписанието на закона, поради което следва да се понесе административнонаказателна отговорност.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-05-44/20.12.2019 г., издадено от Директора на РЗИ-Бургас, с което, на основание чл.34, ал.1, вр. с чл.37 от ЗЗШОС, ЕТ“М“, ЕИК: *** е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл.16, т.1 от ЗЗШОС вр.с чл.5, Приложение №2, Таблица №1 от Наредба №6/26.06.2006 г. за показателите на шума в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите на шум и вредните ефекти от шума върху здравето на населението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

             

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТ

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.