№ 2401
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20241110203935 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Л. К. от гр.София чрез процесуалния си
представител срещу наказателно постановление № 24-4332-
000770/25.01.2024г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което: 1/За нарушение на чл.19, ал.1 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.179,
ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП; 2/За нарушение на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП е
наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.
Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на
12.01.2024г., около 11,50 часа, жалбоподателят, управлявайки лек автомобил
„******” с ДК **********, в гр.София, по пл.”Възраждане”, с посока на
движение от бул.“Тодор Александър“ към бул.“Александър Стамболийски“,
на кръстовището на площада с бул.”Ал.Стамболийски”, спира в обхвата на
трамвайните релси като става причина и участник в леко пътно-транспортно
произшествие с попътно движещия се трамвай ****** ЧСФР с рег.№ *******,
като след това напуска мястото на произшествието и се връща около 12,40
1
часа.
Жалбоподателят оспорва наказателно като твърди, че при издаването
му били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален
закон – актосъставителят и свидетелите при съставяне на АУАН не били
очевидци на нарушението, не била посочена коя точно от посочените в
разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП хипотеза била нарушена, констатациите
в НП не отговаряли на фактическите обстоятелства. Твърди, че след
възникване на пътно-транспортното нарушение уведомил дежурните
диспечери от депо „Красна поляна” и депо „Земляне”, след което се върнал на
мястото на възникналото пътно-транспортно произшествие. Моли съда да
отмени наказателно постановление № 24-4332-000770/25.01.2024г., издадено
от Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира да му бъдат изплатени
направените разноски по делото – адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят се явява в хода на съдебното производство чрез
процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Представя
писмена молба /писмена защита/.
Въззиваемият Началник сектор в СДВР се явява в съдебно заседание,
оспорва депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. Претендира за присъждане на направените по делото разноски –
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното възнаграждение за адвокат. Представя писмени бележки.
Не се оспорва от въззиваемата страна в настоящето производство дали
жалбата срещу наказателното постановление е депозирана в срок. В случая
жалбоподателят Т. Л. К. е упражнил законоустановеното си право да сезира
съда, като депозира въззивната жалба, поради което същата е допустима и
следва да бъде разгледана.
На 12.01.2024г., около 11,50 часа, Т. Л. К. управлявал лек автомобил
„******” с ДК ********** в гр.София, по пл.”Възраждане”, с посока на
движение от бул.“Тодор Александър“ към бул.“Александър Стамболийски“.
На кръстовището с бул.”Ал.Стамболийски” навлязъл на релсов път, който бил
разположен на пътното платно, тъй като пред водача на лекия автомобил се
намирала пешеходна пътека и той спрял пред пешеходната пътека. В това
2
време по същия маршрут се движила трамвайна мотриса с инв. номер ******
ЧСФР с рег.№ ******* с ватман свидетеля И. И. Д. – трамваят и лекият
автомобил били попътно движещи се. Водачът на лекия автомобил нямал
възможност да освободи релсовия път, за да го пропусне, тъй като бил спрял
преди пешеходната пътека. По този начин станал и участник в леко пътно-
транспортно произшествие с движещата се попътно с лекия автомобил
трамвайна мотриса.
За възникналото пътно-транспортно произшествие били
сигнализирани органите на СДВР, които изпратили за проверка по случая
свидетелите Л. М. А. и Е. А. Л. – мл.автоконтрольори в ОПП-СДВР.
Тъй като жалбоподателят работил като шофьор на автобус в
депо „Земляне”- Столична община, се представил на свидетеля Д. и му
обяснил, че трябва да уведоми работодателя си за настъпилото пътно-
транспортно произшествие. Съгласно създадената организация на работа
свидетелят Д. също следвало да уведоми своя работодател, за да може да
изпратят на мястото на възникналото пътно-транспортно произшествие негов
колега, който да го замести, предвид задължението на участниците в пътно-
транспортно произшествие да изчакат органите на СДВР за изясняване на
случая.
На мястото бил изпратен дежурният екип на депо „Красна поляна”,
включващ и определения за смяната водач на трамвайната мотриса. След като
предал дежурството на своя сменник свидетелят Д. се придвижил със
служебния автомобил до депо „Красна поляна”, за да даде подробности за
настъпилото пътно-транспортно произшествие. След като запознал
оторизираното звено с подробностите по случая се върнал на мястото на
произшествие, за да участва в извършващата се проверка по случая от
органите на СДВР.
По същия начин жалбоподателят се обадил в депо „Земляне”, където
работил, и обяснил какво се е случило. Отишъл и в депо „Красна поляна”, за
да уведоми и тях, и се върнал на мястото на произшествието.
След като двамата участници в пътно-транспортното произшествие се
върнали, попълнили декларации. Въз основа на декларациите и проведения
разговор с тях свидетелят Е. А. Л. съставил Протокол за ПТП № 1886068. Въз
основа на протокола за ПТП свидетелят Л. М. А. съставил акт за установяване
3
на административно нарушение Серия GA № 1176195 /12.01.2024г., в който
субсумирал нарушенията под разпоредбите на чл.19, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3
ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение бил връчен на
жалбоподателя на датата на съставянето му. Жалбоподателят не се възползвал
от правото на възражение срещу констатациите в АУАН в срока по чл.44, ал.1
ЗАНН. Административнонаказващият орган въз основа на акта за
установяване на административно нарушение издал наказателно
постановление № 24-4332-000770/25.01.2024г., с което: 1/За нарушение на
чл.19, ал.1 ЗДвП наложил на Т. Л. К. наказание „глоба” в размер на 200 лв., на
основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП; 2/За нарушение на чл.123, ал.1,
т.3 ЗДвП наложил „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповеди №№ 7772/15.10.2018г., 8121к-
13312/23.10.2019г. и 8121з-1632/02.12.2021г., и трите – издадени от
Министъра на МВР/, акт за установяване на административно нарушение
Серия GA № 1176195/12.01.2024г. и наказателно постановление № 24-4332 -
000770/25.01.2024г. на Зам.началник група отдел „Пътна полиция” при СДВР
са издадени от оправомощените за това длъжностни лица.
Актът за установяване на административно нарушение съдържа
реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е
предявен на нарушителя. Наказателно постановление № 24-4332-000770
/25.01.2024г. е издадено в 6 месечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.
Поради тези причини съдът приема, че при съставяне на НП
административнонаказващият орган не е допуснал съществени нарушения на
процесуалния закон.
Съгласно § 6, т.30 ЗДвП, за да се квалифицира едно деяние като пътно-
транспортно произшествие, следва винаги да са настъпили щети в процеса на
движение на МПС.
Видно от Протокол за ПТП № 1886068 са причинени имуществените
вреди както на лекия автомобил „******” с ДК **********, така и на
трамвайната мотриса с инв.№ ****** ЧСФР с рег.№ *******, които
имуществени вреди са подробно описани.
4
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗДвП когато релсов път е разположен върху
платното за движение, водачите на нерелсовите пътни превозни средства,
които се намират върху него, са длъжни да го освободят по възможно най-
бързия начин при приближаване на релсово превозно средство, за да го
пропуснат да премине. Разпоредбата следва да се тълкува във връзка с чл.19,
ал.2 от ЗДвП - когато на пътя има платно, обособено за движение на релсови
превозни средства, се забранява движението на нерелсови пътни превозни
средства по него. В тази връзка чл.72 от Правилника за прилагане на
ЗДвП гласи, че движението на нерелсово пътно превозно средство по
трамвайно платно, ако няма други забрани, се разрешава само при
изпреварване или заобикаляне в посоката на движение на трамвая, но без да
му се пречи. Следователно забрана за движение върху релсов път е уредена
единствено за случаите, при които платното за движение на релсови ППС-та е
обособено, какъвто не е процесният случай.
В настоящия случай водачът на лекия автомобил е бил принуден по обективни
причини – препятствие в неговата лента за движение, създадено от наличието
на пешеходна пътека, да се престрои върху релсовия път. Пешеходната пътека
е отразена както от водача на лекия автомобил в неговата декларация, така и в
скицата към Протокол за ПТП № 1886068, изготвена от свидетеля Л. в
качеството му на длъжностно лице.
От своя страна водачът на трамвая като участник в движението е субект
на регламентираните в чл.20 и чл.23 ЗДвП правила за движение и е следвало
да съобрази скоростта си с пътната обстановка, като намали скоростта, а в
случай на необходимост да спре при възникнала опасност за движението – той
също е виждал обективно намираща се непосредствено пред него пешеходна
пътека, която е задължавала водача на лекия автомобил да спре /докато за
трамвая не е съществувало такова изискване/. В настоящия случай се
установява, че при приближаване на пешеходната пътека водачът на трамвая е
възприел наличието върху релсовия път на лекия автомобил, управляван от
жалбоподателя, но не е предприел необходимите действия, за да избегне
произшествието. Като не е спазил правилата на чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.23, ал.1
от ЗДвП, водачът на релсовото ППС е станал причина за реализиралото се
ПТП между релсовото и нерелсовото ППС.
По отношение на нарушението на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП съдът намира:
5
Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП гласи, че водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътно-транспортно произшествие, е
длъжен: когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а)
да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако
между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътно-транспортното произшествие; в) ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания.
Както в АУАН, така и в НП, административнонаказващият орган не е
посочил коя от хипотезите на тази разпоредба е нарушена от водача на лекия
автомобил „******” с ДК **********.
Независимо от това съдът намира, че макар и да напуснал за кратко
време мястото на пътно-транспортното произшествие, това не е било
проявление на осъзнато желание да наруши закона в хипотезата на чл.123,
ал.1, т.3 ЗДвП. Фактът, че и двамата участници в пътно-транспортното
произшествие са работили – макар и в различни звена – като водачи на ППС в
обществения транспорт в гр.София, организацията на работата, служебните
задължения на Т. Л. К., макар и не по време на тяхното изпълнение, са били
причината да уведоми лично работодателя на непознатия му водач на
трамвайната мотриса за възникналия инцидент – затова се е представил на
свидетеля Д., обяснил му, че е водач на автобус, т.е. че е водач на ППС от
обществения транспорт на гр.София, и че се интересува къде работи водачът
на трамвайната мотриса. За такова задължение споделя и свидетелката М. И.
Д. – диспечер в депо „Красна поляна”.В показанията си свидетелят Д. твърди,
че след като се придвижил със служебния автомобил до депо „Красна
поляна”, видял, че водачът на лекия автомобил също е там и е разговарял със
служител на звено „Контрол по транспорта“. Т.е. единствената причина
жалбоподателят да напусне за кратко време мястото на възникналото пътно-
транспортно произшествие е неговата колегиалност - да уведоми
работодателя на другия участник в пътно-транспортното произшествие за
6
създалата се ситуация, поради факта, че пътно-транспортното произшествие е
възникнало по време на изпълнение на служебните задължения от колегата му.
Макар и да въвежда в АУАН нарушение на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП,
актосъставителят Л. М. А. е вписал, че водачът на лекия автомобил „се връща
на мястото в 12,40 часа”. Като свидетел по този АУАН се е подписал и
свидетелят Е. А. Л. – следва да се уточни, че същият, преди да състави
Протокол за ПТП № 1886068, е взел обяснения от двамата участници в пътно-
транспортното произшествие. Имайки предвид причината, поради която и
двамата участници са напуснали мястото на възникналото пътно-транспортно
произшествие, съдът намира, че причината за това е била обективна.
Връщането и на двамата участници след като са изпълнили задълженията си
към работодателя /от една страна/ и от съпричастност и колегиалност /от
страна на жалбоподателя/, както и непосредственото им участие за изясняване
на обстоятелствата при проведения разговор с изпратените на място
служители на ОПП-СДВР, води до извода, че нарушение на чл.123, ал.1, т.3
ЗДвП не е реализирано от участниците в пътно-транспортното произшествие.
Наказателно постановление № 24-4332-000770/25.01.2024г. в като
неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед претенцията на Т. Л. К. за присъждане на разноски и изхода на
спора, както и представените доказателства за платени разноски – списък за
разноски с приложен Договор за правна защита и съдействие, от който е
видно, че договореното адвокатско възнаграждение е платено - такива са
дължими. Искането е своевременно направено и основателно /съдът приема,
че при изписване на датата, на която е сключен договорът – 04.08.2022г. – е
допусната техническа грешка предвид – дори - датата на издаване на
обжалваното НП/. Разноските следва да бъдат съобразени с възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от СДВР.
При определяне на възнаграждението за предоставената услуга от
адвокат от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото /арг., Определение № 17092 от 20.05.2025 г. на АдмС -
София по адм. д. № 1962/2024г./. Съгласно т.3 на ТР № 6/2013 г. по тълк. дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК, преценката за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5
ГПК винаги предпоставя мотивирано изследване на фактическата и правната
7
сложност на делото. Следва да се държи сметка за обстоятелството, че
преценима е както правната, така и фактическата – различна от правната,
макар предопределена от нея – сложност на делото. Правната сложност е
предпоставена от броя и основанието на исковете, вида и обхвата на
противопоставените възражения на ответника, съдържанието и броя на
въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните
институти, приложими при разрешаването на спора, относимата
задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за
доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в
съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл.
необходимите за преодоляване защитата на противната страна процесуални
действия и продължителността на производството, с оглед всички тях.
Процесуалният защитник на Т. Л. К. е проявил активно процесуално
поведение като повереник на жалбоподателя, участвал е в няколко съдебни
заседания, изготвил е въззивна жалба и е представил писмено становище по
делото /посочените аргументи за неоснователност на възражението за
прекомерност съдът намира за неотносими – повишаване на квалификацията,
достъп до правно-информационни системи, осигурителни вноски и данъци и
др./. Съдът намира, че адвокатското възнаграждение е надценено – делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, поради което претендираното
възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер 800лв.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-000770 /25.01.2024г.,
издадено Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с
което на Т. Л. К. от гр.***********: 1/За нарушение на чл.19, ал.1 ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2 вр.
ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП; 2/За нарушение на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП - наказание
„глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
2 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Т. Л. К. от гр.***********, разноски по
делото в размер на 800 лв.
8
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9