О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
V - 981 година 2018,
25 май гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд,
пети въззивен граждански състав
на деветнадесети
април година две хиляди и осемнадесета,
в откритото
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
секретар
…………………
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
гражданско
дело № 1798 по описа за 2017 г.:
Производството
е образувано по жалбата /вх.№ 07853 от 27.10.2017 г. по описа на ЧСИ Р.Стоянова/,
подадена от „МЕСЕМБРИЯ 77“ ЕООД, ЕИК *********, против действията на ЧСИ
Р.Стоянова, с район на действие – района на БОС, рег.№ 706 на КЧСИ, по изп.дело
№ 20147060400490, изразяващи се в извършен на 24.10.2017 г. въвод във владение
на взискателя по изпълнителното дело – П.М., в недвижим имот: сграда, заснета в
КК на гр.Несебър с идентификатор
51500.501.163.2, със застроена площ от 66 кв.м., с предназначение – сграда
за обществено хранене, състояща се от антре, зала за хранене, топла кухня с
бар-плот и мазе от 55 кв.м. и открита тераса, в която сграда има само един
самостоятелен обект – ресторант-градина с идентификатор 51500.501.163.2.1, с
предназначение – за обществено хранене, брой нива – две, ведно с прилежащата
към обекта открита тераса с площ от 49 кв.м. Жалбоподателят
твърди, че е трето на изпълнението лице, намиращо се във владение на описания
по-горе имот към датата на въвода, който имот е закупило с нот.акт за
покупко-продажба ***г. Твърди се, че обжалваният въвод е незаконосъобразен, тъй
като е извършен при несъществуващо основание за това – постановлението за
възлагане на недвижим имот в полза на взискателя М., не се отнася и за
описаната по-горе, собствена на жалбоподателя, сграда. Твърди се, че процесната
сграда изобщо не е била предмет на принудително изпълнение и на публична
продан, поради което за жалбоподателя е налице правен интерес от подаване на
настоящата жалба в хипотезата на чл.435, ал.4 и ал.5 ГПК. Сочи се, че изпълнителното
дело е образувано за събиране на парично вземане от длъжниците Трайко и Г.
Делеви, а изпълнението е насочено върху имоти, предмет на договорна ипотека за
обезпечаване на задължението, учредена с нот.акт № **
г., но както в посочения нотариален акт, така и в нотариалния акт, с който
ипотеката е била подновена на 15.02.2017 г., предмет на ипотеката са ½
ид.част от ПИ с идентификатор 51500.501.163, ведно с изградената в него
двуетажна с изба жилищна сграда идентификатор 51500.501.163.1 – еднофамилна,
ведно с лятна кухня с площ от 24 кв.м., преустроена в заведение за хранене, с
идентификатор 51500.501.163.3 със застроена площ от 33 кв.м. с предназначение
сграда за обществено хранене. Твърди се, че приблизително по начина, по който
имотите са описани в нотариалния акт за ипотеката, имотите са описани в
постановлението за възлагане, като е пропуснато посочване на идентификатора на
лятната кухня. Излагат се твърдения, че вместо в ипотекираните имоти, които са
възложени на купувача от публичната продан, въводът във владение е извършен в
друг самостоятелен обект – сграда с идентификатор 51500.501.163.2., която се
състои от от един самостоятелен обект – ресторант с идентификатор
51500.501.163.2.1 на две нива –първо с площ от 55 кв.м. и второ – с площ от 114
кв.м., и прилежаща тераса с площ от 49 кв.м., който обект не е предмет на
ипотеката и не е посочен в постановлението за възлагане. Твърди се, че този
самостоятелен обект е собственост на жалбоподателя, възникнал е в резултат на
преустройството на жилищната сграда, а не на лятната кухня, и още преди
учредяване на ипотеката, е бил заснет като самостоятелна сграда с идентификатор
51500.501.163.2. След приключване на събирането на доказателства, в бележките
по съществото на спора, се изразява становище, че допустимостта и
основателността на жалбата зависят от това, дали ипотеката се разпростира върху
сградата с идентификатор 51500.501.163.2 и върху самостоятелния обект –
ресторант с градина с идентификатор 51500.501.163.2.1, което не е установено от
събраните доказателства. Ето защо се твърди, че незаконосъобразно ЧСИ е
извършила въвод в имота на жалбоподателя.
Претендира
се отмяна на обжалваното действие, което становище се поддържа в откритото
съдебно заседание. Ангажирани са доказателства.
Взискателят
по изпълнителното дело – П.И.М. е оспорил жалбата, като в предоставения му срок
е представил и писмено възражение. Жалбата се оспорва като недопустима и
неоснователна. По отношение на недопустимостта на жалбата се твърди, че самият
жалбоподател е посочил като правно основание на жалбата си чл.435, ал.4 и 5 от ГПК, но поради това, че е трето лице в изпълнителното производство, той не може
да обжалва въвода на това основание, тъй като тези текстове на закона се
отнасят до въвод във владение като самостоятелно изпълнително действие, чрез
което се осъществява изпълнението на непарични вземания по реда на Глава XL VII от ГПК (чл.522-524 от ГПК), а в настоящия
случай обжалваният въвод във владение е след проведена публична продан на
имота. Посочва се, че съгласно чл.498, ал.2 от ГПК, завареното в имота трето
лице може да се брани само с иск за собственост. Отделно от това се твърди, че
жалбата е недопустима и на още едно основание – жалбоподателят не е бил във владение
на имота към момента на въвода, тъй като при извършването на въвода,
управителят на дружеството жалбоподател – Д.Х., не е могла да осигури достъп до
ресторантската част на сградата, тъй като не е разполагала с ключове.
По
отношение на неоснователността на жалбата са изложени подробни съображения.
Твърди се, че при съставянето на нотариалния акт за учредяване на договорна
ипотека, поради допусната грешка, погрешно е изписан идентификаторът на
ипотекираната лятна кухня от 24 кв.м., която всъщност, заедно с почти цялата
част от първия етаж на къщата и мазето, е обособена в заведение за обществено
хранене. Независимо от това, според взискателя, „въпросната лятна кухня от 24
кв.м., преустроена в заведение за обществено хранене е изрично посочена в
ипотечния акт“. Сочи се, че скицата не е единственият начин за
индивидуализиране на един имот, доколкото това маже да стане и с други белези –
квадратура, граници, адрес, и пр. Ето защо се сочи, че описаният в жалбата имот
е бил предмет както на ипотеката, така и на извършените от ЧСИ д-р Росица
Стоянова изпълнителни действия, т.е.вещноправните собственически претенции на
жалбоподателя са непротивопоставими на взискателя, съотв.неоснователни. Изложени
са твърдения, че след издаването в полза на „Банка ДСК“ ЕАД на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и на изпълнителен лист, и образуването на изп.дело
№ 490/2014 г. по описа на ЧСИ Р.Стоянова, по изпълнителното дело е наложена
възбрана върху ипотекираните имоти, насрочен е и на 10.07.2014 г. е проведен
опис, в протокола за който е описан подробно процесният ресторант, независимо
от това, че за него не е посочен верният идентификатор, но ясно и точно е
идентифициран по всички останали белези и помещенията, от които се състои.
Посочено е, че на така описания имот е направена оценка от вещо лице. Сочи се,
че неправилно СГКК – Бургас е заснел сграда, на която присвоява идентификатор
51500.501.163.2, тъй като такава обособена в действителност няма, а така
посоченият имот с идентификатор 51500.501.163.2 е само част от заведението за
обществено хранене, което няма самостоятелен характер и обхваща бившата лятна
кухня от 24 кв.м. и само 2 помещения, които са на първия етаж и мазето на
къщата. Твърди се още, че обектът с идентификатор 51500.501.163.2 (част от
едноетажна сграда за обществено хранене с площ от 66 кв.м., състояща се от
антре, зала за хранене, топла кухня с барплот, мазе от 55 кв.м. е открита
тераса), макар да няма характера на обособена част от целия обособен обект
„ресторант с лятна градина“, и въпреки, че не би могла да бъде годен обект на
правна сделка, е предмет на няколко прехвърлителни сделки между свързани лица,
целящи да увредят кредитора. Твърди се, че имотите, предмет на извършения по изп.дело
опис (вкл.процесната част от ресторанта – записана като сграда с идентификатор
51500.501.163.2, представляваща част от първия етаж на прехвърлената на
взискателя М. двуетажна с изба къща), са били изнесени на публична продан, и
възложени на взискателя М.. Независимо от изложеното се сочи, че взискателят е
придобил собствеността върху процесния имот на основание приращение, по арг.от
ТР от 04.05.2017 г. на ВКС по тълк.дело № 5/2015 г.
В
съдебно заседание подаденото възражение се поддържа. Оспорва се собствеността
на жалбоподателя върху процесния имот. Ангажирани са доказателства.
Ответниците
по жалбата и длъжници по изпълнителното дело Г.Т.Д. и Т Г Д., не са изразили
становище по жалбата. Не сочат доказателства.
По делото са постъпили мотиви от ЧСИ Р.Стоянова, в които се
излага становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Сочи се, че
жалбата е недопустима, тъй като въвод във владение въз основа на постановление
за възлагане не подлежи на обжалване, а се брани само с иск за собственост по
чл.498, ал.2 ГПК.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството по изп.д.2147060400490 е образувано по молбата
на „Банка ДСК“ ЕАД гр.София, против длъжниците Г.Т.Д. и Т Г Д.,***, въз основа
на изпълнителен лист от 25.03.2014 г., издаден по ч.гр.д.302/2014 г. по описа
на Районен съд Несебър, по силата на който двамата длъжници са осъдени да
заплатят солидарно на Банката-взискател: 195 594,29 лв главница по договор
за кредит, 71 108,07 лв дължима договорна лихва, 50 640,51 лв –
санкционна лихва, законна лихва и разноски. В молбата за образуване на
изпълнителното дело е посочено, че вземането на Банката е обезпечено с
договорна ипотека *** г., вписана в Службата по вписванията,
учредена от двамата длъжници и от ипотекарния длъжник М И Д, върху недвижим
имот ½ ид.ч. от поземлен
имот № 51500.501.163, находящ се в гр.Несебър, с адрес: ул.“*, на площ от 344 кв.м., с трайно
предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи:
ПИ № 51500.501.158, ПИ № 51500.501.159, ПИ № 51500.501.162, ПИ № 51500.501.156
и ПИ № 51500.501.157, бивш парцел III-89, ведно с изградената в него ДВУЕТАЖНА с
изба ЖИЛИЩНА СГРАДА, на площ от 55 кв.м. на етаж, с идентификатор
№51500.501.163.1 с адрес ул.“*, със застроена площ от 100 кв.м., с предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, брой етажи: 2, ведно с ЛЯТНА КУХНЯ, на площ от 24 кв.м., преустроена в заведение за хранене, с
идентификатор 51500.501.163.3, със застроена площ от 33 кв.м., с
предназначение: сграда за обществено хранене, брой етажи 1. В нотариалния акт
за учредяване на договорната ипотека, като документ, удостоверяващ правото на
собственост, са посочени нотариален акт № * от 04.05.2000 г. и нотариален акт № * г.
На 26.06.2014 г. за обезпечение на вземането на „Банка ДСК“
ЕАД по изпълнителното дело, е вписана възбрана върху недвижим имот ½ ид.ч. от поземлен имот № 51500.501.163,
находящ се в гр.Несебър, с адрес: ул.“Емона“ № 4, на площ от 344 кв.м., с
трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи:
ПИ № 51500.501.158, ПИ № 51500.501.159, ПИ № 51500.501.162, ПИ № 51500.501.156
и ПИ № 51500.501.157, бивш парцел III-89, ведно с изградената в него ДВУЕТАЖНА с
изба ЖИЛИЩНА СГРАДА, на площ от 55 кв.м. на етаж, с идентификатор №
51500.501.163.1 с адрес ул.“*“ N *, със застроена площ от 100 кв.м., с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи: 2, ведно с ЛЯТНА КУХНЯ, на площ от 24
кв.м., преустроена в заведение за хранене, с идентификатор
51500.501.163.3, със застроена площ от 33 кв.м., с предназначение: сграда за
обществено хранене, брой етажи 1 (л.85 от изп.дело).
На 10.07.2014 г. е извършен опис на недвижимия имот (л.100 от
изп.дело), като в протокола за опис, имотът е описан по същия начин, по който в
нотариалния акт за учредената договорна ипотека и при възбраната. В Протокола
за опис е отразено, че „Първи етаж е преустроен като кухненски блок към
заведението, има преддверие и една стая с излаз на улицата, баня с WC
заедно… Втори жил.етаж се състои от три стаи и коридор…“. В Протокола за опис е
посочено още, че сграда с идентификатор 51500.501.163.3 не е
описана, поради това, че попада в друга част на двора, към която няма достъп.
По изпълнителното дело са обявени няколко публични продани за
недвижимия имот, предмет на ипотеката, възбраната и описа, като имотът е
описван в обявленията по един и същи начин – както в протокола за опис, които
продани са обявени за нестанали поради неявяване на купувачи.
В хода на изпълнителното производство, на 28.04.2017 г. като
взискател, на мястото на първоначалния взискател „Банка ДСК“ ЕАД, е конституиран
П.И.М., на основание молба от последния и уведомление от „Банка ДСК“ ЕАД до
ЧСИ, и представени Договор за прехвърляне на парични вземания (Цесия) от
12.04.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД гр.София и П.М., и нотариални
покани от „Банка ДСК“ ЕАД до длъжника Г.Т.Д. и ипотекарния длъжник М Д, с които
те са уведомени за цесията на основание чл.99 от ЗЗД.
При последната проведена публична продан – от 15.05.2017 г.
до 15.06.2017 г., за купувач на имота е обявен единственият наддавач –
взискателят П.М. (л.376-379 от изп.дело).
На 16.06.2017 г. с
Протокол за разпределение в резултат на публична продан на недвижим имот от
15.05.2017 г. до 15.06.2017 г. (л.403-406 от изп.дело), на основание чл.460,
вр.чл.459 и чл.495 от ГПК е извършено разпределение на сумата, за която
взискателят е обявен за купувач на имота, и е определена сумата, която
обявеният за купувач на имота взискател следва да довнесе на основание чл.495
от ГПК. След внасяне на посочените суми от взискателя (л.409 и 410а от
изп.дело), с Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.07.2017 г.
(л.412) имотът е възложен на взискателя М..
В обявлението за насрочване на публична продан от 15.05.2017
г. до 15.06.2017 г., в Протокола за обявяване на купувач на имота, както и
Постановлението за възлагане на имота на обявения за купувач взискател П.М.,
имотът е описан по един и същи начин: ½ ид.ч. от поземлен имот № 51500.501.163, находящ се в гр.Несебър, с адрес: ул.“Емона“
№ 6, на площ от 344 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м), при съседи: ПИ № 51500.501.158, ПИ № 51500.501.159, ПИ №
51500.501.162, ПИ № 51500.501.156 и ПИ № 51500.501.157, бивш
парцел III-89, ВЕДНО с изградената в него ДВУЕТАЖНА с изба ЖИЛИЩНА СГРАДА, на площ от 55
кв.м. на етаж, с идентификатор № 51500.501.163.1 с адрес ул.“Емона“ N 6, със застроена
площ от 100 кв.м., с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи:
2, ВЕДНО с ЛЯТНА
КУХНЯ, на площ от 24 кв.м., преустроена в заведение за хранене, находящи се в
гр.***, ведно с подобренията, направени в поземления имот, а съгласно нотариален
акт за договорна ипотека представлява: ½ ид.ч. от поземлен имот № 51500.501.163, находящ се в гр.Н, с адрес: ул.“*“ **, на площ от 344 кв.м., с трайно
предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи:
ПИ № 51500.501.158, ПИ № 51500.501.159, ПИ № 51500.501.162, ПИ № 51500.501.156
и ПИ № 51500.501.157, бивш парцел III-89, ведно с изградената в него ДВУЕТАЖНА с
изба ЖИЛИЩНА СГРАДА, на площ от 55 кв.м. на етаж, с идентификатор №
51500.501.163.1 с адрес ул.“Е“ N *, със застроена площ от 100 кв.м., с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи: 2, ведно с ЛЯТНА КУХНЯ, на площ от 24
кв.м., преустроена в заведение за хранене.
С протокол от 24.10.2017 г., ЧСИ Росица Стоянова е въвела
обявения за купувач П.М. във фактическо владение на възложения му имот – описан
в протокола по същия начин, както и в обявлението за насрочване на публична
продан от 15.05.2017 г. до 15.06.2017 г., в Протокола за обявяване на купувач
на имота, и в Постановлението за възлагане на имота на обявения за купувач
взискател П.М.. В Протокола за въвод е отразено, че имотът не е предаден
доброволно, а на място е установено, че се владее от длъжника и от ипотекарния
длъжник. Отразено е, че при въвода представител на „Месембрия 77“ ЕООД,
съгласно представено пълномощно, е представил нотариален акт № 38, том.ІІ,
рег.№ 2304, дело № 227/22.05.2017 г. и скица от АГКК и е поискал прекратяване
на изпълнителното производство.
Против Протокола за въвод във владение е постъпила жалбата,
подадена от „Месембрия 77“ ЕООД, основание за образуване на настоящото дело.
Видно от приложения към жалбата нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 38, том.ІІ, рег.№ 2304, дело №
227/22.05.2017 г. на нотариус Л.Чуткина, вписана под № 600 в регисъра на НК,
Христо Георгиев Христов и Д.Т.Х. са продали на „Месембрия 77“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от Д.Т.Х. като управител, собствения си недвижим имот: сграда с
идентификатор 51500.501.163.2 по КК на гр.Несебър, находящ се в гр.Н,
с адрес: ул.“*“ № * която е разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.501.163, със застроена площ от 66
кв.м., брой етажи – един, с предназначение: сграда за обществено хранене, като гореописаната
сграда се състои от антре, зала за хранене, топла кухня с барплот и мазе от 55
кв.м., и открита тераса, заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. В нотариалния акт
като документ за собственост на продавача е описан нотариален акт *
г. (нотариален акт № * г.), съгласно който на 22.04.2015 г. М
И Д е продала на Х Х: сграда за обществено хранене с идентификатор 51500.501.163.2 находяща се в гр.Н, с адрес: ул.“Е“ *, със застроена площ от 66 кв.м., на
едно ниво, с предназначение: сграда за обществено хранене, съгласно одобрените
на 06.06.2002 г. от Гл.Архитект при Община Несебър проекти е част от ресторант
с лятна градина, находящ се в жилищна сграда – паметник на културата, изградена
в поземлен имот с идентификатор 51500.501.163, като гореописаната
сграда се състои от антре, зала за хранене, топла кухня с барплот, мазе от 55
кв.м., и открита тераса.
При назначената от съда комплексна съдебно-техническа
експертиза се установи, че в поземлен имот с идентификатор
51500.501.163 по КК на гр.Несебър, при първоначалното й одобряване със Заповед
№ 18-46/18.08.2006 г. на Изп.Директор на АК, са заснети три сгради с
идентификатори: 51500.501.163.1 - еднофамилна двуетажна жилищна сграда със ЗП –
100 кв.м; 51500.501.163.2 - сграда за обществено хранене на 1 етаж със
застроена площ 66 кв.м.; СОС в сграда, с идентификатор51500.501.163.2.1, с брой
нива на обекта 2 с площ по документи 55 кв.м. и 114 кв.м. с прилежаща тераса от
49 кв.м. и 51500.501.163.3 - постройка допълващо застрояване на 1 етаж с площ
33 кв.м. Вещите лица сочат, че след одобряване на КК не са заснети и отразени
промени, съотв. няма издадени заповеди за изменение в КК и КР. Според вещите
лица, сграда с идентификатор 51500.501.163.2 по КК на гр.Несебър е част от
самостоятелно обособен обект с идентификатор 51500.501.163.2.1, тъй като
сградата е едноетажна, а СОС с идентификатор 51500.501.163.2.1 е на две нива - сутерен
от двуетажна жилищна сграда с площ 55 кв.м. и първи етаж с площ 114 кв.м.,
съдържащ преустройство на сутерен и част от първи етаж на двуетажна еднофамилна
жилищна сграда и пристройка на антре, топла кухня и зала за хранене, както и
открита тераса от 49 кв.м. Сградата с идентификатор 51500.501.163.2 е със
самостоятелно функционално предназначение - сграда за обществено хранене и е
част от обект ресторант с лятна градина.
Вещите лица посочват още, че от заснетите три сгради в ПИ с идентификатор
51500.501.163, към датата на огледа за нуждите на експертизата, частично
съборена е двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 51500.501.163.1
и е премахната постройка на допълващо застрояване на един етаж с площ 33 кв.м.
с идентификатор 51500.501.163.3.
В съдебно заседание вещите лица поясняват, че ресторантът
обхваща пристройката, която е отразена като № 2, и част от жилищната сграда № 1
– първи етаж; като самостоятелен обект в сграда 2 са посочени сутеренен етаж,
който е на ниво „-1“ – под част от жилищната сграда (51500.501.163.2.1) и представлява мазе към ресторанта, и на ниво терен –
пристройката на ресторанта с площ по проекта 114 кв.м., и част от жилищната
сграда на ниво първи първи етаж с площ от 55 кв.м., което е половината площ от
жилищната сграда (51500.501.163.2.1). Вещото лице инж.Г.
допълва, че в скицата сграда 2 е отразена със застроена площ от 66 кв.м., но
обектите в тази сграда, както и посочените в схемите към кадастралната карта,
обхващат и част от сграда 1, т.е.площта на целия обект ресторант е по-голяма от
площта на посочената като сграда 2, съотв.самостоятелно обособения обект с
идентификатор 51500.501.163.2.1 е разположен в част от сграда 1 и в
сграда 2.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбоподателят е трето лице по отношение на изпълнителното
производство.
Съгласно
чл.435 от ГПК, трето лице може да обжалва: постановлението за
възлагане, и то - само, ако е внесло задатък до последния ден на публичната
продан (чл.435, ал.3 ГПК); действията на съдебния изпълнител - само когато изпълнението е насочено върху
вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за
движима вещ, се намират във владение на това лице (чл.435, ал.4 ГПК); и
въвод във
владение на недвижим имот - само от трето лице, което е било във владение на
имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява (чл.435, ал.5 ГПК).
В настоящия
случай не е налице хипотезата на чл.435, ал.3 от ГПК, тъй като не се обжалва постановление
за възлагане.
Не е налице
и хипотезата на чл.435, ал.5 от ГПК, тъй като жалба по чл.435, ал.5 ГПК е допустима само в хипотези, при които
извършеният въвод във владение е осъществен при принудителното изпълнение на
влязъл в сила съдебен акт, удостоверяващ правото на взискателя да бъде въведен
във владение на имота (мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2015 г., ОСГТК), а настоящото
изпълнително дело е образувано за събиране на парично вземане, и изпълнението е
насочено върху имоти, предмет на договорна ипотека за обезпечаване на
задължението.
Доколкото
от описанието на имота в протокола за опис, в наложената възбрана, и при провеждането
на публичната продан, имотът е описан по начин, включващ освен жилищна сграда с идентификатор 51500.501.163.1,
и заведение
за обществено хранене, а от заключението по комплексната СТЕ се установи, че
ресторантът в имота (СОС с идентификатор 51500.501.163.2.1) е разположен и в
двете сгради – в сграда за обществено хранене с идентификатор 51500.501.163.2, и в част от жилищна сграда с идентификатор 51500.501.163.1, съдът приема, че при
вписване на възбраната, този обект също е бил предмет на възбраната. Към този
момент – 26.04.2014 г., жалбоподателят не е бил във владение на този имот, тъй
като, видно от справката в Търговския регистър, към този момент
дружеството-жалбоподател все още не е било учредено и регистрирано.
Ето
защо, жалбата на „Месембрия 77“ ЕООД с ЕИК *********, против насочване на
принудителното изпълнение чрез въвод във владение на недвижим имот - собствен
на жалбоподателя, е недопустима на основание чл.435, ал.4, изр.първо от ГПК.
За
пълнота следва да се посочи, че доколкото описаният в нотариалния акт, с който
жалбоподателят се легитимира като собственик, имот е предмет на публичната
продан и на постановлението за възлагане, съгласно нормата на чл.498,
ал.2 ГПК,
жалбоподателят, който твърди, че е собственик и се намира във владение на
недвижим имот, в който се осъществява въвод
на купувач на публична продан на този имот, може да защити правата си
единствено с иск за собственост (какъвто вече е висящ пред БОС).
Предвид
изхода на спора, на на ответника по жалбата – въззивника П.М. следва да се
присъдят съдебни разноски за настоящото производство в размер на общо 650 лв –
300 лв за заплатено адвокатско възнаграждение и 350 лв за възнаграждение на
вещи лица по назначената по делото съдебно-техническа експертиза.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата /вх.№ 07853 от 27.10.2017 г. по описа
на ЧСИ Р.Стоянова/, подадена от „МЕСЕМБРИЯ 77“ ЕООД, ЕИК *********, против
действията на ЧСИ Р.Стоянова, с район на действие – района на БОС, рег.№ 706 на
КЧСИ, по изп.дело № 20147060400490, изразяващи се в извършен на 24.10.2017 г.
въвод във владение на взискателя по изпълнителното дело – П.М., в недвижим
имот: сграда, заснета в КК на гр.Несебър с
идентификатор 51500.501.163.2, със застроена площ от 66 кв.м., с
предназначение – сграда за обществено хранене, състояща се от антре, зала за
хранене, топла кухня с бар-плот и мазе от 55 кв.м. и открита тераса, в която
сграда има само един самостоятелен обект – ресторант-градина с идентификатор
51500.501.163.2.1, с предназначение – за обществено хранене, брой нива – две,
ведно с прилежащата към обекта открита тераса с площ от 49 кв.м.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.1798/2017 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА
„МЕСЕМБРИЯ 77“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Н,
ул.“Е“ № *, да заплати на П.И.М., ЕГН **********,***, съдебно
деловодни разноски за настоящото производство в размер обща на 650 лв
(шестстотин и петдесет лева).
Определението
подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.