РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Бургас, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20202100502232 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.
№1511/03.08.2020г., подадена от ГД ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес: гр.София,
бул.,,Княгиня Мария Луиза“ №46, ответник в първоинстанционното производство, чрез
пълномощника–юрисконсулт Янка Табакова, с адрес на призоваване:гр.Елхово, обл.Бургас,
ул.,,Морава“ №1, срещу Решение №106/15.07.2020г., постановено по гр.д.№266/2019г. по
описа на Районен съд- Малко Търново.
С посоченото решение, съдът е осъдил ГД ,,Гранична полиция“-МВР на РБ да заплати на
АНГ. Д. ГР., ЕГН **********, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Васил Левски“ №5, ет.1- адв.
Иван Киселичков - БАК, сумата от 1325.82 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г.-
разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-
17.12.2019г. до окончателното изплащане. Със същото решение, ГД ,,Гранична полиция“-
МВР на РБ, е осъдена да заплати на ищеца сумата от 100.20 лева, представляваща
равностойността на непредоставените ободрителни напитки по време на положените от
ищеца 167 нощни дежурства за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г., както и сумата от
400 лева- разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът е осъдил ответната страна да
1
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Малко Търново,
държавна такса в размер на 103.03 лева и 210 лева- разноски за експертиза. С жалбата се
изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че
същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
Твърди се във въззивната жалба, че за процесния период, ищецът(въззиваем) изпълнявал
служебните си задължения на 12– часови работни смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се изчислявало сумарно. Посочва се, че в резултат на посоченото
изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното
време, се формирал резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, бил
заплащан на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР(като извънреден труд). Оспорват се
изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск за заплащане на
допълнително възнаграждение. Развиват се подробни съображения, като е направен обзорен
преглед на правната уредба, касаеща служебните правоотношения на държавните служители
в МВР. Посочва се, че поради специфичните дейности и функции, осъществявани от МВР,
законодателят създал специален ред, относим само до тази категория служители.
Въззивникът намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни
възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно прилагане на
КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Развива подробни съображения в тази насока.
Заявява се, че съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители, се определяли с наредба на министъра на
вътрешните работи. Навеждат се доводи, че по отношение полагането на нощен труд за
периода 01.06.2016г.- 29.07.2016г., се прилагали правилата на Наредба №8121з-
592/25.05.2015г.; за периода 29.07.2016г.-02.08.2016г.- Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г,
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г.,
уреждаща по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР. Твърди се,
че за останалата част от процесния период, се прилагали Наредба № 8121з-776 от 29 юли
2016г. и Наредба№8121з-908 от 02.08.2018г. Въззивникът намира, че неправилно
първоинстанционният съд приел, че липсата на регламентация във въпросните наредби
обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. Твърди, че последната намирала приложение само за работници и служители по
трудово правоотношение, при кумулативно наличие на следните предпоставки: подневно
отчитане, работа на смени, продължителност на нощното работно време, по- малка от
продължителността на дневното, трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.
Развива подробни съображения, че нощният труд(между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал
извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят
действително работи извън установеното работно време. Направен е подробен анализ-
съпоставка на нормативните актове (КТ, ЗДСл, ЗМВР), регламентиращи правилата за
полагане на труд от лицата по трудово правоотношение и тези, касаещи държавните
служители в МВР(чл.142,ал.1 ЗМВР). Оспорват се изводите на първоинстанционният съд, че
2
предвид наличието на празнота в закона, следвало да се приложи НСОРЗ(чл.9,ал.2). В
подкрепа на изложеното, цитира съдебна практика на окръжните съдилища. Иска се,
атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените
искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се направените в
производството пред двете инстанции разноски. Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззваемия, чрез адв. Киселичков -
БАК, с който се оспорват наведените от въззивника доводи. Развиват се подробни
съображения за неоснователност на въззвната жалба. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените в
производството пред двете инстанции разноски.
Страните не ангажират нови доказателства пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иска на въззиваемия Г.
срещу въззивната ГД "Гранична полиция" МВР, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца (след извършено изменение на иска), сумата от 1325,82 лв, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до
01.09.2019 г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв с коефициент
1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане, сумата от 100,20 лв обезщетение равняващо се на
равностойността на непредоставените напитки за нощни дежурства за периода 01.09.2016г.
до 01.09.2019г., както и съдебни разноски. Твърди се, че през процесния период ищецът е
работил при ответника като „полицай /ВА/ в 02 група „охрана на държавната граница“ в
ГПУ гр.М.Търново към РДПГ-Елхово при ГДПГ-МВР със статут на държавен служител,
като процесните часове, за които се претендира заплащане на възнаграждение, са получени
след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения за периода от 01.09.2016 г. до
01.09.2019 г. г. нощен труд в дневен съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Твърди се, че за процесния период на ищеца е следвало
да се предоставят ободряващи напитки при полагане на труд от 22.00 ч. до 6.00 ч. съгласно
действащите към процесния период Наредба № 8121з-792 от 29.10.2014 г. за определяне на
условията и реда за осигуряване на безплатна храна за държавните служители на МВР,
извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда и на ободряващи
напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., и Наредба №
8121з-904 от 30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна
храна за държавните служители на МВР, извършващи дейности, свързани със специфичен
характер на труда и на ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през нощта от
22.00 ч. до 6.00 ч., каквито напитки не са били предоставяни на ищеца, поради което се
3
претендира тяхната парична равностойност.
Ответникът е оспорил иска. С постъпилия в законовия срок писмен отговор на исковата
молба са изложени съображения, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в
съответните протоколи и му е заплатен съобразно специалните разпоредби на чл.3, ал.3 от
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и издадените
от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429
от 23.11.2017 г.
Първоинстанционният съд е приел, че в Наредба № 8121з-592 и в Наредба № 8121з-779
липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд, съответстваща на
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, но това не следва да се тълкува като законова забрана за
подобно преизчисляване, тъй като би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители. Прието, че при наличието на такава непълнота
в специалната уредба следва субсидиарно да се приложи общото правило на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно което
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7
часа) работно време. По отношение на претенцията за стойността на непредоставените
ободряващи напитки, съдът е приел, че регламентираната в двете наредби забрана да се
компенсират тези напитки с пари, касае само реда, по който работодателят следва да ги
предоставя – в натура, но при липсата на изпълнение на задължението да се предоставят в
натура, искът е основателен за паричната им равностойност по правилата на ЗЗД.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съд констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Не се спори между страните, а е видно и от представените по делото доказателства, че
ищецът е служител на МВР като през исковия период е заемал длъжността „полицай /ВА/ в
02 група „охрана на държавната граница“ в ГПУ гр.М.Търново към РДПГ-Елхово при
ГДПГ-МВР. Установява се от събраните доказателства, че за процесния период, ищецът е
положил общо 1336 часа нощен труд, за което въззивникът му е начислил и изплатил по 0,25
лв на час съобразно заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.
на Министъра на вътрешните работи. Установява се още, че положеният от въззиваемия
нощен труд – общо 1336 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1,143, възлиза на 1527,05
часа, като разликата от 191.05 часа между преизчисления и отчетения труд не е отчетена в
протоколите за положен труд, не е начислена и не е изплатена на въззиваемия, а дължимото
нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата
на чл.187, ал.6 ЗМВР, е в претендирания размер от 1325.82лв.
Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като
ищецът е държавен служител, и приложимият закон, уреждащ този вид обществени
4
отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд през нощта (22. 00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно.
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд,
респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва
ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието по
делото като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния период
ищецът има 1336 отработени часове нощен труд. Положеният нощен труд не е бил
преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен такъв. Съобразно
заключението, часовете нощен труд приравнени с коефициент 1,143, се равняват на 1527.05
часа. Разликата между двете величини (1527.05-1336) е 191.05 часа-положен извънреден
труд, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1325.82 лв. Оплакването
на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва
да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда
за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
Текстът на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г /действала през процесния
период/ сочи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период, а в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Такава изрична
разпоредба за преобразуване на часовете положен нощен труд липсва в Наредба №8121з-
776/29.07.2016г. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, (каквато изрична забрана би поставила в неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения), а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
5
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.с. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Както бе коментирано по-горе, 1336
часа нощен труд, положен от ищеца през исковия период, приравнени с коефициент 1,143,
възлизат на 1527.05 часа и разликата между двете величини дава часовете труд, които
следва да бъдат заплатени –191.05 часа.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен,
се явява доказана по своето основание / след направеното и прието изменение/. Основание
за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 предвид липсата на
специална уредба за служителите в МВР, е субсидиарно приложимата за тях Наредба за
структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по
отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна
празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това
общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на
дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното
становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на
установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
По отношение на иска за стойността на дължимите на въззиваемия-ищец за процесния
период ободряващи напитки, съдът изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд,
към които препраща на основание чл.272 ГПК.
Следва да се добави, че всяка от наредбите, уреждащи предоставянето на ободряващи
напитки на лицата, полагащи нощен труд, съдържа разпоредба, съгласно която
ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари - чл.11 от Наредба №Iз-1681 от
6
21.08.2012г. ,чл.12 от Наредба №8121з-792 от 29.10.2014г. и чл.10 от сега действащата
Наредба №8121з-904 от 30.07.2015г. Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд,
че забраната следва да бъде тълкувана в смисъл, че не може задължението на работодателя
за предоставянето на ободрителните напитки за конкретни дежурства да бъде изпълнено
чрез заплащане на тяхната левова равностойност вместо чрез реалното им предоставяне,
както и не може служителят да откаже да получи своевременно предоставени ободрителни
напитки и да претендира от работодателя заплащане на тяхната парична равностойност.
Тази забрана обаче не означава, че когато работодателят не е изпълнил своевременно
задължението си да осигури ободрителни напитки, служителят не може да получи
обезщетение вместо изпълнение по общото правило на чл.79 ЗЗД, равняващо се на
паричната стойност на непредоставените напитки. Липсата на възможност както за реално
изпълнение, така и за компенсаторно парично обезщетение вместо изпълнение в полза на
кредитора би довело до това, че длъжникът би се освободил от това си задължение чрез
неговото просто неизпълнение.
За пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20,
образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит, не налага различно от
направеното от настоящия съд, тълкуване на националноправната уредба. В решението е
прието, че чл. 8 и чл. 12, буква „а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния
труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната продължителност на труда
през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест
на нощния труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен механизъм за
компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по – неблагоприятно
положение от работниците и служителите, полагащи труд по общото трудово
законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената значимост и правата на
служителите в МВР, настоящият състав намира, че прилагането на общите правила на
трудовото законодателство осигурява в пълнота спазването на принципните положения,
установени от европейското законодателство в рамките на процесната хипотеза.
Водим от горните мотиви, въззивният съд намери, че първоинстанционното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
С оглед постановения резултат, на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на
400 лв за въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция. В този смисъл възражението за прекомерност е неоснователно.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №106/15.07.2020г., постановено по гр.д.№266/2019г. по
описа на Районен съд- Малко Търново.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР гр.София да заплати на АНГ. Д.
ГР., ЕГН **********, със съдебен адрес :гр.Бургас, ул.,,Васил Левски“ № 5, ет.1- адв.
Веселяна Петрова, АК-Бургас, сумата от 400 лв /четиристотин лв./, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8