Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 01.02.2022 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломски районен съд, в публичното съдебно заседание на осми юли, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1912 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове е с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

Предявени са обективно съединени искове от ******, ЕИК ******, гр. София, чрез пълномощник, ю.к. срещу В.Е.Б., ЕГН **********,***, за установяване на задължение по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ посочва, че при сключването на кредит за покупка на стоки, на ответната страна е бил отпуснат и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна  карта с максимален лимит 1500 лв.

На ответника била издадена и предоставена кредитна карта CARD-13823960, като усвоените суми е следвало да се погасяват чрез месечни вноски.

Длъжникът активирал кредитната карта на 21.06.2018 год., но  преустановил плащанията по договора за кредит на 01.09.2018 год. (падеж на първата пропусната месечна вноска), към който момент балансът по кредитната карта е бил отрицателен, -1596,52 лв. Сумата включва пропуснатите месечни вноски и договорната лихва върху тях от датата на просрочие. На 04.01.2019 год. ищецът е изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение. След тази дата започнал да начислява законната лихва

За дължимата сума ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК.

Издадената заповед е връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск.

Иска се: да бъде признато от съда за установено, че е налице вземане от страна на ищеца към ответника, в общ размер на 1677,88 лв., представляващи: главница – 1551,80 лв., договорна лихва в размер на 44,72 лв., за периода 01.09.2018 - 04.01.2019 год. и 81,36 лв. – обезщетение за забава за периода от 04.01.2019 год. до 11.07.2019 год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (25.07.2019 год.) до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и направените съдебни разноски по заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника чрез назначеният му при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК особен представител адв. Е. К., МАК. 

Ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни. Счита, че с преустановяването на плащанията на месечните вноски от страна на ответника, последвано от блокирането на кредитната карта от страна на ищеца, договорът между страните е развален, но ответникът не е бил уведомен за едностранното му прекратяване от страна на кредитора.

Предвид процесуалното поведение на ответника съдът с доклада си по делото е приел и странита са се съгласили, че тях страните няма спорни фактически твърдения.

Към делото е прието и приобщено като доказателство ч.гр.д. № 1348/2019 год. на ЛРС.

В откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован не изпраща процесуален представител. С писмена молаба процесуалният му представител поддържа иска. Списък по чл. 80 ГПК е инкорпориран в исковата молба.

Ответникът В.Е.Б. се представлява от особения си представител, адв. Е.К., МАК, който счита исковете за допустими, но неоснователни, поради което моли за тяхното отхвърляне.

Предявените искове са допустими.

По ч.гр.д. № 1348/2019 год. на ЛРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2019 год., в полза на ищеца, срещу ответника, за сумата от 1677,88 лв., от които 1551,80 лв. – главница по Договор за револвиращ потребителски под формата на кредитна карта, сключен във връзка с Договор кредит за покупка на стоки или услуги на изплащане № CREХ-13337169/23.05.2016 год., 44,72 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.09.2018 – 04.01.2019 год.  и 81,36 лв. мораторна лихва за периода 04.01.2019-11.07.2019 год., ведно  със законната лихва върху главницата от 25.07.2019 год. до окончателното изплащане, както и 83,56 лв. – разноски по заповедното производство.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК и съдът е указал на заявителя да предяви установителен иска за вземането си. Съобщението е получено от ищеца на 28.10.2019 год., а настоящият иск е предявен на 30.10.2019 год.

Същият е предявен от и против надлежна страна по спора, в законоустановеният едномесечен срок.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е сключен Договор кредит за покупка на стоки или услуги на изплащане № CREХ-13337169/23.05.2016 год., по силата на който ответникът е получил кредит за закупуване на избрани стоки от магазин на търговската верига ЗОРА на обща стойност 239,00 лв. (телевизор "ФИНЛУКС"). Сключена е и застраховка на стойност 19,12 лв., като страните са договорили кредитът да бъде погасен на 12 месечни вноски от по 26,33 лв., в срок до 20.06.2017 год.

Приложена е фактура за предадената на ответника стока. (л. 17)

В чл. 12 от договора е предвидена възможност за предоставяне и на кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лв., която може да бъде издадена и доставена на кредитополучателя след проучване на изпълнението на задължението по договора за кредит, но не по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита.

Представено е Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREХ-13337169   CARD-13823960 от дата 23.05.2016 год., по силата на който кредитдателят се е задължил да предостави кредитна карта Мастъркард с лимит от 1500 лв. при ЛП 35% и ГПР 44,90%, а кредитополучателят – да прави месечни погасителни вноски с минимален размер 120 лв. в срок до 1-во число на месеца и да заплаща предвидените в договора такси.

Договорът за стоков кредит носи подписите на двете страни и не е оспорен от ответника. Приложението е подписано само от ищеца.

Писмо с изх. № ЗП002036066 е получено лично от ответника В.Е.Б. на 13.12.2016 год.  Не е ясно съдържанието на писмото, но в него е отразен № 919101613823960/17434648

С "Последна покана", датирана 11.01.2019 год., ищецът е уведомил ответната страна, че е преустановила плащанията по кредитна карта MasterCard - CARD-13823960 на 01.09.2018 год., като към 11.01.2019 год. дължи общо 1599,55 лв., от които главница 1551,80 лв., договорна лихва 44,72 лв., обезщетение за забава 3,03 лв.

Предоставен е 7-мо дневен срок от получаването за погасяване на задължението, като е пояснено, че в противен случай кредиторът ще прибегне до съдебно уреждане на спора. Липсват данни писмото да е получено.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

В производството по установяване съществуването на вземането си, ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с кредитополучателя, размера на вземането си и настъпване на предпоставките за предсрочната изискуемост на кредита.

Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

Ищецът претендира заплащането на процесните суми по твърдения за сключен договор за предоставяне на кредит, който бил отпуснат и ползван чрез кредитна карта.

Представен е договор № CREХ-13337169/23.05.2016 год., с който на ответника е предоставен кредит за покупка на стоки с цена 239 лева.

Този договор съдържа уговорки, че е налице възможност в срок не по-късно от заплащането на първата погасителна вноска по него кредиторът да издаде кредитна карта на кредитополучателя.

Договорът е подписан от ответника, но не съдържа данни при сключването му да е налице обвързаност между страните, свързана с кредитно правоотношение по сочената в исковата молба кредитна карта, нито за размера на кредитния лимит и други съществени условия на договорните отношения от такъв вид.

Представеното Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта не съдържа подпис на ответника, поради и което не може да му се противопостави, като същото може да бъде ценено като частен документ, който удостоверява само изгодни за ищеца обстоятелства, поради което не се ползва с доказателствена сила.

Ищецът не е ангажирал годни доказателства за твърдяното от него кредитно правоотношение, изпълнението на което се търси – договор, съдържащ съгласието на кредитора и кредитополучателя за предоставения кредит и условията по него.

С оглед на чл. 10, ал. 1 ЗПК условието за действителност на договора за потребителския кредит е наличието на писмена форма, за която доказателства да е спазена не са представени. Всичко изложено обосновава извод, че ищецът не е доказал сключен валиден договор за издаване и ползване на кредитна карта с ответника, който да установява договорната обвързаност и задълженост на последния.

Не се оспорва обаче твърдяното реално изпълнение – чраз предаване на кредитната карта от ищеца именно на ответника и съответно – използването й от същия, което има характер на конклудентни действия.

По делото не се оспорва твърдението, че кредитната карта е предадена на ответника и е била активирана от него на 21.06.2018 год.

В този смисъл, ответникът е приел предложението на ищеца с конклудентни действия, поради което писмената форма не е спазена. На осн. чл. 22 ЗПК договорът за револвиращ потребителски кредит е недействителен. За това потребителят дължи връщане само чистата стойност на кредита, но съгл. чл. 23 ЗПК не дължи лихви или други разходи. Противното би довело до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца.

По изложените съображения предявените установителни искове са основателни до размера на претендираната главница от 1551,80 лв., в който следва да се уважат.

Исковете за признаване дължимостта на претендираните договорна лихва в размер на в размер на 44,72 лв. и обезщетение за забава в размер на 81,36 лв. са неоснователни и следва да се отхвърлят в цялост.

При този изход от спора, разноските следва да се присъдят съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.

Ищецът представя списък по чл. 80 ГПК с исковата молба. Ответникът се представлява от особен представител.

Общо сторените/претендирани разноски от ищеца са 639,19 лв., от тях 83,56 лв. по заповедното и 555,63 лв. по исковото производство /включително държавна такса -128,50 лв., разходи за особен представител на ответника – 327,12 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Предявените установителни искове са уважени в обем от 98%, респ. – отхвърлени в 2 %.

Така, съобразно изхода от делото ответникът ще следва да понесе разноски в общ размер на 588,05 лв., от които 507,01 лв. по исковото и 81,04 лв. – по заповедното производство, които се присъждат на ищеца.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 ГПК, по отношение на В.Е.Б., ЕГН **********,***, вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № *********, чрез ******, ЕИК ******, гр. София, в размер на 1551,80 лв. (хиляда петстотин петдесет и един лева, 80 ст.), произтичащо от Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREХ-13337169/23.05.2016, представляващи неизплатена главница по договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението 25.07.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2019 год.  по ч.гр.д. № 1348/2019 год.на РС Лом, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за: претендираните договорна лихва в размер на 44,72 лв. за периода 01.09.2018 - 04.01.2019 год. и 81,36 лв. – обезщетение за забава за периода от 04.01.2019 год. до 11.07.2019 год., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА В.Е.Б., ЕГН **********,*** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № *********, чрез ******, ЕИК ******, гр. София, сумата от 555,63 лв. (петстотин петдесет и пет лева, 63 ст.), представляваща разноски пред първата инстанция по настоящото производство и по ч.гр.д.№ 1348/2019 г. на ЛРС, съобразно уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

Районен съдия: