Присъда по дело №7835/2021 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И

от 13.10.2022 г.
към Присъда № 183 от 10.10.2022 г.,
постановена по НОХД № 7835/2021 г. по описа на ПРС, 25 н.с.

Районна Прокуратура, гр. Пловдив е повдигнала обвинение против
подсъдимия И.П.Ч., за това че: на 05.02.2021 г. в с. Калояново, обл. Пловдив,
е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Ц 180“, с рег. № **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 2,49 на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол
за химическа експертиза № 75/09.02.2021 г. - престъпление по чл. 343б, ал.1
НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като
предлага на същия да бъде наложено наказание в размер на две години,
изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от четири
години, както и глоба в размер на осемстотин лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години.
Подсъдимият, И.П.Ч., дава обяснения, с които оспорва вмененото му
във вина деяние, посочвайки, че е употребил алкохол, но едва след
настъпване на ПТП и след като е преустановил управлението на МПС.
Поради това в личната си защита и в последната си дума моли да бъде
оправдан.
Неговият защитник, адв. С.П., оспорва описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка, в това число повдигнатото обвинение, като излага
съображения за това, че събраните по делото доказателства не са годни да
докажат обвинителната теза, поради което пледира за оправдателна присъда.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият И.П.Ч. е роден **, живее в **, б., български гражданин,
средно образование, работещ, женен, неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН
**********,
Подсъдимият И.П.Ч. бил правоспособен водач за превозни средства от
категория В от 1991 г. На 05.02.2021 г. сутринта подс. Ч. отишъл в гаража на
свой съсед в с. Калояново, обл. Пловдив, където помагал за боядисването на
микробус. Около 11 часа подс. Ч. употребил алкохол – ракия. Същия ден
около 12:00 часа в селото пристигнал свид. М.Д.Ч.. Свид. Ч. работел като
поддръжка на кафе-автомати и пристигнал в селото с товарен автомобил
„Фолксваген Транспортер“ с регистрационен номер **, който бил
1

собственост на фирма „Култ кафе“ ООД – гр. Пловдив. В с. Калояново свид.
Ч. обслужил няколко машини, като около 12:55 часа достигнал до ул. „Васил
Левски“ в селото и започнал да се движи по нея. Спрял до намиращ се
контейнер за смет на улицата, на около 20 м. след моста на реката, която
минавала през селото. Докато управляваният от свид. Ч. автомобил бил в
покой, от черен път, разположен успоредно на реката, излязъл лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Ц 180“, с рег. № **, управляван от подс. Ч.. При
движението си на заден ход, управляваният от подс. Ч. автомобил блъснал
спрелия товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ в задния десен
калник. След това подс. Ч. не преустановил движението на автомобила си, а
се отдалечил на около 50 м. и спрял. Подс. Ч. слязъл от автомобила и пеш се
върнал до мястото на инцидента. Това било възприето от свид. Ч., който след
удара слязъл от товарния автомобил. Като отишъл до свид. Ч., подс. Ч. му
предложил да отстрани саморъчно причинената вреда. На свид. Ч. направило
впечатление, че подс. Ч. видимо залитал, лъхал силно на алкохол, говорел
несвързано и видимо бил много пиян. Поради това и на отправеното от
подсъдимия предложение за отстраняване на щетите, заявил, че това можело
да стане единствено със знанието и съгласието на работодателя му. При
разговора свид. Ч. изразил мнението си, че подс. Ч. бил пиян, а последният от
своя страна заявил, че ще скрие колата си. След това се отправил към спрения
автомобил, с който се бил придвижвал. Свид. Ч. го последвал с намерение да
направи снимки на автомобила и щетите по него. Това подразнило подс. Ч.,
който реагирал с остри думи и му отправил закани с побой. За да предотврати
конфликта, свид. Ч. се отдръпнал и се върнал до товарния автомобил.
Междувременно подс. Ч. потеглил с автомобила „Мерцедес“ в неизвестна
посока. В 13.02 ч. свид. Ч. подал сигнал на тел.112 за случилото се, като в
същото време видял как подс. Ч. отново се връщал пеш към мястото на
инцидента. Свид. Ч. се заключил в товарния автомобил, за да предотврати
саморазправа. Подсъдимият на висок глас започнал да приканва свид. Ч. да
излезе и да се разберат относно щетите по товарния автомобил. Свид. Ч. от
своя страна не уважил настояванията на подсъдимия и последният се
отдалечил. Същия ден свидетелите Д.Т.Ш. и К.Д.А. – полицейски служители
в Районно управление – гр. Хисаря, били на работа за времето от 12:00 часа
до 24:00 часа и около 13:15 часа осъществявали контрол по безопасност на
движението на територията на с. Калояново, когато били изпратени от
дежурния в полицейското управление, по повод подадения сигнал за
настъпило пътно-транспортно произшествие на моста за ромската махала в
селото. Около 13.30 двамата отишли на указаното място и заварили там свид.
Ч.. На място пристигнал и екип на ЦСМП – филиал Калояново, в който
участвал д-р В.Г.И. (починал понастоящем), който бил разпитан като
свидетел в хода на ДП. На място спрял и свид. Б.М.Т., който познавал свид.
Ч., тъй като последният обслужвал кафе-машина до местоработата му. Пред
тях свид. Ч. разказал за случилото се и показал снимките на автомобила
„Мерцедес“, които бил заснел. По описанието и снимките на автомобила,
2

свидетелите Т. и И. предположили, че участник в инцидента бил именно подс.
Ч. и посочили на свидетелите Ш. и А. къщата, в която живеел. Полицейските
служители веднага се отправили в указаната посока и видели лекия
автомобил „Мерцедес“ паркиран пред къщата, в която живеел подсъдимият.
Видели, как в момента подсъдимият Ч. отварял вратите на гаража и свид. А.
успял да го задържи преди да влезе в имота. При проведения разговор подс.
Ч. признал, че е участвал в инцидента и именно той управлявал лекия
автомобил „Мерцедес“. Тогава свид. Ш. тествал подсъдимия И.Ч. с апарат за
установяване на алкохол в издишания въздух, който отчел 3,02 промила в
издишания от подсъдимия въздух. При разговора между свидетелите Ш. и А.
от една страна и подсъдимия, последният признал, че около три часа преди
това бил изпил три бири и четири ракии. Свид. Ш. съставил на подсъдимия Ч.
Акт за установяване на административно нарушение бланков номер 999250 за
установените нарушения и Талон за изследване №089594 за вземане на
кръвна проба с час на съставяне 13.55 часа. В талона подс. Ч. заявил изрично,
че не приема пробата от апарата. Поради това и бил откаран от полицейските
служители в ЦСМП – Филиал Калояново, където, в качеството му на
медицинско лице, д-р В. И. съставил протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози. След това на подс. Ч.
била взета кръвна проба и той бил отведен в сградата на Участък –
Калояново.
В хода на образуваното ДП била назначена и изготвена съдебна
химическа експертиза – Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина №75/09.02.2021 г., от
заключението на която е видно, че в изпратените за изследване проби кръв,
взети от И.П.Ч., е установен етилов алкохол 2,49 на хиляда.
В хода на разследването е била назначена и изготвена съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни, според заключението на която, на
05.02.2021 г. концентрацията на алкохол в кръвта на И.П.Ч., ЕГН **********,
към 12:55 часа е била 2,7 промила на хиляда.
С Постановление от 11.02.2021 г. И.П.Ч. бил привлечен в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което в
последствие бил предаден на съд с внесения от Районна прокуратура-Пловдив
обвинителен акт.
По доказателствата:
В хода на проведеното по делото съдебно следствие като свидетели са
били разпитани двамата полицейски служители - К.Д.А. и Д.Т.Ш., посетили
процесното местопроизшествие, както и другият участник в ПТП – свид. М.Д.
Ч., който е подал сигнал до 112, а също така свид. Б.М.Т. – станал случайно
свидетел на събитията непосредствено след настъпване на ПТП. Като
свидетел по делото е била разпитана ** на подс. Ч. – свид. М.П. Ч.а, също
така в хода на ДП и ** на подсъдимия – свид. И. И. Ч. – малолетен, чийто
3

показания, дадени в пода на ДП със съгласието на страните бяха приобщени
по реда на чл. 281 НПК. По инициатива на защитата в хода на съдебното
производство е бил разпитан и съседът на подсъдимия, с когото работели
съвместно в процесния предиобед – свид. Й.Р.Б.. Показанията на почналия
свидетел д-р В.Г.И., разпитан също в хода на ДП не са приобщени по делото,
поради липсата на предпоставките за това, поради което последният е бил
заличен от списъка със свидетелите.
В своите показания свид. М.Д. Ч. е посочил, че на процесните дата и
място е пътувал със служебен автомобил – бус „Фолксваген Транспортер“ с
рег. № ** от с. Т., където живее, до с. Калояново, за да обслужи намиращи се
там кафе-автомати. Приключвайки с посочената дейност в с. Калояново, в
12.55 ч. свидетелят спрял до един от контейнерите в селото, намиращ се след
моста на реката, пресичаща селото. В този момент възприел л.а. „Мерцедес“,
син на цвят, който предприемайки маневра на заден ход се ударил в
управлявания от свид. Ч. служебен бус. Водачът на „Мерцедеса“ продължил
напред, при което свид. Ч. слязъл от буса си и викнал след него. Последният
продължил малко по-надолу по улицата и спрял, след което пеш се върнал до
свид. Ч.. Двамата водачи започнали да разговарят как да процедират в тази
ситуация. Според показанията на свид. Ч., водачът на „Мерцедеса“
предложил лично да отстрани повредата на буса, но същият казал, че не може
сам да вземе това решение, защото бусът е служебен. В хода на разговора,
обаче, свид. Ч. усетил, че събеседникът му мирише силно на алкохол, а освен
това докато ходел залитал. Тъй като не постигнали съгласие за начина, по
който да се процедира водачът на „Мерцедеса“ казал, че не е съгласен да се
викат органите на полицията, поради което казал, че ще премести автомобила
си от местопроизшествието. Свид. Ч. решил да направи фотоснимки, за да
може в последствие да се установи кой е въпросният водач. Това обаче не се
понравило на водача на „Мерцедеса“ и последният започнал с агресивен тон
да заплашва свид. Ч., ще го удари. Последното мотивирало свид. Ч. да се качи
в буса и да се заключи до пристигането на органите на реда. Освен това
същият се обадил и на собственика на буса, който в последствие също
пристигнал на мястото. От момента на сблъсъка до заключването на свид. Ч.
в буса били минали около 10 мин. Прибирайки се в буса свид. Ч. подал
сигнал на тел 112 за ПТП с пиян водач. След около 10-15 мин. на мястото на
инцидента се отзовали полицейски служители. Същите бързо установили
водачът, който междувременно би преместил автомобила си и се бил прибрал
вкъщи. Според свид. Ч. от момента на прибирането на пияния водач до
момента на установяването му от органите на Полицията били минали около
30 мин.
Горното се потвърждава и от показанията на свид. Б.М.Т., който на
процесната дата случайно минавал покрай мястото на инцидента. Същият
познавал свид. Ч., тъй като последният зареждал кафе-машината в махалата, в
която свид. Т. живеел. На мястото вече били дошли и полицейските
служители, на които свид. Ч. разказвал, че водачът е миришел силно на
4

алкохол, както и че е одраскал служебния му бус, след което го е заплашвал и
е избягал, но той бил заснел с телефона си номера на колата му. Свид. Т. също
видял снимката и познал автомобила на подс. И.Ч., тъй като преди време
имал желание да го закупи, но не постигнали съгласие относно цената. Свид.
Т. посочил, че познава подс. Ч. като човек, който „ по принцип обича да си
пийва“.
За обстоятелствата по констатиране на ПТП и установяване на
виновния водач като свидетел е бил разпитан свид. К.Д.А. – полицейски
служител от РУП Хисар. От показанията на същия се установява, че след
разговор с водача на ударения бус и даденото от него описание за около 10
мин. от пристигането им е установен виновният водач в лицето на подс. Ч.,
като пред дома на същия бил паркиран и управлявания от него л.а. - син
„Мерцедес“. Последният не оспорил, че той, управлявайки личния си
автомобил е ударил бусът, управляван от свид. Ч.. Според показанията на
свид. А. подс. Ч. изглеждал видимо пиян – завалял думите и миришел на
алкохол. Ч. не оспорил и фактът, че е употребил алкохол, посочвайки, че
преди около три часа е изпил 3 бири и 4 ракии. Предвид това същият бил
тестван за алкохол с Алкотест, който отчел с положителност наличието на
3,02 промила в издишания въздух. Подсъдимият заявил, че не приема тези
показания и пожелал да му бъде издаден Талон за кръвно изследване, което
било и сторено.
Аналогична фактическа обстановка се установява и от показанията на
на другия полицейски служител – свид. Д.Т.Ш. , от чийто показания се
потвърждава фактът на обстоятелствата по откриване на нарушителя, в това
число резултатът от извършената проба за алкохол и дадените от последния
обяснения, че преди около три часа е изпил 3 бири и 4 ракии. В своите
показания свид. Ш. е пояснил, че първоначално водачът е посочил, че
алкохолът е приет преди около три часа, но след като започнали действия по
съставянето на АУАН, същият се отрекъл от думите си, за явявайки, че е пил
след настъпване на ПТП.
Съдът оцени посочените по-горе свидетели като достоверни обективни
и надеждни доказателствени източници, тъй като изложените от тях
показания се явяват последователни, логични и кореспондиращи със
събрания писмен и веществен доказателствен материал. Следва да се посочи,
че съдът не установи каквато и да е причина тези свидетели да депозират
неверни показания, целейки например да влошат процесуалното положение
на подсъдимия, напротив - установи, че до процесната ситуация, трима от
четиримата коментирани по-горе свидетели не са познавали лично
подсъдимия, а четвъртия – свид. Т., макар да го е познавал, не се е намирал
във влошени отношения със същия, а и така или иначе неговите показания не
намират каквото и да е опровержение в обясненията на подсъдимия, който
единствено оспорва времето на прием на алкохол. За това обстоятелство
свидетелите Ш. и А. твърдят, че пред тях подсъдимият е заявил, че е изпил 3
бири и 4 ракии около 3 часа преди инцидента, а подс. Ч. твърди, че е
5

употребил алкохол едва след настъпване на инцидента. Показанията на
полицейските служители намират категорична подкрепа и в показанията на
свид. Ч., който заявява с категоричност, че подс. Ч. е миришел силно на
алкохол и е залитал непосредствено след излизането си от автомобила в
момента след допуснатото от него ПТП, както и в наличния по делото
Протокол за медицинско изследване (л.22 ДП), в който е отразено от
длъжностното лице-медик, че според съобщеното от изследваното лице –
И.Ч., същият е прил алкохол – ракия около 11 ч. в същия ден. Като се има
предвид, че проверката е осъществена малко преди 14 часа (защото сигналът
на „112“ е приет малко след 13 часа, а полицейските служители са се отзовали
след около 15 ми. и след още около 10 мин. са установили подсъдимия, а
Талонът за изследване е съставен в 13.55 ч.). Показанията на свид. Ч. пък
намират потвърждение в получената информация от Дирекция „Национална
система 112“, доколкото видно от наличните аудиозаписи, съдържащи
сигнала на свид. Ч., още в този най-ранен момент същият е съобщил, че е
блъснат от пиян водач. Ето защо съдът отдава коментираното по-горе
противоречие в обясненията на подс. Ч. и показанията на свид. Ш., А. и Ч. на
процесуалното положение на подсъдимия и интересът му да отрече, че е
приел алкохола преди инцидента, след като е осъзнал, че спрямо него се
предприемат действия по ангажиране на неговата отговорност.
За установяването на гореописаната обстановка допринасят частично и
показанията на свид. М.П. Ч.а, също така сина на подсъдимия – свид. И. И.
Ч.. В своите показания тези двама свидетели са съобщили, че подсъдимият се
е прибрал около 12.00 часа, след което е започнал да пие ракия. Така или
иначе това обстоятелство не се намира в противоречие с коментираните по-
горе показания, доколкото както бе посочено по-горе, по делото се
установява с категоричност, че моментът на настъпване на процесното деяние
е 12,55 часа. Ето защо съдът намира, че показанията на тези свидетели, макар
да се явяват евентуално заинтересовани от крайния изход на делото,
доколкото са съответно майка и син на подсъдимия, не следва да бъдат обект
на по-задълбочен анализ, доколкото по същество не се намират в
противоречие с останалите доказатества. Така техните показания не
изключват възможността подс. Ч. да се е прибрал в 12 ч. и да е пил ракия,
след което пак да е излязъл и в 12,55 ч. да е допуснал процесното ПТП,
доколкото свид. И. Ч. посочва, че след като баща му се е прибрал вкъщи, той
се е прибрал в стаята си и по-късно е видял, че дошли полицаи, а свид. Мария
Ч.а е съобщила, че след като ** й се е прибрал и седнал да обядва и пие
ракия, тя не е стояла до него, а е влизала и излизала вкъщи и на двора.
Същото следва да се посочи и за показанията на свид. Й.Р.Б., който е
посочил, че на процесната дата преди обяд подс. Ч. е бил в дома му, където
двамата са работели по боядисването на микробус до около 12 часа,
заявявайки, че „не му е направило впечатление“ подс. Ч. да приема алкохол.
Видно е, че тези показания също не опровергават изложеното от
коментираните по-горе свидетели, и по-конкретно не се намира в
6

противоречие със заявеното от свид. Ч., че около 13 часа подс. Ч. е залитал и
е миришел силно на алкохол.
Ето защо съдът кредитира и тази група гласни доказателствени
средства, макар и изхождаща от заинтересовани от крайния изход на делото
доказателствени източници, доколкото показанията на същите не се намират
в противоречие с другите кредитирани доказателствени източници.
Съдът кредитира и обясненията на подс. И.Ч., но само в частта, в
която същите не се намират в противоречие с показанията на свид. Ч., свид.
Ш. и свид. А., доколкото по отношение на тези трима свидетели съдът прие
наличие на пълна обективност и незаинтересованост, респ. пълна
достоверност. Така в своите обяснения подсъдимият Ч. не отрича
присъствието си на процесните дата и място, нито фактът, че е управлявал
процесното МПС непосредствено преди да допусне ПТП с него, в това число,
че употребил алкохол, като отрича единствено фактът че е управлявал същото
под въздействие на алкохол, твърдейки, че е приел алкохолът след
настъпването на ПТП и настоявайки, че след това не се е опитвал да го
привежда в движение. В случая е очевидно, че подсъдимият признава
единствено фактите, които не би могъл да отрече, тъй като са доказани по
несъмнен начин с преки и първични писмени и гласни доказателствени
средства, като оспорва обстоятелствата, които пряко го уличават в
извършване на престъпление – моментът, когато е употребен алкохолът.
Показателно, че това е защитна теза, а не обективна истина е обстоятелството,
че пред свид. Ш. подсъдимият първоначално е заявил, че е пил бира и ракия
около 11 часа в същия ден и една след като е видял, че се започва съставяне
на АУАН е въвел тезата, че това е станало след настъпване на ПТП. Съдът
намира, че в случая, обаче именно този момент, когато подсъдимият не е имал
време да обмисли защитна версия, отразява по най-достоверен начин развоя
на събитията. Така или иначе моментът, когато е употребен алкохолът съдът
приема за доказан по несъмнен начин, доколкото от показанията на свид. Ч.,
който няма никакъв интерес да внася неистински обстоятелства в процеса, се
установява, че подс. Ч. непосредствено след излизането си от управлявания
от него автомобил, в момента след настъпване на ПТП, е залитал и е миришел
силно на алкохол. Както беше посочено съдът дава пълен кредит на тези
показания като изхождащи от един добросъвестен доказателствен източник,
доколкото при съпоставката им с информацията получена от „Национална
система 112“ се обосновава извод за пълно съответствие между съобщеното
от него в показанията му и това, съобщено на оператора, а в последствие и на
полицейските служители и свид. Т., на когото свид. Ч. е разказал за
случилото се, в това число, че към моментът на ПТП подс. Ч. вече е бил под
въздействието на алкохол. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че
обясненията на подс. Ч. са депозирани не за да спомогнат за установяване на
обективната истина по делото, а за лансиране на изградената му защитна теза
(и то едва след като е осъзнал, че спрямо него започва процедура по
ангажиране на неговата отговорност), която обаче, като ненамираща опора в
7

доказателствата по делото, не бе възприета от настоящия съдебен състав.
Индиция за неистинност на обясненията на подс. Ч. съдът съзря и във фактът,
че при настъпило ПТП с негово участие и при очевидни разногласия с другия
участник, същият се е отклонил от задължението си да остане на място до
пристигането на екип на контролните органи, така както Законът за
движението по пътищата повелява, премествайки автомобила, с който е
допуснал ПТП и прибирайки се в дома си, опитвайки се да компрометира
извършването на бъдеща проверка спрямо него. Последното е недвусмислена
индиция за виновно поведение и опит да се черпят права от страна на
подсъдимия от собственото му противоправно поведение.
Както бе посочено по-горе за изясняване и установяване на обективната
истина по делото служи и изисканата и постъпила по делото информация от
Дирекция „Национална система 112“ при МВР, „Районен център 112-
Кърджали“ – съдържаща се в Писмо и приобщения като веществено
доказателство по делото Компакт диск, съдържащ 3 бр. аудиозаписа на
приети сигнали за ПТП и 2 бр. снимки на картони, които съдът кредитира
като обективни доказателствени източници.
Съдът кредитира и събраните делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са относими, допустими
и допринасят за установяването на фактическата обстановка и разкриване на
обективната истина по делото (Протокол за медицинско изследване, Талон за
медицинско изследване, Обяснения, Докладни записки, Характеристична
справка, Свидетелство за съдимост, Акт за установяване на административно
нарушение, Протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрация на алкохол в кръв и урина, Справка за нарушител и други
справки).
Съдът кредитира и изготвените по делото заключения на съдебно-
химическа експертиза и на двете съдебно-медицински експертизи като
изготвени от компетентни в съответната област лица и даващи обоснован
отговор на всички поставени въпроси.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав достига до следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна
страна, че с деянието си подсъдимият И.П.Ч. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, а именно:
на 05.02.2021 г. в с. Калояново, обл. Пловдив, е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 180“, с рег. № **, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,49 на
хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол за химическа експертиза
№ 75/09.02.2021 г.
От обективна страна, налице е извършено от подсъдимия Ч.
съставомерно деяние по посочения текст от наказателния закон. В настоящия
казус са налице от обективна страна всички признаци на горепосочения
8

състав на чл. 343б, ал. 1 НК. Фактът, че на процесната дата и място
подсъдимият Ч. е управлявал процесното моторно превозно средство след
употреба на алкохол, съдът намери за несъмнено установен от показанията на
разпитания по делото свидетел – Ч., косвено подкрепени и от тези на свид.
Ш., А. и Т., които съдът кредитира изцяло по изложените по-горе
съображения. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не отдаде
вниманието, на което защита настояваше, на обстоятелството, че в 12 часа
подс. Ч. се е прибрал дома си за да обядва, когато бил употребил
неустановено количество ракия, доколкото последното не опровергава
установеният с категоричност факт, че час по-късно е допуснал ПТП,
управлявайки личния си лек автомобил, под въздействието на алкохол.
Налице е безспорна установеност на всички релевантни факти – време,
място, механизъм и най-вече авторство – установени по категоричен начин
както от показанията на свид. Ч., Ш., А. и Т., така и от писмените
доказателства – Протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрация на алкохол в кръв и урина, Талон за медицинско изследване,
Протокол за медицинско изследване, Писмо от „Национална система 112“ и
веществено доказателство – компакт диск, съдържащ аудиозапис на подаден
сигнал за ПТП (последните закрепящи по най-обективния начин часът на
ПТП, респ. на инкриминираното деяние). По несъмнен начин се установява,
че на 05.02.2021 г. в с. Калояново, обл. Пловдив, подс. Ч. е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,49 на
хиляда. Последното се установява от изготвения по делото Протокол за
химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и
урина Няма спор и по отношение на това, че до момента на настъпването на
ПТП, именно подс. Ч. е управлявал процесния автомобил, като от
доказателствата по делото се установи, че същият е боравил с приборите му и
след настъпване на ПТП, премествайки МПС от мястото на инцидента пред
дома му.
Въпросният автомобил, който е бил управляван от подсъдимия е
безспорно „Моторно превозно средство“, което съгласно легалната
дефиниция, описана в пар. 6, т. 11 ЗДвП се определя като пътно превозно
средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно
задължителното за съдилищата Постановление № 1/17.01.1983 г.,
постановено по н. д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС на РБ, под понятието
управление при престъпленията против транспорта се разбира всяка
деятелност “с механизмите и приборите на превозното средство...”. В случая
безспорно е налице подобно боравене от подсъдимия с приборите и
механизмите на горепосоченото МПС, тъй като същият е привел в работен
режим двигателя на моторното превозно средство и е предприел действия по
привеждането му в движение.
В случая е налице и изискуемото за съставомерността на деянието по
9

чл. 343б, ал. 1 НК наличие на алкохол в кръвта на извършителя над 1,2 на
хиляда. Горепосоченият елемент от обективна страна в случая е безспорно
налице, тъй като в кръвта на подсъдимия Ч., като водач на МПС, е установена
концентрация на алкохол от 2.49 на хиляда, установено по надлежния ред - с
Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на
алкохол в кръв и урина № 75/09.02.2021 г. В случая под надлежен ред следва
да се разбира реда, установен в Наредбата за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни
средства. В настоящия случай, са спазени всички изисквания на Наредбата,
съгласно която употребата на алкохол или друго упойващо вещество се
установява посредством използване на съответни технически средства и/или
чрез медицински и лабораторни изследвания.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк
умисъл, като форма на вината по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Както към
момента на деянието, така и към настоящия момент подсъдимият е
пълнолетно и психически здраво лице. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият е съзнавал, че е употребил значително количество алкохол и
въпреки това съзнателно е привел в движение лекия автомобил и го
управлявал, създавайки по този начин опасност за живота и здравето на
другите участници в движението по пътищата. Ето защо в случая следва да се
приеме, че подсъдимият Ч. е съзнавал общественоопасен характер на
деянието и е предвиждал и желаел настъпването на общественоопасните
последици.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че подсъдимият за
определяне на концентрация на алкохол в кръв и урина действително е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението, което му е вменено във вина по чл. 343б, ал. 1 НК, поради
което го призна за виновен по този текст от Наказателния кодекс.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 НК предвижда наказание от една до три
години лишаване от свобода, както и глоба в размер от 200 до 1000 лева.
Съгласно чл. 343г НК, във всички случаи на чл. 343, 343а, 343б и чл. 343в, ал.
1 съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 – лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за
извършеното от подсъдимия Ч. престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, съдът,
след като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК, както и
обстоятелствата по чл. 54 НК, счете, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК ОТ ЕДНА
ГОДИНА, ГЛОБА в размер на 200.00 ЛЕВА, както и на основание чл. 343г,
вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1 НК наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
10

УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Съдът определи наказанието в този размер, ориентиран към
законоустановения минимум, отчитайки наличните по делото смекчаващи
вината обстоятелства. Като такива се отчетоха чистото съдебно минало на
подсъдимия и трудовата и семейната му ангажираност. От друга страна съдът
отчете и наличието на отегчаващи вината обстоятелства, а именно - че
подсъдимият е бил санкциониран и преди това за допуснати други нарушения
по ЗДвП (видно от приложената по делото Справка за нарушител и Справка
съдимост), както и сравнително високото съдържание на алкохол в кръвта –
2,49 промила. Последното беше отчетено от съда при определянето на
наказанието лишаване от правоуправление, като размерът на същото съдът
ориентира над законоустановения среден размер, а именно две години, като
отчете наличните по делото отегчаващи обстоятелства. От размера на това
наказание съдът приспадна времето, през което свидетелството за управление
на МПС на подс. Ч. е било отнето по административен ред, считано от
05.02.2021 г. до влизане на присъдата в сила.
Съдът прецени, че така определените и наложени наказания се явяват
справедливи, съответни на обществената опасност на деянието и дееца и
съобразени с целите на чл. 36 НК.
По въпроса за приложението на чл. 66, ал. 1 НК:
Съдът прие, че спрямо подсъдимия са налице предпоставките на чл. 66,
ал. 1 НК, тъй като същият не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието
(осъждан е, но е настъпила реабилитация), като за постигане целите на
наказанието и за поправянето на осъдения, не е наложително същият да
изтърпи така наложеното наказание. Ето защо изтърпяването на така
определеното наказание от една година лишаване от свобода, съдът отложи за
срок от три години. Съдът намира, че така определеното наказание е
съответно на обществената опасност на деянието и дееца, като същото би
оказало своето предупредително и превъзпитаващо въздействие спрямо Ч. и
обществото.
По въпроса за разноските:
Съдът констатира, че по делото са били направени разноски, поради
което и предвид крайния изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 НПК,
възложи същите в тежест на подсъдимия, като го осъди да заплати в полза на
ОД на МВР-Пловдив сумата от 236,00 лева, представляваща направени
разноски в хода на ДП за изготвени химическа и съдебно-медицинска
експертизи, както и сумата от 731.60 лева - по сметка на Районен съд –
Пловдив, представляваща направени разноски в хода на съдебното
производство за възнаграждения на вещи лица за явяване и за изготвяне на
съдебно-медицинска експертиза.

11

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
12

Номер на акта:	183
Дата:	10 октомври 2022 г.
Съдия:	Доника Илиева Тарева Пехливанова

Дело:	20215330207835
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 декември 2021 г.

Присъда по дело №7835/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите