Р Е Ш Е Н
И Е №.............
град Свиленград, 17.02.2020година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА КИРЕВА
при секретар: Т.Т., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 28 по описа за 2020година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № К-0048006 от
25.11.2019година на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на
потребителите, с което на „А.Б.”ЕАД,
със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* - представлявано от А.В.Д.-главен
изп.директор и М.М.-изпълнителен директор, за нарушение на чл.113, ал.2, вр.
чл.113 ал.1 вр с чл.105,ал.2 от Закона
за защита на потребителите/ЗЗП/, на основание чл.222а от Закона за защита на
потребителите/ЗЗП/ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 1000лв.
Дружеството-жалбоподател моли за отмяна на
обжалвания акт, тъй като бил неправилен, незаконосъобразен и постановен при
нарушения на материалния и процесуалния закони ,като в жалбата се излагат
конкретни съображения в тази насока.Сочи се още,че е налице и маловажност на нарушението
,като се излагат и доводи в тази насока . Алтернативно жалбоподателят моли съда
да измени обжалваното НП до минимално предвидения от закона размер
В
съдебната фаза, редовно призовано,
дружеството-жалбоподател
не изпраща представител.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата
страна) - Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на
потребителите, редовно призовани, не изпращат представител . От
пълномощника им е постъпило становище по жалбата, в което се излагат доводи за законносъобразност на обжалваният акт и в тази връзка моли обжалваното
НП да бъде
потвърдено.Претендират се разноски по делото,като към молбата е
приложен списък на разноските съгласно чл.80 от ГПК.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 10.03.2019г. в
КЗП- в РД Пловдив е постъпила жалба на потребител, заведена с вх.№ П-03-430 от
10.03.2019г., отнасяща се за неудовлетворена рекламация, предявена за мобилен
телефон APPLE iPhone
модел X64Gb сериен номер DNPW 5 T97JCLH ,
закупен на 01.06.2018г. от „А.Б.“ ЕАД („Мобилтел България“ ЕАД).
В жалбата на
потребителя М.Х.Ч.до АНО е описано, че на 01.06.2018година закупила
горепосоченото устройство от А1 гр.Свиленград,но впоследствие на използването ,
телефона започнал да губи обхват,нямал достъп до сим картата и прекъсвал
тъчскрийна и доколкото устройството било в гаранция, на 28.01.2019г. потребителят
след горепосочените проявени дефекти , е предявила рекламация пред продавача на
стоката. Посочила е,още че след известно време се били свързали с нея ,като й
предложили да доплати 1350лева за ново устройство,като замяна за това което тя
им била предала,но същата отказала и те на 06.02.2019година и върнали телефона,но вече бил с деформиран корпус и петно
на екрана,които увреждания не били налице ,когато била предала устройството на
сервиз.
Към жалбата си
потребителят е изпратил допълнително поискани и документи-документа ,издаден
при предявяване на рекламацията,документ за сервизно обслужване към
рекламацията от 29.01.2019г. към сервизна поръчка ,в който документ било
отразено при приемането”Без забележки по външния вид”.
Така на 17.04.2019г.
била извършена проверка от служители на КЗП- св.А.П.К. и Р.В.Ф.в
присъствието св.Х.А.Л. -управител на
магазина на А.Б. в Свиленград/, в магазин „А1 Свиленград“, находящ се в гр.Свиленград,
бул.„България“№86.
При проверката
контролните органи установили, че обектът е в работен режим и проверили
наличната документация по подадената жалба. На същата дата- 17.04.2019г. с КП №
К-2671461 търговецът бил запознат с жалбата, като от КЗП му било
разпоредено да представи в писмено становище по жалбата на 02.05.2019г.,а по
време на проверката на 17.04.2019г. ,търговецът представил-сервизна поръчка от
29.01.2019г.,съставен при приемането на рекламацията със забележка в графа
състояние при приемането”Без забележки по външния вид”,акт за констатация по
непризнаване на гаранция от 11.02.2019т.,издаден от Булграм сервиз, решение за
рекламация и удостоверение за извършен ремонт от 11.02.2019г.
На 03.05.2019г. с
ППД № К-0122224 в КЗП е прието писмено становище с изх. № 3112 от 02.05.2019г.
от „А.Б.“ ЕАД,подадено от св. Х.А.Л.,съобразно надлежно пълномощно за тези му
действия/ приложено пълномощно по АНПр/.
Изпратена е
покана с изх.№П-03-430/07.05.2019г. до „А.Б.”ЕАД за явяване в канцеларията на
АНО на 17.05.2019г. в 11,30часа за
съставяне,предявяване , връчване и подписване на АУАН във връзка с
констатираното нарушение,като покана е била получане на 10.05.2019г. от
представител на А.Б. отбелязан с фамилия А. на адреса на наказаното дружество.
Така контролните
органи са приели, че търговецът „А.Б.“ ЕАД не е изпълнил административното си
задължение като продавач на стоката- описаният мобилен телефон, да приведе
стоката в съответствие с договора за продажба след предявена рекламация, поради
което и св.А.К. съставила АУАН №К-0048006/05.07.2019г.
в присъствието на колегата си -Р.В.Ф.,в
отсъствието на представител на дружеството А1,доколкото такъв не се е
явил,въпреки получената покана за това, в който описала констатираното. Като
текст от закона, който е нарушен, описала разпоредбата на чл.113, ал.1 вр с
чл.105,ал.2 от ЗЗП.
АУАН е връчена на
26.09.2019г. на упълномощено лице-Д.Й.С.,с пълномощно приложено към АНПр,която
е отбелязала,че ще бъде възразено в законоустановения срок,но такова не е
постъпило в регистратурата на АНО.
Въз основа на
така съставения АУАН, на 25.11.2019г. било издадено и процесното наказателно
постановление, с което за описаното нарушение на чл.113, ал.1 вр с чл.113,ал.2
вр с чл.105,ал.2 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП, на дружеството-нарушител
му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
1000лв.
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 06.12.2019г., видно от
известието за доставяне, а жалбата против него е изпратена до
административно-наказващият орган на 11.12.2019г., т.е. в законоустановеният
7-дневен срок.
Видно от Заповед №397 ЛС/22.04.2015г.
на Председателя на КЗП,св.А.П.К. е оправомощена да съставя актове за
установяване на административни нарушения по законите и подзаконовитне
нормативни актове,във връзка с контрола
по приложението,на които е възложен на КЗП или на председателят на КЗП.
Материалната компетентност на издателя на НП, като
административнонаказващ орган с делегирана санкционна власт, се доказва от
представената и приета по делото Заповед
№ 676/21.08.2019г на Председателя
на КЗП. Със същата, този орган –овластен по силата на закон е делегирал на Т.Д.Д.Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите правомощието
да налага адм.наказания и да издава НП за нарушения по на Закона за защита на
потребителите,Закона за туризма и т.н.
Приложен към жалбата е констативен протокол от
06.02.2019г. на Булграм ЕООД относно претенция за гаранционен ремонт на
процесния телефон,като съответно отново е посочено,че е констатирана
повреда,която не съответства и не се отнася до фабричен дефект и не може да се
извърши безплатен гаранционен ремонт и т.н.
Изложената
фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в
АУАН и НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – св.А.П.К. и св.Х.А.Л.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на
посочените двама свидетели, които са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост
на свидетелите. Не се установява свидетелят А.П.К. да има личностно отношение към представителите
на дружеството-жалбоподател, което да я провокира да съставят АУАН. Основания
за критика по отношение на свидетелските показания на А.П.К. не се намериха, а
единствено поради служебното й качество – служител на КЗП, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от нейна страна, от тук и превратно
или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено
с другият свидетел,който е служител на наказаното дружество), от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително
се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията и на двамат посочени
свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина
по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с
кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното
деяние по чл.113, ал.1 вр с ал.2 вр с чл.105,ал.2 от ЗЗП и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото
извършване от дружеството-жалбоподател, поради
това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С
правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се
цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване и от легитимирано лице.
Преценена по
същество, същата е частично основателна
за което съдът излага следващите правни съображения.
При
служебна проверка за законосъобразност на НП от процесуалноправна страна,
включително и такава относно редовността на АУАН, съобразно правомощията си и
релевираните възражения с жалбата, съдът не установи наличието на съществени
процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна.
Актовете са
издадени от съответните компетентни органи по смисъла на чл. 233 от ЗП, спазена
е установената за това форма и изискуеми реквизити на съдържанието им, съгласно
чл.42 чл.57 ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на търговеца- А.Б.”ЕАД е
ангажирана а в напълно редовно учредено и развило се, според процесуалните
правила на ЗАНН, административнонаказателно производство.
Не се
споделят за основателни възраженията
наведени от жалбоподателя, тъй като и АУАН
и НП отговарят по съдържанието си на
минимално изискуемото, според процесуалните изисквания предвидени в
императивните норми на чл.42,т.1-10 ЗАНН и съотв. чл.57,ал.1,т.1-10 и ал.2 ЗАНН
– относно НП. Изложеното в тях словно фактическо описание на вмененото
нарушение е в достатъчна степен конкретно, пълно и ясно, възпроизведени са
твърдения за факти, които покриват основните, съществени признаци на деянието,
поради което позволяват неговата индивидуализация – обща с оглед датата и място
на извършване и като административно нарушение в хипотезата на чл.113, ал.1 вр с ал.2
вр с чл.105,ал.2 от ЗЗП, отделно и като административнонаказателен състав по чл.
222а от ЗЗП.
Налице
са и обективните елементи относно надлежната персонификация на правният субект – нарушител, съгласно
правно-организационната му форма. В този смисъл, не се поражда каквото и да е
съмнение, какво точно нарушение се твърди
да е извършено от търговеца.
От своя
страна, изцяло в съответствие с процесуалното изискване на чл. 57,ал.1,т.5 ЗАНН
в НП -констативно съобразителната му
част е материализирано описание на
нарушението, с изложени фактически твърдения за обективните признаци от
състава на административното нарушение което според АНО е осъществено, при
съществуващо и установимо пълно фактическо и правно единство с описаното в
АУАН.
Също
така, изведената цифрова правна квалификация на нарушението е вярната такава,
съответстваща на приетите за установени и твърдяни факти в обстоятелствената
част на НП.
Спазени са
предвидените давностни срокове в чл.34 ЗАНН във връзка с издаването на всеки от
актовете.
В тази връзка Разпоредба на чл.113, ал.1 от ЗЗП предвижда, че
когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът
е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба,а в ал.2 законодателят изрично е уточнил в какъв
срок следва това да се извърши,а именно-
привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба,
трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на
рекламацията от потребителя.Действително в акта е посочена само ал.1,а в НП вече е
упомената и ал.2,като изрично е посочен срока за привеждане на стоката в съответствие с
договора за продажба-1месец,но това нарушение ,съдът намира за несъществено
поради следните съображения.Фактът,
че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган е доуточнил
текста й, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга
правото на защита на наказаното дружество, защото в НП се съдържат конкретните
факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършило).
Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа
страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената от АНО
санкционна норма съответства на установеното нарушение – констатираното
нарушение е достатъчно точно описано в НП и не е налице неяснота, която по
някакъв начин да е ограничила правото на защита на дружеството, поради което не
се е стигнало до неразбиране от страна на дружеството за какво го санкционират,
съответно не е нарушено по никакъв начин правото на дружеството да организира и
осъществи защитата си в пълен обем
В случая, на 28.01.2019г. потребителят е предявил рекламация на стоката, с конкретни
оплаквания. Десет дни след
предявяване на рекламацията, т.е. на 06.02.2019г.
жалбоподателят посетил търговския обект след обаждане до нея, за да получи устройството и е установила, че
същото не е поправено , а напротив извън посочените от
нея повреди, телефонът е бил и външно повреден - /с деформиран
корпус и
петно на екрана/,като й била отказана гаранцията с предложение да се
замени нейното устройство с нов телефон за сумата в размер на 1350лева.
Т.е. търговецът „А 1
България“ ЕАД не е изпълнил административното си задължение да приведе стоката
мобилен телефон APPLE iPhone модел X64Gb
сериен номер DNPW 5 T97JCLH в съответствие с договора за продажба, след предявена
на 28.01.2019г. рекламация в едномесечен срок, считано от 28.01.2019г., а именно до 28.02.2019г. и в тази връзка Съдът намира за безспорно установено, че нарушителят не е
изпълнил задължението си по чл.113, ал.2 от ЗЗП.
Очевидно е, че не е спазен
законоустановения 1-месечен срок за привеждане на закупената стока в
съответствие с приложения договор, който 1-месечен срок е започнал да тече от
датата на предявяване на рекламацията-28.01.2019г и който срок безспорно е изтекъл към датата на извършване на проверката от
контролните органи на 17.04.2019г. Последващите действия, за каквито има данни по
делото - дали потребителят е искал прекратяването на договора и т.н., са без
правно значение. С пропускането на 1-месечния срок от предявяване на
рекламацията, дружеството- жалбоподател вече е осъществило състава на
нарушението по чл.113, ал.2 от ЗЗП. Въпреки, че в обстоятелствената част на
нарушението са описани обстоятелства и събития, които не влияят на установеното
фактическо състояние и нямат връзка с посоченото нарушение, а дори могат и да
се приемат като объркващи в известна степен, в случая конкретното нарушение е
достатъчно ясно описано, без да се създават условия за объркването на
нарушителя по обстоятелствата- имащи връзка с вмененото му нарушение.
Ето защо, Съдът прие за
безспорно установено извършеното нарушение, като наведените възражения за
процесуални нарушения във връзка с проведеното административно-наказателно
производство намери за несъотносими и неоснователни.
При налагане на
предвиденото наказание, административно-наказващият орган е действал в рамките
на разпоредбата на чл.222а от ЗЗП, като е преценил, че размерът следва да е под
средния предвиден.
Разпоредбата на чл.222а от
Закона за защита на потребителите гласи, че за нарушение на чл.113 и чл.114,
ал.3 от ЗЗП, на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и
юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки
отделен случай.
При определяне размера на
имуществената санкция обаче, административно-наказващия орган е следвало да
съобрази, че нарушението е за първи път (доколкото липсват представени данни да
има други подобни нарушения), че не са установени множество нарушения или други
утежняващи обстоятелства. При съобразяване на тези обстоятелства е следвало
размерът на имуществената санкция да е близък до предвидения минимален размер,
а не до средния такъв. За адекватен размер на предвиденото административно
наказание, Съдът намира сумата от 500
лева, до който следва да бъде редуциран размера на наложеното адм.наказание.
С оглед описаното по-горе,
съдът намери НП за обосновано и законосъобразно, като единствено следва да бъде
коригиран размера на имуществената санкция, като същия бъде намален до описание
по-горе такъв.
Неоснователно
е искането на въззивникът за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав счита, че
липсват
предпоставки за отмяна на наказателното постановление, поради маловажност на
случая по смисъла на посочената разпоредба. Това е така, тъй като противно на
посоченото в въззивната
жалба нарушението не се характеризира с
по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновения случай на нарушения
от този вид. Повредата на процесното
устройство,не само не е била отстранена, а напротив същото е било върнато на
потребителят с причинение при гаранционното обслужване дефекти ,а именно външни
повреди- /с деформиран корпус и
петно на екрана/,поради което не е налице маловажен случай .
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).Доколкото в нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК, няма установено правило
за определяне и присъждане на възнаграждение за осъществена юрисконсулска
защита, ще следва във връзка с чл. 144 от АПК, да се приложи правилото на 78,
ал. 8 от ГПК, като във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимите разноски следва да
бъдат определени в размер на 100,00лв.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № К-0048006 от 25.11.2019година на
Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисия за защита на потребителите, с
което на „А.Б.”ЕАД, със седалище и
адрес на управление ***, ЕИК ********* - представлявано от А.В.Д.-главен
изп.директор и М.М.-изпълнителен директор, за нарушение на чл.113, ал.2, вр.
чл.113 ал.1 вр с чл.105,ал.2 от Закона
за защита на потребителите/ЗЗП/, на основание чл.222а от Закона за защита на
потребителите/ЗЗП/ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 1000лв,
като НАМАЛЯ размера на административното
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ от
1000,00лв. на 500/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА жалбоподателят А.Б.”ЕАД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ********* - представлявано от А.В.Д.-главен изп.директор и М.М.-изпълнителен
директор ДА ЗАПЛАТИ на КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
–Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора сумата в размер на 100,00лв.
(сто лева), представляващи извършени разноски по осъществена юрисконсултска
защита.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от
съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................................