Определение по дело №241/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 146
Дата: 11 юни 2020 г. (в сила от 11 юни 2020 г.)
Съдия: Красимир Димитров Димитров
Дело: 20205600600241
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер:    146                                          11.06.2020г.                                  Град: Хасково

Хасковски окръжен съд                                                               наказателен състав

На единадесети юни                                                                            Година: 2020 г.

В закрито заседание в Състав:

                             Председател: Стратимир Димитров

                                         Членове: Красимир Димитров

 Милуш Цветанов

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Кр. Димитров в.ч.н.д.№ 241 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 243, ал.7  от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат С. В. С. – АК Хасково, в качеството му на пълномощник на Х.С.Х. против Определение № 31/07.02.2020 г., постановено по ЧНД № 534/2019 г. по описа на Районен съд-Харманли, с което е оставена без разглеждане жалба, подадена от адвокат С. В. С. – АК-Пловдив, действащ като пълномощник на Х.С.Х. против Постановление от 09.06.2016 година на прокурор при Районна прокуратура – Димитровград за прекратяване на наказателното производство, водено по ДП № 44/2012г., по описа на РУ на МВР – Харманли.

Жалбата е бланкетна, без конкретни доводи относно правилността и законосъобразността на атакувания съдебен акт. Претендира се неговата отмяна. Излагат се доводи, макар и без пряка връзка с настоящото обжалване, за правени многократни опити за прекратяването на производството, което било възобновено по искане на Главния прокурор.

Постъпили са писмени възражения от защитника на обвиняемата Т. К. Г., в които се застъпва становище за законосъобразност на атакувания акт. Освен това, въпросът за допустимостта на подадена от Х.С.Х. жалба бил вече решен от окръжния съд. Моли съда да остави в сила обжалваното определение.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото, със съдържанието на атакуваното определение, както и с изложените в жалбата и възраженията доводи, намира за установено следното:

В мотивите си, районният съд е приел, че жалбата е подадена от лице без активна легитимация, тъй като жалбоподателя Х.Х. няма качеството на „пострадал“ по смисъла на чл. 74 от НК.

Спорният момент в настоящото производство е дали обжалващият постановлението Х.Х. действително разполага с право на жалба против сложилия край на наказателното производство акт. Този въпрос вече веднъж е бил предмет на преценка от Окръжен съд – Хасково в производството по ВЧНД № 602/2019 г., като с Решение № 135 от 07.11.2019 г., е даден отрицателен отговор.

Доказателствата по делото са безспорни, че на Т. К. Г. са били предявени обвинения за следните престъпления /по чл.323 ал.1 от НК и по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. чл.194 ал.1 от НК/, а именно за това, че за времето от 08.08.2011 до 18.08.2011 година Г. самоволно, не по установения от закона ред, е осъществила едно оспорвано от другиго /от Х.Х./ свое предполагаемо право, като лишила от достъп същото лице – наемател и представител на „Васпуракан ООД“, гр.П., до наетия имот, както и за това, че на 18.08.2011 година в гр.Харманли чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство, е отнела чужди движими вещи /обувки, чанти, касов апарат/ на обща стойност 12 975 лева, от владението на „Васпуракан ООД“, гр.П., представлявано от Х.Х., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Споделя се извода на районния съд, че пострадал от престъпната деятелност е юридическото лице-търговец „Васпуракан ООД“, чието владение, упражнявано чрез представителя Х. според инкриминираните факти, е било прекъснато и чиято собственост съгласно същите факти е била накърнена, т.е. засегнат, намален е бил патримониумът на търговското дружество, поради което пострадал не е жалбоподателят Х.Х.. Същите изводи са приложими и относно деянието по чл. 323, ал.1 от НК.

При така изложеното, единственият възможен извод, до който впрочем е достигнал и съставът на районния съд е, че претърпелият негативни последици от инкриминираната дейност е търговецът „Васпуракан ООД“, гр. П., а не физическото лице Х.Х..

Останалите доводи, изложени в жалбата, са неотносими към настоящата въззивна проверка, поради което и няма да бъдат обсъждани от съда.

Жалбата, с която е бил сезиран районният съд, с правно основание чл. 243, ал. 4 от НПК изхожда от конституирания единствено като свидетел Х.Х., в лично качество и без мандат от търговеца „Васпуракан ООД“, действащ чрез упълномощения от него адв. С. Приемайки че жалбата е подадена от ненадлежна страна, районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт с който оставил жалбата без разглеждане, като недопустима.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 31 от 07.02.2020 г., постановено от Районен съд – Харманли по ЧНД № 534/2019 г., по описа на съда.

Определението е окончателно.

           

 

Председател:                                           Членове: