Решение по дело №2766/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 август 2017 г. (в сила от 9 ноември 2017 г.)
Съдия: Ралица Ангелова Маринска
Дело: 20174430102766
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№

08.08.2017г. гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря Петя И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№2766/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

          Производството е по реда на чл.310 и сл. от ГПК.

         Искове с правно основание .чл.143, ал.2 и по чл.149, ал.1 от СК.

          Пред ПлРС е депозирана искова молба от М.И.П., чрез адв. М.М., като майка и законен представител на детето К. Ц.К., род. ***г., против Ц.К.К., в която се твърди, че ответникът е баща на детето, родено от съвместното им съжителство. Твърди се, че към датата на ИМ, страните не живеят заедно. Твърди се, че от страна на ответника се заплаща издръжка, но тя е в минимален размер и не е достатъчна за отглеждането на детето. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на детето К., месечна издръжка, в размер на 170лв., считано от датата на ИМ, до настъпване на законови причини за нейното изменяване или отмяна.

          Ответникът Ц.К.К.,, р. пр., в срока по чл.133 от ГПК, изразява становище за недопустимост, евентуално- за неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че ежемесечно заплаща на детето К. издръжка в размер на 120лв. и ищцата не е водила с него разговор за заплащане на издръжка в по- голям размер. Посочва се, че искът е за изменение на издръжка, а не за определяне на такава, тъй като ответникът заплаща издръжка. Посочва се също, че заплащаната от него издръжка от 120лв., е достатъчна за задоволяване потребностите на детето, доколкото и майката дължи издръжка в същия размер; общо сумата от 240лв /месечно се явява достатъчна .

          При така изложеното от фактическа страна, съдът намира за установено следното:

             По делото се установява, съобразно приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0696/22.04.2014г. на Община Плевен., че страните са родители на детето К., род. ***г. От приложеното  по делото гр.д.№ 147/2015г. по описа на ПлОС, се установява, че с решение № 356/13.07.2015г., на основание чл. 69 от СК, е признато за установено, че Ц.К.К., е биологичен баща на детето К.. Постановено  е извършването на промяна в акта за раждане на детето, в бащиното и фамилно име на детето-съответно на К. Ц.К.. С решението, отв. Ц.К. е осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете К., и са предоставени упражняването на  родителските права върху майката- М.П.. С решение по  в гр.д.№ 427/2015г по описа на ВтАС, решението по гр.д.№ 147/2015г. по описа на ПлОС, е обезсилено, в частта му по предявените искове с правно основание чл.69 от СК, и по чл.70, вр чл.59 от СК-служебно произнесени от съда, и е прекратил производството по делото, в тази му част, като е констатирал, че  бащата К. е припознал детето К., по реда на чл.64, ал.1 от СК. С оглед на това, съдът, в разпореждане № 10037/19.06.2017г., е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 143, ал.2 от СК, за първоначално определяне на издръжка.

                 По делото се установява също, ведно от служебно изготвената справка за родствени връзки на ищцата, че същата има още едно родено дете- З.А.М., род. ***г. В с.з. ищцата заявява, че към същата дата -25.07.2017г, все още е в болничен, поради раждане на дете, като получава обезщетение в размер на 400лв/месечно. Ищцата посочва също, че преди това е работила като начален учител в ***, като договорът й е изтекъл на 30.05.2017г и е излязла в болничен. Заявява, че  към същата дата не работи по трудов договор. Същата заявява, че бащата Ц.К. изплаща ежемесечна издръжка за детето, в размер на 120 лв. Посочва, че същите са недостатъчни за отглеждането на детето. Посочва също, че детето от есента ще посещава ***, и има нужда от закупуване на дрехи и обувки.

                 По делото, от страна на ответника, са представени доказателства-разписки за парични преводи, чрез Еконт, в полза на ищцата, в размер на 120лв/месечно, за периода м.12.2016-м. 05.2017г.

                 По делото, не са ангажирани доказателства за размера на получаваните от ответника месечни доходи.

                 По делото е приложен социален доклад, от който се установява следното: детето К.- на 3 години, е клинично здраво, посещава ***, с месечна такса между 40 и 50лв. Основните грижи за детето се полагат от майката, с подкрепата на съпруга й- А.М.. Семейството живее в дома на съпруга М., който има частна фирма.  Майката М.П. не работи, тъй като е в отпуск по майчинство. При среща с бащата Ц.К., същият е посочил, че подпомага майката, като й изпраща всеки месец  по 120лв., купува и допълнително дрехи и играчки на детето. В заключение на доклада е посочено, че размерът на издръжката следва да се определи съобразно нуждите на детето.

                 По делото, като свидетели са разпитани лицата И.П.- баща на ищцата и Ц.П.- брат на ищцата. Св. И.П. посочва, че за детето К. се грижи неговата майка и тя му купува всичко необходимо. Посочва, че бащата Ц.К. изпраща сумата от 120лв/месечно, но същата е недостатъчна. Свидетелят заявява, е че и той помага с каквото може майката в отглеждането на детето. Св. Цв. И. посочва също, че грижите за детето К. се полагат от негова майка. Също посочва, че бащата Ц. дава издръжка на детето, но са й нужни средства, защото детето расте. Свидетелят посочва, че детето К. няма специфични здравословни нужди .

            При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

  Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Чл.142, ал.2 от СК поставя минимален праг на дължимата издръжка, а именно 1/4 от МРЗ за страната, която към момента е в размер на 460лв, съответно сумата от 115лв-минимален размер на издръжката. При определяне на издръжката, следва да бъдат взети предвид възрастта на детето, неговите потребности, здравословно състояние, и други обстоятелства, които се преценяват за всеки отделени случай. Размерът на издръжката се определя не само в зависимост от потребностите на детето, а и с оглед възможността на родителя да я дава. Чл.143, ал.1 от СК посочва, че всеки родител, е длъжен, съобразно на своите възможности и материално състояние, да осигурява условия за живот, необходими за развитието на детето. Чл.122, ал.2 от СК посочва, че родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак, респ. дали живеят съвместно. Ответникът, като бащата на малолетното дете, има правото, но и задължението да полога грижи за него, в т.ч. и чрез даването на издръжка, с което да подпомага новото развитие. Отношенията между родителите на малолетното дете, не касаят настоящият правен спор и нямат отношения към основателността на исковата претенция. В случая, по делото не се установи детето К. да има специфични  нужди и потребности, в т.ч. и здравословни такива. От друга страна не се събраха никакви доказателства за размера на получаваните от бащата месечни доходи, респ. възможността му да дава издръжка в претендирания размер от 170лв.

С оглед на изложеното, и търсейки разумният баланс между потребностите на детето и възможностите на родителя да дава издръжка, следва да бъде присъдена издръжка, в размер по 140лв/месечно, считано от 21.04.2017г, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини и основания за нейното изменение или отмяна,  като за разликата до  пълният предявен размер на иска от 170лв., същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото, следва ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса върху определеният размер на издръжките, по сметка на ПлРС, в размер на 201,60лв.

Следва, на основание чл.242, ал.1 от ГПК да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, в частта му относно определената издръжка.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.2 от СК, Ц.К.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете К. Ц.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.И.П., ЕГН **********, издръжка в размер на 140лв./месечно, считано от 21.04.2017г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законови причини за нейното изменяване или отмяна, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният претендиран размер от 170лв., ОТХВЪРЛЯ иска като  НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Ц.К.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 201,60лв., съставляваща дължима държавна такса върху определеният размер на издръжката.

 

НА ОСНОВАНИЕ чл.242, ал.1 от ГПК, постановява ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, в частта му относно присъдената издръжка.

 

Решението, в частта му, с която постановено предварително изпълнение има характер на определение, и може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението. В останалата си част Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, пред ПлОС, считано от дата 08.08.2017г.- обявена от съда в с.з. на 25.07.2017г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: