№ 1265
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508476 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 17.03.2021 г. по гр.д.№ 65198 по описа за 2017 г. на СРС,
Второ ГО, 71-ви състав се :ОСЪЖДА В. С.И.., в качеството й на наследник
по закон на И.Б. И.., поч. на 25.04.2016г., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумата
от 654,85 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м.08.2014г. – м.04.2015г., в т.ч. сума по изравнителни сметки,
отразени в обща фактура № ********** от 31.07.2015 г. за имот, находящ се в
гр.София, ж.к.“*********, ведно със законна лихва от 15.09.2017 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
заявен размер от 1240,57 лв., съгл. обща фактура № ********** от
31.07.2014г. за отоплителен сезон 01.05.2013г.-30.04.2014г. и за периода
м.05.2014г.-м.07.2014г., като погасен по давност; сумата от 8
лв.,представляваща цена за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода м.08.2014г. – м.05.2015г., ведно със законна лихва от 15.09.2017г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
заявен размер от 14,12 лв. за периода м.05.2014г.-м.06.2014г., като погасен по
давност; като ОТХВЪРЛЯ изцяло като недоказани исковете по чл. 86 ЗЗД за
1
законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.08.2014г. до 01.09.2017г. в размер на 274,59 лв., както и за законна лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за сумата от 3,66 лв. за
периода 15.08.2014г. до 01.09.2017г.;
ОСЪЖДА К. И.И.., в качеството й на наследник по закон на И.Б. И.,
поч. на 25.04.2016г., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 654,85 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.08.2014г. – м.04.2015г., в т.ч. сума по изравнителни сметки, отразени в
обща фактура № ********** от 31.07.2015г. за имот, находящ се в гр.София,
ж.к.“*******, ведно със законна лихва от 15.09.2017 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния заявен размер от
1240,57 лв., съгл. обща фактура № ********** от 31.07.2014г. за отоплителен
сезон 01.05.2013г.-30.04.2014г. и за периода м.05.2014г.-м.07.2014г., като
погасен по давност; сумата от 8 лв.,представляваща цена за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода м.08.2014г. – м.05.2015г.,
ведно със законна лихва от 15.09.2017г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния заявен размер от 14,12 лв. за
периода м.05.2014г.-м.06.2014г., като погасен по давност; като ОТХВЪРЛЯ
изцяло като недоказани исковете по чл. 86 ЗЗД за законна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2014г. до 01.09.2017г.
в размер на 274,59 лв., както и за законна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за сумата от 3,66 лв. за периода 15.08.2014г. до
01.09.2017г.;
ОСЪЖДА С.И.. ИВ., в качеството на наследник по закон на И.Б. И.,
поч. на 25.04.2016г., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 654,85 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.08.2014г. – м.04.2015г., в т.ч. сума по изравнителни сметки, отразени в
обща фактура №********** от 31.07.2015г. за имот, находящ се в гр.София,
ж.к.“*********, ведно със законна лихва от 15.09.2017 г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния заявен размер от
1240,57 лв., съгл. обща фактура № ********** от 31.07.2014г. за отоплителен
сезон 01.05.2013г.-30.04.2014г. и за периода м.05.2014г.-м.07.2014г., като
погасен по давност; сумата от 8 лв.,представляваща цена за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода м.08.2014г. – м.05.2015г.,
ведно със законна лихва от 15.09.2017г. до изплащане на вземането, като
2
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния заявен размер от 14,12 лв. за
периода м.05.2014г.-м.06.2014г., като погасен по давност; като ОТХВЪРЛЯ
изцяло като недоказани исковете по чл. 86 ЗЗД за законна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2014г. до 01.09.2017г.
в размер на 274,59 лв., както и за законна лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за сумата от 3,66 лв. за периода 15.08.2014г. до
01.09.2017г.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба,
подадена от В. С.И.., К. И.И.. и С.И.. ИВ., ответници пред СРС.
Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца
срещу въззивниците /ответници/ са уважени.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение. По
делото ставало ясно от събраните доказателства, че имота собственост на
ответниците не е идентичен с този по исковата молба. Същият бил закупен по
време на брака поради което квотите посочени от ищеца не отговаряли на
тези по ЗН. Наред с това имотът бил закупен чрез банков кредит. Счита, че
след като между страните не било налице облигационно отношение, без
значение било, че възражението в този смисъл било направено след срока за
отговор по исковата молба. В този смисъл решението на СРС било
несправедливо. Освен това СРС не взел предвид всички представени по
делото доказателства.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в частта, в която
са уважени претенциите на ищеца /пред СРС/ и да постанови друго, с което
искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
От въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД е постъпил отговор в който се
излага становище, че въззивната жалба е неоснователна. Претенциите му
били доказани. Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивниците са били уведомени на 26.03.
2021 г. Въззивната жалба е подадена на 09.04.2021 г.; следователно същата е
в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
3
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
В частта, в която с първоинстанционното решение са отхвърлени
претенциите на ищеца, решението като необжалвано е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно.
По основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че
страните са обвързани от облигационно отношение- ответниците били
наследници по закон на И.Б. И., който бил собственик на процесния
топлоснабден имот с аб.№ 274970. След смъртта му наследството било
открито. Ответниците не били оспорили факта на приемане на наследството.
Квотите им в съсобствеността били равни- по 1/3 ид.ч. на всеки по арг. От
чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН. Затова ответниците били станали клиенти на
ищцовото дружество. Не било спорно, че процесния имот е топлофициран.
Претенцията на ищеца за периода м.05.2014 г.- м.04.2015 г. била доказана за
сумата в размер на 3721,70 лв. Възражението за погасяване на вземанията на
ищеца по давност е приета за частично основателна- за периода м.05.2014 г.-
м.07.2014 г, тъй като исковата молба била подадена на 15.09.2017 г. С оглед
погасяването на главниците за този период, то погасени били и лихвите за
забава. Непогасени били вземанията на ищеца за периода м.08.2014 г.-
м.04.2015 г., които изчислени по реда на чл.162 ГПК възлизали в размер на
1964,55 лв. или по 654,85 лв. дължимо от всеки един от ответниците.
Главницата е присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Относно лихвата за
забавено издължаване на главниците, които не са погасени по давност, СРС е
приел, че ищеца не е ангажирал доказателства за изпадането на
потребителите на ТЕ /ответници/ в забава и претенцията за лихва за забава за
периода 15.08.2014 г.- 01.09.2017 г. е отхвърлена. Относно стойността на
услугата за дялово разпределение СРС е приел, че същата не е оспорена по
размер. Тя се дължала от потребителите на ТЕ. За периода пред м.08.2014 г.
4
това вземане било погасено по давност. Непогасената част от това вземане
възлизала на 24,01 лв. или по 8 лв. за всеки един от ответниците. Главницата
също е присъдена ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане. По отношение на лихвата за
забавено плащане на стойността на услугата дялово разпределение е прието,
че е приложимо правилото на чл.84, ал.2 ЗЗД. Ищецът не ангажирал
доказателства, че е поканил ответниците и затова искът следвало да бъде
отхвърлен изцяло.
По доводите във въззивната жалба:
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция намира
следното:
Предявен е осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр.с чл.150, ал.1 ЗЕ.
Съгласно чл. 133 ГПК когато в установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи
възражения, той губи възможността да упражни тези права по-късно.
Следователно преклудирането на процесуалните права на ответника
настъпва с изтичане на срока за отговор, арг. от чл. 133 ГПК
В конкретния случай в срока по чл.131 ГПК ответниците са направили
единствено възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност.
В срока по чл.131 ГПК нито е оспорено наличието на облигационно
отношение, нито идентичността на имота, предмет на исковата молба с
притежавания от тях, нито е оспорен размера на ищцовите претенции.
По арг. от чл.133 ГПК всички останали възражения с изключение на
направеното в срока възражение за погасяване по давност са преклудирани и
не подлежат на разглеждане.
Възражението за погасяване на вземанията по давност е прието за
частично основателно. В частта в която претенциите на ищеца са
отхвърлени решението като необжалвано е влязло в сила.
Първоинстанционното решение е постановено при обсъждане на
събраните по делото доказателства и при правилна преценка относно
спорните и безспорни факти по делото.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции в
5
обжалваната му част първоинстанционното решение ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението е правилно и в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивниците разноски не се следват, а и
такива не са направени.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за
юриск.възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лв. за
процесуално представителство.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.03.2021 г. по гр.д.№ 65198 по описа за
2017 г. на СРС, Второ ГО, 71-ви състав, в частта, в която се: ОСЪЖДА В.
С.И.., в качеството й на наследник по закон на И.Б. И.., поч. на 25.04.2016г.,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 654,85 лева, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2014г. – м.04.2015г., в т.ч.
сума по изравнителни сметки, отразени в обща фактура № ********** от
31.07.2015 г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*********, ведно със
законна лихва от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането; ОСЪЖДА К.
И.И.., в качеството й на наследник по закон на И.Б. И., поч. на 25.04.2016г.,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 654,85 лева, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2014г. – м.04.2015г., в т.ч.
сума по изравнителни сметки, отразени в обща фактура № ********** от
31.07.2015г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к.“******* ап. № 11, ведно
със законна лихва от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането; ОСЪЖДА
С.И.. ИВ., в качеството на наследник по закон на И.Б. И., поч. на 25.04.2016г.,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 654,85 лева, представляваща стойност
6
на незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2014г. – м.04.2015г., в т.ч.
сума по изравнителни сметки, отразени в обща фактура №********** от
31.07.2015г. за имот, находящ се в гр.София, ж.к.“*********, ведно със
законна лихва от 15.09.2017 г. до изплащане на вземането кактои в частта за
разноските.
ОСЪЖДА В. С.И.., ЕГН **********, К. И.И.., ЕГН ********** и С.И..
ИВ., ЕГН ********** и тримата с адрес: гр.София, ж.к.“*******, да заплатят
поравно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“*********, сумата в размер на 150 лв. – разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7