№ 23161
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110151586 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
276897/30.08.2024 г., от С. Г. С., с ЕГН: ********** и Т. А. С., с ЕГН:
********** - и двете с адрес: град С*, чрез процесуален представител адв. И.
Г. Д* - САК със съдебен адрес: град С*, партер срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД ЕИК * с адрес : гр. София, ул. "*" 23Б, с която са предявени
отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.117, ал.2
ЗЗД чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че
1. Т. А. С., с ЕГН: ********** не дължи по отношение на ответника
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД ЕИК следните суми, както следва:
сумата от 1397.33 лева - остатък от главница за топлинна енергия за периода
от 01.05.2013 г. до 31.10.2016 г.; както и законна лихва към 08.05.2024г. в
размер на 724.11 лева, които суми са предмет на изпълнителен лист от
05.04.2024г., издаден по гражданско дело 23166/2018г. по описа на СРС, 119
състав, която сума е погасена по давност;
2. С. Г. С., с ЕГН: ********** не дължи по отношение на ответника
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД ЕИК следните суми, както следва:
сумата от 349.33 лева - остатък от главница за топлинна енергия за периода
01.05.2013г. до 31.10.2016г., както и законна лихва към 08.05.2024г. в размер
на 181.03 лева, които суми са предмет на изпълнителен лист от 05.04.2024г.,
издаден по гражданско дело 23166/2018г. по описа на СРС, 119 състав, която
сума е погасена по давност;
1
В исковата молба се твърди, че срещу ищците е образувано и се
води изпълнително дело №20248380401887 на ЧСИ М*.
Твърди се, че изпълнителното дело е образувано по молба на ответника
-„Топлофикация София" ЕАД от 15.05.2020г., въз основа на изпълнителен
лист, издаден срещу ищците и трето неучастващо в настоящия правен спор
лице, а на 05.04.2024г. по гр. дело № 23166/2018г., по описа на СРС, 119
състав, по силата на който ищцата Т. А. С. е осъдена да заплати на ответника
„Топлофикация София" ЕАД сумата от 1624.69 лева -главница за топлинна
енергия за периода от 01.05.201-Зг. до 31.10.2016г., ведно със законната лихва,
считано от 11.04.2018г. до окончателното плащане на вземането, сумата в
размер на 437.90 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2014г.-19.03.2018г.,
мораторна лихва в размер на 0.19 лева - за периода от 15.09.2014г. до
19.03.2018г. и 74.59 лева - разноски по делото, а ищцата С. Г. С. е осъдена да
заплати на ответника „Топлофикация София" ЕАД сумата от-406.17 лева -
главница за топлинна, енергия за периода от 01.05.2013г. до 31.10.2016г., ведно
със законната лихва/ считано от 11.04.2018г. до окончателното плащане на
вземането, сумата в размер на 109.48 лева - мораторна лихва за периода
15.09.2014г.-19.03.2018г., мораторна лихва в размер на 0.05 лева - за периода
от 15.09.2014г. до 19.03.2018г. и 18.65 лева - разноски по делото.
Сочи, че към датата на образуване на изпълнителното производство
остатъка от задължението по изпълнителния лист е в размер на 2095.99 лева
— главница, както и законна лихва към 08.05.2024г. в размер на 1086.16 лева.
Това са сумите, които „Топлофикация София" ЕАД претендира и в молбата за
образуване на изпълнителното производство, като от страна на Т. С. се
претендират 4/6 от така посочените суми, а от страна на С. С.- 1/6 от сумите.
Излага правни доводи, че от влизане в сила на заповедта до образуване
на делото е изтекла петгодишната давност. Счита, че вземанията са погасени
по давност. Цитира съдебна практикта.
Моли съда да признае за установено, че ищците не дължат посочените
суми. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковата
претенция, като твърди, че са предприети множество изпълнителни действия,
които прекъсват давността., Твърди, че е имало подадени молби за насочване
на изпълнителни действия, които са прекъснали петгодишната давност.
Позовава се, че за периода от 13.03.2020 г до 20.05.2020 г. са спрели да текат
всички срокове, заради извънредното положение. Излага правни доводи за
размера на давността и за прекъсване на давността.
Моли съдът да отхвърли исковата претенция. Прави искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Прави възражение за прекомерност. Претендира
разноски и прилага списък по чл.80 ГПК.
Ищците, редовно призовани в о.с.з., не се явяват и не се представляват.
С допълнителна молба моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
Представя списък по чл.80 ГПК.
2
В о.с.з., ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява.
С писмена молба моли съда да отхвърли претенциите. Прави възражение по
чл.78, ал.5 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното:
По валидността и допустимостта на производството
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск
се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на
правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на
установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.
Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато
ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла
погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които
обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този
смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав приема, че е налице правен интерес, доколкото у
ответника е налице изпълнителен лист – титул и образувано изпълнително
основание. Освен това ищецът се позовават на факти, които са станали, след
издаване на изпълнителното основание.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото първоинстанционно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба и
производството са допустими и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до
погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид
наведеното единствено основание за недължимост на сумите ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
3
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
Основни принципи, които следва да се отчетат при решаване на този вид
дела са:
1. Влезлият в сила съдебен акт – определение, решение или заповед за
изпълнение, обуславя петгодишна давност, която започва да тече от
влизане в сила на акта, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД.
2. Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
3. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е,
че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
4. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство,
съгласно т.1 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект
на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес –длъжникът започва да
търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на
разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и
присъединените кредитори.
5. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение.
4
6. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова давност, която е
петгодишна, при влязъл в сила съдебен акт, на основание 117, ал.1 ЗЗД.
Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
7. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може
да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото
все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови
изпълнителни способи/
8. Когато взискателят не е поискал или съдебният изпълнител не е
извършил изпълнително действие в продължение на две години,
изпълнителното дело се прекратява, поради перемпция, на основание
чл.43, ал.1, т.8 ГПК.
9. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи
той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва
или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е
събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните
дела.
10. Ако искането от кредитора (което прекъсва давността) е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина,
която не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната
с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. Следователно тя се
прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана,
опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
5
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането
в сила на постановлението за възлагане. В този смисъл Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 на ВКС. Когато молбата за
изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея
изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително
изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на изпълнението
върху движими вещи с описа – те ще прекъснат давността, но с ефект от
поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина,
за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал
тяхното прилагане.
11. Образуването на второто изпълнително дело преди изтичане на
давностния срок не прекъсва давността, тъй като не представлява
предприемане на действия на принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. „в“ ЗЗД според даденото тълкуване на материалния закон в
т.10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК.
12. Съгласно ТР 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 на ОСГТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г., ОСГТК, ВКС. За тези вземания започна да тече погасителна давност
от 26.06.2015 г. Но за дела, образувани по старата практика, т.е. преди
26.06.2015 г., когато е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г.
по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, давността започва да тече от
перемпцията на изпълнителното дело, която настъпва две години от
последното изпълнително действие.
13. Съгласно чл.433, т.8 ГПК перемпция настъпва, когато взискателят не
поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години. Срокът започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
14. Изпълнителни дела, които са прекратени (т.е. не са висящи), включително
и поради настъпила перемпция преди 26.06.2015г., новата давност
започва тече от момента на прекратяването им, респ. от изтичането на 2-
годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а не от датата 26.06.2015 г., или
от момента на последното по време предприето в хода на делото
изпълнително действие, тъй като значението на последиците от
осъществените факти се преценява с оглед тълкувателния акт, който е
бил действащ към момента на настъпването на тези последици.
Следователно за прекратени дела, поради перемпция, преди 26.06.2015 г.,
давността започва да тече от прекратяването. В този смисъл Решение №
248/23.04.2024 г. по гр. д. № 4024/2022 г.
15. Всяко искане на взискателя, както и всяко предприемане от съдебния
изпълнител на изпълнително действие прекъсват давността дори когато
изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на
6
взискателя – при липса на банкова сметка, липса на имущество, липса на
работодател. В този смисъл е Определение № 3591/20.11.2023 г. по гр.д.
№ 1672/2023 г. на ВКС и Решение № 68/01.02.2024 г. по гр.д. №
1924/2023 г. на ВКС.
16. Съгласно приетото в т.3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г.
на ОСГТК на ВКС, погасителната давност са прекъсва с извършване на
изпълнително действие по перемирано изпълнително дело
(изпълнително дело, което е с перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК).
17. Съгласно приетото в Решение № 50099 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 3614/2020 г., III г. о., ГК и Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 720/2022 г., IV г. о., ГК, кредиторът не бездейства, когато
срещу него е предявен отрицателен установителен иск (чл.124, ал.1 ГПК
или чл.435 ГПК). Погасителната давност не тече, докато трае процесът
относно вземането, на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. Длъжникът
може да се позове на погасителна давност, изтекла в хода на процеса по
предявения ОУИ (чл. 235, ал. 3 ГПК), но този му довод е винаги
неоснователен. Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, погасителната давност се
прекъсва с предявяване на иск или възражение (за прихващане или
задържане) или искане на започване на помирително производство, а ако
искът, възражението или искането не бъдат уважени, давността не се
смята за прекъсната. Случаят на предявен положителен или осъдителен
иск за вземането е сходен със случая на предявен ОУИ (чл. 46, ал. 2 ЗНА).
Поради това и по аналогия от чл. 116, б. "б" ЗЗД следва да се приеме, че
предявеният ОУИ за вземането прекъсва погасителната давност, ако
искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и
новият срок е всякога пет години (чл. 117 ЗЗД). Срокът има за начало
приключването на съдебното дирене пред последната инстанция,
постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на ОУИ за
вземането.
18. За периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. давност не е текла, на
основание чл.3, т.2 ЗМДВИП. Към този срок се прибавя още 7 дни, на
основание параграф 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.). Законът е
обнародван в Държавен вестник, бр. 44 от 13.05.2020 г., поради което
давността е започнала да тече от 21.05.2020 г., като периодът на
спирането на давността обхваща 69 дни.
С оглед въведените принципи, настоящият съдебен състав трябва да
изследва какви изпълнителни действия са предприети от страна на съдебния
изпълнител (СИ), дали те са в срок 5 години и дали причината, че действията
са извършени извън петгодишният давностен срок е по вина на взискателя и
дали е направено своевременно искане до СИ.
В исковата молба ищецът се позовава на изтекла давност и погасяване
чрез плащане.
По давността
7
Страните не спорят, че между тях има образувано изпълнително дело №
20248380401887 по описа на ЧСИ М*, въз основа на изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 23166/2018 г. по описа на СРС, 119 състав.
Страните спорят дали вземането, установено по ч. гр. д. № 23166/2018 г.
по описа на СРС е погасено по давност.
Не е спорно, че издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист е
въз основа на документ по чл.410 ГПК, поради което същите се връчват от
съда.
По делото е приобщено изпълнително дело (ИД 1887/2024) по описа на
ЧСИ М*, както и гр.д. № 23116/2018, които съдът напълно кредитира.
По ч. гр. д. № 23166/2018 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 03.07.2018 г.
Видно от материалите по делото са залепвани уведомления до ищеца С.
С. на 10.08.2018 г., т.е. когато е била в сила редакцията на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК
(Изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.), т.е. преди измененията на Доп. - ДВ, бр. 100 от
2019 г. Видно от контролния лист по делото С. С. се е запознала със
заповедното дело на 03.12.2018 г. Ето защо съдът счита, че заповедта е
връчена на ищеца С. С. на 03.12.2018 г. По същия начин е приел и заповедният
съд. Следователно давността би следвало да изтича на 03.12.2023 г. Като се
отчете 69 дни (виж параграф 18 по-горе), давността изтича на 10.02.2024 г.
Видно от материалите по заповедното дело заповедта на Т. С. е връчена
лично на нея на 29.11.2018 г. (л.23 от заповедното дело). Следователно
давността изтича на 29.11.2023 г. Като се отчете 69 дни (виж параграф 18 по-
горе), давността изтича на 06.02.2024 г.
Видно от изпълнителното дело (ИД), кредиторът е подал молба за
образуване, както и за налагане на запори и възлагане действия по чл.18, ал.1
ЗЧСИ на 15.05.2024 г.
При това положение, следва, че поисканото от кредитора изпълнително
действие, които прекъсва давността е поискано на 15.05.2024 г., т.е. след
изтичане на давността на 06 и 10 февруари 2024 г. При това положение съдът
приема, че вземането е погасено по давност. Исковете са основателни.
В допълнение на изложението:
Разпореждането за издаване на ИЛ е издадено на 20.03.2024 г.
Изпълнителният лист е получен на 30.04.2024 г. Това е след изтичане на
давността на 29.11.2023 г. Следователно разпореждането за издаване на ИЛ е
издадено след изтичане на давността.
По делото следва да се отговори дали кредиторът следва да отговаря за
това, че разпореждането за издаване на ИЛ е постановено след изтичане на
давността. Формално погледнато, кредиторът не е поискал определени
действия, които да прекъсват или спират давността, поради което наистина
давността е изтекла. Ето защо следва да отговаря за това нещо.
Наистина в случая, кредиторът не е поискал действия, които да
8
прекъсват или спират давността, защото не е бил снабден с ИЛ, преди
изтичане на давността. Това е обективен факт, тъй като при липса на ИЛ,
липсва и изпълнение на притезание. Но при това положение отговорността и
правата на кредитора се реализират не срещу длъжниците, като се образува
ИД за вземане, което е погасено по давност, а срещу органа за евентуално
забавено правосъдие, което е попречило на кредитора да си упражни
субективните права.
По разноските
С оглед изхода на делото, всеки един от ищците има право на разноски,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
С. С. е направила разход за държавна такса в размер на 100.00 лева, а Т.
С. – 105.89 лева. Налице е доказателства за този разход (л.14 от делото).
По делото е налице само документ, който удостоверява плащането на
адвокатски хонорар само от Т. С. в размер на 500.00 лева (л.5 от делото).
Следователно, С. С. не представя оправдателен документ за този разход и той
не следва да й се присъжда – т.1 от ТР 6/6.11.2013 г- по тълк. д. № 6/2012 на
ОСГТК на ВКС. Разход за адвокат следва да се признае само за ищеца Т. С..
Не е основателно възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК. С оглед
материалния интерес, обичаят в практиката, инфлационните процеси в
страната, както и установените факти и обстоятелства, извършените действия
от адвоката, съдът приема, че възнаграждение в размер на 500.00 лева
съответства на действителната фактическа и правна сложност по делото.
При това положение Т. С. има право да й бъде присъдена сумата от
605.89 лева, а С. С. 100.00 лева.
Ето защо „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД ЕИК * с адрес : гр. София,
ул. "*" 23Б следва да бъде осъден да заплати на С. Г. С., с ЕГН: **********,
град С* сумата от 100.00 лева, представляващи разноски по гр. д. №
51586/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
А „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД ЕИК * с адрес : гр. София, ул. "*"
23Б следва да бъде осъден да заплати на Т. А. С., с ЕГН: **********, град С*
сумата от 605.89 лева, представляващи разноски по гр. д. № 51586/2024 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от С. Г. С., с ЕГН:
********** и Т. А. С., с ЕГН: ********** - и двете с адрес: град С*, срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД ЕИК * с адрес : гр. София, ул. "*" 23Б,
активно субективно съединени отрицателни установителни искове с
правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД и чл.439 ГПК, че:
1. Т. А. С., с ЕГН: ********** не дължи по отношение на ответника
9
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД ЕИК * следните суми: сумата от 1397.33
лева - остатък от главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до
31.10.2016 г.; както и законна лихва към 08.05.2024г. в размер на 724.11 лева,
които суми са предмет на изпълнителен лист от 05.04.2024г., издаден по
гражданско дело 23166/2018г. по описа на СРС, 119 състав, които суми са
погасени по давност, на основание чл.117, ал.2 ГПК;
2. С. Г. С., с ЕГН: ********** не дължи по отношение на ответника
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД ЕИК * следните суми: сумата от 349.33
лева - остатък от главница за топлинна енергия за периода 01.05.2013г. до
31.10.2016г., както и законна лихва към 08.05.2024г. в размер на 181.03 лева,
които суми са предмет на изпълнителен лист от 05.04.2024г., издаден по
гражданско дело 23166/2018г. по описа на СРС, 119 състав, които суми са
погасени по давност, на основание чл.117, ал.2 ГПК;
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД ЕИК * с адрес: гр.
София, ул. "*" 23Б да заплати на С. Г. С., с ЕГН: **********, град С* сумата
от 100.00 лева (сто лева), представляващи разноски по гр. д. № 51586/2024 г.
по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД ЕИК * с адрес : гр.
София, ул. "*" 23Б да заплати на Т. А. С., с ЕГН: **********, град С* сумата
от 605.89 лева (шестстотин и пет лева и осемдесет и девет стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 51586/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на ЧСИ по приложеното дело.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10