№ 265
гр. Пловдив, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20225300900737 по описа за 2022 година
Производство по осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, във вр.
с чл.266, ал.1 ЗЗД, обективно съединен с акцесорен иск за присъждане на
законна лихва по чл. 86 от ЗЗД. Ответникът е заявил възражения за
прихващане с вземания по чл.265 от ЗЗД, чл. 260 ал. 2 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Г. Лукс“ ЕООД, ЕИК ********* против
„Пирс - Д“ ЕООД, ЕИК ********* с искане ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 74 088 лв. с ДДС, представляваща извършени и
незаплатени СМР по Договор за извършване на СМР от 31.05.2022 г., сключен
между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът обосновава претенцията си със сключен на 31.05.2022 г. договор
за СМР на три етапа на обект „Нов корпус в детска градина „Надежда“, блок
В, УПИ I, кв. 121, зона „В“, кв. Меден рудник, Бургас“, съгласно одобрен
проект, описани по вид и цена в приложение № 1 към договора с обща
стойност на договорените СМР в размер на 122 788 лв. без ДДС. В
изпълнение на договора ищецът извършил редица СМР, като част от тях,
възлизащи на 74 088 лв. с ДДС, от които 37 800 лв. с ДДС за направа на
кофраж за трета плоча и греди к.+5.75, 525 кв.м. и 36 288 лв. с ДДС за направа
1
на кофраж за втора плача и греди на к.+2,85, 504 кв. м., за които били издадени
съответно фактура № 191/19.12.2022 г. и фактура № 178/02.11.2022 г. не били
заплатени от ответника, поради което инициирал настоящото производство.
С постъпил отговор на исковата молба в срока по чл. 367 от ГПК
ответникът счита исковете за допустими, но изцяло неоснователни. Не
оспорва сключването на процесния договор, както и че действително ищецът е
изпълнил задълженията си по договора относно фактическото извършване на
СМР по вид, количество и уговорен обем, но посочва, че не е заплатил
възнаграждението му за втори и трети етап, поради бездействието на ищеца да
документира извършените видове и количества работи и да ги предава за
одобрение на възложителя. Навежда възражения за неизправност на ищцовото
дружество, поради забавено изпълнение на всеки един от етапите на
възложеното му строителство, отклоняване от поръчката при извършване на
работата, и неизпълнение технологично правилно на възложените СМР. С
оглед на това било уговорено с ищеца намаляване на възнаграждението му,
което за първия етап от строителството било извършено и отразено в Акт №
1/31.08.2022 г. Претендираните суми за втори и трети етап също били
намалени в резултат на отклоняване от поръчката при извършване на работата
и неизпълнение технологично правилно на възложените СМР, за което ищецът
се съгласил първоначално, но впоследствие отказал да подпише съставения за
целта Акт № 3/20.10.2022 г. с отразеното намаляване със сумите 622,20 лв. с
ДДС за наем на контейнери, 5304 лв. с ДДС за геодезически дейности по
трасиране, 800 лв. с ДДС за почистване на обекта, 5225,90 лв. с ДДС за
нанесени вреди на кофражни материали. Възразява също, че 5 % от
претенцията - сумата от 3704,40 лв. е преждевременно заявена като
неизискуема, тъй като съгласно чл. 5 ал. 2 от договора представлява гаранция
за добро изпълнение и е дължима след подписване на Акт обр. 15 за обекта,
който към датата на подаване на отговора не е съставен. Прави се възражение
за недължимост на сума в размер на 5 % от дължимото възнаграждение
поради чл.5, ал.2 от договора, която сума обективира задържана гаранция за
добро изпълнение, която следва да се възстанови след приемане акт обр.15.
В условията на евентуалност, в случай, че искът бъде уважен изцяло или
частично, ответникът прави следните възражения за прихващане с насрещни
и изискуеми вземания срещу ищеца, произтичащи от неизпълнение на
задълженията му по договора, а именно: за сумата от 100 072,22 лв.-договорна
2
неустойка на осн. чл. 19 във вр. с чл. 20 от договора, за забавено изпълнение,
от която 36 836,40 лв. за първи етап с уговорен срок до 30.06.2022 г., изпълнен
на 31.08.2022 г., 31 924,88 лв. за втори етап с уговорен срок до 30.07.2022 г.,
изпълнен на 20.09.2022 г., 31 310,94 лв. за трети етап с уговорен срок до
30.08.2022 г., изпълнен на 20.10.2022 г. Алтернативно за сумата общо от 36
836,40 лв., ако се приеме, че неустойката за забава не може да надвишава 30 на
сто от стойността на договора. Прави се възражение за прихващане и със
сумата от 622,20 лв. с ДДС - разходи, извършени от ответника за сметка на
ищеца в резултат на отклонение от поръчката, представляващи наем на
складови контейнери за периода м.09-10.2022 г. на осн. чл. 6 ал. 1 вр. с чл. 20
от договора.; за сумата от 5304 лв. с ДДС - разходи, извършени от ответника за
сметка на ищеца в резултат на отклонение от поръчката, за геодезически
дейности по трасиране, целящи установяване осите на сградата, на осн. чл. 6
ал. 1 вр. с чл. 20 от договора; за сумата от 800 лв. с ДДС - разходи извършени
от ответника за сметка на ищеца в резултат на отклонение от поръчката, за
почистване на строителна площадка и околното пространство и кофража на
обекта, на осн. чл. 6 ал. 1 и ал. 15 вр. с чл. 20 от договора; за сумата от 5225,90
лв. с ДДС - за виновно причинени вреди от ищеца по предоставени му от
ответника видове и количества кофражни материали в резултат на
неизпълнение на технологично правилно на възложената работа, на осн. чл. 6,
ал. 22 вр. с чл. 20 от договора;
Ищецът депозира допълнителна искова молба в срока, с която посочва,
че с оглед признанието на факта на фактическото извършване на СМР от
страна на ответника, искът се явява доказан по основание и размер. Оспорва
възражението за преждевременно заявена като неизискуема сумата от 3 704,40
лв. с ДДС, както и възражението, обосноваващо незаплащането на
възнаграждението, поради несъставяне на двустранни протоколи и фактури
като неоснователни. Оспорва и дължимостта на посочените суми, относими
към възраженията за прихващане, като излага подробни съображения за
недължимост по основание и размер. Пояснява, че в качеството си на
подизпълнител има задължение да предоставя само работна сила и не
отговаря за организацията на целия строителен процес като техническо
ръководство, строителни материали, водене на строителна документация,
поради което и част от клаузите в договора са неприложими във възникналите
правоотношения между страните. Относно клаузата на чл. 19 от Договора,
3
предвиждаща неустойка за забава, посочва, че същата е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
С допълнителен отговор по чл. 373 от ГПК ответникът поддържа изцяло
заявеното в отговора си относно неизискуемост на сумата от 3 704,40 лв.,
относно неуказване на необходимото съдействие по оформяне на
документацията, относима към изпълнение на насрещното задължение на
ответника по заплащане на възнаграждение, дължимостта на неустойката за
забавеното изпълнение, както и дължимостта на сумите за отклонението от
поръчката и нанесените вреди. Оспорва твърденията от ищеца за
неприложимост на договорни клаузи.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIII състав, като
обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Касае се за сключен между страните договор за изработка. Ответникът
не оспорва обстоятелствата, че ищецът като изпълнител и ответникът като
възложител са сключили на 31.05.22г. помежду си договор за изпълнение на
СМР. На следващо място установени, като безспорни по делото факти са и, че
ищецът е изпълнил фактически предвидените по договор СМР по вид,
количество и уговорен обем. При това положение по основната претенция
относно дължимото заплащане по договора за изработка не е формиран
правен спор. Наведените от ответника възражения касаещи неоказано
съдействие от страна на изпълнителя за извършване на дължимото плащане
съдът намира за неотносими към предмета и пределите на повдигнатия правен
спор. С оглед на обстоятелството, че по делото не се претендират от ищеца
някакви обезщетения и лихви е безпредметно обсъждането на посочените от
ответника възражения, тъй като няма да повлияят на преценката на съда. На
следващо място следва да се уточни и друг определен детайл по делото, който
е двусмислен. В отговор на ИМ ответникът в т.1.4 е посочил, че ищецът се е
отклонил от поръчката, по постигнатото разбирателство между страните, като
се твърди необходимост от намаление на дължимата цена на услугата. Това
възражение с оглед изяснената от ответника теза, че се касае за суми свързани
с разходи от негова страна, които следва да се компенсират от ищеца относно
наемане на контейнери и др. очевидно не касае качеството на изработеното.
При това положение и не следва това възражение да се съотнася с основната
4
претенция. Поради това и очевидно исковата сума представляваща остатъка
от дължимата цена следва по принцип да бъде заплатена от ответника.
При наличието на основателна претенция по чл.79 от ЗЗД следва да
бъдат разгледани направените от ответника възражения за прихващане с
дължими от ищеца суми. Възражението за прихващане е валидно извършено.
То по принцип се предявява съдебно, за да се вземат предвид неговите
материално правни последици, по едно вече настъпило материално правно
възражение по чл.103 от ЗЗД. Процесуалното възражение за прихващане е
твърдение, че тези последици са настъпили. Българското право обаче допуска
и процесуално възражение за прихващане с неликвидни вземания. По
принцип правният ефект на материалноправното изявление за прихващане на
две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания (извънсъдебно
прихващане) настъпва с факта на отправяне на изявлението за прихващане
съгласно чл. 104, ал. 1, предл. първо ЗЗД, от който момент насрещните
вземания се считат погасени. Възражението за прихващане, заявено в
исковото производство като процесуален способ на защита, обаче не изисква
изискуемост и ликвидност на насрещното вземане. Правният ефект на
възражението за прихващане (съдебното прихващане) настъпва с влизане в
сила на съдебното решение, с което се установява съществуването на
насрещното вземане, неговата изискуемост и ликвидност. Дори насрещното
вземане да не е ликвидно и изискуемо към момента на релевиране на
възражението, съдът е длъжен да го разгледа и да се произнесе по него, като
обсъди всички събрани доказателства, тъй като решението влиза в сила и по
отношение на вземанията, предявени с възражение за прихващане. С влизане
в сила на решението спорното, неликвидно насрещно вземане става ликвидно.
В условията на евентуалност, в случай, че искът бъде уважен изцяло или
частично, ответникът прави следните възражения за прихващане с насрещни
и изискуеми вземания срещу ищеца, произтичащи от неизпълнение на
задълженията му по договора, а именно: за сумата от 100 072,22 лв.-договорна
неустойка на осн. чл. 19 във вр. с чл. 20 от договора, за забавено изпълнение,
от която 36 836,40 лв. за първи етап с уговорен срок до 30.06.2022 г., изпълнен
на 31.08.2022 г., 31 924,88 лв. за втори етап с уговорен срок до 30.07.2022 г.,
изпълнен на 20.09.2022 г., 31 310,94 лв. за трети етап с уговорен срок до
30.08.2022 г., изпълнен на 20.10.2022 г. Алтернативно за сумата общо от 36
836,40 лв., ако се приеме, че неустойката за забава не може да надвишава 30 на
5
сто от стойността на договора. Прави се възражение за прихващане и със
сумата от 622,20 лв. с ДДС - разходи, извършени от ответника за сметка на
ищеца в резултат на отклонение от поръчката, представляващи наем на
складови контейнери за периода м.09-10.2022 г. на осн. чл. 6 ал. 1 вр. с чл. 20
от договора.; за сумата от 5304 лв. с ДДС - разходи, извършени от ответника за
сметка на ищеца в резултат на отклонение от поръчката, за геодезически
дейности по трасиране, целящи установяване осите на сградата, на осн. чл. 6
ал. 1 вр. с чл. 20 от договора; за сумата от 800 лв. с ДДС - разходи извършени
от ответника за сметка на ищеца в резултат на отклонение от поръчката, за
почистване на строителна площадка и околното пространство и кофража на
обекта, на осн. чл. 6 ал. 1 и ал. 15 вр. с чл. 20 от договора; за сумата от 5225,90
лв. с ДДС - за виновно причинени вреди от ищеца по предоставени му от
ответника видове и количества кофражни материали в резултат на
неизпълнение на технологично правилно на възложената работа, на осн. чл. 6,
ал. 22 вр. с чл. 20 от договора.
Основното възражение, като материален интерес касае договорната
неустойка за неизпълнение. По повод заявеното от ответника искане за
приложение института по чл.92 от ЗЗД ищецът е възразил, че уговорената
неустойка в чл.19 от сделката е нищожна поради противоречие с добрите
нрави.
Съдът констатира, че в чл.19 от договора страните са уговорили
заплащане на обезщетение за некачествено и забавено изпълнение. В случая
ответникът релевира обстоятелства свързани с мораторното обезщетение.
Относно този правно релевантен факт по делото е безспорно установено, че
закъснение е налице.
Както единичната, така и трайната СТЕ установяват, че от актовете
обр.7 от 21.06.2022г. до 21.11.2022г. може да се прецени кога са били
извършени кофражните и армировъчните работи, а от бетоновия дневник -
кога е доставен и налят бетон и в какво количество. Договорът за СМР е
сключен на 31.05.2022г. за груб строеж със срок 3 месеца от датата на
подписване на договора и срокове на отделните етапи: Първи етап - ивични
фундаменти, стени до кота 0,00м, плоча на кота 0,00м до 30.06.2022г., Втори
етап - вертикал до кота +2,90м, плоча на кота +2,90м, зидария подземна и
партерен етаж до 30.07.2022г., Трети етап - вертикал до кота +5,75м, плоча на
6
кота +5,75м, покривни бордове и зидария на втори етаж до 30.08.2022г.
Въпреки така установения по договора график вещите лица установяват
следната последователност в изпълнените СМР, а именно : Първи етап: от
31.05.2022г. до 27.06.2022г. - кофражни и армировъчни работи на ивични
основи и единични фундаменти под колони и бетонови работи на 22.06 и
27.06.2022г.; до 01.07.2022г. - кофражни и армировъчни работи на вертикални
елементи в сутерена и бетонови работи на 02.07.2022г.; до 11.08.2022г. -
кофражни и армировъчни работи на настилка Д=10см и бетонови работи на
11.08.2022г.; до 24.08.2022г. - кофражни и армировъчни работи на първа плоча
на 0,05м, бетонови работи на 24.08.2022г. Положена хидроизолация на
23.08.2022г. Заверена кота цокъл на 24.08.2022г. в Протокол обр.2 от
22.07.2021г. Фактически край на Първи етап e 24.08.2022г.
Втори етап – до 12.09.2022г. - кофражни и армировъчни работи на
вертикални елементи в първия етаж между коти 0,05м и +2,85м, стълбище и
бетонови работи на 30.08.2022г. на вертикалните елементи и на 12.09.2022г. на
стълбището; до 21.09.2022г. - кофражни и армировъчни работи на втора плоча
на +2,85м и стълбище от ниво 0,05м до ниво +2,85м и бетонови работи на
21.09.2022г.; Фактически край на Втори етап е 21.09.2022г.
Трети етап: до 28.09.2022г. - кофражни и армировъчни работи на
вертикални елементи във втория етаж между коти +2,85м и +5,75м и бетонови
работи на 28.09.2022г.; до 20.10.2022г. - кофражни и армировъчни работи на
плоча на +5,75м и бетонови работи на 20.10.2022г.; до 26.10.2022г. - кофражни
и армировъчни работи на ниво над +5,75м и бетонови работи на 26.10.2022г.
Фактически край на Трети етап е 26.10.2022г.
Вещите лице по назначената трайна СТЕ посочват, че от представените
актове обр.7 от 21.06.2022г. до 26.10.2022г. и от бетоновия дневник на строежа
може да се прецени, че е имало технологична поредност в извършването на
СМР, но е имало и прекъсване за около месец от 02.07.2022г. до 10.08.2022г.
поради извършване на ВиК дейности от основния изпълнител Консорциум
„ППБ-Надежда“ ДЗЗД. Този извод пряко касае наличието на установена забава
относно изпълнението на ищеца, тъй като очевидно така сложилото се
прекъсване не е обективно по негова вина. Очевидно е, тъй като ищецът е
подизпълнител, че е следвало същият да се съобразява с темповете на
строителство задавани от основния изпълнител и да се съобразява в линейния
7
си график с предприети други СМР, които препятстват изпълнението на
договора. Изводите на вещите лица по тройната СТЕ контрастират с
изнесеното от свидетеля Г.П., която твърди, че забавянето се е дължало на
слаба организация от страна на изпълнителя и липсата на достатъчно хора на
строежа.
Несъмнено с оглед принципите за разпределение на доказателствената
тежест именно ищецът, като изпълнител следва да установи в процеса, че е
изработил в срок уговореното. В случая се установява по делото, че част от
забавянето не може да се вмени в негова вина, а именно за периода от
02.07.2022г. до 10.08.2022г. Съдът не намира причина, по която да не
кредитира изложението на експертите по назначената тройна СТЕ. Наред с
това и двете технически експертизи излагат изводи, че на практика на ищеца е
осигурен своевременно фронт за работа. На следващо място следва да се
подчертае, че въпроса повдигнат от ищцовата страна, а именно дали са налице
навременни доставки на материали на обекта е правно ирелевантен, тъй като
по договор изпълнителят следва да ги извършва. При така изложеното съдът
намира, че по делото се изясняват два безспорни момента, които касаят
отношенията между страните. Първо, че е налице забавяне по вина на главния
изпълнител за периода от 02.07.22г. до 10.08.22г., като освен това е налице и
забавяне по вина на ищеца. При лежаща върху изпълнителя доказателствена
тежест същият не установи в процеса, че цялата забава не е по негова вина.
Тук следва да се уточни и друг важен момент. А именно, че
предложения от ответника метод за установяване на забавата и начисляване на
неустойките не отговаря на уговореното в договора и принципите на правния
институт по чл.92 от ЗЗД. Съдът не счита, че представения с договора линеен
график за трите етапа обективира самостоятелни периоди, които могат да
бъдат предмет на отделно забавяне и начисляване на частични неустойки по
етапите. Ясно е, че съгласно чл.3, ал.1 от договора срокът за извършване на
работите е тримесечен от сключването на договора, като именно след
изтичане на именно този период настъпва забава. Ако изпълнителят в рамките
на изпълнението забавя работата през определени периоди, но спази
окончателния срок съдът не намира причина и аргумент да му бъде
начислявана неустойка. Според съда отделните срокове по етапите са
инструктивни, като освен това и формулировката на чл.19 от договора не
предполага тълкуването на разпоредбата дадено от възложителя. Този извод се
8
прави и от изричната формулировка, че неустойка се дължи от сумата на
целия договор за целия срок на забавата, като няма уточнена методика между
страните за установяване размера на обезщетението при частично забавяне в
темпорален и веществен аспект. Т.е. очевидната воля манифестирана в
сделката е, че забава ще настъпи след изтичане на тримесечния срок, като за
такава ще се счита всяко неизпълнение след 31.08.22г.
По делото е установено, че работата е изпълнена от ищеца на 26.10.22г.,
като е налице очевидно забава от 56 дни. От този окончателен срок на неточно
изпълнение в темпорален аспект следва да се приспадне времето, през което е
било налице преустановяване на работата не по вина на ищеца. Този е периода
цитиран по горе, а именно от 02.07.22г. до 10.08.22г. По делото само това е
установения период, през който не са извършвани СМР от ищеца. Другото
спиране на строежа установено от вещото лице по единичната СТЕ не е
повлияло на работата и през този период същото посочва в заключението си,
че ищецът е работил, най – вероятно поради факта, че бедственото положение
установено в града не е било актуално в ареала на строежа. Поради това и
съдът намира, че забавата, която следва да бъде вменена на ищеца е в рамките
на 17 дни, относно която забава би могло да се начисли исканата от ответника
неустойка по повод направеното възражение за прихващане. При уговорката
по чл.19 от договора следва окончателната стойност на неустойката да се
определи на сумата от 12 524. 37 лева, за която стойност съдът намира
възможно да приеме направеното възражение за основателно.
Твърдението на ищеца, че клаузата за неустойката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, е неоснователно. Автономията на волята на
страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да
уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се
отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също
и за търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми,
на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи
9
служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и
от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии:
- естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
- дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи- поръчителство, залог, ипотека и др.;
- вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида
на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова
част;
- съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
от неизпълнение на задължението вреди;
При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се
използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и
обстоятелства за всеки отделен случай.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori
нищожна поради накърняване на добрите нрави. Съдът не намира с оглед
съдържанието на договора, че е налице нищожност на клаузата на неустойка в
аспекта, че на същата са придадени неприсъщи функции. Наред с това съдът я
намира за справедлива, като уговорена и в окончателен размер, който не може
да превишава една трета от цената на сделката. Наред с това не се установява
да са дадени някакви други гаранции или обезпечения от изпълнителя. Също
така съдът държи сметка, че се касае до търговци сключващи подобни сделки
по занятие. Това предполага по – висока степен на професионализъм и
преценка на рисковете при влизане във всяко отделно правоотношение. При
10
това положение съдът счита, че установяване нищожност на неустойката
поради противоречие с добрите нрави би могло да се допусне единствено при
съществени нарушения на гореизброените правила и принципи, каквото в
случая не се установява да е налице.
На следващо място се прави също така от ответника и възражение за
прихващане и със сумата от 622,20 лв. с ДДС - разходи, извършени от него за
сметка на ищеца представляващи наем на складови контейнери за периода
м.09-10.2022 г. По повод изложението на ответника следва да се подчертае, че
посоченото притезание по никакъв начин не може да се свърже с отклонение
от поръчката при извършване на работата. На следващо място по делото не е
установено изобщо някаква постигната договорка между страните, че наемът
на контейнерите ще е за сметка на ищеца. Самият доведен от ответника
свидетел К. установява, че е договаряно с лице на име „Б.“. По делото
доказателства, че това е лице имащо възможност и право да волеизявава от
името и за сметка на ищцовото дружество не се събраха. Няма и
доказателства, че изобщо тази уговорка, ако е имало такава е стигнала до
знанието на изпълнителя, за да се приложи евентуално разпоредбата на чл.301
от ТЗ. На следващо място договорът представен от ответника сключен с трето
лице /лист 37 и сл./ е с дата далеч преди възникване на процесното
правоотношение, което съществено разколебава тезата на възложителя.
Фактурите приложени към него и които се предполага да са релевантни по
спора са от 02.09.22г. и 03.10.22г. когато фактически работата на ищеца е
приключвала. Това определя извод, че тезата релевирана от ответното
дружество не се подкрепя и от принципите на формалната логика. Всичко това
мотивира извод, че възражението за прихващане е недоказано и поради това
неоснователно.
На следващо място се прави възражение за сумата от 5304 лв. с ДДС -
разходи, извършени от ответника за сметка на ищеца в резултат на отклонение
от поръчката, а именно за геодезически дейности по трасиране, целящи
установяване осите на сградата, на осн. чл. 6 ал. 1 вр. с чл. 20 от договора. Тук
отново следва да се подчертае, че тези разходи също не могат да бъдат
квалифицирани, като отклонение от поръчката, за да се желае намаляване на
възнаграждението на тази плоскост. На практика липсва действие от страна на
ищеца, за да е възможно да се приеме, че е налице някакво отклонение от
11
договора, като освен това и вмененото нарушение на ищеца не е по същество
някакво отклонение от заданието по смисъла на закона и съдържанието на
сделката. Принципно е налице разход извършен от ответника, като това не би
могло да се квалифицира, като действие на изпълнителя по чл.265 от ЗЗД. По
делото в подкрепа тезата на възложителя са представени фактури /лист 79 и
сл./ Сами по себе си тези документи с оглед на тяхното съдържане по никакъв
начин не успяват да кореспондират фактически с процесното
правоотношение. Няма никакви данни по първичните счетоводни документи,
че услугата е престирана именно по отношение на обекта предмет на
настоящата проверка. В свидетелските показания на ангажираните от
ответника свидетели в съдебното заседание на 09.05.23г. подобни
обстоятелства също липсват. Не на последно място следва да се отчете и
факта, че вещите лица по тройната СТЕ, която съдът счита, че следва изцяло
да кредитира, като обективна и безспристрастна посочват, че в случая
определяне осите на сградата и местоположението на колоните е задължение
на основния строител Консорциум „ППБ-Надежда“ ДЗЗД и на надзора в
строителството, след като в договора това не е изрично уговорено с
подизпълнителя „Г. лукс“ ЕООД. Всички тези обстоятелства водят на извод, че
възражението не е основателно.
На следващо място следва да се разгледа и възражението за прихващане
със сумата от 800 лв. с ДДС представляващи разходи извършени от ответника
за сметка на ищеца в резултат на отклонение от поръчката, за почистване на
строителна площадка и околното пространство и кофража на обекта, на осн.
чл. 6 ал. 1 и ал. 15 вр. с чл. 20 от договора. Действително в чл.6, ал.15 от
договора е уговорено задължение на изпълнителя да почисти площадката след
завършване на работата. Т.е. ако е налице неизпълнение на това задължение
може да се заключи, че е налице отклонение от поръчката. Въпреки, че
свидетеля доведен от ответника посочва именно това обстоятелство
възражението, така или иначе е останало недоказано и поради това е
неоснователно. Това е така поради обстоятелството, че по делото по никакъв
начин не е установено с допустими доказателствени средства, че именно
възложителят е извършил почистване, чрез трети лица, каквато е тезата му.
Действително са налице определени алюзии в тази посока, но последните не
представляват извършване на пълно и главно доказване на правно
релевантните факти. Свидетелите не посочват именно фактите изложени в
12
отговора на ИМ, като на практика липса такива твърдения в показанията. На
следващо място от приложените РКО, съобразно тяхното съдържание, по
никакъв начин не може да се установи заплащането на сумите на лице Кирчо
Андонов именно за финално почистване на обекта след изпълнението на
договора от ищшеца. Видно от съдържанието на документите е заплатено на
лицето за обща работа, като последната е в твърде широк диапазон от
възможни дейности, което не дава възможност на съда да свърже РКО с
притезанието обективирано от ответника. Поради това и съдът намира
възражението за недоказано и поради това неоснователно.
Направено е и възражение за прихващане със сумата от 5225,90 лв. с
ДДС за виновно причинени вреди от ищеца по предоставени му от ответника
видове и количества кофражни материали в резултат на неизпълнение на
технологично правилно на възложената работа, на осн. чл. 6, ал. 22 вр. с чл. 20
от договора, които притезания са подробно уточнени и индивидуализирани в
отговора на ИМ на лист 27 от делото по точка 3.5. Действително се установява
наличието на сключени договори с трети лица на лист 47 и сл. от страна на
възложителя за наем на строително оборудване. Свидетелят К. също
установява в своето показания, че частите на кофражното оборудване са
предоставени на ищеца именно от възложителя. Тези твърдения съдът намира,
че следва да кредитира поради факта, че същите се подкрепят от приложения
по делото писмен доказателствен материал- сключените договори за наем на
това оборудване. Освен това е известен факт, че изготвяне на груб строеж е
невъзможно да се осъществи без кофражни елементи /платна, метални
елементи и др./ На следващо място изпълнителят не ангажира никакви
доказателства в противовес тезата на възложителя, като не е установил по
делото, че е ползвано негово оборудване. Възражението обаче е останало
недоказано по размер. Приложените от възложителя писмени доказателства
не са документи обосноваващи тезата на възложителя при липсата на
установено авторство на документите. Неподписани констативни протоколи и
технически доклади не могат да бъдат основа за установяване на посочените
от ответника правно релевантни факти. Същият извод касае и приложените
фактури с издател наемодателя на оборудването.
От всичко изложено се налага извод, че искът следва да се отхвърли
частично по повод установената основателност на възражението за
прихващане за мораторната неустойка.
13
При този изход от спора разноските следва да се понесат от страните по
съразмерност. Разноските на ищеца включват ДТ в размер на 2963.52 лева,
депозити за вещи лица в общ размер от 2705 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 7490 лева. Разноските на ответника са в размер на
7400 лева /адв. възнаграждение от 7000 лева и депозит за в.л. 400 лева/ При
така изложените разходи на страните и изхода от правни спор следва ищецът
да заплати на ответника сумата от 1250. 32 лева сторени деловодни разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска, а ответникът да заплати на ищеца
сумата от 10 921. 57 лева съразмерно с уважената част от иска.
Воден от така изложените мотиви Пловдивски Окръжен Съд, ТО,
ХVIIIс.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Пирс - Д“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД на „Г. Лукс“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 61 563.63 лева с ДДС, представляваща остатък от цената
за извършени и незаплатени СМР по Договор за извършване на СМР от
31.05.2022 г. като
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Г. Лукс“ ЕООД, ЕИК *********
против „Пирс - Д“ ЕООД, ЕИК ********* иск до пълния му претендира
размер от 74 088 лева /за разликата от 61 563.63 лева до 74 088 лева/ поради
разгледано в процеса и частично основателно възражение за прихващане на
„Пирс - Д“ ЕООД, ЕИК ********* против „Г. Лукс“ ЕООД, ЕИК *********
със сумата от 12 524. 37 лева представляваща дължима сума за договорна
мораторна неустойка на осн. чл. 19 от договора за 17 дни установена забава по
вина на изпълнителя, като
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане за мораторната неустойка до
пълния му претендиран размер от 100 072,22 лв, както и възражението за
прихващане и със сумата от 622,20 лв. с ДДС - разходи, извършени от
ответника за сметка на ищеца в резултат на отклонение от поръчката,
представляващи наем на складови контейнери за периода м.09-10.2022 г. на
осн. чл. 6 ал. 1 вр. с чл. 20 от договора.; възражението за прихващане със
сумата от 5304 лв. с ДДС - разходи, извършени от ответника за сметка на
ищеца в резултат на отклонение от поръчката, за геодезически дейности по
14
трасиране, целящи установяване осите на сградата, на осн. чл. 6 ал. 1 вр. с чл.
20 от договора; възражението за прихващане със сумата от 800 лв. с ДДС -
разходи извършени от ответника за сметка на ищеца в резултат на отклонение
от поръчката, за почистване на строителна площадка и околното пространство
и кофража на обекта, на осн. чл. 6 ал. 1 и ал. 15 вр. с чл. 20 от договора;
възражението за прихващане със сумата от 5225,90 лв. с ДДС - за виновно
причинени вреди от ищеца по предоставени му от ответника видове и
количества кофражни материали в резултат на неизпълнение на технологично
правилно на възложената работа, на осн. чл. 6, ал. 22 вр. с чл. 20 от договора,
като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА „Пирс - Д“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Г. Лукс“
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 10 921. 57 лева представляваща направени
деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Г. Лукс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Пирс - Д“
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1250.32 лева направени деловодни разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
15