Определение по дело №888/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1164
Дата: 24 април 2020 г.
Съдия: Ваня Василева Ванева
Дело: 20202100500888
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   1164

 

гр.Бургас,    24.04.2020г.

 

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на двадесет и четвърти април две хиляди и двадесета година, в следния състав:   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Вяра Камбурова

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                       2.Мл.с. Ваня Ванева

 

         като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №888 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №5379/13.03.2020г., подадена от Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния представител Красимира Иванова – юрисконсулт, с която се обжалва Решение №329 от 23.01.2020г., постановено по гр.д. №8151/2019г.***.    

С обжалваното решение районният съд е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на С.Г.Б., ЕГН: **********,***, сумата от 1580.08 лева /хиляда петстотин и осемдесет лева и осем стотинки/ главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 227.66 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.09.2016г. до 31.08.2019г., 1592 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 205.02 лева /двеста и пет лева и две стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 30.10.2016г. до 30.09.2019г., като е отхвърлил иска за горницата над 205.02 лева до целия търсен размер от 230.96 лева лихва за забава и за периода от 01.10.2016г. до 29.10.2016г.

Отхвърлен е искът на С.Г.Б., ЕГН: **********,***, за осъждане на Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 46, да му заплати сумата от 40 лева /четиридесет лева/, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на С.Г.Б., ЕГН: **********,***, сумата от 433.97 лева /четиристотин тридесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/ съдебно-деловодни разноски.

Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 113.20 лева /сто и тринадесет лева и двадесет стотинки/ и 192 лева /сто деветдесет и два лева/ разноски за експертиза.

Осъден е С.Г.Б., ЕГН: **********,***, да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 46, сумата от 5.34 лева /пет лева и тридесет и четири стотинки/ съдебно-деловодни разноски.

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, в частите, с който са уважени предявените искове, както и в частите, с които е осъден въззивникът да заплати разноски по делото. Сочи се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, съобразно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано, като при изчисляване на отработеното време, съответно компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба на специалния закон – ЗМВР. Твърди се, че ищецът има качеството държавен служител, а по отношение на тази категория служители е налице специална нормативна уредба във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд и не могат да намерят приложение правилата на общите норми, съдържащи се в КТ. Твърди се, че не е налице нормативна празнота, която следва да се запълни чрез субсидирано приложение на КТ, а е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния и нощния труд, по отношение на държавните служители, както и че във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята в ЗДСл и ЗМВР, следва да се уреди по идентичен начин с КТ, препращането е пряко чрез посочване на конкретни правни норми. Посочва се, че за служителите по ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито, нито работещите по трудови правоотношение, включително тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд е допуснал смесване на нормите относно нощния труд и извънредния труд, като по този начин е създал несъществуваща конструкция на „извънреден нощен труд“. Сочи се, че не са налице предпоставките за прилагането на НСОРЗ, както и че разпоредба, идентична с тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ с основание не е предвидена в наредбите, издадени по чл.187, ал.9 от ЗМВР, тъй като за държавните служители продължителността на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът би бил 1, а не 1,143. На следващо място се посочва, че в ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд, извън това в размер на не по-малко от 0,25 лв. на отработен нощен час. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия С.Г.Б..

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частите, с които са отхвърлени предявените искове.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и следващите от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

         С оглед гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА в.гр.д. №888 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.

ВНАСЯ  в.гр.д.№888/2020г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 22.06.2020г. от 09:30 ч., за която дата и час да се уведомят страните, след отпадане на извънредното положение.

С оглед своевременното им призоваване, в случай на необходимост, страните да бъдат призовани включително на посочените от тях телефони или ако са служебно известни на съда.

Препис от определението да се връчи на страните за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.