Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на
първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Дарина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 3917 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени
по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ВИК-В“ ООД твърди, че ответникът В. Е. А.,
в качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за
обект, находящ се в гр. Игнатиево, ул. „П.М.“ № 17, абонатен № 1192487, е
ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил. Поради неплащане на
дължими суми, ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК за сумата от 1101.69 лева, представляваща дължима главница
за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с
абонатен № 1192487, за периода от 29.04.2011 г. до 24.11.2017 г., за имот,
находящ се в гр. Игнатиево, ул. „П.М.“ № 17, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 20.11.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и за сумата от 577.76 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 30.06.2011 г.
до 12.11.2018 г. Обосновава правния си интерес от предявяване на иск по реда на
чл. 422 ГПК с твърдения, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Отправя искане до съда за приемане за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1) сумата
от 1101.69 лева, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1192487, за периода от
29.04.2011 г. до 24.11.2017 г., за имот, находящ се в гр. Игнатиево, ул. „П.М.“
№ 17, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 20.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението;
2) сумата
от 577.76 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата,
начислено за периода от 30.06.2011 г. до 12.11.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 17524/2018 г. по описа на ВРС.
Претендира присъждане на извършените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения
от съда особен представител, е депозирал писмен отговор, с който изразява
становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва да е страна по
облигационно отношение с ищцовото дружество, както и в процесния имот да са използвани
ВиК услуги в претендирания размер. Поддържа, че в
имота не е извършвано помесечно и общо отчитане на
потребеното количество вода. Счита, че изразходваните кубици вода са произволно
определяни, като липсват писмени отчети, а дори такива да са налице, те не са
подписани от ответника. Ответникът посочва, че липсват доказателства за
показанията на водомера към началната дата на процесния период. Оспорва
издаването на описаните в справката за недобора фактури, както и изискуемостта
на претендираните вземания. Прави възражение за погасяване по давност на
задълженията за периода от 29.04.2011 г. до 12.03.2016 г.
Моли предявените искове да бъде отхвърлени.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 17524 по описа за 2018 г. на ВРС, 51 състав,
се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство.
Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл.
415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК. Поради изложеното съдът
намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и
същото е допустимо.
За да бъде уважен предявеният иск, следва да се установи наличието на
следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на облигационно отношение
между страните, по силата на което ответникът се явява потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги за процесния обект на потребление; 2)
ищцовото дружество реално да е доставило процесното количество вода, отчетено
по реда, предвиден в Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор „ВИК-В“ ООД,
одобрени и обнародвани по надлежния ред.
Наличието на първата от посочените материалноправни предпоставки се
установява от приложената на л. 86-87 от делото справка от имотния регистър. От
нейното съдържание става ясно, че В.А. е собственик на процесния имот, находящ
се в гр. Игнатиево, ул. „П.М.“ № 17. Следователно ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВИК” ООД /л. 4-13/. Същите са одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014 г. /л. 14-17/, и на основание чл. 71,
ал. 1 са влезли в сила един месец след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник, за което са представени доказателства с исковата молба /л.
18 и сл./. По силата на чл. 71, ал. 3, предл. второ от Общите условия те обвързват потребителите
от момента на придобиване на право на собственост или на ползване върху
съществуващ и присъединен към водоснабдителната и/или канализационна система
обект. От този момент между страните по делото е възникнало и облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги
за питейно-битови нужди до потребителя - собственик на водоснабдения имот.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата
питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в
Глава ІІІ от Общите условия и на Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на чл. 30
от Наредбата, развита в чл. 22 от Общите условия изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите. Показанията
на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в
общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на
отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно
начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на
средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната
година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление /чл. 35 от Наредбата/. В чл.
23, ал. 4 от Общите условия е установено правилото, че отчитането на водомерите
се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с
подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.
Доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни
води се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните водомери, за което ВиК операторът издава ежемесечни фактури, дължимите суми по
които потребителите се длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата на
фактуриране /арг. от чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 от ОУ/.
Ищцовото дружество е представило карнет по партида с абонатен № 1192487
/л. 88-90/, в който като потребител е вписан ответникът. От съдържанието му
става ясно, че за процесния период – от 29.04.2011 г. до 24.11.2017 г. са
отразени показанията на водомера и подлежащата на заплащане питейна вода в куб.
м., представляваща разлика между отразените от инкасатора показания в деня на
съответното отчитане и показанията, отразени в предходен отчетен период. Така е
отчетено следното потребление: за периода от 29.04.2011 г. до 27.05.2011 г. – 7
куб.м.; за периода от 27.05.2011 г. до 27.08.2011 г. – 6 куб.м.; за периода от 27.08.2011
г. до 28.10.2011 г. – 38 куб.м.; за периода от 28.10.2011 г. до 25.11.2011 г. –
6 куб.м.; за периода от 25.11.2011 г. до 25.12.2011 г. – 0 куб.м.; за периода
от 25.12.2011 г. до 27.01.2012 г. – 10 куб.м.; за периода от 27.01.2012 г. до
27.02.2012 г. – 10 куб.м.; за периода от 27.02.2012 г. до 25.03.2012 г. – 10
куб.м.; за периода от 25.03.2012 г. до 26.04.2012 г. – 12 куб.м.; за периода от
26.04.2012 г. до 30.05.2012 г. – 12 куб.м.; за периода от 30.05.2012 г. до
28.06.2012 г. – 18 куб.м.; за периода от 28.06.2012 г. до 27.07.2012 г. – 14
куб.м.; за периода от 27.07.2012 г. до 29.08.2012 г. – 17 куб.м.; за периода от
29.08.2012 г. до 26.09.2012 г. – 15 куб.м.; за периода от 26.09.2012 г. до
26.10.2012 г. – 6 куб.м.; за периода от 26.10.2012 г. до 27.11.2012 г. – 7
куб.м.; за периода от 27.11.2012 г. до 27.12.2012 г. – 7 куб.м.; за периода от
27.12.2012 г. до 28.01.2013 г. – 7 куб.м.; за периода от 28.01.2013 г. до
26.02.2013 г. – 7 куб.м.; за периода от 26.02.2013 г. до 26.03.2013 г. – 6
куб.м.; за периода от 26.03.2013 г. до 25.04.2013 г. – 6 куб.м.; за периода от
26.04.2013 г. до 29.05.2013 г. – 6 куб.м.; за периода от 29.05.2013 г. до 27.06.2013
г. – 18 куб.м.; за периода от 27.06.2013 г. до 26.07.2013 г. – 12 куб.м.; за
периода от 26.07.2013 г. до 26.08.2013 г. – 12 куб.м.; за периода от 26.08.2013
г. до 27.09.2013 г. – 33 куб.м.; за периода от 27.09.2013 г. до 30.10.2013 г. –
15 куб.м.; за периода от 30.10.2013 г. до 28.11.2013 г. – 8 куб.м.; за периода
от 28.11.2013 г. до 20.12.2013 г. – 8 куб.м.; за периода от 20.12.2013 г. до 22.01.2014
г. – 8 куб.м.; за периода от 22.01.2014 г. до 24.02.2014 г. – 8 куб.м.; за
периода от 24.02.2014 г. до 28.03.2014 г. – 8 куб.м.; за периода от 28.03.2014
г. до 25.04.2014 г. – 8 куб.м.; за периода от 25.04.2014 г. до 23.05.2014 г. –
9 куб.м.; за периода от 23.05.2014 г. до 25.06.2014 г. – 15 куб.м.; за периода
от 25.06.2014 г. до 25.07.2014 г. – 19 куб.м.; за периода от 25.07.2014 г. до
26.08.2014 г. – 17 куб.м.; за периода от 26.08.2014 г. до 26.09.2014 г. – 16
куб.м. След 26.09.2014 г. в представения карнет е отразено временно спиране на
водата, като следващото отразено показание на водомера е от 10.08.2017 г.,
когато е отчетено потребление в размер на 7 куб. м.
На 10.08.2017 г. е съставен и двустранен констативен протокол за
подмяна на индивидуален водомер № ********** /л. 91/, подписан лично от
ответника. В същия е вписано, че на посочената дата водомерът в процесния имот
е подменен с показание 1563 куб. м. – съответстващо с отразеното в карнета
показание към тази дата. С подписване на протокола ответникът е признал, че
отразеното в него показание на водомера съответства на действителното. На мястото
на демонтирания водомер е поставен нов с № 14462, който е бил с нулево
показание към датата на монтажа.
Видно от приложения на л. 88 от делото карнетен
лист, след монтажа на новия водомер са извършени отчитания на 25.10.2017 г. и
24.11.2017 г., при които е отразено потребление, както следва: за периода от 10.08.2017
г. до 25.10.2017 г. – 5 куб.м.; за периода от 25.10.2017 г. до 24.11.2017 г. – 5
куб.м. Последното отчетено показание, удостоверено с подпис на абоната датира
от 25.10.2017 г. С подписването на карнета за извършен отчет на 25.10.2017 г.
абонатът е приел отчетените до тази дата показания на водомера, т.е. признал е,
че посочените в карнета до тази дата количества потребена вода са изразходвани от него.
Към писмените доказателства по делото е приобщен и двустранен
констативен протокол за подмяна на индивидуален водомер № **********/10.04.2019
г. /л. 91/, с който е отразено, че монтираният на 10.08.2017 г. в имота водомер
е демонтиран на 10.04.2019 г. с показание 15 куб. м. Доколкото обаче няма данни
лицето, подписало протокола да е било упълномощено от потребителя, не би могло
да се приеме, че е налице признание на стойността на така отчетеното
потребление към посочената дата, в каквато насока са наведени доводи от ищеца.
По изложените съображения следва да се приеме, че фактурираното
количество вода за периода от 29.04.2011 г. до 25.10.2017 г. е реално доставено
и потребено от абоната, поради което в полза на ищеца е възникнало вземане
срещу ответника за цената на доставените ВиК услуги
за посочения период.
Своевременно ответникът, чрез назначения от съда
особен представител, е направил възражение за
погасяване по давност на задълженията за периода от 29.04.2011 г. до 12.03.2016
г. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. При съобразяване на изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че вземането, предмет на настоящото дело, а именно – цена на
предоставени водоснабдителни и
канализационни услуги, съставлява периодично плащане по смисъла на цитираната
разпоредба от ЗЗД, поради което се погасява с изтичане на 3-годишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД началото на давностния
срок съвпада с деня, в който е настъпила изискуемостта на вземането.
Задължението на абоната за заплащане на предоставените услуги е станало
изискуемо с изтичане на 30-дневния срок от издаване на фактурата за съответния
месец - арг. от чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 и ал. 2
от ОУ. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение се смята предявен от момента на подаване на
заявлението. В случая същото е постъпило
в съда на 20.11.2018 г., поради което вземанията, чиято изискуемост е настъпила
преди 20.11.2015 г., са погасени по давност. Видно от заключението на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира в цялост като
компетентно изготвено и обосновано, до посочената дата е настъпил падежът на
фактурите, издадени в периода от 30.05.2011 г. до 29.09.2014 г. Следователно
вземането за сумата от 1020.04 лева, начислена по посочените фактури, е
погасено по давност.
Видно от представената от ищеца справка за недобора
на абонат, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, след
29.09.2014 г. са издадени следните фактури: на 28.08.2017 г. – за сумата от 35
лева; на 27.10.2017 г. – за сумата от 17.39 лева, представляваща стойност на
потребени ВиК услуги в периода от 26.09.2014 г. до
10.08.2017 г.; на 27.10.2017 г. – за сумата от 14.63 лева, представляваща
стойност на потребени ВиК услуги в периода от
10.08.2017 г. до 25.10.2017 г.; на 28.11.2017 г. – за сумата от 14.63 лева, представляваща
стойност на потребени ВиК услуги в периода от
25.10.2017 г. до 24.11.2017 г.
Доколкото в справката за недобора по отношение на
начислената с първата от посочените фактури сума от 35 лева не е отразено да
съответства на конкретно отчетено потребено количество вода, не се установява
същата да се дължи на претендираното от ищеца основание. Що се отнася и до
сумата, начислена по фактурата от 28.11.2017 г., както по-горе бе отбелязано,
от събраните по делото доказателства се установява действителното потребление
на начисленото количество вода единствено до 25.10.2017 г., т.е. не и за
периода, за който се отнася посочената фактура.
Следователно предявеният главен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 32.02 лева, представляваща сбор
от задълженията по двете фактури, издадени на 27.10.2017 г. За разликата над
тази сума до пълния претендиран размер от 1101.69 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
Предвид акцесорния характер на вземането за обезщетение
за забава и извода за недължимост на сумите по фактурите, издадени в периода от
30.05.2011 г. до 28.08.2017 г., както и по фактурата от 28.11.2017 г.,
неоснователен се явява и искът за присъждане на мораторна лихва по посочените
фактури, т.е. за сумата от 575.03 лева. Същият следва да бъде уважен до сумата
от 3.13 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по двете фактури
от 27.10.2017 г., начислена за периода от 26.11.2017 г. до 12.11.2018 г., като
бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 577.76
лева.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца искане, съобразно
задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 1.75
лева.
В исковото
производство ищецът е извършил разноски за заплатена държавна такса по частично
уважения иск в размер на 66.41 лева, депозит за особен представител на ответника
в размер на 173.78 лева, депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на
150 лева. На същия съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде определено възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 100 лева. При
съобразяване на размера на реално извършените разноски на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за исковото производство съразмерно на уважената част от
исковете в общ размер от 10.26 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ответникът В. Е. А., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на
ищеца „В.и к.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, СУМАТА ОТ 32.02 лева /тридесет
и три лева и две стотинки/, представляваща дължима главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен №
1192487, за периода от 26.09.2014 г. до 25.10.2017 г., за имот, находящ се в
гр. Игнатиево, общ. Аксаково, ул. „П.М.“ № 17, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 3.13 лева /три лева и
тринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за
забава върху главницата, начислено за периода от 26.11.2017 г. до 12.11.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
17524/2018 г. по описа на ВРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата
над сумата от 32.02 лева /тридесет и три лева и две стотинки/, до пълния претендиран размер на вземането
за главница от 1101.69 лева /хиляда сто и един лева и шестдесет и девет
стотинки/ за период на потребление от 29.04.2011
г. до 26.09.2014 г. и от 25.10.2017 г. до 24.11.2017 г., както и за разликата над сумата от 3.13 лева /три
лева и тринадесет стотинки/, до пълния предявен размер на
вземането за обезщетение за забава от 577.76 лева /петстотин седемдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ за
периода от 30.06.2011 г. до 12.11.2018 г.
ОСЪЖДА В. Е. А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.и
к.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 1.75 лева
/един лев и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
сторени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. Е. А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „В.и
к.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 10.26 лева
/десет лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща
сторени в исковото производство разноски, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: