Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 29.05.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ:
Екатерина Стоева
разгледа гр.д. № 3711 по описа за
2020г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба от ищцата Н.И.Д.,
подадена чрез пълномощника адв. П.Н.-ВАК, за
допускане на основание чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното по делото съдебно решение от 20.12.2022г., изразяваща се в
погрешно изписване в диспозитива датата на извършване
хирургичната интервенция и датата на присъдената законна лихва, както и искане
по чл.248 ГПК за изменение на същото в частта за разноски с присъждане в полза
на пълномощника адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 1430лв.
Ответникът „А.С.МБАЛ Т.“ гр.София и третите лица-помагачи И.И.К. и З. „Е.“ АД не изразяват становище по молбата.
Съдът, след като разгледа молбата
и прецени данните по делото, намира следното:
С постановеното на 20.12.2022г.
съдебно решение предявеният от Н.И.Д. осъдителен иск против „А.С.МБАЛ Т.“
гр.София с правно основание чл.49 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди е
уважен частично до сумата 30 000лв. с присъдена законна лихва до
изплащането, като за разликата до пълния претендиран
размер 300 000лв. е отхвърлен. Съдът се е произнесъл по разноските с
присъждане в полза на процесуалния представител на ищцата адв.
П.Н. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 753лв. съобразно
уважената част от иска.
Заявените с исковата молба вреди
произтичат от извършена на 10.08.2015г. хирургична интервенция, което е
посочено в мотивите, но в диспозитива е отразено
погрешно годината за това 2025г. Също в мотивите съдът е приел, че законна
лихва върху определението се дължи считано от 30.04.2017г., с посочване
погрешна година в диспозитива-2027г. Предвид това молба в тази част е
основателна, доколкото се касае за допусната очевидна фактическа грешка при
изписване на двете дата, подлежаща на поправка на основание чл.247 ГПК.
При определяне дължимото на
пълномощника на ищцата възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА съдът е съобразил
предвидените в чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С
размери на минималните адвокатски възнаграждения според действащата към деня на
сключване на договора за правна помощ и съдействие редакция на нормата, а
именно 2020г. В съответствие с нея, с оглед цената на иска и изхода от спора
възнаграждението възлиза на сумата 753лв., поради което не е налице основание
за изменение на решението в тази част.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА на основание чл.247 ГПК поправка
на очевидна фактическа грешка в Решение № 263509/20.12.2022г. по гр.д.№ 3711/2020г.
по описа на СГС, І-1 състав, като в диспозитива дата
на извършената хирургична интервенция да се чете 10.08.2015г., а началната дата на присъдената законна лихва да се
чете 30.04.2017г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за
изменение по чл.248 ГПК на решението в частта за разноските.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок
пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните. В частта касаеща искането за изменение в частта за разноските по
чл.248 ГПК има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: