Р Е Ш Е
Н И Е
№ 199
гр. Несебър, 15.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа АНД № 389 по
описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „А.С.Б.”
ЕООД, срещу електронен фиш серия Г № 0015092 на ОДМВР Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461,
т. 1 КЗ, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 лв. Жалбоподателят сочи, че електронният
фиш е незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния и процесуалния
закон, при неясна фактическа обстановка, както и при несъответствие между
нарушението, описано в ЕФ и фактическият състав на нарушението, за което е
предвидено санкциониране посредством ЕФ. Излага, че от електронния фиш не става
ясно кой е приложеният от наказващия орган закон. Развиват се съображения в
тази насока. Сочи се, че е следвало отговорността на собственика да са ангажира
чрез съставяне на АУАН и впоследствие НП. Излага се, че е недопустимо да се
налага имуществена санкция, тъй като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е предвидено
единствено наказание „глоба”. Прави се разграничение между имуществената
санкция и глобата. С тези доводи от съда се иска да отмени НП. Претендират се разноски.
Ответната страна
в производството – ОД на МВР Бургас, не заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
На 19.03.2020г., 10:07 часа, на територията на Община Несебър, гр. С.В.,
ул. „С.В.ий”, с техническо средство „АТС Саирн” m*Spee Det 2D № SD2D0032, монтирано в лек автомобил „Киа Сиид” с рег. № ***, бил установен запис на
преминаващо превозно средство – лек автомобил „Мерцедес С 350 Бултек 4 Матик” с
рег. № СА 1373 СС, за което не е сключена задължителна застраховка гражданска
отговорност. От монтираното в служебния автомобил „Киа Сиид” техническо
средство автоматично била генерирана справка по критерии от mOffice (на л. 20 от делото) за липса на застраховка за автомобила. Техническото
средство било сред одобрените за измерване (видно от допълнение № 18.07.5133.1
и удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 на л. 21 – л.
22 от делото). При извършена допълнителна проверка в регистъра на гаранционен
фонд (на л. 23 от делото) се установило, че за автомобила към 19.03.2020г.
действително не била сключена такава. От комбинирана застрахователна полица (на
л. 30 от делото) се установява, че застраховка ГО за автомобила била сключена,
но с начална дата на действие – 23.03.2020г. Видно от докладна записка (на л. 25
от делото) за периода 05.03.2020г. – 31.03.2020г. със служебния автомобил били
извършени съответните снимки, обработени на 02.04.2020г. от служителя Стойчо
Стойчев, като били генерирани фишове, вкл. и за автомобила с рег. № СА 1373 СС.
От писмо от РУ Несебър (на л. 28 от делото) се установява, че извадката от „mOffice” се генерира
автоматично от АТСС „САИРН”, монтирана в лекия автомобил „Киа Сиид” с рег. № ***,
без намесата на служител. На дружеството с фиша била наложена имуществена санкция
в размер на 2000 лв. - на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: електронен фиш серия Г
№ 0015092 на ОДМВР Бургас, допълнение № 18.07.5133.1 и
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133, справка по
критерии от mOffice от 19.03.2020г.,
справка в „Гаранционен фонд”, докладна записка от Стойчо Стойчев, писмо от ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, комбинирана
застрахователна полица. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти. Възраженията на жалбоподателя са
насочени към правната страна на спора, като той не оспорва установените факти.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. чл.
647, ал. 3 КЗ, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Обжалваният електронен фиш е издаден по реда на чл. 647,
ал. 3 КЗ за налагане на санкция на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ. Съгласно
последната норма на наказание подлежи собственик на моторно превозно средство, който не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Направено е и
разграничение за санкциите въз основа на това дали собственик е физическо лице,
или юридическо лице. От своя страна чл. 647, ал. 3 КЗ препраща към условията и
реда за издаване на електронен фиш по ЗДвП (с изключение на чл. 189, ал. 5 ЗДвП). Налице е съществена отлика в уредбата по КЗ и тази по ЗДвП, за която
сочи и неприложимостта на чл. 189, ал. 5 ЗДвП към електронните фишове по КЗ
(предвидена в чл. 647, ал. 3, изр. последно). По ЗДвП наказание може да бъде
наложено единствено на законния представител на юридическо лице (когато
последното е собственик на автомобила) – чл. 188, ал. 2 ЗДвП. По КЗ няма пречка
санкция да се наложи и на юридическото лице, като това е изрично предвидено
например в чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ. Този извод напълно се подкрепя от нормата
на чл. 647, ал. 3 КЗ, в която е предвидено, че с електронния фиш могат да се
налагат наказания „глоба” и „имуществена санкция”. Т.е. в КЗ изрично е
предвидена отговорност на юридически лица по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗАНН. Ето
защо възраженията на жалбоподателя в обратната посока са неоснователни, като
наказващият орган правилно е приложил чл. 647, ал. 3 от КЗ.
Както е прието в практиката на касационната инстанция
(напр. Решение № 1632 от 8.10.2019
г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1613/2019 г.) за реализиране отговорността по реда на чл. 647, ал. 3 от КЗ е
необходимо системата за установяване
на нарушенията автоматично (без намесата на контролен орган) да събира данни за
наличието на действаща застраховка ГО за съответния автомобил. В случая системата е генерирала такава справка
на 19.03.2020г. в 10:07:57 часа (на л. 20 от делото). Този факт се затвърждава
от постъпило по делото писмо от ОД на МВР Бургас, РУ Несебър (на л. 28 от
делото), в което изрично е вписано, че справката се генерира автоматично от
АТСС „САИРН”, монтиран в служебния лек автомобил. Ето защо се налага извод, че полицейските
служители нямат достъп до генерираната справка, като същата единствено е
принтирана впоследствие от паметта на устройството и приложена по делото. В
тази справка е отразено, че за автомобил с рег. № СА 1373 СС не е налице сключена застраховка (с
източник: камера, приоритет: застраховка). Ето защо е изпълнено изискването за
генериране на справката по автоматичен начин, което предпоставя и издаването на
електронен фиш за съответното нарушение на основание чл. 647, ал. 3 вр. 638,
ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от КЗ. Налага се извод, че са налице всички предпоставки
за налагане на санкция на жалбоподателя с електронен фиш, като такава му е
наложена във фиксирания размер по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ – 2000 лв. В
електронния фиш фигурира и нарушената норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
поради което същият се явява законосъобразен и с него отговорността на
жалбоподателя е ангажирана по правилен начин. Имуществената санкция не е
наложена в противоречие с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, тъй като специфичният ред по
КЗ предвижда налагането на такова наказание. В случая извършител на нарушението
е собственикът на автомобила (с оглед изричната санкционна норма на чл. 638,
ал. 1, т. 2 от КЗ). Следователно санкцията е наложена именно на собственика,
като е без значение кое е конкретното лице, управлявало автомобила.
В обсъдената справка по критерии е налице и снимка на
автомобила с ясно посочен регистрационен номер. От посочената снимка е видно,
че автомобилът се е намирал в движение, поради което и това изискване на чл.
647, ал. 3 от КЗ е налице. В текста на електронния фиш са посочени дата, час и
място на установяване на нарушението, като от описанието на нарушението и
приложената снимка недвусмислено става ясно, че е заснето при управление на
МПС. Ето защо не се приемат възраженията, че нарушението не е описано в пълнота
в текста на електронния фиш. По арг. от чл. 189, ал.
4 от ЗДвП (към който текст препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ) електронният фиш
съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. В случая е издаден електронен
фиш, който отговаря на този образец, в който се съдържа достатъчно ясно
описание на нарушението. Не може да се приеме възражението, че е следвало да се
издадат АУАН и НП, тъй като чл. 647, ал. 3 от КЗ предвижда изрично възможност
за съставяне на електронен фиш, от която наказващият орган се е възползвал.
Съдът намира, че лиипсата на застраховка е установена
автоматично - с техническото средство. От изготвените справки, автоматично
генерирани от паметта на техническото устройство, е видно, че са извършени
засичания (и снимка) с приоритет „застраховка”. Т.е.
очевидно техническото устройство притежава нужните функции да установява
автоматично липсата на застраховка, като именно такъв приоритет му е зададен
при определяне режима на работа. Ето защо нарушението не е установено
допълнително, като справката от регистъра на „Гаранционен фонд” е само
допълнително доказателство, което потвърждава установеното с техническото
средство. Нарушението се потвърждава и от представената от жалбоподателя
комбинирана полица, от която става ясно, че застраховка е сключена, но с
начална дата на действие – 23.03.2020г. (т.е. към 19.03.2020г. не е била налице
валидно сключена застраховка).
Следва да се има предвид, че постановките на Тълкувателно решение № 1 от 26 февруари 2014 година по
тълкувателно дело № 1/2013 г. по описа на ВАС не са приложими към настоящия
случай. Следва да се има предвид, че посоченото тълкувателно решение е
постановено при действието на предходната законодателна уредба. С посоченото
тълкувателно решение е прието, че във връзка с използването на мобилни
технически средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да
дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при
които контролните органи имат право да ги използват. Прието е, че в електронния
фиш трябва да се посочи и точното място на нарушението. С тези доводи
върховните съдии са достигнали до краен извод, че в хипотезата на чл. 189, ал.
4 от Закона за движението по пътищата, установяването и заснемането на
нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство,
което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на
контролен орган. Следва да се има предвид, че след постановяването на
тълкувателното решение е последвала нова нормативна уредба. Приета е Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.). В наредбата са разписани ясни и подробни
правила във връзка с използването на мобилни техническа средства. Наред с това
техническото средство по чл. 647, ал. 3 от КЗ се характеризира с определени
специфики, които позволяват при изготвяне на справката да се отразят и
конкретни GPS координати относно мястото на извършване
на нарушението (видно от изготвените справки). Не е необходимо да се съставя
протокол от мястото, където е позициониран служебният автомобил и от което
осъществява снимки. Това е така с оглед специфичния характер на заснетото
нарушение. В случая става въпрос за липса на застраховка. Посоченото нарушение
може да бъде установено чрез автоматично заснемане на съответния автомобил, при
зададен приоритет „застраховка”, независимо от мястото, на което е заснет.
Самото място е определено по пълен и ясен начин с GPS-системата на техническото устройство, като е намерило
отражение и в изготвената впоследствие докладна записка. Ето защо всички
цитирани в тълкувателното решение недостатъци на предходната уредба при
използването на т. нар. „мобилни камери” са преодолени. Налага се извод, че е
налице правна уредба, при която постановките на цитираното тълкувателно решение
не са актуални и не следва да бъдат вземани предвид. С оглед тази уредба няма
пречка електронен фиш да бъде издаван и при заснемане на нарушения с мобилна
камера, при спазване на правилата, предвидени в наредбата и отнесени към
спецификата на конкретното нарушение.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че електронният
фиш следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия Г № 0015092 на ОДМВР Бургас, с който на „А.С.Б.” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление *** 7-ми км. ЗИТ АД - КОРПУС II, ет. 3, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ,
за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ е наложено наказание „имуществена
санкция” в размер на 2000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено
РАЙОНЕН СЪДИЯ: