№ 1281
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100512009 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение
№ 20024144/23.03.2022 г. по гр.д. № 53676/2019 г. по описа на СРС, 28 състав, в
частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от жалбоподателя срещу
С. Т. Д., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата в размер
на 36,98 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г.
до 30.04.2017 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. *******, аб. № *******; 8,80 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.11.2015 г. до 25.06.2018 г.
Жалбоподателят - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно и моли същото да бъде отменено, като исковете за
главница за дялово разпределение и мораторна лихва върху същата бъдат уважени.
Счита, че главницата за дялово разпределение се дължи от потребителя на топлинни
услуги в полза на жалбоподателя. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – С. Т. Д., не подава отговор на въззивната жалба.
1
Третото лице помагач на страната на въззивника – „Техем сървисис“ ЕООД, не
подава отговор на предявената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите, както следва: 985,27 лв., представляваща
стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017 г. за имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. *******, аб. № *******, ведно със законната лихва,
считано от 03.07.2018 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; 175,38 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.11.2015 г. до 25.06.2018 г.; 36,98 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.05.2014 г. до
м.04.2017 г.; 8,80 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.11.2015 г. до 25.06.2018 г.
Ищецът – „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение
с ответника, по силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в
гр. София, ж.к. *******, аб. № *******, като ответникът дължи заплащането на цената
им. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок
стойността на доставената му топлинна услуга за периода от м.05.2014 г. до м.04.2017
г. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответника, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 14.07.2018 г. по ч.гр.д. № 43757/2018 г. по описа на СРС, 127 състав. В срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение,
поради което и с оглед указанията на съда ищецът е предявил установителни искове за
сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.
С обжалваното решение исковете за главница за топлинна енергия и мораторна
лихва върху същата са уважени, като са отхвърлени исковете за главница за дялово
разпределение и мораторна лихва върху същата.
Решението е обжалвано от ищеца в частта, с която исковете са отхвърлени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
Спорни пред въззивната инстанцията са въпросите , дали в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД се дължи главница за дялово разпределение и мораторна
лихва върху същата
2
Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите в процесния период
общи условия на „Топлофикация София” ЕАД, потребителите заплащат на доставчика
както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на
услугата „дялово разпределение“ от избрания от тях търговец, като стойността се
формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя
на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на уредите за дялово разпределение,
извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис,
определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото,
въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за
имота на ответника, поради което претенцията за заплащането е установена в своето
основание. Размерът на претендираната цена за дялово разпределение не е спорен
между страните, поради което искът за главница за услугата „дялово разпределение“
следва да бъде уважен.
Ответникът не дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е
предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена
показа за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Във връзка с изложеното се налага извод, че решението следва да бъде
отменено в частта, с която искът за главницата за дялово разпределение е отхвърлен.
В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по
жалбата следва да бъде осъден да заплати в полза на жалбоподателя сумата в размер
на 2,53 лв., представляваща допълнителни разноски за заповедното производство,
сумата в размер на 23,43 лв., представляваща допълнителни разноски за исковото
производство, както и сумата в размер на 121,17 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ решение № 20024144/23.03.2022 г. по гр.д. № 53676/2019 г. по описа
на СРС, 28 състав, в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД, предявени от „Топлофикация София“
ЕАД срещу С. Т. Д., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата в размер на 36,98 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода
от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. *******, аб. №
*******, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Т. Д., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД сумата в размер на 36,98 лв., представляваща цена за
дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. в имот, намиращ се в
гр. София, ж.к. *******, аб. № *******
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решението в останалата обжалвана
част, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД
за установяване дължимостта на сумата в размер на 8,80 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2015 г.
до 25.06.2018 г.
ОСЪЖДА С. Т. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 2,53
лв., представляваща допълнителни разноски за заповедното производство, сумата в
размер на 23,43 лв., представляваща допълнителни разноски за исковото производство,
както и сумата в размер на 121,17 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на въззивника - „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4