Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Нова Загора,12.11.2015 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в публичното
заседание на пети ноември две хиляди и петнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
При
секретаря Д.Д. и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело № 9 по описа за 2015
г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Искът е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Ти Би Ай Банк ”ЕАД, гр. София с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София,ул.”Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, вписано в ТР към агенция по вписванията при МП,
представлявано от Н.И.П. и И.С. И., в качеството им на изпълнителни директори
на дружеството, чрез пълномощник И.А.Т., с ЕГН ********** - юрисконсулт твърди
в исковата си молба, че е образувал в РС-Нова Загора Ч.гр.д. № 620/2014г. по
описа на РС-Нова Загора, по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника И.Ж.И., с ЕГН
**********, с адрес ***. По делото в законоустановения срок било постъпило
възражение от длъжника срещу издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Със свое разпореждане, получено от ищеца на 15.12.2014г. съдът е
предоставил на ищеца едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване
на иск за установяване вземането си. Във връзка с предоставената му възможност,
ищецът моли съда да приеме за разглеждане настоящия иск. Ищецът твърди в
исковата си молба, че на 17.10.2011г. „Кредибул”АД сключва Договор за кредит Credi-Go № 2092-00391421/Приложение 2/ с ответника И.Ж.И.. На
основание така сключения Договор, „Кредибул”АД
е предоставило кредит в размер на 699.00 лева за закупуване на избраната
от клиента стока и/или услуга. Съгласно чл.4 от
Общите условия към договора/Приложение 3/ кредитът се считал усвоен от
Кредитополучателя в момента на получаването от него на стоките или услугите от
Доставчика, като с полагането на подпис в клетката „Подпис на
Кредитополучателя” на поле № 5 „Удостоверяване получаването на стоката/ услугата
и задължението за изплащане на отпуснатия кредит” Кредитополучателят
удостоверява получаването на стоките или услугите от Доставчика, както и на
кредита от Кредитора. Кредиторът превежда сумата представляваща магазинна цена
на избраната от Кредитополучателя стока и/или услуга, директно по сметка на
Доставчика, за което в конкретния случай била издадена фактура №
**********/17.10.2011г. Общото крайно задължение на ответника, съгласно клетка
„Общо плащания” на поле № 5 „Удостоверяване получаването на стоката/ услугата и
задължението за изплащане на отпуснатия кредит” от Договора възлизала на 932.16лв.,
която сума била разсрочена на 24 погасителни месечни вноски по 38.84лв.
На 27.07.2012г. всички вземания от
горецитирания договор № 2092-00391421/17.10.2011г., заедно с всички дадени във
връзка с него обезпечения, били прехвърлени от „Кредибул”АД, в качеството му на
цедент, на „Ти Би Ай Банк”ЕАД, в качеството му на цесионер. Във връзка с
извършеното цедиране „Ти Би Ай Банк”еад
бил администрирал договора НА ДЛЪЖНИКА ПОД № **********. Видно от приложеното
към настоящата искова молба ”известие за доставяне”/приложение 6/ на
08.07.2013г. длъжникът бил уведомен за извършената цесия със „Съобщение за
прехвърляне на вземане”/приложение 5/, изпратено от цедента „Кредибул”АД.
Към дата на входирането на заявлението
по чл. 410 от ГПК в регистратурата на РС-Нова Загора задължението на ответника
към „Ти Би Ай Банк”ЕАД било в общ размер 512.12лв., представляващо неплатена
главница в размер на 458.71лв., такса в размер на 0.00лв., договорна лихва в
размер на 53.41лв., както и на осн.чл.16 изр. 1-во от общите условия към
Договора, сумата 0.00 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва,
изчислена на дневна база за всеки календарен ден от датата на забава до датата
на изготвяне на справката за заявлението по чл. 410 от ГПК.
Ищецът, моли съда да допусне настоящият
иск и след като се увери в основателността му да постанови решение с което да
признае за установено, че лицето И.Ж.И., с ЕГН **********, с адрес ***, в
качеството си на кредитополучател по Договор за кредит № **********/стар №
2092-00391421/17.10.2011г./ дължи изпълнение на парично задължение към „Ти Би
Ай Банк”ЕАД, в качеството му на Кредитор/Цесионер/ по същия договор, в размер
на сумата 512.12лв./от които 458.71лв. – главница, 0.00лв. - такси и 53.41лв. –
договорна лихва/, представляваща неизплатени месечни вноски съгласно Договора,
ведно със законната лихва, считано от подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата 0.00лв., представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цялата падежирала сума, считано от датата на първата неплатена
падежирала вноска/30.08.2012г./ до датата на изготвяне на справката за
заявлението по чл. 410 от ГПК. Моли съда да разпредели отговорността за
разноските в заповедното производство съобразно изхода на спора. В случай, че
искът бъде уважен изцяло, ищецът моли да да му присъди разноските в заповедното
производство в общ размер на 325.00лв./25.00лв. – държавна такса и 300.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение/. Претендира и разноските в настоящия исков
процес съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът, чрез назначеният му особен представител в
законоустановения срок е представил отговор на исковата молба с който моли съда
да отхвърли предявената искова претенция като предявена от ненадлежна страна
или ако ищеца докаже активната си легитимация, особения представител на
ответника моли съда да отхвърли предявените искове като недоказани по основание
и по размер.
В
съдебно заседание ищеца, редовно призован, чрез процесуалния си представител,
моли съда да уважи предявените искове като доказани по основание и по размер и
да му присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника, редовно
призован чрез особения си представител моли съда да отхвърли исковите претенции
като недоказани.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното:
Безспорно е, че на 17.10.2011г. ответникът
И.Ж.И., с ЕГН ********** е сключил Договор за кредит – CrediGo № 2092-00391421 с „Кредибул”АД, по силата
на който дружеството му е предоставило кредит в размер на 699.00 лв. за
закупуване на избраната от клиента/ответника/ стока и/или услуга, а
клиента/ответника се е задължил да върне сумата в общ размер 932.16лв., в
определения в договора срок на 24 месечни вноски по 38.84 лв. От заключението
по изготвената експертиза се установява, че уговорената сума е била преведена
по сметка на продавача на стоката на 17.10.2011г., което е видно и от
приложената към делото фактура № **********/17.10.2011г.
Безспорно
е, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 09.10.2014
г., подадено пред РС Нова Загора, ищецът е поискал да му бъде издадена заповед
за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника, за сумата, както
следва: 458.71 /четиристотин петдесет и осем лева и седемдесет и
една стотинки/ - главница; 0.00/нула лева и нула стотинки/ лева – такси от
30.08.2012г. до 30.10.2013г., 53.41 /петдесет и три лева и четиридесет и една
стотинки/ лева – договорна лихва от 30.08.2012 г. до 30.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от
458.71 лева, считано от 09.10.2014 г.
до изплащане на вземането, както
и направените по заповедното производство – ч.гр.д. № 620/2014г. по описа на
РС-Нова Загора, като вземането произтичало от Неизпълнение по договор за целево
финансиране № 2092-00391421/17.10.2011г. сключен между „Кредибул”ЕАД в качеството на кредитор и длъжника И.Ж.И./ответник
по настоящото производство/, като всички вземания по цитирания по-горе договор
за кредит били прехвърлени с договор за цесия от 27.07.2012г. от „Кредибул”ЕАД
в качеството си на цедент на „Ти Би Ай Банк”ЕАД в качеството си на цесионер, за
което длъжникът бил уведомен с писмо от цедента „Кредибул”ЕАД. Във връзка с
извършеното цедиране „Ти Би Ай Банк”ЕАД е администрирало договора на длъжника
под № **********.
Въз основа на подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 09.10.2014г. била
издадена заповед за изпълнение № 389/13.10.2014г. по образуваното ч. гр. дело №
620/2014 г., която била връчена на ответника на 28.11.2014г., по която заповед
ответника е подал възражение в законоустановения срок. Въз основа на подаденото
възражение съдът е указал на ищеца, че в едномесечен срок от получаване на
съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящият иск
бил подаден в определения срок, поради което и процесуално допустим.
От събраните в настоящото производство писмени
доказателства, се установява, че на 27.07.2012г. „Кредибул”ЕАД е сключило Договор за цесия с „Ти Би АЙ Банк”ЕАД,
съгласно който договор вземането на
„Кредибул” ЕАД срещу И.Ж.И. по Договор за кредит – CrediGo
№ 2092-00391421 е прехвърлено изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството „Ти Би
Ай Банк„ЕАД. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането с
Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне, с пощенско клеймо 08.07.2013г.,
което длъжникът И.Ж.И. е получил лично, видно от отбелязването на известието за
доставяне.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Налице е валидно
възникнало облигационно отношение между ответника и „Кредибул” ЕАД, със
сключване на договор за кредит
CrediGo № 2092-00391421 от 17.10.2011 г. Договорът е сключен в писмена форма. Със същия договор
кредитодателя е поел задължението да предостави под формата на кредит на
ответника сумата от 699.00лв., равна на цената на получена от него стока/и/или
услуга, а клиента/ответника се е задължил да върне сумата в общ размер
932.16лв., в определения в договора срок на 24 месечни вноски по 38.84 лв.
С полагане на подписа си
ответника, в качеството си на страна по договора – кредитополучател, е
удостоверил, че е получил избраната от него стока/и/или услуга, с цена 699.00лв.
По този начин е доказано изпълнение на задължението на кредитодателя,
установено с договора.
Със сключения договор за цесия на 27.07.2012г.
между „Кредибул”ЕАД, в качеството на
цедент и „Ти Би АЙ Банк”ЕАД, в
качеството на цесионер, вземането на
„Кредибул” ЕАД срещу И.Ж.И. по Договор за кредит – CrediGo
№ 2092-00391421 е прехвърлено изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството „Ти Би
Ай Банк„ЕАД и ищецът в настоящото
производство е придобил изцяло задължението на ответника към кредитодателя по
договор за кредит CrediGo
№ 2092-00391421 от 17.10.2011
г., поради което и неиздължените суми се дължат на цесионера – ищец в
настоящото производство.
Ищецът моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи
следните суми: 458.71 /четиристотин петдесет и
осем лева и седемдесет и една стотинки/ - главница; 0.00/нула лева и нула
стотинки/ лева – такси от 30.08.2012г. до 30.10.2013г., 53.41 /петдесет и три
лева и четиридесет и една стотинки/ лева – договорна лихва от 30.08.2012 г. до
30.10.2013 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 458.71 лева, считано от 09.10.2014 г. до изплащане на вземането.
Ищецът, моли съда да разпредели отговорността за
разноските в заповедното производство съобразно изхода на спора. В случай, че
искът бъде уважен изцяло, ищецът моли да му присъди разноските в заповедното
производство в общ размер на 325.00лв./25.00лв. – държавна такса и 300.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение/. Претендира и разноските в настоящия исков
процес съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Ответника не представя
доказателства за заплащане горепосочените суми, което е в негова тежест на
доказване, поради което и съдът приема, че
задължението на ответника И.Ж.И. не е изпълнено и съдът следва да
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по ч.гр.д. № 620/2014г.
по описа на РС-Нова Загора разноски в размер на 325.00лв., както и направените по
настоящото производство разноски в общ размер на 773.58леве, от които: 25.00
лв. - държавна такса, 300.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение, 300.00 лева – възнаграждение за особен
представител и 148.58лв. – възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, по отношение на „Ти Би Ай Банк ”ЕАД, гр. София с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София,ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, вписано в ТР към
агенция по вписванията при МП, представлявано от Н.И.П. и И.С. И., в качеството
им на изпълнителни директори на дружеството и И.Ж.И., с ЕГН **********, с адрес *** ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА „Ти Би Ай Банк ”ЕАД, гр. София с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София,ул.”Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, вписано в ТР към агенция по вписванията при МП,
представлявано от Н.И.П. и И.С. И., в качеството им на изпълнителни директори
на дружеството СРЕЩУ И.Ж.И., с ЕГН **********, с адрес ***
ЗА СУМАТА
- 458.71 /четиристотин петдесет и осем лева и седемдесет и
една стотинки/ - главница по договор за кредит CrediGo, № 2092-00391421 от 17.10.2011
г., сключен между И.Ж.И. и „Кредибул” ЕАД, прехвърлено на заявителя „Ти
Би Ай Банк ”ЕАД; 0.00/нула лева и нула стотинки/ лева – такси от 30.08.2012г. до 30.10.2013г.,
53.41 /петдесет и три лева и четиридесет и една стотинки/ лева – договорна лихва от 30.08.2012 г. до
30.10.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 458.71 лева, считано от 09.10.2014 г. до изплащане на вземането СЪЩЕСТВУВА.
осъжда
И.Ж.И., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Ти Би Ай Банк ”ЕАД, гр. София с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София,ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
вписано в ТР към агенция по вписванията при МП, представлявано от Н.И.П. и И.С.
И., в качеството им на изпълнителни директори на дружеството направените по
Ч.гр.д. № 620/2014г. по описа на НРЗР разноски в общ размер на 325.00/триста двадесет и пет/лева, от които: 25.00/двадесет
и пет/лева – държавна такса, 300.00/триста/лева – юрисконсултско възнаграждение, както и направените по настоящото дело разноски в общ размер
на 773.58/седемстотин
седемдесет и три лева и петдесет и осем стотинки/лева, от които: 25.00/двадесет
и пет/лева – държавна такса, 300.00/триста/лева – юрисконсултско възнаграждение, 300.00/триста/ лева – възнаграждение на
особен представител и 148.58/сто
четиридесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/лева – възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: