О П Р Е Д Е Л ЕН И Е № 261243
27.07.2021 г., гр.Сливен
гр.д.№ 2578/2019 г. на СлРС
Производството
по делото е образувано по искова молба подадена от „Топлофикация- Сливен“ ЕАД
срещу С.П.Г. с правно основание чл. 422 ГПК, тъй като същата е подала
възражение по чл. 414 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 1027/29.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1619/2019 г. на СлРС. Ищецът е подал исковата молба на 22.05.2019 г., с
която е предявил положителен установителен иск срещу
нея и е образувано настоящото производство. В първото по делото открито съдебно
заседание на 11.02.2020 г. ищецът е поискал
като ответник по положителния установителен
иск да бъде конституирана и Г.Г., която да отговаря солидарно по предявените
главен и акцесорен иск заедно с първоначалния
ответник С.Г.. На 18.02.2020 г. ищецът е депозирал иск с правно основание чл.
422 ГПК и срещу двете ответници при условие на солидарност. На 06.10.2020 г.
ищецът е изменил петитума на своя иск и е преминал от
установителен към осъдителен иск по отношение и на
двете ответници, като претендира да бъдат осъдени да му заплатят претендираните суми при условие на солидарност. С
последното си уточнение на исковата претенция от 21.06.2021 г. твърди, че счита
С. Стефанова за главен ответник, а Г.Г. за евентуален ответник като счита, че
са отговорни при условие на разделност.
Съдът счита, че така
предявената последна искова претенция по отношение на ответниците се явява
недопустима по следните съображения:
По отношение на ответницата С.
Стефанова е налице заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр.д. № 1619/2019 г. на СлРС, която не е
обезсилена и не е влязла в сила, тъй като ответницата е подала възражение по
чл. 414 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който
не е отпаднал към настоящия момент, поради което е недопустимо искът спрямо нея
да бъде изменен от установителен в осъдителен. Този
осъдителен иск би бил допустим ако беше обезсилена заповедта за изпълнение
срещу ответницата Стефанова.
По отношение на ответницата Г.Г.
предявеният осъдителен иск се явява недопустим, тъй като съгласно т. 11б от ТР
№ 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се
приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца - чл. 210, ал. 1 ГПК срещу
същия ответник, насрещен иск - чл. 211 ГПК, инцидентен установителен
иск - чл. 212 ГПК, ако са налице условията за приемането им за съвместно
разглеждане с иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. Последващото субективно
съединяване на искове чрез привличане на нов ответник по реда на чл. 228, ал.3 ГПК се явява недопустимо- в този смисъл е Определение № 51 от 13.03.2018 г. по
ч.гр.д. № 436/2018 г. на ВКС. В случая не е налице идентитет
между страните в заповедното производство и страните в исковото производство по
чл. 422 ГПК, поради което така предявената искова претенция за осъждане на
двете ответници дори и в условие на разделност и при
последващо субективно съединяване на искове се явява недопустима.
С оглед на изложеното исковата
молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено и
обезсилена заповедта за изпълнение срещу ответницата С. Стефанова.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата С.П. Стефанова сумата от
390 лв., съставляваща сторени по делото разноски, а на ответницата Г.Н.Г.
сумата от 360 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба вх.№ 10704
/22.05.2019 г. по описа на СлРС, подадена от „Топлофикация-Сливен“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Стефан Караджа“ №
23, ЕИК ********* с която са обективно и субективно съединени осъдителни искове
по чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД /след последното изменение на иска по чл. 214 ГПК/ против
С.П. Стефанова, ЕГН: ********** *** и Г.Н.Г., ЕГН: ********** *** като
НЕРЕДОВНА и НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
2578/2019 г. по описа на СлРС.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 1027/29.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1619/2019
г. на СлРС срещу С.П. Стефанова, ЕГН: ********** ***.
ОСЪЖДА „Топлофикация-Сливен“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Стефан Караджа“ № 23, ЕИК
********* да заплати на С.П. Стефанова, ЕГН: ********** *** сумата от 390
лв., съставляваща сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА
„Топлофикация-Сливен“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
Сливен, бул. „Стефан Караджа“ № 23, ЕИК ********* да заплати Г.Н.Г., ЕГН: **********
*** сумата от 360 лв., съставляваща сторени по делото разноски.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от връчването му на страните пред СлОС по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
ПРЕПИС от
настоящото определение да се връчи на страните.
Препис от определението след
влизането му в сила да се приложи по ч.гр.д. № 1619/2019 г. на СлРС и да се отбележи обезсилването на заповедта за
изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: