№ 21545
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110143990 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на С. Н. И. срещу „Вивус.БГ“
ЕООД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за потребителски кредит №
**************** на 27.05.2022г., съгласно който на ищеца била отпусната сумата от
1100лв., подлежаща на връщане с една вноска. Съгласно условията на договора,
ищецът следвало да заплати такса за бързо разглеждане на кредита в размер на
226,94лв.
Ищецът счита клаузата за дължимост на тази такса за нищожна. Посочва, че
нарушава чл. 10а, ал. 2 ЗПК, заобикаля закона (чл. 19, ал. 4 ЗПК), неравноправна е
съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП и противоречи на добрите нрави.
С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде
прогласена нищожността на чл. 4 от общите условия към договора за потребителски
кредит, предвиждащи заплащане на такса за бързо разглеждане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който твърди, че искът е недопустим поради липса на правен интерес. Евентуално го
счита за неоснователен. Поддържа, че допълнителната услуга за бързо разглеждане не
е задължително условие за получаване на кредита, а клаузата не противоречи на закона
и добрите нрави.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че на 27.05.2022г. между страните е сключен договор за кредит № ****************,
съгласно който ответникът, в качеството на заемодател, се е задължил да предостави
на ищеца, в качеството на заемател, сумата от 1100лв., при посочени ГЛП от 40,97% и
1
ГПР от 49,70%. Уговорено е заемателят да дължи такса за бързо разглеждане в размер
от 226,94лв.
При горните факти, съдът намира следното от правна страна:
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същият
следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
В сключения между страните договор за потребителски кредит е уговорено
заемателят да дължи такса за бързо разглеждане в размер от 226,94лв. В общите
условия към договора е предвидено, че услугата бързо разглеждане е допълнителна
незадължителна услуга, която се предоставя при искане на кредитополучателя и
гарантира обработка на искането за кредит и предоставяне на отговор до 15 минути от
подаването.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата за бързо разглеждане на заявката за сключване на
договор не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. На първо място, касае се за
преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо
усвояване на определена кредитна сума. От друга страна, и без специални
математически знания, е видно, че размерът на тази такса в съвкупност с договорната
лихва, е в пряко противоречие с нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно
която норма ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. В ГПР безспорно се включват освен
дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи, в това число
и т. нар. „такса за бързо разглеждане“. Ето защо, ГПР е посочен некоректно в договора
и създава заблуда у потребителя относно реално дължимите разходи по кредита. Също
така, същият има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Предвид
това, съдът намира, че тази клауза е нищожна поради противоречието й с императивни
законови норми, но и поради противоречието й на добрите нрави с оглед на
обстоятелството, че на длъжника е начислена такса с неясна насрещна престация, а
самата клауза е предварително уговорена и няма доказателства потребителят да е
разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху нейното съдържание. Ето
защо, предявеният установителен иск се явява основателен.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал такива в размер на 50лв. за държавна
такса и 780лв. за адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за
прекомерност, което съдът намира за основателно, предвид че делото не се отличава с
правна и фактическа сложност, приключено е в едно открито съдебно заседание,
материалният интерес е нисък. Ето защо, следва да бъде намалено до 300лв. и на
ищеца да се присъдят общо 350лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Н. И., ЕГН: **********, с
адрес: **************************************, срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата на
сключения между страните договор за кредит № ****************/27.05.2022г.,
предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане, е нищожна на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на С. Н. И.,
ЕГН: **********, с адрес: **************************************, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350,00лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3