№ 1421
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110168412 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „СВ, със седалище и адрес
на управление в гр. С представлявано от изпълнителния директор ...., чрез юрисконсулт ....
против Б. И. Г., ЕГН **********, с адрес: С.
Ищцовото дружество твърди, че ответникът е потребител на услуги по доставка и
отвеждане на вода и ВиК услуги.
Твърди се, че със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на
чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 55783/2020 година по описа на Софийски районен съд е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от гПК и съдът е дал
указания на заявителя – ищеца да предяви иск относно нвземането си по издадената заповед
за изпълнение.
Твърди се, че между ответника и СВ са налице договорни отношения, свързани с
предоставянето на ВиК услуги за имота, посочен и в заповедта за изпълнение, а именно,
имот с адрес: С, като за задълженията, предмет на заповедното производство, в базата данни
на дружеството е създадена договорна сметка ********** към клиентския номер, отнасящ
се за имота.
Твърди се, че получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответния регулаторен орган.
Твърди се, че в процесния период правоотношенията между страните са
регламентирани от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор СВ”, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т.5 от ЗРВКУ (Общи условия),
които са общодостъпни на интернет страницата на дружеството .......... Сочи се, че по силата
на последните, ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за посочения по-
горе имот, а съобразно Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране.
1
При горното се иска от съда да постанови решение, с което за признае за установено в
правоотношенията между „СВ, със седалище и адрес на управление в гр. С представлявано
от изпълнителния директор ...., чрез юрисконсулт .... и Б. И. Г., ЕГН **********, с адрес: С,
че съществува вземане на „СВ, със седалище и адрес на управление в гр. С представлявано
от изпълнителния директор ...., чрез юрисконсулт .... и Б. И. Г., ЕГН **********, с адрес: С
дължи на „СВ, със седалище и адрес на управление в гр. С представлявано от
изпълнителния директор ...., сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 21.12.2020 година, по ч.гр.дело №
55783/2020 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 3 993.39 лв.,
представляваща неплатени задължения за доставена и потребена вода, отразени във
фактури, дължими в периода 01.02.2017 г. - 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 11.11.2020
година до окончателното й плащане, и дължи сумата от 353.69 лв., представляваща
мораторна лихва, дължима за периода 04.03.2017 г. - 31.07.2020 г.
Прави се искане за присъждане на съдебни разноски за ищеца за заповедното и
исковото производство.
Прави се искане за присъждане на съдебни разноски за ищеца - такива сторени в
заповедното и исковото производство.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като последният не е заявил в този
срок възражения по основанието и размера на исковата претенция, не е представил
доказателства, не е оспорил представени от ищеца доказателства.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява
представител.
За ответника, редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и съответно
не е изразил становище по основателността и допустимостта на иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК от една страна и от друга
страна с оглед искането и наличието на предпоставки за произнасянето на неприсъствено
решение по спора по смисъла на чл.238 и сл. от ГПК съдът е мотивиран да приеме следното
от фактическа и правна страна:
Доказва се, че ответникът е собственик на недвижим имот, в който ищцовото
дружество е доставяло вода и ВиК услуги.
Установява се ,че е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 55783/2020 година по описа на Софийски
районен съд.
Доказва се, че за имот с адрес: С, в базата данни на дружеството е създадена договорна
сметка ********** към клиентския номер, отнасящ се за имота.
Безспорно е, че получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответния регулаторен орган. За процесния период
правоотношенията между страните са регламентирани от Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор СВ”, одобрени от КЕВР на основание чл. 6,
ал. 1, т.5 от ЗРВКУ (Общи условия), които са общодостъпни на интернет страницата на
дружеството ..........
2
Съгласно горните общи условия ответникът има качеството на потребител на ВиК
услуги за посочения по-горе имот, а съобразно Общите условия, потребителите са длъжни
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата
на фактуриране.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е оспорил размера на
претендираните суми и доставени количества вода и услуги, както и не е заявил
правопогасяващи възражения.
Установява се, че съгласно издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена на 21.12.2020 година, по ч.гр.дело № 55783/2020 година по описа
на Софийски районен съд, съдът е разпоредил ответникът – длъжник да плати на ищеца –
заявителя следните суми, а именно: сумата от 3 993.39 лв., представляваща неплатени
задължения за доставена и потребена вода, отразени във фактури, дължими в периода
01.02.2017 г. - 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на заявлението пред заповедния съд – 11.11.2020 година до окончателното й
плащане, и дължи сумата от 353.69 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за
периода 04.03.2017 г. - 31.07.2020 г.
До приключване на съдебното дирене не се установи ответникът да е заплатил
процесните суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за процесния
период.
При установеното от фактическа страна съдът е мотивиран да приеме от правна страна,
че предявените обективно съединени установителни искове са основателни и като такива
следва да бъдат уважени.
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните установителни искови претенции по реда на чл.422 от ГПК:
- по иска за главница за доставени ВиК услуги - правната квалификация е чл.422 от
ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон
във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК
във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Предвид разпоредбата на чл.239 от ГПК като съобрази, че съдебните книжа са връчени
на ответника, че същия не е подал отговор на исковата молба, сторено е искане от страна на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение, като от събраните доказателства съдът
приема и иска за вероятно основателен, настоящият съдебен състав не е длъжен да
произнася мотиви по същество. Въпреки това, за пълнота на изложението съдът следва да
посочи, че ищецът в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК
установи основателността на претенцията си, което не беше оборено от призования да брани
правата си – ответниците, които са солидарно отговорни за претендираните задължения и
суми от ищеца.
По разноските
С оглед изхода на производството ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и сторените от последния разноски пред исковия и заповедния съд.
Доказва се, че ищецът е сторил разноски в размер на 86,94 лева пред заповедния съд и
разноски в исковото производство за заплатена държавна такса в размер на 122,79 лева и му
се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева по реда на чл.78, ал.8 от
ГПК.
Съдът определя размера на дължимото се юрисконсултско възнаграждение, като
отчита и приема, че определения размер отговаря на положения труд, отделено време за
подготовка на делото и неговата фактическа и правна сложност. Отговорността за разноски
3
е обективна, и според някоя автори в доктрината представлява продължение на принципа на
чл.45 от Закона за задълженията и договорите.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон във връзка с чл.79, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите, и на основание чл.86 от Закона за задълженията и
договорите, и на основание чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, и на основание чл.81 от ГПК, и на основание чл.238,
ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „СВ, със седалище и
адрес на управление в гр. С представлявано от изпълнителния директор ...., чрез
юрисконсулт .... и Б. И. Г., ЕГН **********, с адрес: С, че съществува вземане на „СВ, със
седалище и адрес на управление в гр. С представлявано от изпълнителния директор ...., чрез
юрисконсулт .... и Б. И. Г., ЕГН **********, с адрес: С дължи на „СВ, със седалище и адрес
на управление в гр. С представлявано от изпълнителния директор ...., сумите, за които е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на
21.12.2020 година, по ч.гр.дело № 55783/2020 година по описа на Софийски районен съд, а
именно: сумата от 3 993.39 лв., представляваща неплатени задължения за доставена и
потребена вода, отразени във фактури, дължими в периода 01.02.2017 г. - 31.07.2020 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението
пред заповедния съд – 11.11.2020 година до окончателното й плащане, и дължи сумата от
353.69 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода 04.03.2017 г. - 31.07.2020
г.
ОСЪЖДА Б. И. Г., ЕГН **********, с адрес: С да заплати на „СВ, със седалище и
адрес на управление в гр. С представлявано от изпълнителния директор ...., сторените по
ч.гр.дело № 55783/2020 година по описа на Софийски районен съд разноски в размер на
136,94 лева и сторените по гр.дело № 68412/2021 година по описа на Софийски районен съд
разноски за заплатена държавна такса в размер на 122,79 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, като подлежи на отмяна
по реда на чл.240 от ГПК – в едномесечен срок от връчването му на ответника.
След влизане в сила на решението препис да се приложи по ч.гр.дело № 55783/2020
година по описа на Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4