№ 778
гр. Казанлък, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510102014 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Х. С. С., ЕГН
********** против: С. С. К., ЕГН **********
Правно основание: чл.240 от ЗЗД
Цена на иска: 6547,00лв
Ищецът сочи, че на ********. предоставил в заем на ответника сума в
размер на 6547,00 лв. Сключили Договор за паричен заем, нотариално заверен
от нотариус Иван Генов. Съгласно договора, ответникът се задължил да му
възстанови заетата сума в срок до ********. След изтичане на договорения
срок провел многократни разговори с ответника да му върне горепосочената
сума, по време на които той нееднократно го уверявал, че е финансово
затруднен, но ще погаси задължението си към него. В края на месец септември
2021г. отново се видял с ответника и той в присъствието на свидетели отново
обещал, че ще му върне заетата сума изцяло в рамките на две-три седмици.
Сочи, че на ********. чрез нотариус Н.К. му отправил Нотариална покана,
помолил го в двадесет дневен срок от получаването и да му възстанови
предоставената му в заем сума в размер на 6547лв. Предложил му и вариант за
разсрочено изплащане на дължимата сума на месечни вноски в размер на 150
лв. от 20-то до 30-то число на месеца, считано от месец ноември 2021г. по
посочената в поканата банкова сметка. Отправената нотариална покана била
получена лично от ответника на ******** г. Въпреки получаване на
нотариалната покана ответникът не му изплатил изцяло дължимата сума.
Около година след получаването на нотариалната покана на ********.
ответникът му превел по посочената в нотариалната покана банкова сметка в
„********************“ АД сумата в размер на 300 лв., като го уверил, че в
кратък срок ще изплати изцяло задължението си към него. Твърди, че до
1
момента ответникът не изпълнил задължението си към него.
Моли съда на основание чл. 240 от ЗЗД да постанови съдебно решение, с
което да осъди ответника - С. С. К., ЕГН ********** да му възстанови
остатъка в размер на 6247лв. /шест хиляди двеста четиридесет и седем лева/ от
предоставената му от него в заем сума в общ размер на 6547лв. /шест хиляди
петстотин и четиридесет и седем лева/, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Изцяло оспорва исковата молба и предявените с нея искове, счита
исковата молба и предявените с нея искове за недопустими, неоснователни и
погасени по давност. Оспорва фактите, обстоятелствата и твърденията
изложени в исковата молба, както и оспорва заявения петитум на същата.
Изцяло възразява и оспорва претендираната с исковата молба за заплащане
сума в размер на 6547 лв., тъй като същата била погасена по давност и моли
съда да приеме, че претендираната с исковата молба сума в размер на 6547 лв.
е погасена по давност на ******** г.
Тъй като съда не прилагал служебно института на давността, затова
като ответник прави изрично възражение и твърди, че претендираната с
исковата молба сума в размер на 6547 лв. е погасена по давност на ********г.
и Моли съда да приеме, че претендираната с исковата молба сума е погасена
по давност на ********г. Изцяло възразява и оспорва искането за присъждане
на законна лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба. Сочи, че
според българското законодателство за вземания по договор за заем,
погасителната давност е пет години, считано от датата на падежа. В този
случай според твърденията в исковата молба, видно и от приложения договор
за заем в чл.4 от същия, твърдяната заемна сума в размер на 6547лв. е
следвало да бъде варната на дата ********. - датата на падежа до която е
трябвало да се върне твърдяната заемна сума. Съгласно нормата на чл. 110 от
ЗЗД, погасителната давност за това вземане е изтекла на ********г. Твърди, че
вземането на ищеца по настоящото дело е погасено по давност и не дължи
заплащане на твърдяната сума и на претендираната лихва. Сочи, че поради
това, че твърдяното вземане на ищеца по настоящото дело е погасено по
давност на ********г., всички описани в исковата молба действия, извършени
след дата ********г. в това число изпращането на нотариална покана, нейното
връчване на ответника, били действия без правен ефект и правна стойност,
защото твърдяното вземането на ищецът било погасено па давност на
********г По отношение на твърдяното в исковата молба плащане на сумата
от 300 лв., то твърди, че нямало никаква връзка с твърдения заем и не била
плащане по него. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
исковата молба и предявените с нея искове като неоснователни, недопустими,
недоказани и погасени по давност на ******** год.
Претендира за разноски по делото.
Към исковата молба са представени писмени доказателства: преписи от
договор за паричен заем от ******** г.; Нотариална покана и разписка;
2
отчет по сметката в „***“ АД от ********.
По искане на ищеца съдът е допуснал до разпит един свидетел при
режим на довеждане от страна на ищеца. В съдебното заседание
процесуалният представител на ищеца заявява, че допуснатият свидетел
отказва да дойде, защото познавал и двете страни. Уточнява, че
обстоятелствата, които този свидетел щял да установява, са по повод срещите
между страните, и че ответникът ще плати дълга. Заявява, че няма да сочи
други доказателства.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Между ищеца Х. С. С., ЕГН ********** и ответника С. С. К., ЕГН
**********, на ******** г в град Казанлък е сключен договор за заем в
писмена форма, по силата на който от ищецът е предоставил на ответника в
заем сумата от 6547,00 лева със срок на погасяване до 30.09.2014 год.
На ********., чрез нотариус Н.К. с регистрационен номер 700 от
Нотариалната камара, ищецът отправил нотариална покана до ответника, в
която го молил в двадесет дневен срок от получаването й да му възстанови
предоставената му в заем сума в размер на 6547,00 лв. Ответникът получил
тази покана на ******** година.
На ********. ответникът превел по банковата сметка на ищеца в
„********************“ АД сума в размер на 300,00 лв. Като основание за
превода е посочено „Захранване на сметка“.
От така приетата от съда фактическа обстановка, описана по-горе,
следва, че страните по спора са сключили договор за заем, за който са
приложими разпоредбите на чл.240 и следващите Закона за задълженията и
договорите. Съгласно тези разпоредби заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е
двустранен, консенсуален, възмезден, реален.
В хипотеза на срочен договор за заем, какъвто е и настоящият, неговата
изискуемост настъпва с изтичане на неговия срок. От съдържанието на
процесния договор става ясно, че дължимата сума следва да се върне до
********., с оглед на което изискуемостта на цялата заемна сума е настъпила с
изтичане срока на договора именно на тази дата - ********.
Договорът за паричен заем е сключен по ясен и разбираем начин-
посочен е размерът на заемната сума, удостоверено е нейното получаване от
страна на ответника, както и срокът за връщане на тази сума. Поради това е
възникнало задължението за връщане на предоставената в заем сума,
доколкото е настъпил падежа за заплащане - ******** година.
Ответникът не е изпълнил поетото задължение да върне заетата сума до
падежа на ******** година. От тази дата е започнала да тече погасителната
давност за вземането на ищеца, като същата е изтекла на ******** година.
Изпратената от ищеца нотариална покана не е прекъснала тази давност,
3
тъй като не е сред предпоставките от хипотези на нормата на чл.116 от ЗЗД.
Извършеното на ******** от ищеца плащане в 300,00 лева по банковата
сметка на ответника в „***“ АД също не е прекъснало давността. Към този
момент вече е бил изтекъл пет годишния давностен срок по чл.112 ЗЗД.
Признанието на вземането като основание за прекъсване на давността може да
бъде направено само до изтичане на давностния срок – Решение № 186 от
19.06.2013 г. по гр. дело № 927/2012 г., Четвърто гражданско отделение на
ВКС.
Това плащане не може да се разглежда и като отказ от субективното
право на погасителна давност. Според разпоредбата на чл.113 ЗЗД валиден
отказ от субективното право на погасителна давност може да се направи само
след изтичането й. За разлика от неупражняването на субективното право на
погасителна давност във висящ процес, което може да е със знание или без
знание за правните последици /резултатът и в двата случая е един и същ/,
отказът преди или по време на висящия процес е винаги съзнавано
волеизявление. Длъжникът като знае същността на правото си трябва и да
иска настъпването на правните последици от непозоваването на погасителна
давност. Ако отказът като волеизявление е недействителен, то от него не
произтичат правни последици. Няма форма за действителност на
едностранното волеизявление за отказ от субективното право на погасителна
давност. Отказът може да бъде изричен и мълчалив, но от съдържанието му
трябва да може по несъмнен начин да се направи извод, че длъжникът не
желае да се ползва от последиците на погасителната давност било относно
цялото парично задължение, било само за част от него. По тези причини не
може да има валиден отказ от погасителна давност при неиндивидуализирани
по размер чрез тяхната стойност парични задължения. Това е така, защото без
такава определеност не може да има валидно изразена воля за самото
съдържание на задължението, за което е изтекла погасителната давност.
Освен това, по делото не бяха представени доказателства, които да свържат
плащането, с посочено в него основание „Захранване на сметка“, и процесния
договор за заем.
Съдът счита, че не е направено признание на задължението преди
изтичане на давността, поради което тя не е била прекъсната. След изтичането
на давността не е бил направен и валиден отказ от субективно право, а именно
отказ от позоваване на изтекла погасителна давност. Процесното вземане е
погасено по давност, а възражението за това е направено в исковия процес.
С оглед на изложеното съдът намира предявения иск за неоснователен и
недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските в настоящото производство:
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК, ищецът
следва за заплати на ответника, направените от него в настоящото
производство, съдебни и деловодни разноски в размер на 950,00 лв. –
заплатено възнаграждение за адвокат.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. С. С., ЕГН ********** с постоянен адрес
село ********************, срещу С. С. К., ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. ******************** иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за
сумата 6247,00 лева – неизплатен заем по договор от ********., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Х. С. С., ЕГН ********** с постоянен адрес село
******************** да заплати на С. С. К., ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. ******************** сумата от 950,00 лева, представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – С.З. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5