РЕШЕНИЕ
№ 760
гр. Бургас, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120104941 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„България“ №81, вх.В, ет.8, чрез адвокат В.Г., против Т.А. Г. ЕГН **********, с адрес: град
Бургас, ** за приемане за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 46,98 лева,
представляваща част от сумата, плащане на която е разпоредено със Заповед по чл. 410 от
ГПК № 261464 от 22.12.2020 година по частно гражданско дело № 8269 по описа на
Бургаски районен съд за 2020 година, като незаплатени далекосъобщителни услуги за
периода от 15.02.2018 година до 14.05.2018 година, по договор за телекомуникационни
услуги с клиентски номер 167373388001, както и за присъждане на разноските, направени в
заповедното и исковото производство.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК 83164218 и
ответната страна Т.А. Г. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер * от дата 10.11.2017 г., с който абонатът е добавил използване на мобилен
номер * по избран тарифен план Vivaco i- Traffic L с месечна абонаментна такса в размер от
19,99 лева с ДДС за 24 месеца. Въз основа на сключения договор са издадени фактура №
********** от 15.03.2028 година за отчетен периода от 15.02.2018 година до 14.03.2018
1
година и дължима сума в размер от 19, 98 лева с ДДС за посочения тарифен план, фактура
№ ********** от 15.04.2018 година за отчетен период от 15.03.2018 година до 14.04.2018
година и дължима сума в размер от 19,98 лева и фактура № ********** от 15.04.20218
година до 14.05.2018 година за сума в размер от 19,98 лева с ДДС. В исковата молба е
посочено, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за
последователни отчетни месеца - за месец 03/2018г., 04/2018 г., 05/2018 г. Изложено е, че
към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението
на ползвания номер. Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във връзка с чл.
43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При
неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор
с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по
посочения клиентски номер крайна фактура №********** от 15.07.2018 година за периода
от 15.06.2018 година до 14.07.2018 година с начислена обща сума за плащане. В издадената
крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, която не е
предмет на иска, фактурирана е цена, дължима за потребените мобилни услуги от предходни
отчетни периоди в размер от 46, 98 лева, която е предмет на иска. Датата на деактивация на
процесния абонамент е 18.06.2018 г., като същата се генерира автоматично по вградената
електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени
суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. В исковата молба са
изложени и други фактически и правни доводи, като е посочено, че ищецът е кредитор на
вземането на основание договор за цесия, сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД от
16.10.2018 година, а впоследствие вземането е прехвърлено с цесия от 01.10.2019 година от
„С.Г. Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД. Ищецът счита, че ответникът следва да се счита
уведомен с получаване на препис от уведомлението за това, приложено към исковата молба.
Поради изложеното ищецът предявява исковете си. Към исковата молба са приложени
писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответната страна, представлявана от процесуален представител адвокат П.Ж. Ч., назначен на
основание чл. 47 от ГПК дава писмен отговор. Процесуалният представител излага, че искът
е недопустим, тъй като уведомяването за твърдяната цесия следва да бъде извършено от
стария кредитор, за да е налице изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла
на чл. 75 от ЗЗД. Поради това счита, че правнорелевантно е действието по уведомяване,
което е извършено от цедента, но не и от цесионера, в който смисъл се позовава на съдебна
практика. По доказателствата ответникът е поискал ищецът да бъде задължен да представи
2
оригинали на документи или официално заверени преписи от посочени в отговора
документи относно сключване на договорите. Процесуалният представител оспорва
твърдението, че ответната страна Т.А. Г. е страна по договор с „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД или с ищеца, че не е заплатила цената, както и че
приложените към исковата молба документи са фактури с довода, че не притежават
изискуемите в чл.114 от ЗДДС реквизити. На следващо място е посочено, че сумата 46, 98
лева, така както е описана във фактурата от 15.07.2018 година като баланс по предходни
периоди, не е обвързана с договорно задължение, не е индивидуализирана и не обосновава
представянето на каквато и да било услуга. Поради изложеното процесуалният представител
на ответника е поискал производството по делото да бъде прекратено, а при условията на
евентуалност – предявеният иск да бъде отхвърлен. В писмения отговор процесуалният
представител на ответника е оспорил автентичността на подписите, положени на
декларация на основание чл.147а, ал.2 и ал.3 от ЗЗП и Заявление/ договора от 10.11.2017
година съответно за декларатор и за абонат. Твърди, че подписите не са положени от Т.А. Г..
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му
представител поддържа предявения иск и счита, че следва да бъде постановено решение, с
което предявеният иск да бъде уважен. Представя доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника адвокат Ч. поддържа
становището по иска, дадени в писмения отговор. В заседание по същество на спора счита,
че следва да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен поради това, че не
се установява сключване на договорите с посоченото в исковата молба съдържание, предвид
неизпълнение на указанията на за представяне на официално заверени преписи от тях или на
оригинали.
По материално правната квалификация на предявения иск настоящият състав приема
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 79 от ЗЗД и е за заплащане на цена по
договор за телекомуникационни услуги.
От събраните по делото доказателства и предвид становището на страните по фактите
настоящият състав приема следното от фактическа страна:
Като писмено доказателство към частно гражданско дело № 8269 по описа на
Бургаски районен съд за 2020 година, приложено към настоящото дело, е приложен договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер * от дата 10.11.2017 г., с
който абонатът е добавил използване на мобилен номер * по избран тарифен план Vivaco i-
Traffic L с месечна абонаментна такса в размер от 19,99 лева с ДДС за 24 месеца. Към
исковата молба са приложени договори за цесия, сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД ЕИК *********, от една страна като цедент, и „С.Г.
Груп“ ООД ЕИК *********, от друга, като цесионер, от дата 16.10.2018 година, и договор за
цесия, сключен между С.Г. Груп“ ООД ЕИК *********, като цесионер, и ищеца „ЮБЦ“
ЕООД ЕИК *********, като цесионер от 01.10.2019 година, уведомление за цесия,
3
потвърждение за прехвърляне на вземане за сума в общ размер от 46, 98 лева. С
определението по чл.140 от ГПК и по повод оспорване от ответната страна и негова
доказателствено искане на основание чл.183 от ГПК ищецът е задължен да представи
посочените документи и заверени копия от фактури, пълномощно и общи условия в
оригинал или в официално заверени преписи. До насроченото съдебно заседание указания
ищецът не е изпълнил дадените указания. Представен е СД с отразяване на него, че съдържа
Приложение № 1 към договор за цесия. Предвид неизпълнение на дадените указания и
съгласно чл.183 от ГПК посочените доказателства следва да бъдат изключени от
доказателствата по делото.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Не се установява от събраните по делото доказателства сключване на договора за
предоставяне на далекосъобщителни услуги със съдържанието, посочени в исковата молба,
както и прехвърлянията с договори за цесия на посоченото задължение, тъй като
представените за установяване на тези твърдения доказателства бяха изключени от
доказателствения материал по делото.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК следва да бъдат отхвърлени и
претенциите за заплащане на разноски в исковото и заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „България“ №81, вх.В, ет.8, чрез адвокат В.Г., против
Т.А. Г. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, * за приемане за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 46,98 лева /четиридесет и шест лева, деветдесет и
осем стотинки/, която сума представлява цена за далекосъобщителни услуги за периода от
15.02.2018 година до 14.05.2018 година, по договор за телекомуникационни услуги с
клиентски номер 167373388001 от 10.11.2017 година, плащане на която е разпоредено със
Заповед по чл. 410 от ГПК № 261464 от 22.12.2020 година по частно гражданско дело №
8269 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, като, както и за присъждане на
разноските, направени в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4
5