РЕШЕНИЕ
№ 4040
гр. Варна, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110109158 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът „М.“ ЕООД твърди, че на 23.11.2023 г. в гр. *******, настъпило
ПТП между собствения му лек автомобил „Дачия Лоджи“ с peг. № ******* и
лек автомобил марка „Мицубиши АСХ“ с peг. № *******. Поддържа, че вина
за настъпване на ПТП има водачът на второто от посочените МПС, който при
движение с несъобразена скорост ударил движещия се пред него лек
автомобил „Дачия Лоджи“, който от своя страна се ударил е движещия се пред
него лек автомобил „Тойота Аурис“ с peг. № *******, който пък се ударил в
движещия се пред него лек автомобил „Тойота ЦХР“ с pег. № *******.
Сочи, че за настъпилото ПТП били уведомени органите на полицията и
местопроизшествието било посетено от служители на Сектор „Пътна
полиция“ при СДВР. Същите съставили Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № К-*89/23.11.2023 г., в който като виновен бил посочен
водачът на лекия автомобил „Мицубиши АСХ“.
Поддържа, че управляваният от виновния водач лек автомобил е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от ответника „Д. з.“
АД, действаща към датата на ПТП.
Посочва, че на 20.12.2023 г. предявил застрахователна претенция за
претърпените вреди пред ответното дружество, като на 23.01.2024 г. негов
служител извършил оглед на автомобила. В съставения опис били описани
следните увредени детайли: облицовка предна броня, посочена за подмяна и
1
боядисване; основа предна броня, посочена за подмяна; спойлер предна броня,
посочен за подмяна; решетка предна броня - цяла, посочена за подмяна;
решетка предна броня средна, посочена за подмяна; преден капак, посочен за
подмяна и боядисване; панта преден капак-лява, посочена за подмяна; панта
преден капак десен, посочена за подмяна; фар десен, посочен за подмяна; фар
ляв, посочен за подмяна; фар за мъгла преден ляв, посочен за подмяна; греда
над радиатор, посочена за подмяна; радиатор воден, посочен за подмяна;
радиатор климатик, посочен за подмяна; греда под радиатор, посочена за
подмяна; перка вентилатор, посочена за подмяна; калник преден ляв, посочен
с лека степен на деформация и за боядисване; врата задна лява, посочена с
лека степен на деформация и за боядисване; панел заден ляв калник 5 вр.,
посочен за подмяна и боядисване; панел заден десен калник 5 вр., посочен за
подмяна и боядисване; облицовка задна броня, посочена за подмяна и
боядисване; основа задна броня, посочена за подмяна; престилка задна,
посочена за подмяна и боядисване; под багажник, посочен за подмяна и
боядисване; врата на багажник, посочена за подмяна и боядисване; лайсна
врата на багажник, хром, посочена за боядисване; тапицерия врата задна лява,
посочена за подмяна; задно стъкло, посочено за подмяна; стоп ляв, посочен за
подмяна; стоп десен, посочен за подмяна; спойлер задна броня, посочен за
подмяна.
Излага, че с писмо от 19.03.2024 г. застрахователят го уведомил, че е
налице „тотална щета“, поради което следва да представи доказателства за
прекратяване на регистрацията на МПС. Поради изложеното на 21.05.2024 г.
била прекратена регистрацията на лек автомобил „Дачия Лоджи“ с peг. №
*******, за което били представени доказателства на ответника.
Заявява, че „Д. з.“ АД изплатило на „М.“ ЕООД застрахователно
обезщетение в размер на 13 687.50 лева, което не отговаря на действителния
размер на претърпяната вреда. Поддържа, че средната пазарна стойност на
автомобила, определена към момента на възникване на застрахователното
събитие, е в размер на 18 000 лева, като незаплатеният остатък от дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на 4 310 лева. Сочи, че от тази сума
следва да бъде приспадната сумата от 900 лева, получената от ищеца при
предаване останките на автомобила.
Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да му
заплати сумата от 100 лева, частичен иск от сума в размер та 3410 лева,
представляваща разликата между изплатеното застрахователно обезщетение и
действителната стойност на имуществените вреди, причинени на собствения
на ищеца лек автомобил марка „Дачия Лоджи“ с peг. № *******, увреден в
резултат на застрахователно събитие - ПТП, причинено на 23.11.2023 г. в гр.
*******, по вина на водача на лек автомобил марка „Мицубиши АСХ“ с рег.
№ *******, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 19.07.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
2
В проведеното на 17.10.2025 г. открито съдебно заседание е допуснато
изменение на иска чрез неговото увеличаване на сума в размер на 3410 лева,
представляваща окончателен размер на иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Д. з.“ АД е депозирал писмен
отговор, в който навежда доводи за неоснователност на иска. Потвърждава
наличието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с дружеството за лек автомобил марка
„Мицубиши АСХ“ с рег. № *******, действаща към датата на процесното
ПТП. Не оспорва механизма на настъпване на процесните щети. Поддържа, че
изплатеното застрахователно обезщетение отговаря на действителния размер
на претърпените от ищеца вреди, съизмерими със средната пазарна цена на
автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена
със стойността на запазените части, както и на увредените части в тяхната
съвкупност, реализирана при предаване на автомобила за скрап. Счита, че
претендираният от ищеца размер на застрахователното обезщетение е силно
завишен.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, както и да му бъдат
присъдени разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, че на 23.11.2023 г. в гр.
*******, настъпило ПТП между собствения на ищеца лек автомобил „Дачия
Лоджи“ с рег. № ******* и лек автомобил марка „Мицубиши АСХ“ с рег. №
*******; че ПТП е причинено по вина на водача на лекия автомобил марка
марка „Мицубиши АСХ“ с peг. № *******; че за последния към датата на
настъпване на процесното ПТП е сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество; че вследствие на процесното ПТП са
настъпили вреди, стойността на които надвишава 70 на сто от действителната
стойност на автомобила на ищеца; че на 21.05.2024 г. е прекратена
регистрацията на лек автомобил „Дачия Лоджи“ с peг. № *******; че на
20.12.2023 г. ищецът е подал пред застрахователя искане за завеждане на
претенция по застраховка „Гражданска отговорност“, въз основа на което е
образувана преписка по щета, по която е определено и изплатено обезщетение
в размер на 13 687.50 лева.
Към исковата молба е приложен договор от 22.05.2024 г. /л. 14/, по
силата на който „М.“ ЕООД е продало на „С. К.“ ЕООД за сумата от 900 лева
останките от лек автомобил „Дачия Лоджи“ с посочени номер на рама и
двигател, съответстващи на отразените в свидетелството за регистрация на
процесния автомобил с рег. № ******* /л. 12/. Видно от представените
фактура /л. 15/ и платежно нареждане /л. 16/, уговорената продажна цена за
останките от автомобила е заплатена на ищеца в деня на подписване на
договора.
3
Останалите писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани, тъй
като не допринасят за изясняване на спорните между страните въпроси.
По делото са ангажирани специални знания посредством допуснатите
първоначална, повторна единична и повторна тройна експертиза.
Съгласно заключението по първоначалната САТЕ, изготвено от вещото
лице инж. Г. Д. /л. 66-79/ средната пазарна стойност на процесния лек
автомобил, определена към датата на настъпване на ПТП – 23.11.2023 г., е в
размер на 18 105 лева. Вещото лице е посочило, че запазените части от
автомобила в процентно съотношение спрямо стойността му възлизат на
около 65-70 %, като липсва гаранция, че на практика могат да се реализират.
Изрично е отговорило, че действията, които следва да бъдат извършени за
отделяне на запазените части за продажба, обичайно не са във възможностите
на собственика, поради което практиката е излезли от употреба МПС да се
продават в пунктове, които се занимават с такава дейност. Изчислило е, че при
предаване за скрап на автомобила би могла да бъде получена сума в размер
между 350 и 500 лева.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.
Потвърждава, че разходите за демонтиране и продажба на запазените части
надхвърлят възможната печалба, която би могла да се реализира.
Според заключението по повторната експертиза /л. 94-97/ не би могло
коректно да се определи процентното съотношение между запазените части от
автомобила и пазарната стойност на същия, тъй като стойността на запазените
части зависи от степента на износване, както и от търсенето и предлагането на
подобни части. Вещото лице инж. А. Я. е посочило, че приблизителната цена
за предаване на автомобила за скрап е 429 лева. След извършване на справка в
три фирми, занимаващи се със закупуване на МПС за части, вещото лице е
установило, че предлаганата цена за същата марка и модел може да варира
между 600 и 3000 лева.
При изслушването му в съдебно заседание вещото лице допълва, че за да
бъдат реализирани запазените части от собственика, последният следва да
извърши разходи за транспортиране на автомобила до сервиз, както и да
ангажира специалисти, които да разглобят автомобила, да почистят
съставните му части и да определят техническата им годност. При това не би
могло да се гарантира, че запазените части ще бъдат продадени и на каква
цена.
Вещите лица по допуснатата повторна тройна САТЕ /л. 120-123/
изразяват становище, че е невъзможно да бъде определена стойността на
запазените части. Изчислили са, че средната цена за закупуване на автомобила
за скрап възлиза на 480 лева, а за изкупуването му за части втора употреба –
на 1500 лева.
Съдът в пълнота кредитира коментираните експертни заключения като
компетентно изготвени, обосновани и кореспондиращи помежду си. По
същество всички вещи лица са заявили, че не би могло с точност да се
определи процентното съотношение на запазените части и стойността на
целия автомобил /посочената от вещото лице Д. стойност има само
4
приблизителен характер/. Категорично е становището на всички вещи лица, че
запазените части от автомобила трудно биха могли да бъдат реализирани на
пазара от самия собственик, като обичайно се прибягва до продажба на
автомобила на специализирани фирми, които се занимават с изкупуване на
МПС за части, или предаване на останките за скрап.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка „Гражданска отговорност“; 2) настъпило
застрахователно събитие, причинено по вина на застрахования делинквент; 3)
претърпени вреди, които да са в пряка причинна-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования.
В случая между страните е безспорно възникването на горепосочените
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, като спорът е
съсредоточен върху стойността на претърпените от ищеца имуществени
вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в размер, равняващ се на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, като негова горна граница е уговорената
застрахователна сума /арг. от ал. 1/. В случаите на пълна увреда
обезщетението се съизмерва с действителната стойност на застрахованото
имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се закупи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При частична
увреда релевантна е възстановителната стойност – цената за възстановяване
на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Целта на законодателната
уредба е да бъдат гарантирани правата на застрахования, така че в пълен обем
да бъдат репарирани настъпилите вследствие на реализирания
застрахователен риск вреди, обезпечени със застрахователния договор.
В разглеждания казус е безспорно, че стойността на необходимия ремонт
надвишава 70 на сто от действителната стойност на увредения автомобил,
поради което е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. В този
случай съобразно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователят дължи
заплащане на застрахователно обезщетение равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Размерът на
вредата е съизмерим с пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП,
която съгласно заключението по първоначалната автотехническа експертиза се
равнява на 18 105 лева. От тази сума следва да бъде приспадната сумата,
която ищецът действително е получил при продажбата на останките от
автомобила, а именно – 900 лева. Така изчислен, размерът на дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на 17 205 лева. Тъй като ответникът
доброволно е заплатил сума в размер на 13 687.50 лева, неизплатеният остатък
5
от застрахователното обезщетение се равнява на 3517.50 лева. Доколкото
предявеният иск е в рамките на тази сума, същият следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и предвид направеното искане от страна на
ищеца, на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски
в общ размер от 1836.40 лева, включващи внесената държавна такса от 136.40
лева, депозит за САТЕ - 150 лева, както и адвокатско възнаграждение,
заплатено за процесуално представителство и защита както по настоящото
дело /1150 лева/, така и в рамките на ч. гр. д. № 2256/2024 г. на ВОС /400
лева/.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско
възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото и в
частност - обема на събраните по инициатива на ответника доказателства и
броя на проведените съдебни заседания.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. з.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. *******, ПИ *******, СУМАТА ОТ
3410 /три хиляди четиристотин и десет/ лева, представляваща разликата
между изплатеното застрахователно обезщетение и действителната стойност
на имуществените вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил
марка „Дачия Лоджи“ с pen № *******, увреден в резултат на застрахователно
събитие - ПТП, причинено на 23.11.2023 г. в гр. *******, по вина на водача на
лек автомобил марка „Мицубиши АСХ“ с рег. № *******, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 19.07.2024 г., до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Д. з.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. *******, ПИ *******, СУМАТА ОТ
1836.40 лева /хиляда осемстотин тридесет и шест лева и четиридесет
стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
6
УКАЗВА на ответника „Д. з.“ АД, ЕИК *******, че може да преведе
сумите, присъдени в полза на ищеца „М.“ ЕООД, ЕИК *******, по банкова
сметка с IBAN BG**************, с титуляр адв. Р. Р..
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7