РЕШЕНИЕ
№ 1184
гр. Пазарджик, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20255220100422 по описа за 2025 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, предявен от А.
Д. М. от гр. П. срещу Ц. А. А. от с. с. Л., общ. С., за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата 3000 лв., представляваща главница по заем, заедно с лихва за забава в размер
239,66 лв., начислена на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 06.07.2024 г. до 01.02.2025 г. и
законната лихва, считано от предявяването на иска - 03.02.2025 г.
В исковата молба се твърди, че от около 10 години страните били приятели и си били
вършили взаимно услуги. От м. май 2024 г. ищецът работел в курорта Слънчев бряг и
квартирата му била в гр. А.. В началото на юли същата година му се обадил ответникът и го
помолил за спешен заем от 3000 лв., които да му върне след месец. Ищецът превел сумата на
05.07.2024 г. чрез "Изипей". След като изминал месец обаче, ответникът не върнал парите, в
телефонни разговори започнал да лъже, че ще я върне, а след това престанал да вдига
телефона. Ищецът сигнализирал прокуратурата за измама, но до момента на предявяването
на иска нямало резултат. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
Постъпил е отговор от ответника. Той оспорва иска, като заявява, че в представената
разписка за паричен превод не е вписано основанието за превода - не се сочи това да е заем и
не съществува законова презумпция, която да замести доказването на основанието, поради
което ищецът е този, който следва да докаже, че е дал именно заем. Претендира разноски. В
открито заседание прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна за
адвокатско възнаграждение.
1
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени адвокати и поддържат
становищата си. Ищцовата страна излага доводи за пълна и безспорна доказаност на
твърденията си - доказано е според нея не само предоставянето на сумата, чрез разписката
от системата на "Изипей", а и основанието за даването и е доказано също безспорно чрез
обясненията на ответника, снети от полицай по образуваната по сигнал на ищеца
прокурорска преписка, копие от която е приложено по делото. Ответникът поддържа, че
остава недоказано основанието за даването на сумата, и излага доводи, че писменото
обяснение по преписката няма стойността на извънсъдебно признание, тъй като
представлява т.нар. случаен документ - съставен не с оглед удостоверяване на определени
факти. В подкрепа на казаното решение № 260004/11.01.2024 г. по т.д. №166/2019 г. на
Врачанския окръжен съд. В отговор на тези доводи ищцовата страна изтъква, че този
случаен частен документ е станал основа за издаването на официален документ -
прокурорското постановление, в което се констатира наличието на заемни отношения, от
което ответникът се ползва, тъй като няма да носи наказателна отговорност; сочи и че
писмена форма за договора за заем не е необходима.
По делото се установява от фактическа страна въз основа на писмените доказателства -
разписка № 0100022558258995, издадена от офис на дружество представител на "Изипей"
АД в гр. А., че на 05.07.2025 г. ищецът А. М. е направил паричен превод на сумата 3000 лв. с
получател ответника Ц. А.. Получаването на сумата не се оспорва от ответника.
От изисканото и приложено копие от документите по преписка № 1323/2025 г. по описа на
Районна прокуратура - Б., ТО - П., се установява, че на 21.09.2024 г. ищецът М. е подал
жалба до РУ на МВР - П. за това, че А. му поискал сумата, получил я и обещавал да я върне,
но не го направил. Започнато е разследване с оглед евентуална измама и в хода му са
разпитани страните по настоящото дело. Разследването е приключило с постановление на
прокурора от 12.02.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство с мотив, че не се
установява от субективна страна престъплението по чл. 211 от НК - става дума за
гражданскоправно отношение, при което А. е имал намерение да върне заетата сума.
В преписката се съдържа писмено обяснение на Ц. А., записано от полицейски служител на
07.11.2024 г. под диктовката на А. и подписано от А.. В него се съдържат думите: "На
05.07.2024 г. аз взех заем в размер на 3000 лв. от моя приятел А. Д. М. от гр. П.. Парите ми
ги даде като превод по Изи Пей. Разбрахме се до 15.12.2024 г. да му ги върна".
В нова жалба до РУ на МВР - Пазарджик от 18.12.2024 г. М. заявява писмено, че по повод
прокурорската преписка А. е поискал от него да оттегли жалбата, като му е обещал да върне
сумата до средата на м. декември, но не я върнал.
На 03.01.2025 г. ищецът изпратил на потребител, означен като "Цецо Лозен", съобщение в
приложение за чат със съдържание: "Абе, смешник, докога ще ме лъжеш, утре звъня на
майка ти". Получените отговори гласели, че събеседникът няма цялата сума накуп и "на
заплата по 500 лв. мога да ти ги върна", както и че той не счита за редно да бъде
притеснявана майка му, защото тя няма нищо общо. Ответникът не е направил изрично
изявление, че той е "Цецо Лозен" и насрещните съобщения са изпратени от него, но не го е и
2
оспорил.
До настоящия момент сумата не е върната, като няма и твърдения за връщане от ответника.
От фактическа страна спорът се отнася до основанието за предоставянето на сумата.
Напълно вярно е, че не съществува законова презумпция, която да замести доказването на
основанието за предаване на сумата, ищецът е този, който носи тежестта на доказване, и
това му е указано.
Оспорва се от ответника доказателствената стойност на писменото обяснение от 07.11.2024
г. като писмено доказателство в настоящия процес за доказване на наличието на уговорка за
даване на заем между страните. Несъмнено то представлява подписан частен свидетелстващ
документ - изявление на А. за факти от действителността.
Ответникът заявява, че като случаен документ то няма стойност на извънсъдебно признание
- за да има такава стойност, документът трябва да е създаден с тази цел.
В цитираното от ответника решение на Врачанския окръжен съд наистина се съдържа
следното: "...за да има един частен свидетелстващ документ доказателствена стойност на
извънсъдебно признание, той трябва да е създаден именно с тази цел. С такава стойност не
разполага „случайният документ”, т.е., който не е изготвен с цел удостоверяване на
правнорелевантни факти". Този пасаж обаче е част от доклада на съда на становищата на
страните и представлява изразено от ищците становище. Съдът, обратно, при обсъждането
на доказателствата е приел, че "дадените от ищците показания на 21.11.2018 по ДП 543/18г.
по описа на РУ гр.Бяла Слатина представляват извънсъдебни признания на неизгодни за
страната факти", като имат характер на частен свидетелстващ документ, без да го определя
като случаен или нарочен.
Такова е и разбирането на цялата теория и практика - както нарочният, така и случайният
документ могат да послужат за доказателство и не се прави разлика в доказателствената им
стойност, произтичаща само от целта на съставянето им. И в двата случая е налице частен
свидетелстващ документ - изявление за факти, което има доказателствена стойност относно
неизгодните за своя автор факти. Несъмнено един случаен документ може да бъде съставен
по различни съображения и адресиран до различни лица, и в него съставителят би могъл
хипотетично да направи неистинно признание на неизгоден за него факт, воден от странични
мотиви - това обаче се оценява на общо основание наред с останалите обстоятелства. В
конкретния случай няма логична причина за даване на неистинни сведения за основанието
за получаването на сумата пред полицейския служител, която ответникът да изложи по
настоящото дело. При това документът е съставен именно с цел доказване, макар и не по
настоящото гражданско производство, а по прокурорската преписка.
Налице е следователно извънсъдебно писмено признание на неизгоден за ответника факт,
което е в съответствие с цялата фактическа обстановка, не се опровергава от други данни по
делото и не е необходимо да бъде подкрепяно и от официални документи, за да се счете
уговорката за отпускане на сумата в заем за доказана. Цитираното от ищцовия адвокат
постановление на прокурора възпроизвежда думите на А. от обяснението, като е без
3
значение за неговата доказателствена стойност това, че постановлението представлява
официален документ (диспозитивен, а не свидетелстващ). В частта за фактическите изводи
постановлението няма характер на официален свидетелстващ документ и не би имало
обвързваща съда доказателствена сила, доколкото не установява обстоятелство,
осъществило се пред прокурора и удостоверено от него в кръга на службата му, но отново
при липса на данни, които да опровергават възпроизведеното в него признание на ответника,
би могло също самостоятелно да служи като производно доказателство за извършването на
това признание.
При признанието за получаване на сумата на основание заем, съдържащо се в обяснението,
неопровергано от никакви данни по делото, съдът приема за категорично доказано, че между
страните на 05.07.2024 г. е бил сключен устен договор за заем и именно като част от неговия
фактически състав е била предадена сумата. Самата липса дори на твърдения за друго
конкретно основание за предаването на сумата допълнително подкрепя извода, че
основанието е твърдяното от ищеца - заем. Подкрепя го косвено и обстоятелството, че
ответникът не оспорва изрично част от разменените чрез мобилното приложение реплики да
са негови.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Сключен е договор за паричен заем с двустранното съгласие на страните и предаването на
сумата.
Не се доказа първоначално уговорен падеж. Не са подкрепени от доказателства твърденията
от исковата молба за уговорка за връщане на заемната сума след месец, не се доказват и
конкретни отправени от заемодателя М. покани преди подаването на жалбата от 21.09.2024
г., а и след това, по време на разследването. Съвпадащите изявления на страните по
разследването обаче доказват, че между тях по това време е постигната уговорка за връщане
на сумата в средата на м. декември 2024 г., или 15 декември, което отговаря и на правилото
за тълкуване на израза "среда на месеца" в чл. 72 от ЗЗД. Тази допълнително уговорена дата
представлява падеж на задължението и с настъпването и длъжникът е в забава, без да е
нужна покана, но и без да може да се счете, че е бил в забава преди това, поради липсата на
доказан предходно уговорен срок или отправена покана. Лихва за забава се дължи, считано
от 16.12.2024 г., а за периода преди това искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва
да се отхвърли. Размерът на законната лихва за периода от 16.12.2024 г. до 01.02.2025 г. е
54,52 лв., изчислен с общодостъпен интернет-калкулатор.
При съразмерното присъждане на разноските, по възражението за прекомерност от
ответната страна съдът намира, че с оглед преценката си за средна към относително ниска
сложност на делото от фактическа и правна страна и броя на проведените заседания по
същество - две, като отлагането е станало по искане на ищцовата страна, макар и по повод
уточняване едва в първото заседание кои факти се оспорват, следва да намали разноските за
адвокатско възнаграждение на ищеца от 1000 на 900 лв. (един път и половина размерът по
Наредба 1 на ВАдвС от 600 лв.), като от тях присъди съразмерна част. Съразмерно следва да
4
се присъдят и разноските за държавна такса от общо 170 лв., от които 130 внесени с исковата
молба и 40 лв. след дадени указания.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
Осъжда ответника Ц. А. А., ЕГН *********, от с. с. Л., общ. С., ул. "*******" № ** да
заплати на ищеца А. Д. М., ЕГН **********, от гр. П., бул. ***********" № **, вх. *, ет. *,
ап. ***, сумата 3000 (три хиляди) лв., представляваща паричен заем, даден на 05.07.2024 г.,
заедно с лихва за забава в размер 54,52 лв. (петдесет и четири лв. 52 ст.), начислена за
периода от 16.12.2024 г. до 01.02.2025 г. и законната лихва върху главницата, считано от
03.02.2025 г. до изплащането на главницата, като отхвърля иска за разликата над 54,52 лв. до
пълния претендиран размер на лихвата за забава от 239,66 лв., отнасяща се за периода от
06.07.2024 г. до 15.12.2024 г.
Осъжда Ц. А. А. да заплати на А. Д. М. разноски по делото в размер 848,57 лв. за адвокатско
възнаграждение и 162,32 лв. за държавна такса.
Осъжда А. Д. М. да заплати на Ц. А. А. сумата 22,86 лв., представляваща разноски по делото
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5