РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. Кърджали, 08.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20255140100343 по описа за 2025 година
Ищецът Т. Т. М., ЕГН **********, с постоянен адрес ***** чрез Л. К. Б.-
САК е предявил иск срещу срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес па управление гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет.
2, Бизнес център „България“ за прогласяване на нищожността на основание
чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК на сключения
между страните Договор за потребителски кредит ***** и иск срещу „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ за
прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство
от *** към Договор за потребителски кредит № *****/*** поради нищожност
на договора за кредит, като главен дълг и на самостоятелно основание, тъй
като договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на
поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася
неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19
ЗПК.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът релевира
твърдения, че на *** в гр. София е сключила Договор за потребителски
кредит № *****/***, по силата на който „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
********* й е предоставил в заем сумата от 6 000 лв. при фиксиран ГЛП от 52
% и ГПР от 66,37 %. Съгласно погасителния план е следвало да внесе на 24
месечни погасителни вноски включващи главница, лихва и застрахователна
премия в размер на 1369,40 лева или сума в общ размер на 12 113,76 лв. за
погасяване на кредита. Възнаграждението за поръчителя по сключен с „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* Договор за предоставяне на поръчителство от
*** към Договор за потребителски кредит № *****/*** е в размер на 4138,61
1
лева. Излагат се твърдения, че Договор за потребителски кредит *****
сключен с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, е нищожен на основание
чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. счл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
разписаният ГПР е неточен и подвеждащ, защото в него не е включено
възнаграждението по сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* Договор
за предоставяне на поръчителство от *** към Договор за потребителски
кредит № *****/*** в размер на 4138,61 лева, както и застрахователна премия
в размер на 1369,40 лева.
По отношение на договора за поръчителство, като акцесорна сделка,
счита същия за недействителен поради нищожност на договора за кредит, като
главен дълг. Изложени са и аргументи, че договорът за поръчителство е
нищожен и на самостоятелно основание, тъй като договарянето, че
кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо
кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното
правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК.
Представени са процесните договори и приложения към тях, СЕФ,
информация от ЗД „Евроинс Живот“ ЕАД и ЗД „Евроинс“ АД, и е направено
доказателствено искане за допускане на ССчЕ. Претендират се разноски по чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
********* чрез юрисконсулт А. И. е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Признава, че
между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* бил сключен Договор
за потребителски кредит № *****/*** за сумата от 6 000 лв. при фиксиран
ГЛП от 52 % и ГПР от 66,37 %., която сума съгласно погасителния план е
следвало да се внесе на 24 месечни погасителни вноски включващи главница,
лихва и застрахователна премия в размер на 1369,40 лева или сума в общ
размер на 12 113,76 лв. за погасяване на кредита, както и че към датата на
подаване на исковата молба задължението по процесния договор не е изцяло
доброволно погасено, поради което е налице интерес от предявяване на
насрещен осъдителен иск. Не оспорва твърдението на ищеца, че при
изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство,
дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по
смисъла на чл. 19 ЗПК. Единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е
включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва. Сочи,
че възнаграждение за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй
като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита,
формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването
на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на
възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за
допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са задължително
условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат
на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.
Оспорва, че за ищецът било задължително да сключи договор за предоставяне
на поръчителство с другия ответник съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 във
връзка с чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, тъй като двете клаузи
регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при
кандидатстване за кредит, като съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит
потребителят може да си избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има
избор да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит. По тези
2
съображения, считайки договорът за предоставяне на поръчителство за
незадължителен, той не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
респективно разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на
чл. 19 от ЗПК. Оспорва, че към момента на сключване на договора за кредит и
формирането на ГПР „Кредисимо“ ЕАД е знаело, имало информация какъв е
размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство,
тъй като то се сключва след сключването на Договора за кредит с
„Кредисимо“ ЕАД, респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, за да е Общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР
по чл. 19 от ЗПК. Признава, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на
капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но заявява,ч е двете дружества са
самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност и поради
това „Кредисимо“ ЕАД няма достъп додоговора за поръчителство, съответно
няма данни за неговия размер. Претендира разноски. Оспорва ищецът да е
материално затруднен, счита че делото не е с фактическа и правна сложност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********
чрез юрисконсулт С. С. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск по основание и размер по подробно изложени съображения.
Признава, че между ищеца и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* е сключен
Договор за предоставяне на поръчителство от *** към Договор за
потребителски кредит № *****/*** с уговорено възнаграждение в размер на
4138,61 лева, което е разсрочено на 24 месечни погасителни вноски към
договора за кредит. Сочи, че сключването на договора за предоставяне на
поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в
който основните параметри на кредита вече са договорени между страните, в
рамките на независимата електронна среда на „Ай Тръст” ЕООД, до която
„Кредисимо” ЕАД няма достъп. Впоследствие се предоставят на „Кредисимо”
ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и
начина, по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с целите на
улесняване на плащането от страна на потребителя. Заявява, че
кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен
или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за
разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно
вътрешните правила на кредитодателя „Кредисимо” ЕАД, като обезпечението,
в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай Тръст” ЕООД, е
единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя, поради
което възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй
като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно
на Член 3, б. „ж” от Директива 2008/48/ЕО. Сочи, че договорът за
предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв), се сключва
след подписването от кредитоискателя на Договора за кредит с „Кредисимо”
ЕАД, който не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение
ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай
Тръст“, по който бъдещ договор „Кредисимо” ЕАД не е страна, респективно
възнаграждението не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Претендира разноски. Оспорва наличието на предпоставките за чл. 38, ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата.
В срока за отговор на исковата молба на основание чл. 211 от ГПК е
предявен насрещен иск от ответника „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********
срещу ищеца Т. Т. М. за вземания по Договор за потребителски кредит №
*****/*** в размер на 6 580,48 лева ведно със законната лихва върху
3
главницата считано от датата на предявяване на исковата претенция - *****
до окончателното погасяване на задължението. Ищецът по насрещния иск
заявява, че главницата по кредита възлиза на 7369,40, от които 6000 лв. са
усвоени изцяло от кредитополучателя за потребителски цели, а сумата от
1369,40 лв. е заплатена от ищеца директно по сметка на застраховател от
името, за сметка и по нареждане на кредитополучателя, като по този начин
последният е заплатил свое задължение за застрахователна премия. Ищецът
сочи, че кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита на 24
месечни вноски, а всички плащания по договора за кредит е следвало да са
общо 12113,76 лева (сбор от 7369,40 лева главница и 4744,36 лева договорна
възнаградителна лихва). Приложимият по договора годишен лихвен процент
(ГЛП) е в размер на 52,00 %, годишният процент на разходите (ГПР) е в размер
на 66,37 %. Ищецът заявява, че за погасяване на задълженията си по договора
кредитополучателят е извършвал плащания по кредита в общ размер на 788,48
лева, която сумата е разпределена за погасяване на следните задължения:
159,13 лева за главница; 319,34 лева за възнаградителна лихва; 10 лева за
такси по Тарифа и 300,01 лева, разпределена към „Ай Тръст“ ЕООД за
погасяване на вземането им по Договор за предоставяне на поръчителство. В
основа на това ищецът по насрещния иск сочи, че чистата стойност на кредита
възлиза на 6580,92 лева (усвоената главница от 7369,40 лева намалена с
направените плащания от 788,48 лева). На основание чл. 211, ал. 1 от ГПК
предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск.
Исковете по рода си са подсъдни на същия съд и имат връзка с първоначалния
иск. Претендира разноски по насрещния иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника по насрещния иск Т. Т. М., ЕГН **********1, с който признава иска
за основателен до сума в размер на 5211,52 лева представляваща разликата
между получената главница в размер на 6000 лева по кредита и извършените
плащания в общ размер на 788,48 лева. Претендира адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Възразява да се присъдят разноски
на ищеца по насрещния иск позовавайки се на практика на СЕС.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител
на ищеца е депозирал молба, с която моли да се даде ход на делото, заявява, че
поддържа исковата молба и направените доказателствени искания, не сочи
други доказателства, поддържа отговора на насрещната искова молба и
становището по отговора на ответниците, развива съображения относно
отговорите на ответниците и претендира разноски, съгласно приложен списък
по чл. 80 от ГПК. Ответникът „Кредисимо “ ЕАД не изпраща представител,
представя молба, в която моли да се даде ход на делото, заявява, че поддържа
депозирания отговор и насрещната искова молба, на основание чл. 143, ал. 2
от ГПК във връзка с подадения отговор на насрещната искова молба прави
уточнение относно размера на главницата, която твърди, че е в размер на
7 369,40 лева, от които 6 000 лева са усвоени изцяло от кредитополучателя, а
сумата 1 369,40 лева е заплатена директно по сметка на застраховател от
името за сметка и по нареждане на кредитополучателя, развива съображение
по същество на спора, претендира разноски, прави възражение, че ищецът не е
материално затруднен, поради което не следва да бъдат присъждани разноски
в полза на процесуалния представител на ищеца, а при условията на
евентуалност моли да бъдат присъдени разноски съобразно фактическата и
правна сложност на делото. Ответникът „Ай тръст“ ЕООД не изпраща
представител, представя молба, в която моли за ход на делото, заявява, че
4
поддържа депозирания отговор, няма възражение по проекта за доклад, няма
да сочи други доказателства и да прави нови доказателствени искания,
развива съображения по същество на спора, претендира разноски, прави
възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
С Определение *** от *** в което е обиктиварн проект за доклад по
делото, приет за окончателен с уточнението от проведеното на *** открито
съдебно заседание, с оглед липсата на възражения от страните, съдът е приел
за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните факти и обстоятелства:
сключването между ищеца и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ********* на
Договор за потребителски кредит ***** за сумата от 7 369,40 лева, от които 6
000 лева са усвоени изцяло от кредитополучателя, а сумата 1 369,40 лева е
заплатена директно по сметка на застраховател от името за сметка и по
нареждане на кредитополучателя, при фиксиран ГЛП от 52 % и ГПР от 66,37
%., която сума съгласно погасителния план е следвало да се внесе на 24
месечни погасителни вноски включващи главница, договорна
възнаградителна лихва в размер на 4744,36 лева и застрахователна премия в
размер на 1369,40 лева или сума в общ размер на 12 113,76 лв.; че
извършените плащания по кредита са в общ размер на 788,48 лева, която
сумата е разпределена за погасяване на следните задължения: 159,13 лева
главница, 319,34 лева възнаградителна лихва, 10 лева такси по Тарифа и
сумата от 300,01 лева, разпределена към „Ай Тръст“ ЕООД за погасяване на
вземането им по Договор за предоставяне на поръчителство; че при
изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство в
размер на 4138,61 лева, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е
включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК; сключването между ищеца и
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* на Договор за предоставяне на
поръчителство от *** към Договор за потребителски кредит № *****/*** с
посоченото в него съдържание; че при изчисляване на ГПР възнаграждението
за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД,
не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.
Съдът намира, че предявеният иск за прогласяване на нищожност на
основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК на
сключения между „КРЕДИСИМО“ ЕАД, и ищеца Договор за потребителски
кредит ***** поради не включване в ГПР на възнаграждението по сключен с
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ********* Договор за предоставяне на
поръчителство от *** към Договор за потребителски кредит № *****/*** в
размер на 4138,61 лева е основателен по следните съображения:
Посоченото възнаграждение в размер на 4138,61 лева следва да бъде
включена при изчисляването на ГПР, с което кредитът се оскъпява - арг. чл.
19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК,
според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
5
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в
договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл.
19, ал. 5 ЗПК.
В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно,
ако в ГПР се включи размерът на възнаграждението по договор за
поръчителство към договора за кредит, размерът би надхвърлил значително
посочения размер на ГПР. В уговорения годишен процент на разходи по
процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи,
поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
включени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. В този смисъл, като не е
включил възнаграждението по договор за поръчителство към договора за
кредит, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване
на финансовата тежест на кредита за длъжника. От служебно извършена
справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен
собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като двете дружества са на
един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за
предоставяне на поръчителство, „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема
вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се
потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
В случая годишният процент на разходите, записан в процесния договор
за кредит, не е действителният, тъй като при добавянето на възнаграждението
по договор за поръчителство към договора за кредит в размер на 4138,61 лева,
би променило годишния процент на разходите, а това означава съгласно
практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от Решение от *** по дело C-
714/22 Профи кредит България, че в договора въобще не е посочен правилен
6
такъв, което означава, че следва да се приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК - целият договор е нищожен.
Нищожността на договора за потребителски кредит влече и нищожност
на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство към него, поради
което не следва да бъдат излагани аргументи за нищожността на договора за
поръчителство на заявеното от ищеца собствено основание. Отделно от това,
настоящият състав намира, че клаузата въз основа на която е сключен
процесният договор за поръчителство е неравноправна, защото изискването за
предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство на одобрено от заемодателя
дружество – поръчител, което с оглед обстоятелствата около „одобряването“
на поръчителя в деня на сключване на договора за кредит, води до извода, че
със сключване на възмездно поръчителство с одобрено от заемодателя
дружество – поръчител не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на
кредита с кумулиране на скрито възнаграждение под формата на
„възнаграждение“ за поръчител. Това е още едно основание, че уговореното
възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по
договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите. Невключването цели заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителност на
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на целия договор, като
последиците от недействителността на договора за потребителски кредит
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство,
поради естеството на правоотношенията.
За пълнота следва да се посочи, че поръчителят получава едно
възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за
него, доколкото сумите, които евентуално би платил подлежат на
възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява
безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се
освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя, тъй
като последният ще има регресен иск срещу него. В този смисъл не само, че е
налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от
една от страните по договора – поръчителят, поради което е налице
самостоятелно основание за недействителност на договора, поради липса на
основание. Съдът намира, че договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен и поради накърняване на добрите нрави, тъй като сумата, която е
уговорена като възнаграждение, е в размер на повече от половината от сумата
по отпуснатия заем.
На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По отношение на размера на отпуснатия кредит съдът съобрази
представения Договор за потребителски кредит ***** и приложение № 1 към
него, от които е видно, че общият размер на предоставения кредит е в размер
на 7 369,40 лева, от които 6 000 лева са усвоени изцяло от кредитополучателя,
а сумата 1 369,40 лева е заплатена директно по сметка на застраховател от
името за сметка и по нареждане на кредитополучателя съгласно чл. 2 от
договора. Безспорен е и размерът на извършените от ищеца плащания в
размер на 788,48 лева, който следва да бъдат отнесени към главницата на
основание чл. 23 от ЗПК. Разликата е в размер на 6580,92 лева, за която сума
следва да бъде уважен насрещният иска на „КРЕДИСИМО“ ЕАД срещу
7
ищеца.
По разноските:
Ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащането на
такси разноски. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда. В
случая държавната такса по иска срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД възлиза на
484,55 лева изчислена на база на общото задължение по кредита от 12 113,76
лева включващо главница от 7369,40 лева и лихва от 4744,36 лева, която
следва да бъде заплатена по сметка на РС-Кърджали. Ответникът „Ай Тръст“
ЕООД следва да заплати по сметка на РС-Кърджали държавна такса в размер
на 165,54 лева изчислена на база на възнаграждението по договора за
поръчителство.
Претендирано е адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА от
процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че делото е
с ниска степен на фактическа и правна сложност, поради което съгласно
установената съдебна практика /формирана след постановяване на решение по
дело С-438/2022на СЕС/, посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на
адвокатските възнаграждения служат само за ориентир при служебното
определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда, като
определящи са действителната фактическа и правна сложност на делото, както
и действително извършената работа. В случая по делото, извън исковата
молба, отговора на насрещната искова молба, с която искът е признат по
основание и в посочен размер от процесуалния представител на ищеца, е
депозирана една молба по хода на делото, в която са изложени и съображения
по същество на спора. Съобразявайки тези факти, както и размерът на
нищожния договор за потребителски кредит, водещ до нищожност и на
договора за поръчителство към него, признанието на насрещния иск
настоящият състав намира, че справедливият размер на адвокатско
възнаграждение възлиза на по 200 лева срещу всеки един ответник.
Настоящият състав счита, че присъденият размер на адвокатско
възнаграждение съответства на принципите на пропорционалност и
справедливост, както и на действително извършения обем на работа от
процесуалния представител. Настоящият състав приема, че този вид съдебни
производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни
разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, като
следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК за установените граници за
упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския
процес, за да се избегне злоупотреба с право. Съдът не е длъжен да съдейства,
а е длъжен да осуети такава злоупотреба /Определение № 174 от 26.04.2021 г.
по ч.гр.д. **** по описа на ВКС, III ГО, ГК./. Делото не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност.
На ищеца по насрещния иск следва да бъдат присъдени разноски
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК инкорпориран в молба от
06.10.2025 г. по хода на делото. Заплатената държавна такса по предявения
насрещен иск е в размер на 263,22 лева, която следва да бъде присъдена в
пълен размер с оглед уважаване на насрещния иска изцяло. Ищецът по
насрещния иск претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева. Настоящият състав намира, че справедливият размер на юрисконсултско
8
възнаграждение с оглед обема на извършената фактическа и правна дейност е
80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Т. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***** чрез Л. К. Б.-САК иск срещу
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“, че
сключените между страните Договор за потребителски кредит ***** е
нищожен на основание 26, ал. 1 предл. l от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Т. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***** чрез Л. К. Б.-САК иск срещу „ АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“, че
сключените между страните Договор за предоставяне на поръчителство от ***
към Договор за потребителски кредит № *****/*** е нищожен поради
нищожността на последния, както и на самостоятелно основание поради
накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 23 от ЗПК Т. Т. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 146
/сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ сумата 6580,92
лева представляваща чистата стойност на кредита по нищожния Договор за
потребителски кредит *****,ведно със законната лихва от датата па подаване
на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т. Т. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 146
/сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ направените по насрещния иск
разноски в общ размер на 343,22 , от който 263,22 лева за държавна такса и 80
лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Л. К. Б.-САК адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева по иска, по
който е прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит *****.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Л. К. Б.-САК адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева по иска, по
който е прогласена нищожността на Договор за предоставяне на
поръчителство от *** към Договор за потребителски кредит № *****/***
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 146
/сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на ДА ЗАПЛАТИ
9
по сметка на РС-Кърджали държавна такса в размер на 484,55 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 146
/сграда „А“/, ет. 2, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-
Кърджали държавна такса в размер на 165,54 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
10